9 юни 2015 г.

Прессъобщение на СМТ: Опасни текстове трябва да отпаднат от „Закона срещу търговските вериги”, за да не увредят тежко икономиката


София, 09 юни 2015 г. Редица опасни текстове трябва да бъдат редактирани или да отпаднат от проектопромените в Закона за защита на конкуренцията, известни също като „Закона срещу търговските вериги”, по време на второто им четене в икономическата комисия на парламента, за да не увредят тежко българската икономика. Такива са въвеждането на понятието „значителна пазарна сила”, контролът върху типовите договори от Комисията за защита на конкуренцията /КЗК/, забраната на услуги от търговците към доставчиците, намесата в ценообразуването и регулациите за собствените марки на търговските вериги.

В същото време някои от редакциите на проектозакона, внесени от депутати от няколко парламентарни групи, предлагат конструктивни мерки, които няма да навредят на потребителите, производителите и търговците и няма да влошат бизнес средата. Такова е предложението за създаването на Национален консултативен съвет за по-добро функциониране на веригата от доставки на храни под председателството на министъра на земеделието и храните и помирителна комисия към него, която да съдейства за разрешаването на спорове между производители и търговци на храни, включително във връзка със спазването на добрите практики в бранша и с прилагането на нелоялните търговски практики. Други примери за позитивни предложения са забраната да се предлага и закупува стока на и от трети лица, забраната да се предоставят същите или по-добри търговски условия на трети лица, забраната на възнагражденията за услуги, които не са реално предоставени, забраната за прехвърляне на неоправдан или непропорционален търговски риск към една от страните.

Това е становището на Сдружението за модерна търговия, обединяващо най-големите търговски вериги в България.

Опасните текстове

Последствията от приемането на цитираните опасни текстове във вида, в който бяха одобрени на първо четене в пленарната зала на парламента, ще бъдат изключително вредни за българските потребители и производители в следните аспекти:
  • Значителното увеличаване на рисковете и административните разходи, както и забраните на доказани търговски механизми ще вдигнат цените на хранителните стоки и ще насърчат търговците да ограничат доставките от български производители и да увеличат вноса на храни.
  • Ще бъдат засегнати най-уязвимите групи от населението - пенсионери, безработни и социално слаби, тъй като икономическата теория и практиката в други страни потвърждават, че такива държавни интервенции предизвикват покачване на цените на хранителните стоки. Така е станало във Франция след приемането на закона „Галан”.
  • Въпреки, че текстовете се представят като защита на българските производители, те повече от очевидно целят преразпределяне на пазара на дребно в страната. Това е лобистка инициатива, чиято цел е да бъдат притиснати големите международни инвеститори да се оттеглят от България, а бизнесът им да бъде изкупен изгодно. Ето защо приемането им би било ясен знак към международната инвестиционна общност за влошаване на икономическата среда у нас. От българската държава се очакват предвидимост и осигуряване на условия за развитие на конкурентна бизнес среда, а не административно налагане на свръхрегулации и забрана на успешно работещи в цял свят бизнес модели.
  • Цитираните проектопромени в ЗЗК са и грубо нарушение на европейското законодателство, по-специално в частта за свободата на установяване, което води и до значителен риск от наказателна процедура от страна на Европейската комисия.

Неясната „Значителна пазарна сила” увеличава риска

Един от най-опасните текстове в законопроекта е въвеждането на неясното понятие „значителна пазарна сила“, което се дефинира с помощта на терминологията на ЗЗК по отношение на „господстващо положение“, без да се формулират конкретните критерии за разграничаване на „значителна пазарна сила“ от „господстващо положение“. Тези критерии следва да бъдат разработени допълнително от Комисията за защита на конкуренцията /КЗК/, което означава, че КЗК ще съсредоточи едновременно правомощия да създава правилата и да ги прилага в противоречие с основния конституционен принцип за разделение на властите, както и със Закона за нормативните актове, според който КЗК няма правомощия да издава нормативен акт по прилагане на законова разпоредба.

