18 май 2021 г.

Николай Вълканов е новият изпълнителен директор на Сдружението за модерна търговия



Николай Вълканов е новият изпълнителен директор на Сдружението за модерна търговия (СМТ). Той поема позицията от Йордан Матеев, който представляваше организацията от 2013 до 2021 г.

Сред най-големите успехи на сдружението през този период беше утвърждаването на СМТ като „гласът“ на българския ритейл сектор и като важен фактор при защита на интересите на всички участници във веригата на доставки - производители, търговци и клиенти. През последните осем години благодарение на усилията на членовете на СМТ и на Йордан Матеев бяха парирани редица опити за свръхрегулации, ценови контрол и ограничаване на свободната търговия, свободното договаряне и свободният избор в модерната търговия и бизнеса като цяло. В основата на тези успехи до много голяма степен беше неуморната работа на Йордан Матеев, която беше оценена високо и получи признанието и благодарността на всички членове на СМТ.

Във връзка с предаването на поста на Николай Вълканов Йордан Матеев заяви: „В Сдружението за модерна търговия имах щастието да работя с невероятни хора, професионалисти и бизнес лидери, от които научих много. Силно съм удовлетворен от успехите, които постигнахме заедно в една доста предизвикателна среда. Предстои още много работа, тъй като целите на СМТ са изключително амбициозни. Убеден съм, че с Николай Вълканов начело сдружението е в добри ръце и ще продължи да допринася за подобряване на средата за търговия и бизнес в България.“

Новият изпълнителен директор на СМТ се ангажира да надгради над постигнатите резултати и определи за свои приоритети допълнителното развитие на партньорството между търговските вериги и българските производители, подобряване на бизнес климата в страната в активен диалог с институциите и разширяване на сдружението с нови членове. В тази връзка той заяви: „За мен тази позиция е изключителна възможност да допринеса с опита и знанията си за развитието на търговските отношения в страната. Опирам се на разбирането, че трябва да се работи в постоянен диалог, с аргументи и стремеж към партньорство. Целта ми е да постигнем още по-активно сътрудничество между различните звена от веригата производител-търговец-потребител и администрацията. Вярвам, че всички имаме една цел - да живеем в просперираща България.“

Специално място в работата на Николай Вълканов ще заеме по-нататъшното развитие на партньорските взаимоотношенията между веригите за търговия с хранителни стоки и българските производители, което е сред най-важните приоритети за СМТ. За постигането на тази цел изпълнителният директор на сдружението ще прилага задълбочените си познания и опит в земеделския сектор. Той е основател и управител на неправителствената организация „ИнтелиАгро“, която ще продължи да ръководи. Тя има за цел подпомагане развитието на устойчив и конкурентоспособен агробизнес в страната. В периода 2012-2014 година е управлявал проекта "Икономически анализ на селското стопанство" към Института за пазарна икономика. От 2018 година Николай Вълканов е и организатор на форума за търговия с плодове и зеленчуци InteliFresh, който създава условия за диалог и трайно партньорство за всички пазарни участници – фермери, търговци, доставчици на технологии и услуги и потребители. Между 2011-2015 г. г-н Вълканов е анализирал ритейл сектора в страната за международната компания PMR Publications. Бил е и бизнес консултант в консултантската компания SEERC и журналист във вестник „Капитал“.

Николай Вълканов е завършил специалност "Европеистика" в СУ "Св. Климент Охридски" с профили "Икономика" и "Право". Преминал е обучения по „Производство на плодове и след-беритбена заготовка“ и „Зеленчукопроизводство и овощарство“ към Центъра по агробизнес на Калифорнийския държавен университет в рамките на програмата „Кохран“.

Сдружението за модерна търговия, което вече ще бъде представлявано от г-н Вълканов, обединява 12 от водещите ритейлъри в България: "Билла България”, „Ван Холдинг“ ("Фантастико"), „Дайхман търговия с обувки", "дм България", “Доверие - Брико” ("Мосю Бриколаж"), „ИКЕА – България“, "Кауфланд България” , "Лидл България”, “Максима България” ("Т MARKET"), „ПЕПКО България“, "ПроМаркет" и "Хиполенд". Сред основните цели на СМТ са подобряване на условията за търговия и бизнес в страната, осигуряване на висока конкуренция на пазара и подкрепа за растежа, модернизацията и развитието на търговския отрасъл от българската икономика.

7 април 2021 г.

