29 май 2015 г.

Производителят Ангел Ангелов от "Градус-1": Трябва да залагаме на пазарните принципи, а не на законодателни инициативи

Публикуваме част от интервюто на българския производител Ангел Ангелов от "Градус-1" пред "Стандарт" за реалните проблеми на българските производители, за отношенията между тях и търговските вериги и за проекта за промени в ЗЗК срещу търговските вериги.

Какви са трудностите, с които се сблъсквате на родна почва?
- Трудностите за всеки производствен бизнес са много. Но една ефективна компания с добър екип и ноу-хау трябва да умее да се справя с всички трудности. Сред най-големите пречки пред бизнеса в България е проблемът с нелоялната конкуренция. Например нерегламентираният внос на месо от ЕС, с който се избягва плащането на ДДС. Това е огромен проблем, тъй като 20% от стойността на продукта се спестява и така се ощетява както държавният бюджет, така и родният производител. Ние оценяваме действията на правителството в тази насока и виждаме, че се правят доста неща. Надяваме се, че ще продължи така и занапред - нулева толерантност към такъв тип злоупотреби. Виждаме, че се действа с много твърда ръка по отношение на акцизните стоки като горива и цигари. Затова се надяваме, че и със същата строгост ще се отнесат към месата, защото проблемът при тях е не по-малък.

- Добро място за бизнес ли е България?
- Всички ние трябва да превърнем България в по-добро място за бизнес, като разкриваме нови работни места, плащаме изрядно данъците си и работим заедно, за да направим родните компании по-конкурентни спрямо европейските. Трябва да оценим достъпа, който имаме до еврофондове. Евросредствата трябва да се използват максимално целенасочено - за оптимизация, изграждане на екипи и т.н., отколкото за чисто увеличение на печалбите.

- Как ще коментирате отношенията доставчици - търговци във веригите? Има ли какво още да се желае в тази посока? Родни фирми искат равнопоставеност между местните и чуждите доставчици на големите търговски вериги. Мислите ли, че сега няма такава?
- За съжаление в условията на пазарна икономика тези отношения се обуславят от пазара. Разбира се, иска ни се българските производители да бъдат с приоритет. Но ние като производители трябва да направим така, че клиентът сам да търси българското. Защото веригите предлагат това, което клиентът търси. Ако направим така, че клиентът да знае кой е българският продукт и го търси, тогава всичко ще е случи по естествен път, без да е нужно да се връщаме назад от пазарна към планова икономика.

- Как обаче може да се случи това, след като българинът търси по-евтиното, а родните стоки често са по-скъпи от вносните?
- Всичко това трябва да стане по един начин - комплекс от оптимизация на родното производство и ролята на държавата, която да ограничи нерегламентирания внос. Ако тези неща са на мястото си, българският производител ще е равнопоставен на европейския и нашенецът по естествен път ще избира родните стоки. Освен това родното производство не отстъпва по качество на европейското.

- Според експерти храните в хипермаркетите ще поскъпнат с 3 до 5% заради промени в Закона за конкуренцията и отпадането на т.нар. такса логистика (ще се забранят услугите, които веригите предоставят на производителите за транспорт) Вие споделяте ли тази прогноза?
- В природата обикновено няма празно място. Смятам, че тази такса логистика ще бъде запълнена от друг тип такса. Затова ми е трудно да си представя, че това ще доведе до съществени промени. Трябва да залагаме на пазарни принципи, от които ще дойдат действителните резултати, а не от законодателни инициативи в пазарна икономика.

Цялото интервю можете да прочетете тук

27 май 2015 г.

