18 ноември 2020 г.

Нормалната търговска дейност не следва да бъде санкционирана от държавата

 

Обявеното на 16 ноември 2020 г. решение на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), с което на члена на Сдружението за модерна търговия (СМТ) „Хиполенд“ АД е наложена глоба за „заблуждаваща реклама“, повдига важни въпроси за бизнес средата в България. 

С решението КЗК поставя неизпълними изисквания към провеждането на рекламни кампании - количествените ограничения, приложими към предлаганите продукти, да бъдат комуникирани в абсолютно всички рекламни материали, независимо дали техните формат и характеристики позволяват това, или да бъде осигурена и гарантирана с цената на последващо налагане на санкции наличност на всички рекламирани продукти във всички търговски обекти и/или онлайн платформи за продажба за целия срок на кампанията. Нещо повече, решението на КЗК поставя търговците в пълна неизвестност и липса на правна сигурност дори при изпълнение на непосилните изисквания за всестранна и изчерпателна търговска комуникация, как ще бъдат тълкувани от надзорния орган направените послания към потребителите и дали разбирането им няма да е едностранчиво и в услуга на определена преследвана цел – налагане на санкция на определен търговец. Подобни изисквания не произтичат от закона и поставят търговците в невъзможност дори и при най-добро планиране да рекламират намаление на цените без риск от санкции. Така конкуренцията не се защитава, а се уврежда, тъй като неоснователно се ограничава рекламата и предлагането на стоки в интерес на потребителите.

Практиката за самосезиране на КЗК по сигнал от потребител е изключително спорна, тъй като потребителските казуси нямат пряко отношение към конкуренцията на пазара и следва да се разглеждат от друг държавен орган - Комисията за защита на потребителите. Смесването или дори изземването на компетентности води до това, че КЗК е в състояние да наложи тежки наказания за практики, срещу които дори няма оплакване от конкурент и които засягат само отношенията между потребител и търговец. Сигналите от потребител също така дават възможност за почти анонимно сезиране на КЗК, което не би трябвало да е възможно, тъй като създава предпоставки за произвол.

СМТ вече е повдигало въпроса за налагането на глоби, измерващи се в проценти от годишния оборот, за несъществени нарушения, които в повечето европейски държави дори не подлежат на разследване от орган по защита на конкуренцията. В България за „заблуждаваща реклама“ се използва същият санкционен механизъм, както за несравнимо по-тежките нарушения картелиране и злоупотреба с монопол, което е явно несправедливо и трябва да бъде променено.

В заключение изразяваме надежда, че наложената глоба на „Хиполенд“ АД не е свързана с активната гражданска позиция на собственика и служителите на компанията през последните месеци. Ако това не е така, реакцията на държавните органи би представлявала грубо погазване на свободата на изразяване, демократичните принципи и върховенството на закона. Гарантирането на гражданските и икономическите права на всеки е от фундаментално значение за гражданското ни общество, както и абсолютна предпоставка за развитието на инвестициите в страната.

„Зелените коридори“ в търговските вериги не са работеща мярка

Въвеждането на „зелен коридор“ за хора на и над 65 години от 13:30 до 16:30 ч. в търговските обекти предизвиква повече напрежение, отколкото решения в условията на пандемия и засилен риск от зараза с КОВИД 19. Сдружението за модерна търговия смята мярката за неефективна.

Тя не създава по-безопасна среда за пазаруване, напротив – води до опашки и рискови струпвания на хора пред магазините в началото и в края на „коридора“. Във време на пандемия екипите на търговските обекти и цялото общество станаха свидетели как това предизвиква оправдан страх и разбираемо недоволство сред потребителите.

Мярката няма да изпълни ролята си да бъдат защитени уязвимите хора, защото тяхно право е да изберат часове за пазаруване извън обявения коридор. А в медиите се чуха достатъчно гласове, че препоръчителният диапазон от време не е и няма как да бъде удобен за всички.

Мярката ограничава правата на работещите хора над 65 години, които не биха могли да се възползват от възможността да пазаруват в предвидения коридор. По думите и на омбудсмана Диана Ковачева, смисълът на мярката би трябвало да е в това да дава, а не да отнема права. Според Сдружението за модерна търговия, въведените зелени коридори ни изправят пред втората хипотеза.

Мярката нарушава и правата на хората под 65 години. Тя затруднява тяхното пазаруване и обърква техния дневен ритъм. Широкият интервал от три часа ги ограничава допълнително, предвид факта, че родителите на ученици и малки деца сутрин са заети с грижите за тях и с помощта в организацията на онлайн обучението им, а на работещите дистанционно възрастни се налага да пазаруват след 16:30 заради забраната за пазаруване в зеления коридор. Така допълнително и изкуствено се създават предпоставки за струпвания и неспазване на противоепидемичните мерки за социална дистанция. Ограничението затруднява и работещите на сменен режим.

Мярката е на практика неизпълнима, защото на служители на веригите или на охранителни фирми се налага да определят възрастта на клиентите по външни белези, което е повод за конфликти. По закон те нямат  правомощия да изискват и проверяват лични документи.

