30 юни 2014 г.

Президентът Росен Плевнелиев наложи вето върху промените в Закона за защита на конкуренцията


С Указ № 157 президентът Росен Плевнелиев наложи вето върху приетите на 18 юни от парламента промени в Закона за защита на конкуренцията. Ето прессъобщението на президента:
Президентът Росен Плевнелиев връща за ново обсъждане приети на 18 юни разпоредби от Закона за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията, с който се правят промени и в Закона за храните.
Държавният глава приветства заявения стремеж на народните представители да създадат условия за развитие на производството, доставката и дистрибуцията на стоки и услуги и да предотвратят нелоялни търговски практики.
Не е оценено обаче какво ще е въздействието на правната уредба върху потребителите. Няма яснота дали новите разпоредби ще предизвикат покачване на цените на хранителните стоки. Възможното поскъпване на храните неминуемо ще засегне крайните потребители. Според президента, недопустимо е да не се направи предварително оценка как новата регулация ще се отрази на гражданите и особено на тези от най-уязвимите групи – социално слаби, безработни и пенсионери. 
Значителна част от измененията са неясни, което може да доведе до хаос  в отношенията между търговците на храни и техните доставчици. Според президента вместо да предотвратят нелоялни търговски практики, част от приетите промени ще затруднят търговския оборот, което ще повлияе негативно върху развитието на икономиката.
Държавният глава очаква, че при повторното обсъждане народните представители ще подобрят правната уредба, с цел да бъдат създадени работещи механизми за предотвратяване на нелоялните търговски практики и за защита на конкуренцията и правата на потребителите.
Законът въвежда „забрана за злоупотреба с по-силна позиция при договаряне“, но не дава ясна дефиниция за неговата същност. Кое предприятие е с по-силна позиция при договаряне се определя на база на методика, приета от КЗК. Президентът счита, че правната уредба по този въпрос трябва да се съдържа в закона и не може да бъде замествана от акт на КЗК.
В Закона за храните се създават специални изисквания за търговец на храни с общ оборот за предходната година над 50 милиона лв. Тези търговци ще са длъжни да изготвят типови договори или общи условия и да ги публикуват на интернет страницата си.
Според държавния глава, остава неясно как и защо законодателят е избрал критерия 50 млн. лв. оборот за предходната година. Въвеждането на този формален критерий създава неравнопоставеност между стопанските субекти, които осъществяват еднаква дейност. Законът създава задължения само за търговци на храни, без да става ясно защо извън такава регулация остават производители и доставчици на храни с такъв оборот.
Задължението за публикуване на типовите договори или общите условия в интернет създава риск от нарушаване на конкуренцията, поради разкриване на търговска тайна между конкуренти. Това може да доведе до практическо уеднаквяване на общите условия и фактически картел между търговците на храни, което противоречи на конкуренцията. Търговската тайна стои в основата на конкуренцията и редица актове на национално и европейско ниво предвиждат защитата й.
Според държавния глава е неприемливо липсата на предварително произнасяне на КЗК за това дали предоставените й типови договори или общи условия за доставка на храни не нарушават правилата за конкуренцията. Така по всяко време – при договаряне,  изпълнение или прекратяване на договори между търговци за доставка на храни, КЗК по своя инициатива или по сигнал ще може да образува производство и да налага санкции за нелоялна конкуренция или злоупотреба с по–силна позиция при договаряне. Този законодателен подход  създава непредвидимост и несигурност за стопанските субекти и може да доведе до административен произвол. Това важи с още по-голяма сила поради факта, че липсва ясна дефиниция на злоупотребата с по-силна позиция при договаряне.
Законът за храните предвижда, че страните не могат да договорят срок за плащане по-дълъг от 30 дни от датата на издаване на фактурата за доставка. Този срок за плащане е в несъответствие с Директива 2011/7/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 година относно борбата със забавяне на плащането по търговски сделки, който е въведен и в Търговския закон.  Създава се преференция само за конкретни икономически отношения, за което няма обосновка в мотивите.
Със ЗХ се разширяват контролните правомощия на компетентните органи по ЗХ - Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) и органите на РЗИ към Министерството на здравеопазването. На тези органи се възлагат правомощия да осъществяват контрол върху сключените договори за периодична доставка на храни. Не е ясно дали органите по ЗХ ще могат да осъществяват контрол върху съдържанието на договорите или правомощията им са ограничени само до проверка дали има сключен писмен договор за периодични доставки между търговеца и доставчика на храни. В правовата държава функциите и правомощията на държавните органи трябва да бъдат ясно и точно определени. В противен случай се създават предпоставки за административен произвол. Според държавния глава, необходимо е народните представители повторно да обсъдят въпроса дали е целесъобразно на органите със специалната компетентност да се възлага контрол върху съдържанието на договорите. Неприемливо е законодателното решение контролиращите производството и търговията с храни да проверяват и да дават оценки на клаузи в търговски договори.
Законодателят задължава търговците на храни да приведат договорите за доставка на храни в 6-месечен срок от влизане в сила на Закона. Предоставеният 6-месечен срок за привеждане на тези договори в съответствие с новите правила е недостатъчен. Това е така, защото е предвиден 3-месечен срок за изработване на методика от КЗК и едномесечен след това за предоставяне на изготвените типови договори или общи условия от търговците на храни на КЗК. Едва след това търговците на храни могат да пристъпят към привеждане на сключени вече договори в съответствие с новите разпоредби.
Държавният глава е убеден, че повторното обсъждане от народните представители ще даде възможност да се намерят най-добрите решения и правните норми да бъдат разписани по начин, при който се отчитат интересите на стопанските субекти и правата на потребителите.
Снимка: http://www.president.bg/cat9/Biografia-na-prezidenta//