СМТ апелира нехранителните магазини да бъдат отворени от 12 април. Това ще ограничи задълбочаващата се криза в ритейл сектора

Сдружението за модерна търговия (СМТ) апелира мерките за ограничаване на дейността на големите нехранителни магазини да не бъдат удължавани след 11 април 2021 година както и големите търговски центрове, тип „мол“ и „ритейл парк“ да бъдат отворени от 12 април, а не от 01 май. Така ще бъде избегнато усложняване на финансовата ситуация за някои компании и ще бъде ограничена задълбочаващата се криза в нехранителния ритейл сектор, предизвикана от затварянето на обектите с площ над 300 кв. м. и на търговските центрове. Отварянето на магазините ще има спасителен ефект върху цялата екосистема от свързани с ритейла бизнеси и за приходите в държавния бюджет. Тази мярка няма да доведе и до ръст на заболеваемостта, тъй като големите търговци и мениджмънта на търговските центрове доказаха, че могат да спазват стриктно противоепидемичните мерки.

Мерките водят до задълбочаваща се криза в нехранителния ритейл сектор

Ограниченията, които бяха наложени на 18 март и удължени на 30 март водят до изключително тежки икономически последствия не само за търговците, но и за всички компании, свързани с ритейл сектора – доставчици на стоки, логистични, охранителни и фасилити мениджмънт фирми и т.н. Всички те са поставени в шокова ситуация, тъй като при затваряне, на каквото сме свидетели в момента, разходите на компаниите остават в почти пълния си размер, а в същото време приходите им са редуцирани почти до нула. Нещо повече – заради пандемията се наложиха и допълнителни разноски за дезинфекция и осигуряване на всички предпазни мерки, така че магазините и търговските центрове да представляват безопасно място за пазаруване и работа. Това значително финансово перо е изцяло за сметка на работодателите и по никакъв начин не се компенсира от държавата.

Положението е особено тежко за ритейлърите, които имат магазини в големите търговски центрове тип „мол“ и „ритейл парк“ и най-вече за тези с обекти единствено в тях. През последната година тези търговски центрове бяха затворени за приблизително 100 дни, включително и в периодите, в които се реализират най-големи обороти като Коледа. В резултат на това търговците в тях регистрираха огромни спадове на приходите и бяха принудени да освобождават служители.

Ново удължаване на затварянето на големите нехранителни магазини и на търговските центрове неминуемо ще доведе до верижно влошаване на финансовото състояние на много компании в сектора, до ръст на междуфирмената задлъжнялост и на безработицата, тъй като евентуално освобождаване на служители би осигурило възможност за запазване на функционирането на бизнеса и на положителни резултати. Не трябва да забравяме, че само в този сегмент от ритейл сектора са заети над 10 000 човека и мерките засягат техните повече от 10 000 домакинства.

Ще се стигне и до негативни ефекти и за държавния бюджет. Първият е, че ще намалеят приходите в него, тъй като компаниите в този бранш работят напълно „на светло“ и плащат данъци и осигуровки върху реалните си приходи и възнаграждения на служителите. Вторият е, че се увеличат бюджетните разходи, тъй като когато бизнесът на тези компании е на практика затворен и не генерират оборот, те са принудени да освобождават служители или да ги пускат в неплатен отпуск и затова е нормално да очакват компенсации от страна на държавата.

Държавата трябва да компенсира и подкрепи компаниите от сектора

За разлика от малките и средни предприятия, големите търговци могат да се възползват само от мерките „60:40“, „Заетост за теб“ и „Запази ме“, през които е предвидена компенсация и подкрепа по отношение на разходите за труд и запазване на екипите. В същото време, при почти нулеви приходи, всички останали техни разходи продължават да текат, което води до много тежки последици за бизнеса. Ето защо СМТ призовава за справедливо третиране на всички търговски компании, независимо дали са малки или големи, като се осигури подпомагането им равнопоставено. Конкретните предложения на сдружението са:

  • Обхватът на мярка „Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП“ през НАП, която предвижда подкрепа за затворени малки и средни предприятия в размер на 10% от оборота без ДДС, да бъде разширен и към големите компании.
  • Обхватът на мярка „Подкрепа за средни предприятия по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ също да бъде разширен към големи предприятия.
  • Да се разшири обхватът на програма „Запази ме“ като в нея да могат да бъдат включени и служители на затворени обекти, които към момента нямат право на компенсации по мярката. Това са юристи, финансисти, служители за дистанционно обслужване на клиенти, охрана, поддръжка и така нататък.
  • Редуциране на данък сгради и такса смет за периода на затваряне на обектите;
  • Замразяване на данъчните плащания за периода на затваряне на обектите;
  • Освобождаване на засегнатите компании от данък печалба за 2021 година.

Тежките икономически последствия не са оправдани от здравна гледна точка

Възстановяването на дейността на големите магазини ще има положителен здравен ефект, тъй като в тях е възможно да бъде осигурена необходимата дистанция между пазаруващите и пропускателен режим. Водещите ритейлъри вече показаха през над тримесечния локдаун, който беше въведен през ноември, че имат капацитета и мотивацията да спазват стриктно предписанията на здравните власти и да осигурят безопасна среда за работа и пазаруване.

