Декларация на Сдружението за модерна търговия
София, 30 април 2015 г.
Днес Народното събрание прие на първо четене законопроектът за изменение и
допълнение на Закона за защита на конкуренцията /ЗЗК/, познат също като
„Законът срещу търговските вериги”, въпреки отрицателните становища на
Комисията по икономическа политика и туризъм и на Комисията по земеделието и
храните. Становището на Сдружението за модерна търговия е, че приетите промени
в конкурентното законодателство ще доведат до повишаване на цените на храните и
ще навредят на малките и средните български производители. Гласуваните текстове
са лобистки и целят по административен път да повишат печалбите на определени
неконкурентоспособни български производители.
Още през 2014 г. позиции срещу промените в ЗЗК изказаха:
най-големите български бизнес организации КРИБ, БСК и БТПП; водещи икономисти
като: Георги Ангелов, Емил Хърсев, Георги Ганев, Красен Станчев и Петър Ганев; лидери
на мнение като проф. Огнян Герджиков и международни търговски организации като:
Германо-Българската индустриално-търговска камата, Австрийското търговско
представителство, Френско-Българската търговска камара и др.
Авторитетни международни организации и институции също
алармираха за вредите от приемането на законопроекта. Организацията EuroCommerce,
която обединява търговски сдружения от 31 държави в Европа заяви, че подобна
разпоредба не е в съответствие с европейското законодателство относно правото
на свобода на договаряне и противоречи на принципите на свободната пазарна
икономика. Според Световната банка въвеждане на понятието „значителна пазарна
сила” е рисково и може да доведе до несигурност на българския пазар.
Наложи се изводът, че проектопромените в ЗЗК са вредни и
носят редица рискове за българската икономика. Те са антиконституционно грубо
навлизане на държавата в ценообразуването и договорните отношения между частни
икономически субекти и биха стимулирали корупцията и сивия сектор в икономиката.
Предлаганите текстове са опит да се узаконят свръхрегулации, които ограничават
конкуренцията, вместо да я защитават. Икономическата теория и практиката в
други страни показват, че такива държавни интервенции предизвикват покачване на
цените на хранителните стоки, което ще засегне потребителите, особено в
най-уязвимите групи - пенсионери, безработни, социално слаби. От друга страна,
промените, които целят да подкрепят българските производители, всъщност ще им
навредят, тъй като насърчават търговците да увеличат вноса и да ограничат
сделките си с малки и средни български производители. Законопроектът е опасен
за благосъстоянието на потребителите и без аналог в държавите от ЕС.
В момента цялостният ефект на тази законодателна промяна върху икономика
на България е непредвидим, тъй като липсва оценка на въздействието, въпреки
обещанията на вносителите такава да бъде изготвена. Тези свръхрегулации на
практика забраняват успешно работещи в Западна Европа бизнес модели в модерната
търговия, в нарушение на европейското законодателство и по-специално свободата
на установяване.
Предложените регулации не дават решение на нелоялните търговски
практики. Приемането на подобни свръхрегулации за решаване на проблема с
нелоялните практики е опит да се убие комар с атомна бомба. Проблемът с
нелоялните търговски практики има своето решение, посочено и от Световната
банка след задълбочен анализ на практиките в страните от ЕС – разрешаване на
споровете чрез саморегулация и съществуващото търговско законодателство.
С приемането на този законопроект се измества фокуса от реалните
проблеми на българския производител, които предизвикват напрежение по веригата
на доставки и намаляват конкурентоспособността му, като например сивия сектор,
към несъществуващи или незначителни проблеми, които могат да се решат
безболезнено със саморегулации.
В същото време процесът на саморегулация в България вече
стартира. По време на редица срещи между представители на производители и
търговци в края на миналата и началото на тази година започна да се налага
извода, че бизнес средата у нас се е изменила чувствително през последните
няколко години и нелоялни търговски практики се прилагат все по-малко и
по-рядко. Именно това разбиране даде възможност партньорството между тях да се задълбочи
и в момента браншовите организации на търговските вериги и на част от
производителите са в процес на изработване на ефективен модел за постигане на
саморегулация.
Неговото реално изражение е подписването на споразумения за
налагане на добри търговски практики по цялата верига на доставки на хранителни
стоки. Такива вече бяха сключени между Сдружението за модерна търговия и
Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите, Асоциацията на
производителите, вносителите и търговците на спиртни напитки и две от
най-големите работодателски организации в страната КРИБ и БТПП. Този процес
продължава и в момента се водят разговори с големи работодателски организации и
сдружения на производители като: Националната лозаро-винарска камара, Съюза на
пивоварите в България, Асоциацията на месопреработвателите, Асоциацията на
производителите на безалкохолни напитки, асоциациите на млекопреработвателите и
други.