25 юни 2014 г.

Всички срещу промените в ЗЗК: Михаел Ангерер, търговски съветник в Австрийското посолство в София


На 3 юни в БТА се поведе кръгла маса, организирана от Сдружението за модерна търговия на тема "Кой е работещият модел за борба с нелоялните търговски практики в България?". На нея участваха производители, търговци, юристи, икономисти, потребители, работодателски организации и международни камари. Поради огромната обществена значимост на темата, в поредица от статии публикуваме изказванията на участниците в дискусията. Следва изказването на Михаел Ангерер, търговски съветник, Австрийско посолство в София:
Аз като последен ще бъда съвсем кратък. С голям интерес чух всички становища по една тема, която смятам за много важна и притестителна, защото като инвеститори сме добре пласирани в България. И това е една тема, която, както г-н Василев каза, ще се чуе в чужбина с отрицателен знак какво се случва тук - всичко свързано с държавни рестрикции, държавни директиви, държавни регулатори. Напоследък чувстваме това силно в сектор енергетика, явно навлиза и в други сектори. Австрийските инвеститори са тук, за да развиват техния бизнес в една рамка на пазарна икономика, на предвидимост, предсказуемост, коректни правни аспекти, с коректни съдии, с коректна държавна администрация. Но държавата започва да навлиза в сектори, което като резултат може да доведе до обратния ефект - да увеличи корупцията, нещо което не може да бъде положително за България.  
Държавата има много работа. Само в новините от вчера, две ми направиха специално впечатление. Едната беще за кравите, които не се ваксинират и до потребителя стига месо, което не е наред. И това е голяма опасност. Тук държавата има много важна функция да пази. Втората е за бензиностанциите, в които се продават некачествени продукти, което води до големи щети. Това са само два примера, при които държавата трябва да упражни своите функции.  
Защото някои производители може да имат голям интерес от държавна намеса? Това вероятно са такива производители, които не ползват другите възможности, например това, което дава ЕС като подкрепа за България - за инвестиции, за модернизация на заводи за увеличаване на тяхната ефективност. Смятам, че такива фирми ще бъдат много добре подготвени в отношенията си с търговците. 
Не бива да се прибързва с директивни мерки, а да се обърне внимание на коректното спазване на договорите между бизнеса. Трябва  да се увеличава способността на българския съд бързо да решава тези въпроси, които не могат да се решат по приятелски начин. Едно от най-големите притеснения на ЕС за България е, че съдебната система не се е развила до необходимите за Европа стандарти. С добре работеща съдебна система цялата икономика в България ще работи много по-ефективно и ще привлича повече нови инвеститори. Това е и нашата, и моята цел, като търговски представител на Австрийското посолство в България - да има положителни новини от България навън, които да привличат нови инвеститори в България. 
Снимка: Станислав Савов, „One Liter Productions”

24 юни 2014 г.

Всички срещу промените в ЗЗК: Митко Василев, изпълнителен директор на Германо-българската индустриално-търговска камара


На 3 юни в БТА се поведе кръгла маса, организирана от Сдружението за модерна търговия на тема "Кой е работещият модел за борба с нелоялните търговски практики в България?". На нея участваха производители, търговци, юристи, икономисти, потребители, работодателски организации и международни камари. Поради огромната обществена значимост на темата, в поредица от статии публикуваме изказванията на участниците в дискусията. Продължаваме с изказването на Митко Василев, изпълнителен директор на Германо-българската индустриално-търговска камара:
Мога да изкажа съжаление, че ответната страна не присъства, за да има действително дискусия и сблъсък на мнения.