Последствията от това биха били неограничени правомощия за администрацията и опасност от неоправдана намеса в пазарните отношения без реална възможност за контрол, включително и съдебен. Поради подчертано субективния елемент в този текст, приемането му би било изключително лош сигнал както за българския бизнес, така и за чуждите инвестиции в България.

Одобрението на договори може да спре продажбите

Огромен проблем за търговията на дребно ще създаде предвиденото задължение за предприятията с общ оборот за предходната година над 50 млн. лв., които купуват храни, предназначени за последваща продажба в обекти за продажба на храни, да изготвят „проекти на типови договори и/или общи условия за доставка на храни“ и да ги изпращат на КЗК за оценка на съответствието им с правилата на конкуренцията. Договорите трябва да съдържат предоставяните на доставчиците услуги, както и условията, при които се предоставят.

Становището на СМТ по този текст е следното: „Адресати на нормата са само търговци на храни, но не и производители и преработватели, което няма рационално обяснение, тъй като нелоялни търговски практики могат да се проявят във всички части на веригата на доставка на храни производител-преработвател-търговец. Липсва яснота защо е предвиден размер на оборота от 50 млн. лв., а не равенство пред закона на всички субекти. Създава се съмнение, че правилата са насочени срещу конкретни пазарни участници, а не срещу нелоялните търговски практики като такива.”

Според сдружението одобряването от КЗК на всички промени в договорите ще доведе до блокиране на търговския оборот и невъзможност да се договорят клаузи в съответствие със спецификата на доставяните стоки и волята на страните. Особено в сектора на храните забавяне на сключването на договора с 1, 2 или повече месеца докато се произнесе КЗК може изобщо да обезсмисли неговото сключване. На практика в сектора на търговията с храни ще се стигне до свръхрегулация на коректни пазарни участници, каквито са търговските вериги (които работят с писмени договори, прозрачно), а сивият сектор ще остане встрани от правилата. По този начин предлаганата регулация ще стимулира сивата икономика, тъй като ще мотивира част от икономическите агенти да не „достигнат“ нивата на установените в Закона за храните обороти, за да не бъдат засегнати от ограниченията.

Забраната на услуги и регулацията на такси ще навредят на производителите и ще вдигнат цените

Част от пакета насочен „срещу търговските вериги” са нови текстове в Закона за храните, които забраняват предоставянето на всякакви услуги от търговец на неговия доставчик. По този начин се поставят сериозни ограничения на договорната свобода, без да се държи сметка, че моделът на модерната търговия включва сътрудничество между доставчик и търговец с цел оптимизиране на разходи, повишаване на продажбите, разработване на нови продукти, и т.н. Това е свързано с предоставяне на услуги, като напр. логистика (оптимизирана доставка до централен склад вместо отделни нерентабилни малки доставки до отделни магазини), предоставяне на know-how, обучения, пазарни проучвания на нови продукти и т.н. Поставянето на всички услуги под общ знаменател и забраната им биха довели до увеличени разходи най-вече за производителите и доставчиците на хранителни стоки, съответно до повишена себестойност на продукцията.

Текстовете в Закона за храните предвиждат също БАБХ да прави преценка кои „такси и услуги“ имат „непропорционална и прекомерна цена“. По същество, спорове относно определяне цена на услуга имат правен характер и следва да се отнасят към търговските съдилища. Органът по безопасност на храните няма нито компетенции да разрешава правни спорове, нито качеството да правораздава. Предложението представлява предпоставка за намеса на административен орган в договарянето и изпълнението на търговски договори в пълно противоречие с принципите на пазарната икономика и частната стопанска инициатива.

Пример 1: Законопроектът забранява всякакви услуги, за да няма такси за такива, което вреди и на самите производители, защото например в цял свят те искат да продават стоката си и в касова зона на височината на очите на клиента - така се насърчава импулсната покупка. За това "златно" място се плаща - както се плаща за прайм тайм рекламно време по телевизиите. Производителите го правят при промоции или когато искат да наложат на пазара свой нов продукт. Ако услугата бъде забранена търговецът може да сложи на каса само негови собствени или международни марки, за които разпоредбите на нашия ЗЗК не важат, но това ще навреди на българските производители.

