23 юни 2014 г.

Всички срещу промените в ЗЗК: Емил Хърсев


На 3 юни в БТА се поведе кръгла маса, организирана от Сдружението за модерна търговия на тема "Кой е работещият модел за борба с нелоялните търговски практики в България?". На нея участваха производители, търговци, юристи, икономисти, потребители, работодателски организации и международни камари. Поради огромната обществена значимост на темата, в поредица от статии публикуваме изказванията на участниците в дискусията. Продължаваме с изказването на финансиста Емил Хърсев:
Според мен от тази дискусия имаше голяма полза, защото събра всички заинтересувани на едно място. Това е пазара – на него има производители, има търговци, има потребители, има и всички останали, които си изкарват прехраната чрез тях. И ние видяхме, че всъщност има проблем между различните участници в пазара. Г-н Найденов [собственик на "Олинеза"] го каза много ясно: има проблем как делим баницата. Това е естествен проблем и той се решава всеки ден с всяка една сделка, всеки един миг. Защото иначе няма пазар. Ние разбрахме какво се случва на този пазар и защо сме толкова единни след като имаме проблем помежду си. Ясно ми е и защо г-н Найденов с много ясно изражение се обърна към веригите, защото си има хиляди проблеми, които си решава.  
Оказва се, че има друга група бизнеси, това са т.нар. браншовици, очевидно в сектора на храните, за които този закон работи. Целият проблем е, че онзи, който се чувства по някакъв начин зле поставен вместо да се конкурира, вместо да инвестира, вместо да се модернизира, за да се конкурира по-добре, минава на по-простия вариант - вика батко си стражар. И идва батко му стражар и започва да пердаши навсякъде с тоягата. Но понеже са глупавички и двамата, не се усещат, че от опита със стражарската тояга да обърнеш пазара така, че той да работи в изгода на твоя човек и защитавания интерес, всъщност много скоро ще му навредиш, вредиш на себе си, вредиш на пазара, съсипваш всичко. 
Това е връщане към категории на ленинизма, като Държавен комитет за планиране, който разрешава еднакви условия за всички, въвежда задължителни покупки, въвежда забрана за цени, казва - не, такси няма да плащате. Имаше такива едни интересни идеи около законопроекта - забрана за плащане на такси на веригите и задължение на Комисията за защита на конкуренцията да преценява дали търговецът дава достатъчно услуга, когато взима една или друга такса, забрана за собствени търговски марки, за да може да се пробутва марката на съответния доставчик. Всичко това прави този закон супер вреден. И в същото време супер полезен, защото показа как работи пазара, включително и как работи срещу един такъв потенциално супер вреден закон. Забравя за проблемите, които съществуват, защото те не са в такава степен опасни как точно ще се разпредели печалбата, дали веригата ще взема по-голямата част от печалбата в този артикул или производителя, изследва проблема между модерната и традиционната търговия.  
В същото време, модерната търговия, както се подчерта в анализа на колегите от ИПИ, дава много силен тласък за развитие на своя антипод, на традиционната търговия. С появата на специализирани магазини, с появата на специализирани марки, които поради своето многообразие не могат да се подредят в неразтегаемия магазин на г-жа Драгийска [главен изпълнителен директор на Лидл България] и останалите колеги. Тоест има място за всички. Всеки обаче трябва да си го намери, всеки трябва да е конкурентоспособен. Ето това е пазара. Той се саморегулира и няма противоречие между повечето от шестте мерки, които Световната банка намира и г-н Матеев изброи пред нас. 
Има един проблем, който остана скрит в тази дискусия, но той е сериозно важен и многократно се е повдигал. Не се ли крие зад опита на търговеца да намали цената на производителя - което е в интерес и на потребителя, на втори план, вероятно, и на търговеца, защото вдига оборота - не води ли това до дъмпинг?  И ако води до дъмпинг, той също е една от нелоялните търговски практики. Не е добре решен в България. Сериозен е този проблем. Той трябва да се адресира. Но ако някъде има дъмпинг, начинът да се докаже това е ясен. И пътят в повечето държави е ясен. Може би да се специализира, да се канализира някакъв такъв ред. Разбира се, че става въпрос за производство през съд, разбира се, че онзи, който е ощетен от подобен дъмпинг, би трябвало да има правото да получи обезщетение, но то би следвало  да се определи така, както се определят по съдебен ред искове по обезщетения. Ако има някъде засегнати интереси на потребители, това че примерно стремежа за минимална цена намалява качеството, води до разпространение на вредни стоки, да, има начин за това да се водят искове. Нашето съдопроизводство, за съжаление, уж познава събирателния класов иск по американската терминология, но в същото време, знаете колко трудно подобно производство може да се води в България. Ето това са проблемите, които тази дискусия извади. Една част от тях са реални, една част са много болезнени, но те заглъхват. 
Всички сме на едно мнение, защото имаме още по-голям проблем. Идва големият батко с празната глава с големия чук и млати наред, и не вижда къде млати, и прави глупости. Най-добре би било така, както е решил да ни лиши от присъствието си, така да реши да ни лиши и от своята законодателна идея.
Ето и изказването на Емил Хърсев на брифинга за журналисти след дискусията:
Ние бяхме свидетели днес на икономиката в действие на пазара в неговата цялост. Всички участници с различните им мнения, с различните им позиции, конкуренцията помежду им.  Изключително интересна дискусия, от която отсъстваше един от основните участници в пазарната икономика – властта. Може би е осъзнала, че е произвела един некадърен законопроект, един ненужен нормативен акт, от който вероятно се е отказала и дано да е така. А иначе, изключително интересни зависимости бяха изтъкнати, илюстрирани, показани. Аз бих искал да обърна внимание на поне две оценки на въздействието, които са направени за влиянието на модерната търговия върху пазарната икономика в България – едната на Световната банка, която обхваща различните методи за регулиране на нелоялните търговски практики в Европа и една изключително  интересна оценка, която моите колеги от ИПИ са подготвили. Изводите от тях са прости. Модерната търговия влияе изключително положително:
- за развитие на пазара, както и всяка инвестиция е стимул да се развива цялата пазарна среда, включително и влияе за развитието на своя антипод – традиционната домашна  търговия, семейна и всякакъв друг вид търговия;
- за производителите дава възможност за достъп до един много по-широк пазар;
- за развитие на цялата икономика, защото благодарение на модернизацията на търговията, не само сектора на големите вериги имам предвид, въобще модернизацията на търговията в страната, се увеличава светлият, легалният, легитимният оборот и намалява сивия сектор в икономиката, увеличават се плащанията директно в хазната.  
Разбира се, че има съпротива срещу тази модернизация. Тя е от страна на производители, които не толкова са притеснени за своя дял в печалбата, колкото от факта, че модерната търговия намалява цените на производителите общо като ниво. Тя може би да бъде и вредна в определен момент, ако в един момент притисне силово с нелоялни търговски практики голяма част от производителите в страната до ценови нива, при които не могат да се възпроизвеждат. Г-н Найденов обърна внимание и на този проблем. Проблемите на пазара според всички участници се решават в диалог помежду им, със саморегулация. Където се намерят нелоялни търговски практики, има законодателство, което трябва да се бори с тях и именно държавата натам трябва да се насочи. С този закон, макар и така наречен, тя не върши това, тя не прави това. Казват го и експертите на Световната банка, намират го и колегите ми от ИПИ, обединиха се около тази теза и всички участници в днешната кръгла маса, колкото и да са големи конкурентните напрежения между тях и колкото и да са различни техните интереси.  
Снимка: Станислав Савов, „One Liter Productions”