Съвсем наскоро, миналия месец, ние направихме и обявихме резултатите от нашата анкета за бизнес средата в България, която правим от 2005 г. Тази година бяхме доста критични към това, което става в  България. И едва ли приемането на един подобен законопроект ще допринесе за подобряване на  бизнес средата.  
Към нашата камара съществува една комисия по право, специализирана комисия, която се занима с въпроса и то не за първи път. Към края на 2012 г. ние изразихме нашето мнение, когато се готвеше подобен законопроект. Ние бяхме доста критични. Подкрепихме тогава становище, което бяхме изпратили до парламента и до министър Делян Добрев. Сега актуализирахме нещата и отправихме нашето мнение до г-н Михаил Миков, председател на Народното събрание, до г-н Пламен Орешарски, министър председател на Република България, с копие да г-жа Бобева, Драгомир Стойнев и Алиосман Имамов. Съвсем накратко, нашето заключение е, че българският законодател не трябва прибързано да приема промени в конкурентното право, а следва да изчака предложенията на Комисията на ЕС. И второ, че преди да приемаме такива регулаторни мерки, следва да е налична оценка на въздействието върху цялата българска икономика, като конкретно се съобрази ситуацията на конкуренцията вБългария. Това беше становището, което изпратихме беше подкрепено от Австрийското търговско представителство в София и от Френско-българската търговска камара.  
Чухме доста мнения какво ще последва за България оттук нататък, ако тези промени бъдат приети, какво може да се случи, какви ще са отраженията върху българския пазар. Със сигурност това ще се чуе от чуждестранни инвеститори, защото да не се заблуждаваме, че централите на тези търговски вериги се намират извън границите на България. Какво ще се чуе за България? Ще се чуят думи като непредвидимост, рискова среда, нечуваемост, държавна намеса, негативно отношение към чуждестранните инвеститори. Това едва ли би се отразило положително върху техните нагласи да идват и да инвестират в България.
Снимка: Станислав Савов, „One Liter Productions”

23 юни 2014 г.

