11 юни 2014 г.

Всички срещу промените в ЗЗК: Сашо Дончев, председател на УС на БСК

Сашо Дончев: "Един от видовете симбиоза се нарича паразитизъм. Много е важно
дали този закон не се опитва върху здраво тяло да насажда паразити." 

На 3 юни в БТА се поведе кръгла маса, организирана от Сдружението за модерна търговия на тема "Кой е работещият модел за борба с нелоялните търговски практики в България?". На нея участваха производители, търговци, юристи, икономисти, потребители, работодателски организации и международни камари. Поради огромната обществена значимост на темата, в поредица от статии публикуваме изказванията на участниците в дискусията. Вече публикувахме изказванията на петима реални производители (тук, тук, тук, тук и тук) и представител на потребителите. Сега представяме изказването на Сашо Дончев, председател на УС на БСК:
Очевидно няма разногласия в тезите, които изповядваме. Да започна да повтарям част от тях, едва ли ще е интересно някому. Но това, което се случва в момента е една добра практика в българския политически живот и може да бъде характеризирана по няколко начина. Като си говорим по подобни теми, аз често се сещам за една любима моя фраза от Швейк и тя е: „Войната вървеше добре и за двете страни докато не се намеси генералният щаб“. За съжаление нашата държава, независимо от това, че минаха вече 25 години от началото на промените, не се променя в същността си, не преосмисля своите отговорности и функции спрямо обществото, а я кара постарому. Може би поради факта, че властта в държавата се упражнява от хора, които са възпитавани в онова време. 
Много може да се говори за тези текстове в закона. Накратко казано, този закон би бил поредният вреден нормативен акт.
Първото нещо, което трябва да изискваме от вносителите на този закон, разбира се, е да спазват те законите и да направят оценка на въздействието на този закон. Това, което Богомил каза, е свещена истина. Защото за 3-4 години обществото ще го плати - тези, които имат най-малко пари. И в крайна сметка ще го отчетем като грешка. Но хората, които са ни натресли тази грешка ще бъдат отново невинни. Така че, не може да се приема какъвто и да е нормативен акт без оценка на въздействието. 
Второто нещо, повечето от тук присъстващите, особено журналистите, често използват фразата „законът в България е врата в полето“.  Важно е обаче да се разбира, какво означава това. Ние много често казваме, че законите в България са добри, но те не се прилагат и всякакви такива неща. А законите всъщност винаги се прилагат, само че те се прилагат изборно. Когато се казва, че са „врата в полето“, всъщност е важно да разбираме, че през тази врата влизат винаги порядъчните, почтените хора и те подлежат много често дори на репресии през този закон. А покрай вратата минават всички онези, които не се интересуват дори какви закони има. Този закон има всички характеристики на такъв. През този закон, нямам никакви съмнения, изборно ще се атакуват едни или други търговци и при всички случаи ще им бъдат поставени някакви условия. Така че, такъв закон,  въпреки последните промени, които бяха съобщени, не е приемлив за нашето общество. 
За съжаление, ние продължаваме да не разбираме, че в едно общество, в което моралът отсъства, той не може да бъде компенсиран с нормативни актове. И ние винаги търсим под вола теле. Ние се опитваме насила да направим хората добри, порядъчни. Това е абсурдно. То не е възможно. Но за сметка на това пък, дава възможност за другото, което казах - да си избираме тези, които не са ни много симпатични и да ги тероризираме през законите.
Разбира се, те вече се измориха. Политиците повтарят, че демокрация се постига с повече демокрация, може би защото демократите в политическите среди намаляха. Но и пазар се прави с конкуренция. Ние не трябва да се уморяваме да говорим за това. Примерите са десетки. Но най-често необходимост от някакъв закон, необходимост от защита от страна на държавата, когато говорим за бизнес, за предприемачество, за търговия имат тези, които не са убедени в своите конкурентните предимства, или по-скоро в конкурентните предимства на своите продукти. Другите, които са убедени в качествата на своите продукти, искат свободна конкуренция. Така че, с един такъв закон при всички случаи, освен казаното дотук, ще се помага на тези, които произвеждат продукти със съмнителни качества, за сметка на някой друг.
