10 юни 2014 г.

Всички срещу промените в ЗЗК: Александър Найденов, "Олинеза"

Александър Найденов (в средата) 
На 3 юни в БТА се поведе кръгла маса, организирана от Сдружението за модерна търговия на тема "Кой е работещият модел за борба с нелоялните търговски практики в България?". На нея участваха производители, търговци, юристи, икономисти, потребители, работодателски организации и международни камари. Поради огромната обществена значимост на темата, в поредица от статии ще публикуваме изказванията на участниците в дискусията. Вече публикувахме изказванията на Юри Папазов от "Симид", Герасим Михайлов от „Випера химикал“, Димитър Христов от „Йотови“ и Димитър Димитров от „Захарни заводи“. Сега представяме изказването на Александър Найденов от "Олинеза":
Искам да започна с това, че изразявам индивидуално мнение, несъгласувано нито с браншова организация, нито с работодателска такава, нито с мениджмънта на някоя от веригите, с които представляваното от мен дружество работи. Може би основно предвид факта, че аз се чувствам в момента ни рак, ни риба на този диспут, защото управляваната от мен корпоративна структура в сегмента „хранителна индустрия“ не влиза нито в средните, още по-малко в малките предприятия. Ние сме с оборот над 50 млн. лв., т.е. проектозакона за защита на конкуренцията аз го гледам и от едната, и от другата страна. 
Може би първият въпрос, който трябва да си зададем е какво може да постигне тази дискусия днес.  Според мен едно единствено нещо, което е и най-важното и то е да изпише правилата на играта. Няма какво да се заблуждаваме. Стара максима е, че каквото и да си говорим, става дума за пари. И би било лицемерно да се крием за това, как ние съвместно ще защитим интереса на потребителите. Ние не можем без големите вериги и те не могат без нас. Въпросът е за финансово-икономически баланс между производители и търговци, а не за социален такъв. Тук според мен е и ролята на държавата и основният въпрос е каква е тя. Всяко поведение като слон в стъкларски магазин ще изиграе лоша шега и на двете страни. И това, че се прехвърля горещият картоф върху КЗК, тя видите ли да изпише методиката и да формулира що за животно е "значителна пазарна сила", не прави този въпрос по-лесно решим. 
Между другото много неприятно впечатление, мисля, че на всички, прави, че няма, да не казвам висше ниво, но нормално ниво като представител на, да го нарека, вносителя. Малко отива на криене. 
Всички, които са в тази зала, знаят, че, от колко време е боричкането по тоя закон, от три-четири години ние дъвчем едно и също. Колеги, целта е да мерим доводи, а не лобита. Не искам да се спирам на плюсовете, които на всеки един производител, ако щете и вносител, дава възможността на работа с така наречената модерна търговия. Аз в никакъв случай не съм влюбен в тях, напротив. И това, че неволно са ме сложили до изпълнителния директор г-н Матеев, е малко ирония на протокола. Въпросът е много прост и става дума за едно-единствено нещо, скрито зад формулировки, скрито зад срокове... Въпросът е един. Знаете ли анекдота? Двама братя седнали да ядат едно агне. Единият почнал от опашката, а другият от главата и се срещнали на... врата. Ето това не трябва да допускат колегите. Защото в производителите трябва да остава достатъчен ресурс, с който те да могат да поддържат евро-качество, респективно технологично обновление на производствената инфраструктура, защото същите тези вериги са и контролиращи не само качеството на продукта, а и качеството и на технологията, и на условията за производство, за което е необходим финансов ресурс. Производителите нямат основен приоритет увеличаване на депозитите си в и извън България, а именно това. Апелът ми е: нека да не се срещаме на врата на агнето, а някъде по средата.
 Снимка: Станислав Савов, „One Liter Productions”