Всички срещу промените в ЗЗК: Емил Хърсев


На 3 юни в БТА се поведе кръгла маса, организирана от Сдружението за модерна търговия на тема "Кой е работещият модел за борба с нелоялните търговски практики в България?". На нея участваха производители, търговци, юристи, икономисти, потребители, работодателски организации и международни камари. Поради огромната обществена значимост на темата, в поредица от статии публикуваме изказванията на участниците в дискусията. Продължаваме с изказването на финансиста Емил Хърсев:
Според мен от тази дискусия имаше голяма полза, защото събра всички заинтересувани на едно място. Това е пазара – на него има производители, има търговци, има потребители, има и всички останали, които си изкарват прехраната чрез тях. И ние видяхме, че всъщност има проблем между различните участници в пазара. Г-н Найденов [собственик на "Олинеза"] го каза много ясно: има проблем как делим баницата. Това е естествен проблем и той се решава всеки ден с всяка една сделка, всеки един миг. Защото иначе няма пазар. Ние разбрахме какво се случва на този пазар и защо сме толкова единни след като имаме проблем помежду си. Ясно ми е и защо г-н Найденов с много ясно изражение се обърна към веригите, защото си има хиляди проблеми, които си решава.  
Оказва се, че има друга група бизнеси, това са т.нар. браншовици, очевидно в сектора на храните, за които този закон работи. Целият проблем е, че онзи, който се чувства по някакъв начин зле поставен вместо да се конкурира, вместо да инвестира, вместо да се модернизира, за да се конкурира по-добре, минава на по-простия вариант - вика батко си стражар. И идва батко му стражар и започва да пердаши навсякъде с тоягата. Но понеже са глупавички и двамата, не се усещат, че от опита със стражарската тояга да обърнеш пазара така, че той да работи в изгода на твоя човек и защитавания интерес, всъщност много скоро ще му навредиш, вредиш на себе си, вредиш на пазара, съсипваш всичко. 
Това е връщане към категории на ленинизма, като Държавен комитет за планиране, който разрешава еднакви условия за всички, въвежда задължителни покупки, въвежда забрана за цени, казва - не, такси няма да плащате. Имаше такива едни интересни идеи около законопроекта - забрана за плащане на такси на веригите и задължение на Комисията за защита на конкуренцията да преценява дали търговецът дава достатъчно услуга, когато взима една или друга такса, забрана за собствени търговски марки, за да може да се пробутва марката на съответния доставчик. Всичко това прави този закон супер вреден. И в същото време супер полезен, защото показа как работи пазара, включително и как работи срещу един такъв потенциално супер вреден закон. Забравя за проблемите, които съществуват, защото те не са в такава степен опасни как точно ще се разпредели печалбата, дали веригата ще взема по-голямата част от печалбата в този артикул или производителя, изследва проблема между модерната и традиционната търговия.  
В същото време, модерната търговия, както се подчерта в анализа на колегите от ИПИ, дава много силен тласък за развитие на своя антипод, на традиционната търговия. С появата на специализирани магазини, с появата на специализирани марки, които поради своето многообразие не могат да се подредят в неразтегаемия магазин на г-жа Драгийска [главен изпълнителен директор на Лидл България] и останалите колеги. Тоест има място за всички. Всеки обаче трябва да си го намери, всеки трябва да е конкурентоспособен. Ето това е пазара. Той се саморегулира и няма противоречие между повечето от шестте мерки, които Световната банка намира и г-н Матеев изброи пред нас. 
Има един проблем, който остана скрит в тази дискусия, но той е сериозно важен и многократно се е повдигал. Не се ли крие зад опита на търговеца да намали цената на производителя - което е в интерес и на потребителя, на втори план, вероятно, и на търговеца, защото вдига оборота - не води ли това до дъмпинг?  И ако води до дъмпинг, той също е една от нелоялните търговски практики. Не е добре решен в България. Сериозен е този проблем. Той трябва да се адресира. Но ако някъде има дъмпинг, начинът да се докаже това е ясен. И пътят в повечето държави е ясен. Може би да се специализира, да се канализира някакъв такъв ред. Разбира се, че става въпрос за производство през съд, разбира се, че онзи, който е ощетен от подобен дъмпинг, би трябвало да има правото да получи обезщетение, но то би следвало  да се определи така, както се определят по съдебен ред искове по обезщетения. Ако има някъде засегнати интереси на потребители, това че примерно стремежа за минимална цена намалява качеството, води до разпространение на вредни стоки, да, има начин за това да се водят искове. Нашето съдопроизводство, за съжаление, уж познава събирателния класов иск по американската терминология, но в същото време, знаете колко трудно подобно производство може да се води в България. Ето това са проблемите, които тази дискусия извади. Една част от тях са реални, една част са много болезнени, но те заглъхват. 
Всички сме на едно мнение, защото имаме още по-голям проблем. Идва големият батко с празната глава с големия чук и млати наред, и не вижда къде млати, и прави глупости. Най-добре би било така, както е решил да ни лиши от присъствието си, така да реши да ни лиши и от своята законодателна идея.
Ето и изказването на Емил Хърсев на брифинга за журналисти след дискусията:
Ние бяхме свидетели днес на икономиката в действие на пазара в неговата цялост. Всички участници с различните им мнения, с различните им позиции, конкуренцията помежду им.  Изключително интересна дискусия, от която отсъстваше един от основните участници в пазарната икономика – властта. Може би е осъзнала, че е произвела един некадърен законопроект, един ненужен нормативен акт, от който вероятно се е отказала и дано да е така. А иначе, изключително интересни зависимости бяха изтъкнати, илюстрирани, показани. Аз бих искал да обърна внимание на поне две оценки на въздействието, които са направени за влиянието на модерната търговия върху пазарната икономика в България – едната на Световната банка, която обхваща различните методи за регулиране на нелоялните търговски практики в Европа и една изключително  интересна оценка, която моите колеги от ИПИ са подготвили. Изводите от тях са прости. Модерната търговия влияе изключително положително:
- за развитие на пазара, както и всяка инвестиция е стимул да се развива цялата пазарна среда, включително и влияе за развитието на своя антипод – традиционната домашна  търговия, семейна и всякакъв друг вид търговия;
- за производителите дава възможност за достъп до един много по-широк пазар;
- за развитие на цялата икономика, защото благодарение на модернизацията на търговията, не само сектора на големите вериги имам предвид, въобще модернизацията на търговията в страната, се увеличава светлият, легалният, легитимният оборот и намалява сивия сектор в икономиката, увеличават се плащанията директно в хазната.  
Разбира се, че има съпротива срещу тази модернизация. Тя е от страна на производители, които не толкова са притеснени за своя дял в печалбата, колкото от факта, че модерната търговия намалява цените на производителите общо като ниво. Тя може би да бъде и вредна в определен момент, ако в един момент притисне силово с нелоялни търговски практики голяма част от производителите в страната до ценови нива, при които не могат да се възпроизвеждат. Г-н Найденов обърна внимание и на този проблем. Проблемите на пазара според всички участници се решават в диалог помежду им, със саморегулация. Където се намерят нелоялни търговски практики, има законодателство, което трябва да се бори с тях и именно държавата натам трябва да се насочи. С този закон, макар и така наречен, тя не върши това, тя не прави това. Казват го и експертите на Световната банка, намират го и колегите ми от ИПИ, обединиха се около тази теза и всички участници в днешната кръгла маса, колкото и да са големи конкурентните напрежения между тях и колкото и да са различни техните интереси.  
Снимка: Станислав Савов, „One Liter Productions”