Закон срещу конкуренцията


Позабравените в последните месеци поправки в Закона за защита на конкуренцията отново са на дневен ред и скоро предстои пореден сблъсък на коренно противоположни мнения и аргументи. Това би трябвало да стане съвсем скоро, защото вече изтече удълженият триседмичен срок, който депутатите си дадоха за нови предложения. След като отлежаваха няколко месеца и не бяха одобрени от водещите комисии, поправките изненадващо бяха внесени от БСП в пленарна зала и още по-изненадващо бяха одобрени на първо четене на 30 април. При това в най-острия си вариант. Той е на път да въведе свръхрегулация в един от най-конкурентните сектори - търговията на дребно, но би дал права на Комисията за защита на конкуренцията да се меси и в други, чисто търговски отношения. 
Самите вносители наричат поправките "закон за търговските вериги" и обясняват, че защитават българските производители, особено малките и средните, от големите "чужди" хипермаркети. Вероятно умишлено се пропуска фактът, че не всички големи търговци са с чужда собственост. Яростните пледоарии срещу "диктатурата" на големите много напомнят друго подобно говорене - срещу чуждите ЕРП-та, които налагат високи цени и слагат големи сметки на клиентите си. Трябваше да минат около две години, преди обществото най-сетне да разбере, че енергоразпределителите имат най-малка вина за ситуацията в енергетиката и техният дял в цените е най-малък. Но тъй като те единствени контактуват с крайния клиент, бяха заклеймени като грешници и изедници. 
Нито един от иначе верни аргументи, с които тогава ЕРП-тата се защитаваха, не бе приет. Същото се случва и сега. Обясненията на Сдружението за модерна търговия (СМТ), в което влизат повечето от големите вериги, че не свръхрегулацията, а саморегулацията е по-верен път за решаване на проблемите, просто се подминават. А стъпки в тази посока вече има. Сдружението подписа споразумения за налагане на добри търговски практики по цялата верига на доставки на стоки с Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите, Асоциацията на производителите, вносителите и търговците на спиртни напитки, с работодателски организации. В резултат някои от най-големите критици на търговските вериги сега просто не участват в дебата.
Целият текст можете да прочетете тук.

21 май 2015 г.

Германо-Българската индустриално-търговска камара: Промените в ЗЗК са вредни за бизнес средата, конкуренцията и потребителите


„Законопроектът продължава да съдържа влошаващи за бизнес средата, конкуренцията и потребителите разпоредби.” Това се казва в становище на Германо-Българската индустриално-търговска камара (ГБИТК) относно предлаганите от група депутати промени в Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК). Според камарата основните проблеми, които биха могли да възникнат при евентуалното приемане на промените в ЗЗК са свързани с въвеждането на понятието „значителна пазарна сила”, изискването Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) да одобрява типови договори и общи условия между търговците и техните доставчици и с предвидените в законопроекта санкции.

Позицията е изпратена до президента Росен Плевнелиев, председателя на Народното събрание Цецка Цачева и премиера Бойко Борисов. Документът е подготвен в продължение на становищата на ГБИТК във връзка с промените в ЗЗК, изразени през 2012 г. и 2014 г.

Според камарата, делегирането на КЗК на правомощия за разработване на критерии за разграничаване на „значителна пазарна сила” от „господстващо положение” означава, че комисията сама ще създава правила и ще отговаря за прилагането им, което е в нарушение на конституционния принцип за разделение на властите. Последствията биха били неограничени права за администрацията и опасност от намеса в пазарните отношения без какъвто и да били контрол, включително и съдебен.

Друг потенциален проблем е одобрението от КЗК и публикуването на общи условия и типови договори между търговците и техните доставчици. Позицията на ГБИТК е, че това е дискриминационна мярка и намеса в свободата на договаряне, тъй като се отнася единствено за компании с оборот над 50 милиона лева за предходната година. Освен това, членовете на камарата подчертават, че липсва каквато и да било обосновка за определяне на прага от 50 милиона.

Притеснение будят и предвидените санкции от 10% от годишния оборот за злоупотреба със „значителна пазарна сила”. Според ГБИТК те са икономически необосновани и застрашават присъствието и оставането в България на български и чуждестранни инвеститори. За сравнение в други страни от ЕС с подобна глоба не се санкционират дори нарушения на нелоялната конкуренция, а акцентът е поставен върху обезщетяването на засегнатия конкурент.

В заключение камарата припомня, че Европейският парламент, Европейската комисия, Съветът на ЕС и германското правителство подкрепят инициативата за саморегулация по веригата на доставки в ЕС (Supply Chain Initiative) като решение срещу нелоялните практики. В този смисъл ГБИТК призовава промените в ЗЗК да бъдат внимателно обмислени с оглед на потенциалните ефекти от тяхното приемане в юридически, икономически и практически план.

