5 май 2015 г.

„Законът срещу търговските вериги” ще вдигне цените на храните и ще удари малките и средните български производители

Декларация на Сдружението за модерна търговия

София, 30 април 2015 г. Днес Народното събрание прие на първо четене законопроектът за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията /ЗЗК/, познат също като „Законът срещу търговските вериги”, въпреки отрицателните становища на Комисията по икономическа политика и туризъм и на Комисията по земеделието и храните. Становището на Сдружението за модерна търговия е, че приетите промени в конкурентното законодателство ще доведат до повишаване на цените на храните и ще навредят на малките и средните български производители. Гласуваните текстове са лобистки и целят по административен път да повишат печалбите на определени неконкурентоспособни български производители.

Още през 2014 г. позиции срещу промените в ЗЗК изказаха: най-големите български бизнес организации КРИБ, БСК и БТПП; водещи икономисти като: Георги Ангелов, Емил Хърсев, Георги Ганев, Красен Станчев и Петър Ганев; лидери на мнение като проф. Огнян Герджиков и международни търговски организации като: Германо-Българската индустриално-търговска камата, Австрийското търговско представителство, Френско-Българската търговска камара и др.

Авторитетни международни организации и институции също алармираха за вредите от приемането на законопроекта. Организацията EuroCommerce, която обединява търговски сдружения от 31 държави в Европа заяви, че подобна разпоредба не е в съответствие с европейското законодателство относно правото на свобода на договаряне и противоречи на принципите на свободната пазарна икономика. Според Световната банка въвеждане на понятието „значителна пазарна сила” е рисково и може да доведе до несигурност на българския пазар.

Наложи се изводът, че проектопромените в ЗЗК са вредни и носят редица рискове за българската икономика. Те са антиконституционно грубо навлизане на държавата в ценообразуването и договорните отношения между частни икономически субекти и биха стимулирали корупцията и сивия сектор в икономиката. Предлаганите текстове са опит да се узаконят свръхрегулации, които ограничават конкуренцията, вместо да я защитават. Икономическата теория и практиката в други страни показват, че такива държавни интервенции предизвикват покачване на цените на хранителните стоки, което ще засегне потребителите, особено в най-уязвимите групи - пенсионери, безработни, социално слаби. От друга страна, промените, които целят да подкрепят българските производители, всъщност ще им навредят, тъй като насърчават търговците да увеличат вноса и да ограничат сделките си с малки и средни български производители. Законопроектът е опасен за благосъстоянието на потребителите и без аналог в държавите от ЕС.

В момента цялостният ефект на тази законодателна промяна върху икономика на България е непредвидим, тъй като липсва оценка на въздействието, въпреки обещанията на вносителите такава да бъде изготвена. Тези свръхрегулации на практика забраняват успешно работещи в Западна Европа бизнес модели в модерната търговия, в нарушение на европейското законодателство и по-специално свободата на установяване.

Предложените регулации не дават решение на нелоялните търговски практики. Приемането на подобни свръхрегулации за решаване на проблема с нелоялните практики е опит да се убие комар с атомна бомба. Проблемът с нелоялните търговски практики има своето решение, посочено и от Световната банка след задълбочен анализ на практиките в страните от ЕС – разрешаване на споровете чрез саморегулация и съществуващото търговско законодателство.

С приемането на този законопроект се измества фокуса от реалните проблеми на българския производител, които предизвикват напрежение по веригата на доставки и намаляват конкурентоспособността му, като например сивия сектор, към несъществуващи или незначителни проблеми, които могат да се решат безболезнено със саморегулации.

В същото време процесът на саморегулация в България вече стартира. По време на редица срещи между представители на производители и търговци в края на миналата и началото на тази година започна да се налага извода, че бизнес средата у нас се е изменила чувствително през последните няколко години и нелоялни търговски практики се прилагат все по-малко и по-рядко. Именно това разбиране даде възможност партньорството между тях да се задълбочи и в момента браншовите организации на търговските вериги и на част от производителите са в процес на изработване на ефективен модел за постигане на саморегулация.

Неговото реално изражение е подписването на споразумения за налагане на добри търговски практики по цялата верига на доставки на хранителни стоки. Такива вече бяха сключени между Сдружението за модерна търговия и Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите, Асоциацията на производителите, вносителите и търговците на спиртни напитки и две от най-големите работодателски организации в страната КРИБ и БТПП. Този процес продължава и в момента се водят разговори с големи работодателски организации и сдружения на производители като: Националната лозаро-винарска камара, Съюза на пивоварите в България, Асоциацията на месопреработвателите, Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки, асоциациите на млекопреработвателите и други.