22 юни 2014 г.

Всички срещу промените в ЗЗК: Георги Ангелов, главен икономист в Институт Отворено общество


На 3 юни в БТА се поведе кръгла маса, организирана от Сдружението за модерна търговия на тема "Кой е работещият модел за борба с нелоялните търговски практики в България?". На нея участваха производители, търговци, юристи, икономисти, потребители, работодателски организации и международни камари. Поради огромната обществена значимост на темата, в поредица от статии публикуваме изказванията на участниците в дискусията. Представяме ви изказването на Георги Ангелов, главен икономист в Институт Отворено общество:
Аз искам да погледнем към по-голямата картина. На мен ми се струва в последно време, че вместо да се опитаме да видим, къде е проблемът и да го решим, ние се опитваме да намерим виновник и да го обвиняваме без да гледаме проблема. Тоест някакси много лесно е да кажем - търговските вериги са виновни за кризата, дайте да ги мачкаме и българите изведнаж ще започнат да купуват и потреблението и производството ще се вдигнат. Но това търсене на виновник ни довежда до такъв абсурд да смятаме, че мачкайки някой, ще решим световните и нашите макроикономически проблеми. По същия начин на пазара на труда има безработни, те постоянно се увеличават - ама дайте да посочим някой, който е лошия, който ги е създал, вместо да мислим, как да решим проблема. 
Според мен трябва да се отдръпнем една крачка назад и да видим голямата картина. Няма да се реши проблемът с потреблението и с производството, докато не създадем условия за инвестиции, за икономически растеж, за стабилна перспектива за по-дългосрочен период. За съжаление, с този закон правим точно обратното. И това не е единственият, това е един от много такива закони, които влошават средата за бизнес, влошават усещането на инвеститорите, които трябва да мислят дългосрочно. Но как да мислят дългосрочно, като всеки ден ти се променя средата. 
Затова аз бих призовал да не си измисляме враг и да се борим с него, а да формулираме проблемите и да започнем да ги решаваме. Налага се ЕК всяка година да ни пише препоръки, както и вчера. Те са едни и същи от години наред - и за пазара на труда, и за образованието, и за инвестиционния климат и т.н. И ние не ги решаваме, а в същото време се опитваме да продадем на обществото, че има едни лоши хора, които ни спират - ние сме тука най-добрите, най-умните, обаче някакви ни млатят с бухалките и затова не вървим напред.
А иначе, по-конкретно, ако се спрем на този закон, реално мотиви няма в закона. Но това, което  се чуваше беше, че 95% от стоките са чужди. Оказа се, че е сгрешено с много десетки проценти. Другото беше, как дошли веригите и вносът се увеличил и нищо българско не се купува. А всъщност като погледнеш данните, то обратното е станало - те веригите растат във времената на криза, когато вносът спада. Разбира се, те не са виновни за спада на вноса, просто няма потребление  заради кризата. Третото беше за това, че не плащали ДДС, което се оказа изсмукано от пръстите. Веригите повече плащат ДДС, отколкото останалите играчи в системата. Тоест понеже няма реални аргументи, започваме да си измисляме допълващи неща, които звучат популистки, но не издържат и най-повърхностна проверка, да не говорим за детайлен анализ.
И накрая, ако мога да попитам - колко пъти сме виждали КЗК да пребори някой монопол или да реши някой проблем, за да й хвърлим и този проблем? Защото, наистина, практически погледнато, ако КЗК беше разбила някой монопол и беше направила нещо, което да й даде легитимност, да кажем - ето ви един проблем, вземете го и го решете. Аз не съм видял такъв случай. Всички монополи всъщност се влошават.  
И ако говорим за регулиране - колко пъти сме видели добър резултат от регулация, особено такава, която не е придружена с анализ на въздействието? Анализът на въздействието не е нещо европейско, което те ни карат да правим. Ако не го направим, след това плащаме. Нямаше анализ на въздействието в енергетиката преди няколко години, натрупаха се дълговете, натрупаха се дефицитите, сега някой ще трябва да ги плати. Ето това е разликата между това да имаш анализ на въздействието преди да приемеш регулацията, за да знаеш, колко ще струва и кой ще го плати и другият вариант, да нямаш анализ на въздействието, да изчакаш да се натрупат загубите и дълговете и след това да се чудиш кой да го плати и всички да бягат и никой да не иска да има никакви отношения с енергийна компания, понеже не е ясно, дали няма да се окаже лош длъжник и да фалира.  
В този случай нека анализът да е първо, нека ако има проблем, първо да видим проблема, а не да си създаваме измислени врагове. И проблемът не е тук. Проблемът е в липсата на условия за икономически растеж,  в липсата на условия за създаване на работни места. И тези проблеми трябва да адресираме, за да може всички останали - и потребители, и търговци, и производители - да усетят едно вдигащо се ниво.
Снимка: Станислав Савов, „One Liter Productions”