Отварянето на нехранителните магазини и на търговските центрове, не само ще допринесе за справяне с пандемията, но и ще даде достъп на хората до широк спектър от продукти, включително и такива от първа необходимост като специални бебешки храни и пелени, продукти за лична хигиена, за дезинфекция на дома, за пречистване на въздуха, материали за спешни ремонти, продукти за грижа за бебето като стерилизатори, затоплители на храна, шишета и биберони; специални облекла и много други. Тези стоки се предлагат от големите търговци, при строго спазване на дистанция на достатъчно големи площи и при прилагане на противоепидемичните мерки в пълния им размер.

В заключение, Сдружението за модерна търговия още веднъж подчертава, че затварянето на големите магазини за нехранителни стоки и на търговските центрове е неефективна мярка от икономическа и от здравна гледна точка. Нейното допълнително удължаване ще бъде негативно за редица големи бизнеси, за българската икономика и за държавния бюджет. Затова водещите компании в сектора на търговията с нехранителни стоки настояват мярката да бъде отменена, което не само ще помогне за избягването на пагубния икономически ефект, но и ще допринесе за справяне с пандемията.

31 март 2021 г.

Затварянето на големите нехранителни магазини е пагубно за бизнеса без положителен здравен ефект. Държавата трябва да компенсира всички засегнати компании в сектора

Затварянето на големите магазини за нехранителни стоки води по-скоро до повишаване на риска от разпространение на Ковид-19, отколкото до овладяване на пандемията. Това е становището на Сдружението за модерна търговия (СМТ) по повод на удължаването на ограниченията в този сектор от търговията на дребно, обявено със заповед на министъра на здравеопазването от 30 март 2021 година. При неработещи големи магазини, клиентският поток се пренасочи към малки търговски обекти, където е трудно да бъдат спазвани предписанията на здравните власти. До момента водещите ритейлъри доказаха, че могат да осигурят дистанция при пазаруване, контрол на достъпа, дезинфекция и пълно спазване на всички предвидени противоепидемични мерки. 

В същото време продължаващото затваряне на големите магазини има изключително тежки икономически последствия не само върху търговците, но върху цялата екосистема от свързани с ритейл сектора бизнеси и може да доведе дори до фалити и ръст на безработицата. Резултат от затварянето ще бъде и намаляването на приходите в държавния бюджет и чувствителното увеличаване на броя компании, които ще се нуждаят от подкрепа и компенсации от страна на държавата. Ето защо СМТ още веднъж настоява големите магазини за нехранителни стоки да бъдат отворени при стриктно спазване на здравните мерки.

Големите магазини имат капацитета да осигурят спазване на противоепидемичните мерки

Възстановяването на дейността на големите магазини ще има положителен здравен ефект, тъй като в тях е възможно да бъде осигурена необходимата дистанция между пазаруващите и пропускателен режим. Водещите ритейлъри вече показаха през над тримесечния локдаун, който беше въведен през ноември, че имат капацитета и мотивацията да спазват стриктно предписанията на здравните власти и да осигурят безопасна среда за работа и пазаруване.

Тогава хората имаха и достъп до много стоки, които се предлагат от големите търговци. Сред тях бяха и такива от първа необходимост като специални храни, продукти за грижа за бебето, за дезинфекция на дома, материали за спешни ремонти и много други.

Затварянето на нехранителните магазини води до отрицателен ефект върху сектора и държавния бюджет без да има гарантиран положителен здравен ефект

Удължаването на затварянето на големите нехранителни магазини ще нанесени сериозни щети не само на самите търговци, но и на цялата екосистема от компании, свързани с ритейл сектора. Продължаващият спад на оборотите неминуемо ще доведе до верижно влошаване на състоянието на компаниите в сектора, ръст на междуфирмената задлъжнялост и на безработицата.

Удължаването на мярката ще има негативни ефекти и за държавния бюджет. Първият е, че ще намалеят приходите в него, тъй като компаниите в този бранш работят напълно „на светло“ и плащат данъци и осигуровки върху реалните си приходи и възнаграждения на служителите. Втория е, че се увеличат бюджетните разходи, тъй като когато бизнесът на тези компании е на практика затворен и не генерират оборот, те са принудени да освобождават служители или да ги пускат в неплатен отпуск и затова е нормално да очакват компенсации от страна на държавата.

Държавата трябва да компенсира и подкрепи компаниите от сектора, за да не се стигне до фалити

През последната година, участниците на пазара на нехранителни стоки са поставени в изключително трудна ситуация. Техните магазини  бяха затваряни напълно или частично на три пъти, беше регистриран огромен спад в оборотите и някои фирми вече са на ръба на фалита. Ето защо компаниите очакват държавата да ги подкрепи.

