9 май 2017 г.

"Нестле" и "Кока-Кола" за различните стандарти при храните

"Дойче Веле" цитира обширна статия в германския „Ди Велт” на тема дали храните в Централна и Източна Европа са с по-ниско качество в сравнение с тези в Западна Европа, както твърдят водещи политици в Чехия, Словакия, Полша и Унгария. Ето избрани части от статията.
Редица индустриалци също недоумяват - та нали досега критиците обвиняваха ЕС най-вече заради това, че се опитва да унифицира всичко и да отстрани регионалните различия. И сега изведнъж: единен стандарт за всички храни.
Ако наистина започнем да произвеждаме хранителни продукти по единни стандарти, тогава ще трябва да превъзпитаме потребителите, а това изобщо не е работа на производителя, смятат индустриалците.
Какви са фактите? Да, големите концерни продават продукти с една и съща опаковка, но в отделните страни съдържанието често пъти е различно. Хранителният технолог Ирене Таусиг-Вулф дава пример с разтворимия бульон: „В Близкия изток бульонът трябва да бъде малко по-лют има по-силен вкус на подправки. Поляците пък предпочитат по-силна зеленчукова нотка, докато в Турция искат по-интензивен вкус на месо”, казва Таусиг-Вулф, която отговаря за нормирането на вкусовете в концерна „Нестле”. Експертката обяснява пред вестника, че концерните открай време се ръководят от регионалните вкусове, което често пъти налага сериозни промени в рецептата. Сега обаче споменатите политици от Източна Европа настояват за въвеждането на задължителни унифицирани норми за съдържанието на хранителните продукти. Ако това настояване бъде узаконено, големите концерни ще трябва да обърнат концепцията си с главата надолу.
В развойния център на концерна „Нестле” в Зинген работят 220 души от 35 различни страни, които се грижат именно за това: да проучват вкуса на потребителите на различните пазари още преди разработката на нови продукти. Когато се пуска, примерно, нова готова супа, проучването на пазарите може да отнеме до две години. Таусиг-Вулф описва пред „Ди Велт” как функционира това проучване. Най-напред технолозите на концерна посещават всяка отделна страна и готвят заедно с местни хора, за да разберат на какво най-вече се държи в рамките на съответната кулинарна традиция. После елитни готвачи подготвят различни варианти на рецептата, при които се отчитат именно впечатленията на технолозите от отделните страни - например дали хората предпочитат пипера по-сладък, по-лютив или по-опушен. Накрая новият продукт се опитва от многобройни дегустатори, а когато рецептата вече е одобрена и от тях, пак идва ред на технолозите. Производството на всеки отделен продукт изисква предварително проучване на редица въпроси: има ли в съответната страна достатъчно суровини за производството му; осъществимо ли е технологически производството на конвейер; какво показва последната дегустация на новия продукт в сравнение с аналогичен продукт на конкурентна фирма. И едва когато всички тези въпроси получат положителен отговор, продуктът тръгва в масово производство.
Разбира се, роля играят и парите. Тоест - цените на съответните суровини и покупателната способност на хората. Защото в Европа потребителите разполагат с доста различни бюджети за храна. Един швейцарец например има годишна покупателна способност от 42 хиляди евро, германецът - 22 хиляди, а полякът и унгарецът - съответно 6366 и 5549. Логично е, че там, където потребителите имат по-малко пари, производителите наистина използват по-евтини съставки, за да може продуктът им да се продава. И в този смисъл критиците имат пълно право. Да, шоколадът с лешници съдържа по-малко лешници на пазари с по-ниска покупателна способност, а мляното кафе е с повече евтини примеси. Защото в крайна сметка концерните си гледат продажбите.
С други думи, при развойната дейност на нови хранителни продукти се отчитат тези два фактора: местните вкусове и покупателната способност. Дори само в рамките на Европа вкусовете често пъти доста се различават. Така например германците предпочитат бял ванилов сладолед, а австрийците - жълт. Белгийците държат на един специфичен следвкус при шоколадовите продукти, който само на няколко километра отвъд границата предизвиква у холандците недоволни гримаси. Технолозите твърдят, че такива вкусови нагласи са почти вродени - човек на практика отраства с тях. Точно този факт пренебрегват онези източноевропейци, които критикуват концерните: не става дума само за пари.
Добър пример са упреците срещу „Кока-Кола”, че в Унгария концернът произвежда напитките си с евтин царевичен сироп, вместо със захар. Говорител на концерна потвърждава пред „Ди Велт”, че това е вярно. Причината обаче не били парите, а желанието да се използват местни суровини: „В страни, където има много царевични насаждения - като Унгария или САЩ например - ние гледаме да използваме именно царевичен сироп”. А където вирее захарно цвекло или захарна тръстика, там „Кока-Кола” използва добиваната от тях захар. С други думи: унгарците пият „Кола”, която има същите съставки, както в САЩ.