21 юни 2014 г.

Всички срещу промените в ЗЗК: Красен Станчев


На 3 юни в БТА се поведе кръгла маса, организирана от Сдружението за модерна търговия на тема "Кой е работещият модел за борба с нелоялните търговски практики в България?". На нея участваха производители, търговци, юристи, икономисти, потребители, работодателски организации и международни камари. Поради огромната обществена значимост на темата, в поредица от статии публикуваме изказванията на участниците в дискусията. Ето изказването на икономистът Красен Станчев:
От 20-ина години си изкарвам прехраната с икономически анализ на законодателни актове. И познавайки дебата по тази идея за промяна на ЗЗК мисля, че всички, които са се изказвали по този въпрос са стигнали до края на мисленето. Просто няма повече доводи. Могат да се правят някакви много сложни сметки, които няма да бъдат по никаккъв начин достойни за опровержение, защото са много сложни и едва ли ще дадат нещо рационално. Единственото нещо, което до момента не е направено е да се види в отделните отрасли при такава законодателна формула - приложение на определени административни процедури спрямо цялата икономика. Ефектът в отделните отрасли, разбира се, е известен - по какъв начин ще се задръсти КЗК и т.н. Това е единственото нещо, което не е направено за последните четири години, т.е. един такъв много широк анализ. 
Изкарвайки си прехраната с икономически анализи на законодателство, аз съм авторът на главата в Закона за нормативните актове, която изисква оценка на въздействието на тези актове. Поради тази причина държавната администрация, която трябва да прави тези анализи, е обучена частично от мен, частично от Скот Джейкъбс, който е авторът на методиката от името на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Тоест българската администрация може да прави анализи. 
Това обаче, което ние имаме като история по дебата по този закон е  горе-долу следното и няма нищо общо с каквито и да било анализи. Първо се пуска слух, че има проблем, примерно с веригите. След това се намират будни граждани, които започват да пишат до КЗК. След това се намират журналисти, които да амплифицират по някакъв начин невъзникналия проблем, за който е пуснат слух, че го има. След това се намират също толкова будни народни преставители или правници от Министерството на икономиката, които да напишат един глупав закон за регулиране. След това будните народни представители казват - проблемът е належащ, проблемът предизвиква обществено недоволство, ние трябва да направим нещо, ние ще направим това и няма да го анализираме. 
Това, че не се анализира е очевидно. Имаше един анализ на първия законопроект от 96 страници - толкова съмнителен, че тогава, когато хората, които се занимаваме с това и правниците, които обслужват интересите на членовете на Сдружението за модерна търговия започнаха да го коментират, правителството се засрами от този анализ и го свали от страниците си. 
Следващото нещо, което се случи е, че тогава имаше едно добро по всички стандарти извършено проучване на влиянието на факта, че се появяват такива търговци в България върху икономиката на България, доставчиците и т.н.  Това е едно изследване от март 2012 г. То е още достъпно и няма друго такова. Това изследване показва, че общо за икономиката, включително за дребния бизнес, клиентите и потребителите, обстоятелството, че тези вериги оперират в България е по-скоро положителен факт. 
След това имаше различни опити да се провери дали наистина има проблем - статистически, и по тази информация, която може да се намери, включително от отчетите на търговците, независимо   дали са големи, малки или средни, дали са в групата на най-големите 10 или са в групата на най-големите 40. Никъде не излиза абсолютно никакъв проблем. Какво тогава трябва да се прави?   Да проповядваме пред църковния хор, това, което правим и в момента. 
Снимка: Станислав Савов, „One Liter Productions”

20 юни 2014 г.

