1 юни 2014 г.

Предложените за второ четене редакции в проектопромените в ЗЗК са още по-вредни и дискриминационни

Прессъобщение на Сдружението за модерна търговия

СМТ: Предложените за второ четене редакции в проектопромените в ЗЗК са още по-вредни и дискриминационни

Неясни текстове и свръхрегулации ще влошат бизнес средата и ще повишат цените


София, 01 юни 2014 г. Редакциите в проектопромените в Закон за защита на конкуренцията /ЗЗК/, внесени преди второ четене от депутата от Коалиция за България Румен Гечев и група народни представители, са още по-дискриминационни и неясни. Предложените свръхрегулации ще повишат цените, ще влошат бизнес средата и ще навредят на малките и средни български производители. Това се казва в становище на Сдружението за модерна търговия /СМТ/, изпратено до депутатите от парламентарната Комисия по икономическа политика и туризъм във връзка с предстоящото обсъждане на второ четене на текстовете.

Неясните текстове водят до несигурност на пазара

Според документа една от изключително неясните формулировки е тази на понятието „значителна пазарна сила”, което се презюмира при пазарен дял над 20%. „Основният недостатък на този подход е липсата на ясно разграничение между новата категория „значителна пазарна сила“ и класическата категория „господстващо положение“. Предложенията за допълване на оригиналната дефиниция и въвеждането на презумпции свързани с прагови нива пазарен дял по никакъв начин не подобрява законодателния текст, а напротив – повдига нови въпроси, включително като въвежда регламентация, която директно противоречи на нормативни актове на ниво ЕС.” се казва в становището.

Друга неясна формулировка е включената нова т. 6 към чл. 21 ЗЗК, която забранява „необосновано пряко или косвено въздействие върху предприятие с цел отстраняването му от съответния пазар“. Новият текст е неясен и без аналог в европейската правна уредба на злоупотреба с господстващо положение, с която чл. 21 е напълно хармонизиран. Според становището на СМТ тази мярка „създава непредсказуемост при прилагането и опасност от налагане на двойни санкции за едно и също поведение, което противоречи на основни принципи, заложени в Конституцията и в Европейската конвенция за правата на човека.”

Дискриминационните регулации вредят на бизнес средата

Предложените редакции съдържат и редица текстове, които са насочени само към големите търговци на храни и ги дискриминират спрямо доставчиците и спрямо всички останали играчи на пазара. Пример за това е дефиницията „по-силна позиция при договаряне”, която в текстовете е презюмирана само от търговец към доставчик, въпреки че практиката сочи за редица обратни случаи.

В преходните и заключителни разпоредби на законопроекта са предвидени и редица свръхрегулации в Закона за храните, които според становището дори не са насочени към целия сектор, а само към определени търговци на храни. Според становището „Този подход противоречи на указанията от Зелената книга на ЕК, където изрично се сочи, че проблеми с нелоялни търговски практики може да има не само по веригата за доставка на храни, но и във всички сектори свързани с производство и доставка на бързооборотни потребителски стоки.”

Пример за такава регулация е предвиденото задължение за предприятията с общ оборот за предходната година над 50 млн. лв., които купуват храни, предназначени за последваща продажба в обекти за продажба на храни, да изготвят „проекти на типови договори и/или общи условия за доставка на храни“ и да ги изпращат на Комисията за защита на конкутренцията /КЗК/ за оценка на съответствието им с правилата на конкуренцията. Договорите трябва да съдържат предоставяните на доставчиците услуги, както и условията, при които се предоставят.

Становището на СМТ по този текст е следното: „Адресати на нормата са само търговци на храни, но не и производители и преработватели, което няма рационално обяснение, тъй като нелоялни търговски практики могат да се проявят във всички части на веригата на доставка на храни производител-преработвател-търговец. Липсва яснота защо е предвиден размер на оборота от 50 млн. лв., а не равенство пред закона на всички субекти. Създава се съмнение, че правилата са насочени срещу конкретни пазарни участници, а не срещу нелоялните търговски практики като такива.”

