3 юни 2014 г.

Всички срещу закона "Нинова-Гечев"

Прессъобщение на Сдружението за модерна търговия

Български производители, търговски вериги, макроикономисти, юристи, най-големите български и международни бизнес организации се обединиха 
срещу закона „Нинова-Гечев”

Богомил Николов: Проектопромените ще доведат до по-високи сметки, които ще бъдат платени от потребителите


София, 03 юни 2014 г. Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията е вреден и носи редица рискове. Неговият основен недостатък е, че е изготвен без да е направена професионална и задълбочена оценка на въздействието, в резултат на което той ще изкриви пазара и ще наруши свободата на конкуренцията. Сметката от приемането на подобен закон ще платят малките и средните български производители, както и крайните потребители. Това са част от изводите, около които се обединиха български фирми производители, големите бизнес организации – КРИБ, БТПП, БСК, Германо-Българската индустриално-търговска камата, Австрийското търговско представителство, асоциацията на „Активните потребители”, икономистите Емил Хърсев, Георги Ангелов, Красен Станчев, юристи – експерти в областта на конкурентното право, както и управителите на някои от големите търговски вериги у нас по време на кръгла маса на тема: „Кой е работещият модел за борба с нелоялните търговски практики в България”.


„Този закон не е приемлив за нашето общество, защото моралът не може да се компенсира с нормативни актове. Пазар се прави с конкуренция. Най-често необходимост от защита от страна на държавата имат тези, които не са убедени в конкурентните си предимства. Държавата не бива да се намесва в търговските отношения. Това, което ни се предлага е лош път назад”, заяви Сашо Дончев, председател на БСК. Той обобщи предлаганите законодателни промени като перифразира констатацията на добрия войник Швейк: „Войната вървеше добре и за двете страни, докато не се намеси генералният щаб”. Сашо Дончев изрази опасенията си, че в България законите се прилагат изборно и чрез този закон изборно ще бъдат атакувани едни или други търговци. Той подкрепи мнението на Николай Петров, главен изпълнителен директор на „Билла България”, че това е административен начин за повишаване на печалбите на неконкурентоспособни производители за сметка на потребителите.


Според Милена Драгийска, управител на „Лидл България” част от мерките технически няма как да бъдат изпълнени, а Димитър Спасов, управител на „Кауфланд България” заяви: „Законопроектът е изключително вреден за малките и средните производители – срвъхрегулациите ще доведат до търсене на алтернативни производители в Румъния и Гърция”.
Брифинг за журналистите след дискусията

Председателят на БТПП Цветан Симеонов изтълкува липсата на представителите на вносителите и на държавата, като липса на убеденост в нуждата от тези промени. „Не трябва да поставяме държавните органи над свободата на договаряне, защото по този начин създаваме нова писта за корупция”, допълни още Цветан Симеонов. По думите на Богомил Николов, председател на асоциация „Активни потребители” този законопроект е директен удар срещу по-неплатежоспособните потребители.


„Проектопромените настройват всички срещу управляващите” заяви Огнян Донев, председател на КРИБ и изрази загрижеността си, че този закон би нанесъл вреда на икономика като цяло. „Не съм съгласен да се изкривява конкурентната среда. Това не е битка между доставчиците и големите търговски вериги, а засяга цялата икономика във всичките й браншове”, каза още Огнян Донев.

От икономистите също беше подчертано, че проблемът не е между търговците и производителите, а е много по-сериозен и по-общ и касае бизнес средата. Според макроикономистът Георги Ангелов от институт „Отворено общество”: „Това е един от многото закони, които влошават бизнес средата”. Финансовият експерт Емил Хърсев оригинално обрисува ситуацията по следния начин: „Най-добре е големият батко, както е решил да ни лиши от присъствието си тук (вносителите не приеха поканата да участват в кръглата маса), да ни лиши и от тази законодателна инициатива”.