20 май 2015 г.

БТПП срещу промените в ЗЗК

Публикуваме съобщението на БТПП по повод приетите от парламента на първо четене промени в Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК).

БТПП възрази по текстове от законопроекта за търговските вериги 
В становище до председателите на парламентарните комисии по Икономическа политика и туризъм и Земеделие и храни БТПП изрази възражения по законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията (станал известен като „законопроект за търговските вериги”).

В становището си БТПП заявява, че със законопроекта се нарушават три основни конституционни принципа:
•   принципът на разделение на властите (чл. 8 от Конституцията);
•   принципът на свобода на договарянето, който всъщност е израз на конституционния принцип на свободната стопанска инициатива (чл. 19, ал. 1 от Конституцията);
•   принципът на равнопоставеност на стопанските субекти (чл. 19, ал. 2 от Конституцията).

С позицията на БТПП можете да се запознаете ТУК

11 май 2015 г.

ИПИ: Парламентарният дебат за конкуренцията се е фокусирал върху сектора с може би най-много избор в страната

Публикуваме текста на Петър Ганев, старши икономист в Института за пазарна икономика, публикуван в сайта на института под заглавие "Криворазбраната конкуренция".

Парламентът отново се захвана да гласува промените в Закона за защита на конкуренцията, чиято цел е да даде повече дискреционна власт на Комисията за защита на конкуренцията и да допусне държавата до различни микро аспекти от управлението на търговските вериги и техните отношения с доставчиците. Два момента в новия законопроект са особено важни:

  • Понятието "значителна пазарна сила" - въвеждането на това понятие дава власт на КЗК да го дефинира както пожелае и автоматично повишава политическия риск за всяко по-голямо предприятие в страната. Заиграването с понятието "зависими доставчици или купувачи" е крайно мъгляво и може да отвори всякакви казуси, които касаят не просто веригите, а и всяка сфера от икономическия живот. Забележете, че това понятие е повод за намеса на КЗК спрямо компании, които не провеждат някакви нелоялни практики, а просто са много по-добри спрямо другите. Повече по темата може да прочетете в коментара "Значителната пазарна сила на КЗК" (юни 2012 г.);
  • Новите правомощия на КЗК за търговските договори на големите предприятия - промяната е в главата, която касае "застъпничество за конкуренцията" (чл. 28 от ЗЗК). Този раздел на закона позволява на комисията да изследва определени сектори и да оценява действащи (или проекти на) нормативни актове. На практика, това е частта от закона, която позволява на КЗК да се бори за промяна на средата в посока повече конкуренция. Тази глава смислово не се занимава с практиките в отделните компании и е несъвместима с идеята КЗК да извършва оценка на типови договори и общи условия за доставка в определени големи предприятия. КЗК не би следвало да се занимава с микро мениджмънта на компании просто защото последните са големи. Тъй като тази поправка е насочена предимно към големите търговски вериги, препоръчваме доклада на ИПИ "Анализ на ефектите от навлизането на модерната търговия на пазара на храни и напитки в България" (април 2014 г.).

Както е видно от препратките в тази статия, дебатите около въпросните промени съвсем не са от вчера. Най-интересното в случая е, че вече няколко години парламентарният дебат за конкуренцията се е фокусирал върху сектора с може би най-много избор в страната - големи търговски вериги колкото искаш, а малките магазинчета са просто навсякъде. Изборът от стоки също е огромен. В много сектори това не е така - виж например енергетиката или здравното осигуряване. Вместо да се говори за тях, обаче, политиците предпочитат да се заиграват с "лошите" големи чужденци и да си пробутат още един инструмент за влияние - комисия, която да може да се меси в работата на големите компании.

5 май 2015 г.

„Законът срещу търговските вериги” ще вдигне цените на храните и ще удари малките и средните български производители

Декларация на Сдружението за модерна търговия

София, 30 април 2015 г. Днес Народното събрание прие на първо четене законопроектът за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията /ЗЗК/, познат също като „Законът срещу търговските вериги”, въпреки отрицателните становища на Комисията по икономическа политика и туризъм и на Комисията по земеделието и храните. Становището на Сдружението за модерна търговия е, че приетите промени в конкурентното законодателство ще доведат до повишаване на цените на храните и ще навредят на малките и средните български производители. Гласуваните текстове са лобистки и целят по административен път да повишат печалбите на определени неконкурентоспособни български производители.

