11 юли 2018 г.

Ненужно изискване за маркиране блокира даряването на храни с изтичащ срок на годност


Йордан Матеев, изпълнителен директор на Сдружението за модерна търговия за в. „Стандарт“

През миналата година влязоха в сила законодателни промени, с които падна ДДС за дарените храни. Целта беше да се насърчава дарението на хранителни продукти. Това обаче не се случи, напротив, даренията намаляват. Каква е причината?

Причината са текстове в Закона за храните, според които дарената храна трябва да носи маркировка „дарение, не подлежи на продажба“. Това на пръв поглед елементарно изискване доведе до сериозни проблеми. Първият е, че маркировката трябва да се постави върху всяка отделна опаковка. Това коства огромни разходи на фирмите дарители, най-вече под формата на труд. Вторият проблем е, че на практика често няма как да се спази законът, тъй като той изисква да не се закрива етикета и важна информация като срока на годност или състава. Една малка вафла например не може да се маркира без това да покрие въпросната информация. Трети проблем е свързан с изискването маркировката се поставя по начин, който не позволява нейното отстраняване, без да се наруши целостта на опаковката. Трудно е да се намери приемливо технологично решение за някои от храните, например за кофички с кисело мляко.

За да избегнат изискването за маркиране, някои компании предпочитат да плащат ДДС върху дарените храни с изтичащ срок на годност, както прави един от най-големите дарители на Българската хранителна банка (БХБ). Това показва, че разходите за етикетиране са по-големи от дължимия ДДС. На практика законодателят замени плащането на ДДС с друг още по-висок разход.

Разполагате ли с данни за даренията, които правят големите търговски вериги сега и преди приемането на закона?

Търговските вериги много рядко допускат разваляне на храни, благодарение на съвременните информационни системи и високото ниво на управление. Храна се изхвърля основно от потребителите (34%), фермерите (47%) и преработвателите (12%). Делът на търговците е едва 7%, незначителна част от който се дължи на модерната търговия. Поради това производителите, а не търговците, са основните дарители на храни с изтичащ срок на годност. През 2017 г. БХБ отчете спад на даренията с 30% спрямо 2016 г., когато все още действаха старите правила. В същото време в България се изхвърля около една трета от произведената храна вместо да достигне до най-уязвимите групи от населението.

Търговските вериги активно подкрепят дейността на Българската хранителна банка, защото вярват в нейната мисия да подпомага хората в нужда, като спасяват храна от изхвърляне. Членовете на Сдружението за модерна търговия периодично даряват храни, дават възможност на своите клиенти да даряват храни, предоставят ноу-хау, подпомагат логистиката и оказват директна финансова помощ на банката за разширяване на капацитета й. Това е част от политиката на търговските вериги да инвестират в инициативи, които подобряват живота на хората. Само от септември 2017 г. до момента членовете на сдружението са реализирали близо 50 такива проекта. Те традиционно подкрепят кампанията „Великден за всеки“, инициирана от омбудсмана на Република България, полагат огромни усилия за популяризиране и налагане на културата на здравословното хранене при децата, организират събиране на средства за възстановяване и поддръжка на паметници като Панорамата в Плевен и Мадарския конник. И това са само малка част от инициативите, за които членовете на сдружението получиха множество награди в областта на социалната отговорност.

Как може да се насърчат даренията?

Сдружението за модерна търговия внесе в парламента становище за отпадане на изискването за маркиране в приетия миналата година на първо четене проект на нов Закона за храните. Според нас това би позволило много повече храна да бъде спасена. Предложението ни беше подкрепено и от КРИБ, но окончателното приемане на закона все още не е в дневния ред на Народното събрание.

С хранителната банка проведохме срещи с ръководствата на контролните органи – Българската агенция по безопасност на храните и НАП – от които стана ясно, че от гледна точка на контрола маркировката е напълно излишна и премахването й няма да увеличи риска от злоупотреби с дарени храни и ощетяване на държавния бюджет, което беше основният довод за въвеждането на това изискване. Самите търговски вериги не биха настоявали за промяната, ако не вярваха, че отпадането на маркировката не носи допълнителни рискове. Те работят изцяло на светло и при злоупотреби ще търпят щети от нелоялна конкуренция. Затова големите търговски вериги са първите, които ще сигнализират контролните органи при констатирани нарушения и пропуски в системата на контрол.