Този закон е повод за толкова много размисли, толкова много теми могат да бъдат засегнати... Онова, което е важно да се знае е, че в търговските отношения по никакъв повод не може да се намесва държавата. Държавата исторически е възникнала, защото обществото има нужда от справедливост и, отчуждавайки граждански права, гражданите разчитат, че чрез държавата могат да получат тази справедливост. Ние, обаче, живеем в посттоталитарна държава, в която понятието справедливост е изключително субективно и оттам и деформирано. В това отношение ние трябва да създадем много силен общ фронт по-скоро да вадим държавата от икономиката, да вадим държавата от търговските отношения, с което да помогнем на обществото от ден на ден да става по-свободно. А свободно е онова общество, в което хората, реализирайки своите качества, в общуването си с природата, произвеждат някакви стойности и, обърнете внимание, имат право да се разпореждат с тях. Тогава, когато някой друг се намесва, пък бил той и държавата, и започва да обяснява кой какви стойности ще произвежда, на кого ще ги продава и при какви условия, от това няма да излезе нищо добро. Моето най-любимо простичко определение за свободното общество и за свободните хора, е следното: свободното общество е това, в което хората имат право да грешат. Аман от грижи, особено от страна на държавата.
Ето още няколко реплики на Сашо Дончев по време на дискусията и брифинга:
Първо, нашето общество няма нужната обща култура и в частност политическа култура, за да може да обсъжда публично текстове от какъвто и да е нормативен акт. И затова подобни обсъждания най-често не предизвикват дори интереса на обществото. И документите успяват да бъдат гласувани. Ето защо оценката на въздействието е важна. Защото ние днес можеше да коментираме нея и последствията от приемането на такъв нормативен акт. И това щеше да бъде много по-понятна за всички дискусия, защото повечето хора щяха да видят себе си като потърпевши в цялата тази ситуация, отколкото когато обсъждаме общите текстове на един нормативен акт, независимо колко порочен е той. 
Второто нещо, което също прозвуча многократно, но някак си все не мога да разбера защо тази дискусия не може да започне в нашето общество. Ние, и по отношение на доходите, и по отношение на чуждите инвестори, и по отношение на начина на живот, нямаме друг избор, освен да поставим труда на пиедестал, там, където му е мястото. За да може това да се случи, в процеса на възпитание на нашите деца, трудът трябва да бъде защитен. В България всичко е порочен кръг: няма начало, няма  край. Но когато в съда не можеш да защитиш своите права, тогава престава да бъде най-атрактивната перспектива за твоето бъдеще да се трудиш, да произвеждаш, да се стараеш, да бъдеш конкурентноспособен, да бъдеш по-добър от останалите. Обезателно се намира формат на някоя, ако не на първата, на третата, инстанция в съда, където ти режат главата и ти преставаш да имаш тези амбиции. И не е само това. Лошото е, че ти с твоя живот и с твоя фатален изход, ти даваш вече един друг, неполезен пример за младите хора в нашето общество. 
А иначе другото не е важно. Аз например не споделям тезата, че трябва да се чакат някакви европейски директиви, за да решаваме който и да е проблем от нашия живот, в частност този. Може би, защото 36 години живях в онова общество, в което всички директиви идваха от Москва. Сега идват от Брюксел. А същевременно претендираме, че сме интелигентни, образовани, можещи хора. Не е важно какво ще ни кажат отвън. Може би даже, ако темата е друга и се замислим повече, ще разберем, че това отвън по-скоро ни конфронтира, откъдето и отвън да дойде, отколкото ни събира и ни прави общност. Така че, дайте да се стараем ние, с тези организации, които представляваме, да даваме добрия пример, да не се притесняваме открито да назоваваме проблемите, да предлагаме решения. И най-вече да даваме добър пример. Защото на българското общество са му омръзнали всякакви идеологии и много говорещи хора в отсъствието на добрия пример.
Аз съм абсолютно убеден, че по пътя на конкуренцията, рано или късно, тук седящите колеги без да губят приятелските си отношения ще станат опоненти на пазара. Това е неминуемо. Това ще им се случи. Този процес може да бъде провокиран, може да бъде стимулиран от самите производители. Самите производители биха могли вместо да хленчат и да търсят съдействието на държавата в една такава деликатна ситуация, да помислят за общи маркетингови стратегии. Защото в крайна сметка там, където са най-големите разногласия, онова, което някои се опитват да посочат като извиване на ръце и злоупотреба с господстващо положение са онези средства, които всеки един производител така или иначе трябва да плати или с които трябва да участва в някаква обща маркетингова стратегия. Мисля, че тук те ще намерят различия и ще започнат да формират своите отбори. 
Това, което ни се предлага е път назад и то много лош път назад. Пътят напред е правилния и трябва да се върви в тази посока.
Категорично не смятам, че това е PR-мероприятие на веригите и ние не сме тук, за да участваме в PR на веригите. Със сигурност след като и извън територията на България се обсъжда въпросът с нелоялните търговски практики, най-вероятно такъв проблем има и той няма как да подмине и нашето общество. Всякакви проблеми в търговските отношения трябва да намират своето решение в търговското законодателство и в крайна сметка в съда. Няма място по никакъв начин за подобни тези в ЗЗК. 
Снимка: Станислав Савов, „One Liter Productions”