2 май 2017 г.

Прилагат ли международните компании двойни стандарти при качеството на храните?

В няколко източноевропейски страни периодично в публичния дебат изскача въпросът дали храните, които международните компании продават в Източна Европа са с по-лошо качество от тези в Западна Европа. Напоследък Унгария, Чехия, Словакия и Полша отново поставиха темата на дневен ред. Правителствата в много източноевропейски страни, включително българското, започнаха проверки, за да установят дали има двойни стандарти в качеството на храните при богатите и бедните страни в ЕС. В България проверката се извършва от Комисията за защита на потребителите със съдействието на Българската агенция по безопасност на храните. Междувременно проверка на Нова ТВ установи, че няма разлика в качеството на храните в България спрямо Западна Европа.

"Дойче Веле" разказва за актуална проверка на швейцарското издание "Нойе Цюрхер Цайтунг", която също  показва, че двойни стандарти не се прилагат, а доколкото има разлики в съдържанието на някои храни, то се дължи на специфичните национални предпочитания и използването на местни доставчици на суровини с цел насърчаване на местното производство. Ето подбрани части от текста (цялата статия можете да прочетете тук).
Упреците на страните от Вишеградската група се отнасят и до продукти на швейцарския концерн „Нестле”, който има няколко фабрики в Унгария. В някои от тях се произвеждат продукти, предназначени не само за Унгария, но и за западни пазари като германския и австрийския. В тази връзка от „Нестле Унгария” категорично отричат да има някаква локална специфика на произвежданите от тях продукти. 
В същото време от „Нестле Унгария” не крият, че при някои продукти съзнателно се използват изменени "рецепти", които отчитат определени национални предпочитания. Във фирмата имало дори специален отдел, който нагажда производството на „Нестле” към местните вкусови предпочитания. Така например супата на „Маги” с кнедли и фиде, предназначена за унгарския пазар, съдържа не само повече кнедли, отколкото в други страни, но и онзи сорт фиде, който е най-предпочитан сред унгарските потребители. С други думи: продуктите на международните концерни, предназначени за Източна Европа, очевидно не се отличават съществено от стоките, продавани на западните пазари.
В 51 от общо 76 изследвани храни, предлагани в Унгария и в Австрия, не са били открити никакви различия по отношение на съдържанието, а само в половината от продуктите са били установени незначителни вкусови разлики, дължащи се на субективните усещания на оценителите. Едва в 25 от въпросните 76 продукти са били установени дребни разлики в съдържанието, които обаче не се отразяват съществено на качеството. Така например продаваната в Унгария Кока-Кола съдържа не кристална захар, а сироп от фруктоза и глюкоза. Фирмата-производител обяснява тази разлика с желанието си да използва произвежданата в Унгария смес, с което да даде предимство на местните доставчици на суровини.
Казано накратко: експертите от унгарската Служба за контрол на храните не са установили никакви съществени разлики в продуктите, продавани на Изток и на Запад, се казва в статията на „Нойе Цюрхер Цайтунг”. В резултат изданието стига до заключението, че източноевропейците консумират също толкова качествени маркови продукти, колкото и западните потребители. А от това следва, че истерията около некачествените храни е очевидно политически мотивирана.