Имате ли данни какво количество храни се изхвърлят? Как може да се предотврати това?

В България не е правено такова изследване, но на базата на проучвания в други европейски страни се предполага, че годишно в страната се изхвърлят около 670 хил. т., което е стряскащо на фона на статистиката, че България е най-бедната държава в ЕС и с най-голям дял хора, застрашени от бедност и социално изключване.

Основната мярка за предотвратяване на това е премахването на изискването за маркиране. След това, за да може да се поеме очакваният скок на даренията на храни, на дневен ред ще дойде и нуждата от разширяване на капацитета на хранителната банка. БХБ работи в обществена полза и всъщност подпомага социалната функция на държавата, при това по изключително ефективен начин, непостижим от държавната администрация – за всеки лев направен разход банката спасява, респективно раздава на нуждаещи се, храна за 4 лв. Затова ние предлагаме в Закона за храните да се даде възможност на хранителните банки да получават субсидии от държавата.

Догодина ще се навършат 20 г. от стъпването у нас на първата голяма търговска верига – МЕТРО. Какво се промени през тези години и как модерната търговия промени навиците в пазаруването на българина?

Навлизането на големите международни вериги в България промени изцяло навиците за пазаруване на българите. Досадното и свързано с негативни емоции пазаруване се превърна в приятно преживяване. Хората откриха и харесаха удобствата на модерната търговия като ниски цени, липса на скокове на цените около определени празници, огромен асортимент, високо качество и контрол върху храните, добро обслужване, големи паркинги и т.н. Само си спомнете как изглеждаше търговията преди 20 години с малките преустроени гаражи и тъмните полупразни магазини от времето на социализма с лоша хигиена и обслужване. Най-доброто доказателство, че българинът харесва този модел е фактът, че всяка седмица милиони хора пазаруват в търговските вериги.

Развитието на сектора на модерната търговия донесе и огромни позитиви за икономиката на страната. Само членовете на нашето сдружение са инвестирали над 4 млрд. лв. и са създали над 20 хил. работни места. Много е важно, че тези хора се осигуряват на пълната си заплата, което допринася и за изсветляването на икономиката.

Допълнителен принос за намаляването на сивия сектор е и фактът, че благодарение на веригите се внасят данъци по цялата верига на доставки – не само от търговците, но и от производителите. Така само 12-те търговските вериги в СМТ внасят в хазната близо 1 млрд. лв. ДДС годишно, които се разпределят за образование, здравеопазване, пенсии и други социални дейности на държавата.

Друг много важен ефект от навлизането на модерната търговия е и подкрепата за развитието на българското производство. Над 50% от стоките във веригите са на български производители, а при някои този дял достига 75%. Допълнително, членовете на сдружението провеждат и редица инициативи, с които подкрепят бизнеса на българските производители. Билла например инвестира в развитието на българското земеделие чрез програмата си „Градините на Билла“. „Кауфланд" финансира сертифицирането на български фермери, „Лидл“ пусна серията „Родна стряха“ и проведе кампанията „Съхрани българския вкус“, а „Метро“ реализира кампания за популяризиране на българския розов домат и промени логистиката си, за да се доближи още повече до регионалните производители. Търговските вериги подписват дългосрочни договори, гарантиращи изкупуването на продукцията на българските фермери, скъсиха пътя от фермерите до потребителите и така разрешиха постоянно обсъждания преди години в медиите проблем с прекупвачите.

Подкрепата за българските производители се изразява и в споделянето на огромния опит, който веригите имат от практиката си в България и в Европа. Благодарение на това много производители претърпяха огромно развитие, като най-добрите дори излязоха на международните пазари чрез представените в страната международни търговски вериги.