Мярката води до постоянни конфликтни ситуации, с което застрашава здравето на служителите и охраната на обектите и създава опасност от каскадно заразяване на служители и невъзможност за изпълнение на служебните им задължения. Това може да доведе до недостиг на екипи и невъзможност за обслужване и функциониране на обектите. СМТ припомня, че екипите на търговските вериги също работят на първа линия от началото на кризата.

Мярката не беше обяснена достатъчно ясно. Първоначалният ѝ вид, както и последвалото ѝ коригиране, объркаха българските потребители и създадоха неясноти при прилагането ѝ. Част от хората над 65 години не разбраха, че в настоящия момент коридорът е един и той е от 13:30 до 16:30 ч.

В същото време, ограниченията са само за хранителни магазини и аптеки. Извън обхвата на подобни мерки остават други обекти, в които също може да има струпвания на хора. Това обезсмисля наличието на подобен времеви интервал в магазините, в които престоят е за много по-кратко време. Няма „коридори“ и в обществения транспорт.

Компаниите от Сдружението за модерна търговия напомнят, че търговските вериги влагат значителни средства, за да гарантират безопасна среда за потребителите и екипите – за регулярни дезинфекции, за предпазни средства, за плексигласови прегради, за информационни материали и т.н. Прилаганите превантивни мерки срещу КОВИД-19 би следвало да гарантират безопасно пазаруване за всички потребители, независимо от тяхната възраст или от избраното от тях време за пазаруване.

В заключение, предлагаме отпадане на „зеления коридор“ за посещение в магазините на хора на и над 65 години. Смятаме, че изпълнението на една мярка е пряко свързано с това дали хората са убедени в ефекта от спазването й. Ето защо всяко ново правило, неговите цели и начина на прилагането му трябва да бъдат детайлно разяснени.

Готови сме за провеждане на съвместна кампания с Министерство на здравеопазването, насочена към хората под 65-годишна възраст, с апел за въздържане от пазаруване в интервала от 8:00 до 10:00 ч. Така всеки  ще получи възможност доброволно да прояви социална отговорност като спазва препоръката, без да е задължен за това, независимо от своята възраст и съобразно личния си дневен режим, а при невъзможност или при неотложна нужда ще може да пазарува без ограничения. Тази гъвкавост ще премахне както опасните струпвания на хора, предизвикани от сегашната мярка, така и недоволството и напрежението. В лицето на Сдружението за модерна търговия властите у нас имат партньор, който ще подкрепи подобна кампания с още разяснителни мерки в търговските обекти на компаниите.

17 ноември 2020 г.

ИКЕА стана член на Сдружението за модерна търговия

„Хаус Маркет България“, франчайз представител на световния гигант ИКЕА за България, се присъедини към Сдружението за модерна търговия (СМТ). Това е третата компания след „Аванти“ и „Фантастико“, която става част от СМТ през 2020 г., с което членовете на сдружението вече са 12 от водещите ритейлъри в България: "Аванти 777", "Билла България”, „Ван Холдинг“ ("Фантастико"), „Дайхман търговия с обувки", "дм България", “Доверие - Брико” ("Мосю Бриколаж"), „ИКЕА – България“, "Кауфланд България” , "Лидл България”, “Максима България” ("Т Маркет"), "ПроМаркет" и "Хиполенд".

ИКЕА е най-голямата верига магазини за обзавеждане на дома. Марката навлиза на българския пазар през 2011г. с откриването на магазина в София чрез договор за франчайз на компанията House Market S.A., която управлява осем магазина ИКЕА в Гърция, Кипър и България. През 2020 г. компанията открива втория си ИКЕА магазин в България, в гр. Варна, който е с изцяло нов концептуален формат и предлага на потребителите ново клиентско преживяване и вдъхновяващи решения.  Повече от 21 милиона са посетителите в магазините на шведската марка от стъпването и на пазара у нас. Наред с това, ИКЕА е един от лидерите в сектор „Обзавеждане за дома в България“ с пазарен дял от 10%.

Във връзка с присъединяването на „Хаус Маркет България“ към СМТ, изпълнителният директор на сдружението Йордан Матеев заяви: „За нас е чест, че компанията, която оперира търговската марка ИКЕА в България, се присъединява към нашето сдружение. Вярвам, че с общи усилия на най-големите, най-успешни и най-отговорни ритейл компании, като ИКЕА, ще направим България по-добро място за търговия и бизнес и така ще ускорим развитието на българската икономика и ще допринесем за подобряване на благосъстоянието на потребителите в страната.“

“Българският пазар ни предоставя много възможности за растеж и развитие. Основната ни цел е все повече потребители да имат достъп до нашите продукти и решения, за да могат да осъществяват стремежа си за по-добър живот у дома. Имаме много планове и работим усилено върху тях и реализирането на членство в Сдружение за модерна търговия е продиктувано от желанието ни за развитие и модернизация на ритейл сектора в България“, сподели Никос Ифантидис, управител на ИКЕА Хаус Маркет България.

