10 юни 2014 г.

Всички срещу промените в ЗЗК: Богомил Николов, "Активни потребители"

Димитър Спасов, "Кауфланд", Милена Драгийска, "Лидл",
Николай Петров, "Билла" и Богомил Николов, "Активни потребители"
На 3 юни в БТА се поведе кръгла маса, организирана от Сдружението за модерна търговия на тема "Кой е работещият модел за борба с нелоялните търговски практики в България?". На нея участваха производители, търговци, юристи, икономисти, потребители, работодателски организации и международни камари. Поради огромната обществена значимост на темата, в поредица от статии ще публикуваме изказванията на участниците в дискусията. Вече публикувахме изказванията на петима реални производители. Продължаванме с изказването на представителя на потребителите - Богомил Николов от "Активни потребители":
Ще започна с това защо съм тук. Тук съм, защото, защитавайки интересите на потребителите, съм готов да се обзаложа, че тази регулация може да доведе до по-висока сметка за потребителите, която естествено ще платим всички ние като потребители в цените, но няма да платят тези народни представители, които ще гласуват едни такива текстове. Няма вариант те да учредят един фонд за компенсация на надвзетите суми, няма вариант ние да си поискаме това, което евентуално ще се случи. Това ще бъде един по-скоро социален експеримент, на който след две или три години ще видим резултатите. Само че през това време ние ще сме платили сметката. Затова аз съм загрижен и съм дошъл да потърся отговор, или желаещи да се обзаложим в една такава мрачна перспектива.  
Нещо по-лошо, според нас по-неплатежоспособните потребители ще платят повече, защото техният собствен и семеен бюджет съдържа по-голям процент от тези стоки, чиито цени ще нарастнат, т.е. това ще бъде един изключителен удар точно по по-бедните и по- неплатежоспособните хора. 
Едно изречение за нелоялните практики, тъй като аз работя по тази тема ежедневно. Когато регулация на нелоялни практики е създавана за първи път, тя е създавана в отношенията бизнес към потребители - с основния аргумент, че неравнопоставеността между тези две групи е огромна, най-малкото, защото потребителят си набавя разнообразни стоки и услуги. Аз може да съм много добър финансист и да знам как да преценя най-добрия кредит, но нищо не разбирам от телевизори. Естествено, че в това си качество, като купувач на телевизори, аз съм много по-слаб и незапознат от търговеца. Но в отношенията бизнес към бизнес се предполага, че има много по-голяма равнопоставеност. Това са специалисти, които малко или повече вършат едно нещо, от което разбират. Те би трябвало да не се нуждаят от посредник или помагач, който да им помогне да се разберат в тези си отношения. Рискът от взаимни измами или злоупотреби в тези отношения е много по-малък, просто защото и двете страни са компетентни. Странното ми е друго, че регулацията на нелоялни практики между бизнес и потребител пази купувача от продавача, а сега се търси някаква обратна логика да се защитава продавача от купувача.  
Ами какво би станало, ако утре тези разпоредби се окаже, че изведнаж дават повод, да кажем, на млекопроизводителите да си променят отношението с преработвателите? Защото те пък са по-надолу във веригата. Задавам си и този въпрос. Не съм запознат с детайлите, но вероятно и там ще настъпят промени.  
Ако искаме да търсим отговор на въпроса, който е темата на днешната среща първо трябва да анализараме и да видим кои са неговите инициатори. Тогава ще видим, че всъщност става въпрос за една ограничена група икономически субекти, български  производители, които очевидно имат проблем. Но ние вместо да потърсим корените на проблема с тяхната конкурентоспособност, правим инициатива, която въвежда общо правило и тя може да засегне много други производства и производствени сектори, които нямат този проблем, нямат нужда от тази регулация. Затова бих призовал всеки, който предлага регулация на нелоялните практики между бизнес и бизнес да анализира малко по-задълбочено проблемите на специфичните сектори и да потърси специфични решения за тези определени  сектори, а не за всички.  
Сетих се за още нещо, което е важно. Аз не разбирам защо в България толкова се плашим от думата „фалит“. Фалитът е нещо много здравословно във всяка една пазарна икономика. В Америка знам, че между 200 и 300 хил. фирми фалират всяка година. Наскоро видях един супермаркет на бул. „Владимир Вазов“, който е затворил, т.е. е фалирал. И защо държавата не предприе нищо да запази тези работни места? Нали там е имало касиерки и работещи, които са били уволнени? Аз не чух те да се оплачат, че ето, виждате ли, нещо стана и ние трябва да фалираме. Просто пазарът не търпи празно. На следващия ден там ще са затворени 20 работни места за касиерки, ама най-вероятно ще са отворени другаде, така че по същия начин стои въпросът и с производителите. Ако утре една мандра фалира, тя няма да изчезне. Тя просто най-вероятно ще има нов собственик, който на следващия ден пак ще произвежда кисело мляко.  

Ето и изказването на Богомил Николов на брифинга за журналисти след дискусията:
Аз смело изразих своята прогноза, която постепенно се превръща в тревожност, че сметката от тези регулации ще бъде платена от потребителите. Моята прогноза може да бъде опровергана само по два начина. Единият е от живота - ако това законодателство се приеме, след 2-3 години ще видим ефекта от него. Другият начин е, ако сега беше направена задълбочена, професионална, достатъчно надеждна оценка на въздействието. Тогава аз щях да призная, че не съм прав или съответно, че съм прав. В единия случай, ако аз не съм прав, съжалявам, извинявам се и замълчавам. Но ако съм прав, тогава бих казал едно изречение в качеството си на дипломиран политолог: хората, политиците, които ще вземат това решение, в крайна сметка ще трябва да разсъждават и върху неговата политическа цена, тъй като сметката ще бъде платена от най-бедните потребители и в качеството им на избиратели, те просто ще се произнесат на следващите избори. Така че, ако аз бях човекът, който трябва да вземе решение, бих имал най-голям интерес действително от извършването на такава задълбочена оценка на въздейстивето, за да мога най-малко да си калкулирам ефекта и да разбера дали няма да загубя няколко хиляди или няколко стотин хиляди гласа.