Всички срещу промените в ЗЗК: Огнян Донев, председател на УС на КРИБ


На 3 юни в БТА се поведе кръгла маса, организирана от Сдружението за модерна търговия на тема "Кой е работещият модел за борба с нелоялните търговски практики в България?". На нея участваха производители, търговци, юристи, икономисти, потребители, работодателски организации и международни камари. Поради огромната обществена значимост на темата, в поредица от статии публикуваме изказванията на участниците в дискусията. Вече публикувахме изказванията на производителите, представител на потребителите и на две от работодателските организации. Продължаваме с изказването на Огнян Донев, председател на УС на КРИБ:
Не е приятно да си последен, защото всичко важно като че ли се каза. Затова ще бъда съвсем кратък, като кажа, че обикновено всяко едно управление е популистко. В този опит за изменение на закона реално не виждам никакъв популизъм, защото има настройване на всички срещу управляващите и вносителите на този законопроект. Но имаше и други вносители в миналия парламент. Наистина, като че ли се работи за една тясна група от производители. Това е личното ми впечатление,  с което оставам.  
В УС на КРИБ сме 27 големи български компании. Като обсъждаме въпроса вече четвърта година, виждаме, че 25 от тях ставаме клиенти на КЗК, т.е. отваря се не една врата, а една порта всички ние да им бъдем клиенти и да има възможност да бъдем поканени за нещо. 
Аз лично за себе си образно съм си описал този закон като опит да се върнем обратно към кирките и лопатите и да зарежем всякаква модерна строителна техника, защото тя ни дава технологично преимущество спрямо тези, които копаят на ръка. 
Като производител, не съм съгласен, че сериозното отношение към нашата дейност,  осъществяването на огромни инвестиции и покриването на изискванията с присъединяването на страната към ЕС не трябва да ни даде конкурентно преимущество спрямо всички онези производители, които не са си мръднали пръста и респективно са още в сивия сектор.
В качеството си на търговец, не съм съгласен. И точно в моя отрасъл съжалявам, че няма търговски вериги, които да въведат някакъв ред и да извадят на светло съществуващи потоци, които до този момент нямат своя принос в пълненето на държавния бюджет.
И накрая, като доктор по икономика, не съм съгласен да се изкривява конкурентната среда. Винаги - и конкуренцията именно в това се състои - ще има стопански субекти, които ще се отнасят сериозно, ще повишават качеството на своята продукция и ще използват възможността да вземат положителното от веригите като излизането на нови пазари, което по една или друга причина не са могли да осъществят сами. А отново ще помагаме на изоставащите, на двойкаджиите. И в училище съществува, в българската образователна система, едно такова правило - дайте да не взимаме нов материал, да не вървим напред или да не дадем допълнителна литература на отличниците, а да се върнем и всички отличници да помагат на изоставащите.
Ние се притесняваме. Това не е битка с някакви доставчици. Тук говорим за цялата икономика. Ние сме притеснени, че този закон ще нанесе вреда върху цялата българска икономика. 
Снимка: Станислав Савов, „One Liter Productions”

18 юни 2014 г.

Парламентът прие окончателно промените в Закона за защита на конкуренцията

Парламентът прие на второ четене промените в Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК), внесени от Румен Гечев и група депутати. С тях държавата се намесва грубо в отношенията между частни икономически субекти в разрез с принципите на пазарната икономика.

Въвежда се зле дефинираното понятие "злоупотреба с по-силна позиция при договаряне", което позволява твърде свободно тълкуване и така стимулира корупцията. Договорите на големите търговски вериги ще бъдат контролирани от държавата по процедура, която съдава голяма несигурност. При това, търговците няма да разполагат с възможност да обжалват спорните решения на държавата. Въвеждат се редица забрани, ограничаващи свободата на договаряне. Държавата дори ще може да се намесва в ценообразуването на търговските услуги. Забраняват се бизнес модели в модерната търговия, които успешно функционират в развитите страни.

Приетите промени в ЗЗК противоречат на Конституцията на Република България (чл. 19, ал. 1), според която икономиката на страната "се основава на свободната стопанска инициатива". Те противоречат и на европейското законодателство, тъй като нарушават свободата на установяване и на договаряне.