Пример 2: Логистичната услуга, която гарантира хигиенен и температурен режим на транспорт на стоките, дава възможност производителят да не кара стоката си до всеки от 100-те магазина на веригата, а само до централния й склад. Веригата осигурява квалифициран прием на стоки от свой персонал само там, а не във всеки от 100-те си магазина, осигурява и комбиниран транспорт в охладен камион и т.н. Т.е. по целия процес на веригата на доставка има ефект на икономия, който спестява процент от цената за потребителите и ако услугата бъде забранена, това автоматично ще вдигне разходите и от там цените.

Абсурдният текст за собствените марки

Предвидена разпоредба в Закона за храните относно собствените марки води до абсурдно задължение търговец, който предлага стока под собствена марка, да предлага и всички останали стоки на производителя от същия вид. От една страна това е невъзможно в чисто практически план поради ограниченото пространство в търговските обекти. От друга страна, подобно задължение означава определени стоки да се предлагат по задължение, независимо от потребителското търсене и съответно заемайки мястото на конкурентоспособни продукти на други производители. Наличието на непродаваеми стоки на рафтовете несъмнено ще ограничи избора на потребителите, ще навреди на конкурентите на съответния производител и ще ограничи продажбите на търговеца.

Пример 3: Ако български производител прави една луканка като собствена марка на веригата Х, но произвежда още 15 свои марки луканки, веригата Х не може да откаже да приеме и да продава всичките му останали 15 луканки. Без значение дали има място за тях в магазина, дали са сертифицирани за качество и дали потребителите ги желаят. Ето защо, ако се приеме такъв текст, веригата Х просто няма да поръчва на този български производител, а ще поръча на доставчик от чужбина, за когото нашият ЗЗК няма да важи.

Тази разпоредба на практика ще забрани търговския модел „дискаунтер“, както и всички други модели, базирани на собствени марки, които функционират напълно законосъобразно в държавите от ЕС. Това от своя страна противоречи на принципите на свободния пазар и ще ограничи инвестициите. Регулацията стимулира засегнатите търговци да се въздържат от договаряне с български производители за доставка на стоки под собствени марки на търговеца.

В обобщен вид позицията на СМТ е, че цитираните текстове са сред най-сериозните недостатъци на законопроекта. Още през 2014 г. позиции срещу предложените промени в ЗЗК обявиха: президентът Росен Плевнелиев; най-големите български бизнес организации КРИБ, БСК и БТПП; Сдружение "Активни потребители"; Министерството на икономиката и енергетиката; международни търговски организации като: Германо-Българската индустриално-търговска камата, Австрийското търговско представителство, Френско-Българската търговска камара; водещи икономисти като: Георги Ангелов, Емил Хърсев, Георги Ганев, Красен Станчев и Петър Ганев; лидери на мнение като проф. Огнян Герджиков и др.
Авторитетни международни организации и институции също алармираха за потенциалните вреди от приемането на подобни регулации:
  • Според Световната банка въвеждане на понятието „значителна пазарна сила” е рисково и може да доведе до несигурност на българския пазар.
  • Организацията EuroCommerce, която обединява търговски сдружения от 31 държави в Европа заяви, че подобна разпоредба не е в съответствие с европейското законодателство относно правото на свобода на договаряне и противоречи на принципите на свободната пазарна икономика.
Във връзка с внесените редакции на проектопромените в ЗЗК изпълнителният директор на СМТ Йордан Матеев заяви следното: „За съжаление все още виждам риск да бъдат приети опасни за българската икономика текстове, които ще навредят на производителите, търговците и най-вече на потребителите. В същото време ние подкрепяме конструктивни предложения като това за създаване на специализиран орган за разрешаване на споровете между производители и търговци.”