В заключение Йордан Матеев, изпълнителен директор на Сдружението за модерна търговия /СМТ/ обобщи: „Мнението на всички е, че този проектозакон не е добро решение срещу нелоялните търговски практики в България. Всички се обединихме около това, че пазарът е този, който трябва да регулира отношенията и всъщност, важно е, да има свободна конкуренция, която по никакъв начин да не се влошава от намесата на външни играчи, конкретно държавата и държавни институции. Съвсем леки нюанси се появиха тук-там дали трябва да се изчака решение на ниво Брюксел за нелоялните търговски практики, което не е изключено да се случи тази или следващата година или просто трябва да си намерим наше решение. Той сподели мнението на юристите, че много добра алтернатива на тези регулации е саморегулацията. Ако евентуално се стигне до някакво законодателно решение на този проблем, то той не би трябвало да бъде в конкурентното право, а трябва да е в търговския закон.”

В обобщен вид позицията на СМТ е, че предложените изменения между първо и второ гласуване не отстраняват принципните недостатъци на законопроекта и аргументите на сдружението, изложени в становището по законопроекта, остават актуални:
1. Продължава да липсва оценка на въздействието, анализираща ползите и разходите от предложените регулации за търговците, производителите и потребителите.
2. Предложените промени в конкурентното законодателство създават твърде строга регулация, която ще намали допълнително конкурентоспособността на българските компании.
3. В България пазарната концентрация в търговията на дребно на бързооборотни стоки е ниска - най-ниската сред страните в ЕС - а конкуренцията е силна и допълнителни регулации са неоправдани.
4. Свръхрегулациите в Законопроекта ще ограничат конкуренцията, вместо да я защитят.
5. Предложените промени ще влошат бизнес средата, като увеличат административните тежести и инвестиционните рискове чрез груба държавна намесва в свободата на договарянето.
6. Законопроектът измества фокуса от реалните проблеми на българския производител, които предизвикват напрежение по веригата на доставки и намаляват конкурентоспособността му, като цени на енергията, лихви, субсидии, сив сектор и бюрокрация, към несъществуващи или незначителни проблеми, които могат да се решат безболезнено със саморегулации.
7. Законопроектът се комуникира като регулиращ търговските вериги за бързооборотни стоки, но на практика регулацията ще засегне компании от всички сектори на икономиката.
8. Увеличаването на административните разходи, новите рискове от огромни глоби и държавната намеса в ценообразуването ще вдигнат цените на храните, което се потвърждава от опита на други страни в ЕС. Това ще намали благосъстоянието на потребителите, а най-потърпевши ще бъдат социално слабите българи.
9. Законопроектът дискриминира търговците спрямо техните доставчици и останалите бизнеси, както и търговците на храни с по-висок оборот спрямо тези с по-нисък. Така на практика законопроектът дискриминира чуждестранните инвеститори, особено международните търговски вериги.
10. Свръхрегулациите ще стимулират вноса за сметка на продажбите на българските доставчици, както и договаряне на търговските вериги с големите производители за сметка на по-малките. А консолидирането на доставчиците ще намали асортимента, което ще навреди на потребителите, като ограничи избора им.
11. Законопроектът забранява успешни бизнес модели в модерната търговия, които са разрешени в Западна Европа. Българската държава рискува срещу нея да започне наказателна процедура от Европейската комисия за нарушаване на свободата на установяване.
12. Европейският парламент, Европейската комисия и Съветът на ЕС подкрепят и насърчават инициативата за саморегулация в ЕС (Supply Chain Initiative), базирана на 10 принципа на добри търговски практики, като решение срещу нелоялните практики.
13. В анализ, изготвен по поръчка на българското правителство, Световната банка препоръчва регулиране на нелоялните търговски практики със средства на търговското право и разрешаване на споровете от търговските съдилища. Законопроектът е окачествен като опасен за благосъстоянието на потребителите и без аналог в държавите от ЕС.

Снимки: Станислав Савов, „One Liter Productions”