От създаването си Сдружението за модерна търговия работи активно за растежа, модернизацията и развитието на търговския отрасъл от българската икономика. Сред основните цели на СМТ са подобряване на условията за търговия и бизнес в страната, осигуряване на висока конкуренция на пазара и подпомагане на развитието на българските производители в духа на партньорски взаимоотношения.

За последните над две десетилетия членовете на СМТ са инвестирали в България повече от 3.5 млрд. лв. Ежегодно те внасят в държавния бюджет над 600 млн. лв. под формата на данъци и имат значителен принос за изсветляване на икономиката. Компаниите в сдружението са сред най-големите работодатели у нас с повече от 23 хил. служители. Търговските вериги си партнират успешно със стотици български производители, в резултат на което над 67% от асортимента им в основните хранителни категории се състои от български продукти, а повече от 45 български компании успешно реализират продуктите си в чужбина. СМТ е член на EuroCommerce и на Българската стопанска камара.

4 ноември 2020 г.

Ниска единна ставка на ДДС е по-добра алтернатива от диференцирани ставки, които създават значителни рискове и неравноправно третиране на икономическите субекти

Членовете на Сдружението за модерна търговия (СМТ) са убедени, че засегнатите от пандемията от COVID-19 бизнеси у нас трябва да бъдат подпомогнати от държавата с подходящи и ефективни инструменти. В същото време, във връзка с публично обявеното намерение за нови промени в Закона за данък върху добавената стойност, СМТ изразява своята позиция против проекта за намаляване на ставката на ДДС от 20% на 9% за доставки на прясно приготвена храна само от ресторанти.

Предложението поставя в неравноправно положение търговците, които също продават, а някои от тях и доставят, прясно приготвена храна за вкъщи, защото според него ако един клиент си купи вечерята от топлата витрина на търговска верига или я поръча от там, ставката ще е 20% ДДС, а ако я поръча от ресторант - 9%. На практика търговецът и ресторантът ще извършват еднаква услуга, но ще работят при различни данъчни условия, което нарушава един от основните принципи на данъчното облагане - неутралност. 

В повечето страни в ЕС потреблението на храните се облага с диференцирани ДДС-ставки. Сдружението за модерна търговия, което обединява най-големите търговци на храни в България, никога не е настоявало за диференцирани ставки за храните, тъй като ние смятаме, че ползите от това са значително по-малки от негативите, до които диференцираните ставки водят.

Преди всичко, диференцираните ставки, особено в страни като България, с голям дял на сивия сектор и склонност към избягване на данъци и данъчни измами, създават голям риск за приходите в държавния бюджет, а фискалната стабилност е фундаментално важна за бизнес средата и развитието на икономиката.

Второ, за разлика от единната ставка на ДДС, диференцираните ставки поставят в привилегировано положение едни стоки, услуги и бизнеси и наказват други. Всеки прецедент, както вече виждаме, води до лавина от допълнителни искания за нови и нови привилегировани стоки и услуги. Ресторантите ли са по-важни, или образователните услуги? Лекарствата или храните? Кои храни, кои лекарства, кои услуги... Това са трудни въпроси, споровете по които може да пропилеят огромна част от социалния капитал в непродуктивна за обществото посока и да създадат голяма несигурност за бизнеса. Вярваме, че единната ставка е по-добра алтернатива от диференцирани ставки, при които по-ниският данък за избрани се налага да се компенсира с относително висока ставка за всички останали.

Трето, диференцираните ставки излизат скъпо на бизнеса, тъй като често водят до тежки за разрешаване данъчни спорове в кои случаи каква ставка се прилага, а те често стигат съда, увеличават разходите за адвокати и създават допълнителна несигурност за бизнеса. 

Ако целта на предложената промяна е облекчаване на бизнеса на ресторантите, поради значителните им загуби, причинени от корона кризата, то не считаме, че ставката на ДДС е подходящият инструмент. Ако има обществено съгласие, че трябва да се подпомогнат ресторантите и техните служители, това може да стане по-успешно с други инструменти, като мярката 60/40, която може да се допълни с други подходящи временни мерки, които няма да навредят на фискалната, икономическата и социалната стабилност. 

В обобщение, Сдружението за модерна търговия подкрепя единната ставка на ДДС и предлага да се обсъди намаляването на единната ставка, което би насърчило потреблението като цяло и по този начин стимулирало и бизнеса. Въвеждането на диференцирани ставки поставя под въпрос равноправното третиране на икономическите субекти. СМТ винаги е защитавало позицията, че в една конкурентна и пазарна икономика икономическите субекти би трябвало да бъдат третирани равноправно, а важни решения, засягащи бизнеса би трябвало да бъдат приемани след диалог с всички засегнати страни и след задълбочена оценка на въздействието. Така законодателният процес би бил много по-качествен, а бизнес средата би била по-предвидима. Това би довело до ръст на икономиката, от което биха спечелили всички – бизнесът, потребителите и държавата.