За разлика от малките и средни предприятия, големите търговци могат да се възползват само от мерките „60:40“, „Заетост за теб“ и „Запази ме“, през които е предвидена компенсация и подкрепа по отношение на разходите за труд и запазване на екипите. В същото време, при почти нулеви приходи, всички останали техни разходи продължават да текат, което води до много тежки последици за бизнеса. Ето защо Сдружението за модерна търговия настоява:

  • Обхватът на мярка „Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП“ през НАП, която предвижда подкрепа за затворени малки и средни предприятия в размер на 10% от оборота без ДДС, да бъде разширен и към големите компании.
  • Обхватът на мярка „Подкрепа за средни предприятия по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ също да бъде разширен към големи предприятия.
  • Да се разшири обхватът на програма „Запази ме“ като в нея да могат да бъдат включени и служители на затворени обекти, които към момента нямат право на компенсации по мярката. Това са юристи, финансисти, служители за дистанционно обслужване на клиенти, охрана, поддръжка и така нататък.
  • Редуциране на данък сгради и такса смет за периода на затваряне на обектите;
  • Замразяване на данъчните плащания за периода на затваряне на обектите.
В заключение, Сдружението за модерна търговия още веднъж подчертава, че затварянето на големите магазини за нехранителни стоки е неефективна мярка от здравна гледна точка. Нейното допълнително удължаване ще бъде негативно за редица големи бизнеси, за българската икономика и за държавния бюджет. Затова водещите ритейлъри в сектора на търговията с нехранителни стоки настояват мярката да бъде отменена, което не само ще допринесе за справяне с пандемията, но и ще помогне за избягването на пагубния икономически ефект.

29 март 2021 г.

Призоваваме затварянето на големите магазини за нехранителни стоки да бъде отменено. Мярката води до повишаване на риска от заразяване

Сдружението за модерна търговия (СМТ) призовава при евентуално удължаване на действието на противоепидемичните мерки, анонсирани на 18 март, от тях да отпадне затварянето на големите магазини за търговия с нехранителни стоки. Към момента тази мярка води до пренасочване на целия клиентски поток - стотици хиляди българи, към много по-малки като брой и площ търговски обекти, които имат силно ограничен капацитет за гарантиране на дистанция и спазване на противоепидемичните мерки. Това води по-скоро до повишаване на риска от разпространение на Ковид-19, отколкото до намаляването му, каквато е целта на наложените ограничителни мерки.

Възстановяването на дейността на големите магазини ще има положителен здравен ефект, тъй като в тях е възможно да бъде осигурена необходимата дистанция между пазаруващите и пропускателен режим с цел избягване на струпване на много клиенти, каквото вече са наблюдава в по-малките обекти. Водещите ритейлъри вече показаха през над тримесечния локдаун, който беше въведен през ноември, че имат капацитета и мотивацията да спазват стриктно предписанията на здравните власти и да осигурят безопасна среда за работа и пазаруване. Доказателство за това е фактът, че функционирането им не само не доведе до ръст на заболеваемостта, но и допринесе за добър контрол на разпространението на вируса.

В този смисъл логично възникват следните въпроси по отношение на затварянето на големите магазини:

  • На базата на каква информация и какъв анализ беше приета мярка, която предполага, че големите магазини са по-рискови за разпространението на коронавируса спрямо по-малките?
  • На базата на каква информация и какъв анализ беше изчислено, че магазин с площ 300 кв. м. може да работи и е безопасен, а магазин с площ 301 кв. м. трябва да бъде затворен и е опасен за разпространението на вируса?
  • Къде се пренасочва потокът от потребители, когато големите магазини са затворени?
  • Как може да се обясни фактът, че в периода от средата на ноември до средата на януари, когато големите нехранителни магазини работеха без прекъсване, среднодневният брой на новозаразените с коронавирус в България спадна почти 10 пъти?

Отварянето на големите магазини, не само ще допринесе за справяне с пандемията, но и ще даде достъп на хората до широк спектър от продукти, включително и такива от първа необходимост като специални бебешки храни и пелени, продукти за лична хигиена, за дезинфекция на дома, за пречистване на въздуха, материали за спешни ремонти, продукти за грижа за бебето като стерилизатори, затоплители на храна, шишета и биберони; специални облекла и много други. Тези стоки се предлагат от големите търговци, при строго спазване на дистанция на достатъчно големи площи и при прилагане на противоепидемичните мерки в пълния им размер. 

За членовете на СМТ опазването на живота и здравето на хората е най-важната задача и водещите ритейлъри у нас работят с отговорност и с разбиране за трудната ситуация, пред която Ковид пандемията изправи страната. Затова и сдружението призовава мярката за затваряне на големите магазини за нехранителни стоки да бъде отменена и да бъде възстановено нормалното им функциониране. Така милиони българи няма да се тълпят в малките магазини и ще имат достъп до необходимите им стоки, много от които от първа необходимост, при спазване на противоепидемичните мерки.