4 ноември 2020 г.

Ниска единна ставка на ДДС е по-добра алтернатива от диференцирани ставки, които създават значителни рискове и неравноправно третиране на икономическите субекти

Членовете на Сдружението за модерна търговия (СМТ) са убедени, че засегнатите от пандемията от COVID-19 бизнеси у нас трябва да бъдат подпомогнати от държавата с подходящи и ефективни инструменти. В същото време, във връзка с публично обявеното намерение за нови промени в Закона за данък върху добавената стойност, СМТ изразява своята позиция против проекта за намаляване на ставката на ДДС от 20% на 9% за доставки на прясно приготвена храна само от ресторанти.

Предложението поставя в неравноправно положение търговците, които също продават, а някои от тях и доставят, прясно приготвена храна за вкъщи, защото според него ако един клиент си купи вечерята от топлата витрина на търговска верига или я поръча от там, ставката ще е 20% ДДС, а ако я поръча от ресторант - 9%. На практика търговецът и ресторантът ще извършват еднаква услуга, но ще работят при различни данъчни условия, което нарушава един от основните принципи на данъчното облагане - неутралност. 

В повечето страни в ЕС потреблението на храните се облага с диференцирани ДДС-ставки. Сдружението за модерна търговия, което обединява най-големите търговци на храни в България, никога не е настоявало за диференцирани ставки за храните, тъй като ние смятаме, че ползите от това са значително по-малки от негативите, до които диференцираните ставки водят.

Преди всичко, диференцираните ставки, особено в страни като България, с голям дял на сивия сектор и склонност към избягване на данъци и данъчни измами, създават голям риск за приходите в държавния бюджет, а фискалната стабилност е фундаментално важна за бизнес средата и развитието на икономиката.

Второ, за разлика от единната ставка на ДДС, диференцираните ставки поставят в привилегировано положение едни стоки, услуги и бизнеси и наказват други. Всеки прецедент, както вече виждаме, води до лавина от допълнителни искания за нови и нови привилегировани стоки и услуги. Ресторантите ли са по-важни, или образователните услуги? Лекарствата или храните? Кои храни, кои лекарства, кои услуги... Това са трудни въпроси, споровете по които може да пропилеят огромна част от социалния капитал в непродуктивна за обществото посока и да създадат голяма несигурност за бизнеса. Вярваме, че единната ставка е по-добра алтернатива от диференцирани ставки, при които по-ниският данък за избрани се налага да се компенсира с относително висока ставка за всички останали.

Трето, диференцираните ставки излизат скъпо на бизнеса, тъй като често водят до тежки за разрешаване данъчни спорове в кои случаи каква ставка се прилага, а те често стигат съда, увеличават разходите за адвокати и създават допълнителна несигурност за бизнеса. 

Ако целта на предложената промяна е облекчаване на бизнеса на ресторантите, поради значителните им загуби, причинени от корона кризата, то не считаме, че ставката на ДДС е подходящият инструмент. Ако има обществено съгласие, че трябва да се подпомогнат ресторантите и техните служители, това може да стане по-успешно с други инструменти, като мярката 60/40, която може да се допълни с други подходящи временни мерки, които няма да навредят на фискалната, икономическата и социалната стабилност. 

В обобщение, Сдружението за модерна търговия подкрепя единната ставка на ДДС и предлага да се обсъди намаляването на единната ставка, което би насърчило потреблението като цяло и по този начин стимулирало и бизнеса. Въвеждането на диференцирани ставки поставя под въпрос равноправното третиране на икономическите субекти. СМТ винаги е защитавало позицията, че в една конкурентна и пазарна икономика икономическите субекти би трябвало да бъдат третирани равноправно, а важни решения, засягащи бизнеса би трябвало да бъдат приемани след диалог с всички засегнати страни и след задълбочена оценка на въздействието. Така законодателният процес би бил много по-качествен, а бизнес средата би била по-предвидима. Това би довело до ръст на икономиката, от което биха спечелили всички – бизнесът, потребителите и държавата.