Според сдружението одобряването от КЗК на всички промени в договорите ще доведе до блокиране на търговския оборот и невъзможност да се договорят клаузи в съответствие със спецификата на доставяните стоки и волята на страните. Особено в сектора на храните забавяне на сключването на договора с 1, 2 или повече месеци докато се произнесе КЗК може изобщо да обезсмисли неговото сключване. На практика в сектора на търговията с храни ще се стигне до свръхрегулация на коректни пазарни участници, каквито са търговските вериги (които работят с писмени договори, прозрачно), а сивият сектор ще остане встрани от правилата. По този начин предлаганата регулация ще стимулира сивата икономика, тъй като ще мотивира част от икономическите агенти да не „достигнат“ нивата на установените в Закона за храните обороти, за да не бъдат засегнати от ограниченията.

В обобщен вид позицията на СМТ е, че предложените изменения между първо и второ гласуване не отстраняват принципните недостатъци на законопроекта и аргументите на сдружението, изложени в становището по законопроекта, остават актуални:
1. Продължава да липсва оценка на въздействието, анализираща ползите и разходите от предложените регулации за търговците, производителите и потребителите.
2. Предложените промени в конкурентното законодателство създават твърде строга регулация, която ще намали допълнително конкурентоспособността на българските компании.
3. В България пазарната концентрация в търговията на дребно на бързооборотни стоки е ниска - най-ниската сред страните в ЕС - а конкуренцията е силна и допълнителни регулации са неоправдани.
4. Свръхрегулациите в Законопроекта ще ограничат конкуренцията, вместо да я защитят.
5. Предложените промени ще влошат бизнес средата, като увеличат административните тежести и инвестиционните рискове чрез груба държавна намесва в свободата на договарянето.
6. Законопроектът измества фокуса от реалните проблеми на българския производител, които предизвикват напрежение по веригата на доставки и намаляват конкурентоспособността му, като цени на енергията, лихви, субсидии, сив сектор и бюрокрация, към несъществуващи или незначителни проблеми, които могат да се решат безболезнено със саморегулации.
7. Законопроектът се комуникира като регулиращ търговските вериги за бързооборотни стоки, но на практика регулацията ще засегне компании от всички сектори на икономиката.
8. Увеличаването на административните разходи, новите рискове от огромни глоби и държавната намеса в ценообразуването ще вдигнат цените на храните, което се потвърждава от опита на други страни в ЕС. Това ще намали благосъстоянието на потребителите, а най-потърпевши ще бъдат социално слабите българи.
9. Законопроектът дискриминира търговците спрямо техните доставчици и останалите бизнеси, както и търговците на храни с по-висок оборот спрямо тези с по-нисък. Така на практика законопроектът дискриминира чуждестранните инвеститори, особено международните търговски вериги.
10. Свръхрегулациите ще стимулират вноса за сметка на продажбите на българските доставчици, както и договаряне на търговските вериги с големите производители за сметка на по-малките. А консолидирането на доставчиците ще намали асортимента, което ще навреди на потребителите, като ограничи избора им.
11. Законопроектът забранява успешни бизнес модели в модерната търговия, които са разрешени в Западна Европа. Българската държава рискува срещу нея да започне наказателна процедура от Европейската комисия за нарушаване на свободата на установяване.
12. Европейският парламент, Европейската комисия и Съветът на ЕС подкрепят и насърчават инициативата за саморегулация в ЕС (Supply Chain Initiative), базирана на 10 принципа на добри търговски практики, като решение срещу нелоялните практики.
13. В анализ, изготвен по поръчка на българското правителство, Световната банка препоръчва регулиране на нелоялните търговски практики със средства на търговското право и разрешаване на споровете от търговските съдилища. Законопроектът е окачествен като опасен за благосъстоянието на потребителите и без аналог в държавите от ЕС.

Във връзка с внесените редакции на проектопромените в ЗЗК изпълнителният директор на СМТ Йордан Матеев заяви следното: „За съжаление остават актуални притесненията, че законопроектът е опасен за българската икономика и ще нанесе вреди на производителите, търговците и най-вече на потребителите. Решението да се върви към тежки регулации, насочени срещу определени предприятия, а не към саморегулация с цел подобряване на конкурентната среда, изглежда прибързано и неоправдано. Ако изобщо е необходима държавна намеса за справяне с нелоялните търговски практики, то СМТ напълно споделя виждането на експертите от Световната банка, че подходящият начин е създаване на правила на плоскостта на търговското право и разрешаване на споровете от специализирани правораздавателни органи.”

Снимка: Jon Raye, freeimages.com