17 юни 2014 г.

Всички срещу промените в ЗЗК: Цветан Симеонов, председател на УС на БТПП


На 3 юни в БТА се поведе кръгла маса, организирана от Сдружението за модерна търговия на тема "Кой е работещият модел за борба с нелоялните търговски практики в България?". На нея участваха производители, търговци, юристи, икономисти, потребители, работодателски организации и международни камари. Поради огромната обществена значимост на темата, в поредица от статии публикуваме изказванията на участниците в дискусията. Вече публикувахме изказванията на производителитепредставител на потребителите и на Сашо Дончев, председател на УС на БСК. Следва изказването на Цветан Симеонов, председател на УС на БТПП:
Искам само да отбележа отново, че липсват представители на вносителите  и на държавата. Дано да можем да тълкуваме това като вече липса на убеденост в нуждата от тези промени, които се предлагат. Все пак обаче сме длъжни да кажем нашата позиция.
Има едно единствено спасение за България, за българската икономика, и за българския производител и то се нарича висококачествена стока на конкурентна цена. Всичко останало, всякаква административна намеса води понякога по дългия, понякога по късия път надолу. Когато ние със закон ще определим съдържанието на договорите между веригите и производителите, след това ще се окаже, че е неясно за потребителя какво трябва да ползва и той избягва от този пазар и със закон ще трябва да наложим на потребителя какво да купува. Тази схема сме я виждали. Тя е неработеща. Затова и системата се провали. 
В предложените промени съществуват две важни отрицателни предпоставки. Първо, отваря се изключително поле за субективния подход. Второ, неяснотата на понятията. Пазарен дял - някой субективно ще го определя. Какви са разликите във финансовите ресурси - някой субективно ще го определя. Възможностите за достъп - някой субективно ще го определя. Във всички тези случаи ние създаваме нееднакво третиране на хора и фирми, които са вложили различни усилия и различни ресурси в даден продукт. И най-накрая, но на първо място за мен, е крайно неприемливо, някой да оценява технологичното равнище. Та ние искаме да спрем прогреса ли? Поставяме при равни условия такива, които са вложили в продукта и в управлението на веригата високотехнологични продукти, с всички останали.
Вторият елемент е това, че  ние поставяме държавните органи над свободата на договарянето. Създаваме нова писта за корупция. Когато един държавен орган не може да се справи със задълженията си, а е ясно, че няма да може, колкото и да е голяма комисията, ще създаваме предпоставки чиновници да задържат типовите договори на едни, да ги пускат по-бързо на други. Сигурно всички си представяте, имали сме и други случаи на такава дейност на чиновниците. Ще започнат нови упражнения за това как да се разпределят между чиновниците с компютри и обществото ще се търкаля в една непрекъсната бъркотия, от която никой няма нужда.
По отношение на производителите. Ние не може да поставяме с типовите договори на едно равнище хора, които са вложили различни суровини в дадения тип продукт. Не може да поставяме на едно равнище хората, които са използвали различни машини с по-висока или по-ниска технология. Не може да поставяме такива, които са рекламирали марката, харчили са пари в един и същи типов договор с такива, които не са си мръднали пръста. Да не говорим за хранителна стойност, да не говорим за това, че с тези едни и същи договори ще се явяват фирми, едни от които са абсолютно стриктни и са доказали досега, че датата на доставка, количеството, асортимента и пр. е този, който е в договора и не са се отклонявали от него, и други, които нехаят за това, ден, пет дни, една седмица по-рано или по-късно ще ги доставят. И ние ще ги сложим при едни и същи типови договори. За пазарната икономика и за стриктността това е просто руиниращо. 
Ние сме готвили и още веднаж ще подготвим становище по тези въпроси. Не искам да съм лош пророк, но ако този закон мине,  първо производителите ще платят сметката и то тези, на които обществото разчита. Защото те са качествени, с добра проследимост на стоката. За това също се харчат пари. А те ще са при едни и същи договори с другите. Ще дадем път на производители с по-некачествена стока и затова изключително много ми хареса определението, което дадохте и аз мисля, че то е подходящо за заглавие на статии по темата: Административен начин за повишаване печалбите на неконкурентни производители. Но след тях следва другия, който за неточните решения на държавата плаща сметката и това е потребителят.
Снимка: Станислав Савов, „One Liter Productions”