2 май 2017 г.

Прилагат ли международните компании двойни стандарти при качеството на храните?

В няколко източноевропейски страни периодично в публичния дебат изскача въпросът дали храните, които международните компании продават в Източна Европа са с по-лошо качество от тези в Западна Европа. Напоследък Унгария, Чехия, Словакия и Полша отново поставиха темата на дневен ред. Правителствата в много източноевропейски страни, включително българското, започнаха проверки, за да установят дали има двойни стандарти в качеството на храните при богатите и бедните страни в ЕС. В България проверката се извършва от Комисията за защита на потребителите със съдействието на Българската агенция по безопасност на храните. Междувременно проверка на Нова ТВ установи, че няма разлика в качеството на храните в България спрямо Западна Европа.

"Дойче Веле" разказва за актуална проверка на швейцарското издание "Нойе Цюрхер Цайтунг", която също  показва, че двойни стандарти не се прилагат, а доколкото има разлики в съдържанието на някои храни, то се дължи на специфичните национални предпочитания и използването на местни доставчици на суровини с цел насърчаване на местното производство. Ето подбрани части от текста (цялата статия можете да прочетете тук).
Упреците на страните от Вишеградската група се отнасят и до продукти на швейцарския концерн „Нестле”, който има няколко фабрики в Унгария. В някои от тях се произвеждат продукти, предназначени не само за Унгария, но и за западни пазари като германския и австрийския. В тази връзка от „Нестле Унгария” категорично отричат да има някаква локална специфика на произвежданите от тях продукти. 
В същото време от „Нестле Унгария” не крият, че при някои продукти съзнателно се използват изменени "рецепти", които отчитат определени национални предпочитания. Във фирмата имало дори специален отдел, който нагажда производството на „Нестле” към местните вкусови предпочитания. Така например супата на „Маги” с кнедли и фиде, предназначена за унгарския пазар, съдържа не само повече кнедли, отколкото в други страни, но и онзи сорт фиде, който е най-предпочитан сред унгарските потребители. С други думи: продуктите на международните концерни, предназначени за Източна Европа, очевидно не се отличават съществено от стоките, продавани на западните пазари.
В 51 от общо 76 изследвани храни, предлагани в Унгария и в Австрия, не са били открити никакви различия по отношение на съдържанието, а само в половината от продуктите са били установени незначителни вкусови разлики, дължащи се на субективните усещания на оценителите. Едва в 25 от въпросните 76 продукти са били установени дребни разлики в съдържанието, които обаче не се отразяват съществено на качеството. Така например продаваната в Унгария Кока-Кола съдържа не кристална захар, а сироп от фруктоза и глюкоза. Фирмата-производител обяснява тази разлика с желанието си да използва произвежданата в Унгария смес, с което да даде предимство на местните доставчици на суровини.
Казано накратко: експертите от унгарската Служба за контрол на храните не са установили никакви съществени разлики в продуктите, продавани на Изток и на Запад, се казва в статията на „Нойе Цюрхер Цайтунг”. В резултат изданието стига до заключението, че източноевропейците консумират също толкова качествени маркови продукти, колкото и западните потребители. А от това следва, че истерията около некачествените храни е очевидно политически мотивирана.