Още през 2014 г. позиции срещу промените в ЗЗК изказаха: най-големите български бизнес организации КРИБ, БСК и БТПП; водещи икономисти като: Георги Ангелов, Емил Хърсев, Георги Ганев, Красен Станчев и Петър Ганев; лидери на мнение като проф. Огнян Герджиков и международни търговски организации като: Германо-Българската индустриално-търговска камата, Австрийското търговско представителство, Френско-Българската търговска камара и др.

Авторитетни международни организации и институции също алармираха за вредите от приемането на законопроекта. Организацията EuroCommerce, която обединява търговски сдружения от 31 държави в Европа заяви, че подобна разпоредба не е в съответствие с европейското законодателство относно правото на свобода на договаряне и противоречи на принципите на свободната пазарна икономика. Според Световната банка въвеждане на понятието „значителна пазарна сила” е рисково и може да доведе до несигурност на българския пазар.

Наложи се изводът, че проектопромените в ЗЗК са вредни и носят редица рискове за българската икономика. Те са антиконституционно грубо навлизане на държавата в ценообразуването и договорните отношения между частни икономически субекти и биха стимулирали корупцията и сивия сектор в икономиката. Предлаганите текстове са опит да се узаконят свръхрегулации, които ограничават конкуренцията, вместо да я защитават. Икономическата теория и практиката в други страни показват, че такива държавни интервенции предизвикват покачване на цените на хранителните стоки, което ще засегне потребителите, особено в най-уязвимите групи - пенсионери, безработни, социално слаби. От друга страна, промените, които целят да подкрепят българските производители, всъщност ще им навредят, тъй като насърчават търговците да увеличат вноса и да ограничат сделките си с малки и средни български производители. Законопроектът е опасен за благосъстоянието на потребителите и без аналог в държавите от ЕС.

В момента цялостният ефект на тази законодателна промяна върху икономика на България е непредвидим, тъй като липсва оценка на въздействието, въпреки обещанията на вносителите такава да бъде изготвена. Тези свръхрегулации на практика забраняват успешно работещи в Западна Европа бизнес модели в модерната търговия, в нарушение на европейското законодателство и по-специално свободата на установяване.

Предложените регулации не дават решение на нелоялните търговски практики. Приемането на подобни свръхрегулации за решаване на проблема с нелоялните практики е опит да се убие комар с атомна бомба. Проблемът с нелоялните търговски практики има своето решение, посочено и от Световната банка след задълбочен анализ на практиките в страните от ЕС – разрешаване на споровете чрез саморегулация и съществуващото търговско законодателство.

С приемането на този законопроект се измества фокуса от реалните проблеми на българския производител, които предизвикват напрежение по веригата на доставки и намаляват конкурентоспособността му, като например сивия сектор, към несъществуващи или незначителни проблеми, които могат да се решат безболезнено със саморегулации.

В същото време процесът на саморегулация в България вече стартира. По време на редица срещи между представители на производители и търговци в края на миналата и началото на тази година започна да се налага извода, че бизнес средата у нас се е изменила чувствително през последните няколко години и нелоялни търговски практики се прилагат все по-малко и по-рядко. Именно това разбиране даде възможност партньорството между тях да се задълбочи и в момента браншовите организации на търговските вериги и на част от производителите са в процес на изработване на ефективен модел за постигане на саморегулация.

Неговото реално изражение е подписването на споразумения за налагане на добри търговски практики по цялата верига на доставки на хранителни стоки. Такива вече бяха сключени между Сдружението за модерна търговия и Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите, Асоциацията на производителите, вносителите и търговците на спиртни напитки и две от най-големите работодателски организации в страната КРИБ и БТПП. Този процес продължава и в момента се водят разговори с големи работодателски организации и сдружения на производители като: Националната лозаро-винарска камара, Съюза на пивоварите в България, Асоциацията на месопреработвателите, Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки, асоциациите на млекопреработвателите и други.