Регулациите са приети без да бъде изготвена изискваната по закон оценка на въздействието, коята да анализира ползите и разходите върху засегнатите страни - не само търговците, но също потребителите и производителите, особено малките и средните. Приети са въпреки критиките на Световната банка, базирани на анализ на практиките в ЕС и въпреки критиките от влиятелни бизнес организации, като БТПП, БСК, КРИБ, Германо-българската търговско-индустриална камара, Френската търговска камара, Австрийското търговско представителство, EuroCommerce.

Не бяха чути и притесненията на потребителските организации, като "Активни потребители", които са загрижени, че регулациите ще вдигнат цените на храните, както вече се случи в други страни след подобни регулации. Нито на най-влиятелните икономисти, които многократно обясняваха, че реалните проблеми на икономиката, като разпределение на субсидиите, цени на енергията за бизнеса, лихви по кредитите, размер на сивия сектор, бюрокрация и корупция, се заменят с изкуствено създадени такива. Дори самите производители ясно заявиха, че не желаят държавата да се намесва в отношенията им с търговците. Защото свръхрегулациите ще стимулират вноса и договарянето с по-големи доставчици и ще убият част от малките и средни български производители.

Най-засегнати от закона вероятно ще бъдат най-бедните българи - пенсионери, безработни и социално слаби - които ще финансират от изтънелите си джобове по-високите печалби на загубили конкурентоспособност едри производители.

17 юни 2014 г.

Всички срещу промените в ЗЗК: Цветан Симеонов, председател на УС на БТПП


На 3 юни в БТА се поведе кръгла маса, организирана от Сдружението за модерна търговия на тема "Кой е работещият модел за борба с нелоялните търговски практики в България?". На нея участваха производители, търговци, юристи, икономисти, потребители, работодателски организации и международни камари. Поради огромната обществена значимост на темата, в поредица от статии публикуваме изказванията на участниците в дискусията. Вече публикувахме изказванията на производителитепредставител на потребителите и на Сашо Дончев, председател на УС на БСК. Следва изказването на Цветан Симеонов, председател на УС на БТПП:
Искам само да отбележа отново, че липсват представители на вносителите  и на държавата. Дано да можем да тълкуваме това като вече липса на убеденост в нуждата от тези промени, които се предлагат. Все пак обаче сме длъжни да кажем нашата позиция.
Има едно единствено спасение за България, за българската икономика, и за българския производител и то се нарича висококачествена стока на конкурентна цена. Всичко останало, всякаква административна намеса води понякога по дългия, понякога по късия път надолу. Когато ние със закон ще определим съдържанието на договорите между веригите и производителите, след това ще се окаже, че е неясно за потребителя какво трябва да ползва и той избягва от този пазар и със закон ще трябва да наложим на потребителя какво да купува. Тази схема сме я виждали. Тя е неработеща. Затова и системата се провали. 
В предложените промени съществуват две важни отрицателни предпоставки. Първо, отваря се изключително поле за субективния подход. Второ, неяснотата на понятията. Пазарен дял - някой субективно ще го определя. Какви са разликите във финансовите ресурси - някой субективно ще го определя. Възможностите за достъп - някой субективно ще го определя. Във всички тези случаи ние създаваме нееднакво третиране на хора и фирми, които са вложили различни усилия и различни ресурси в даден продукт. И най-накрая, но на първо място за мен, е крайно неприемливо, някой да оценява технологичното равнище. Та ние искаме да спрем прогреса ли? Поставяме при равни условия такива, които са вложили в продукта и в управлението на веригата високотехнологични продукти, с всички останали.
Вторият елемент е това, че  ние поставяме държавните органи над свободата на договарянето. Създаваме нова писта за корупция. Когато един държавен орган не може да се справи със задълженията си, а е ясно, че няма да може, колкото и да е голяма комисията, ще създаваме предпоставки чиновници да задържат типовите договори на едни, да ги пускат по-бързо на други. Сигурно всички си представяте, имали сме и други случаи на такава дейност на чиновниците. Ще започнат нови упражнения за това как да се разпределят между чиновниците с компютри и обществото ще се търкаля в една непрекъсната бъркотия, от която никой няма нужда.
По отношение на производителите. Ние не може да поставяме с типовите договори на едно равнище хора, които са вложили различни суровини в дадения тип продукт. Не може да поставяме на едно равнище хората, които са използвали различни машини с по-висока или по-ниска технология. Не може да поставяме такива, които са рекламирали марката, харчили са пари в един и същи типов договор с такива, които не са си мръднали пръста. Да не говорим за хранителна стойност, да не говорим за това, че с тези едни и същи договори ще се явяват фирми, едни от които са абсолютно стриктни и са доказали досега, че датата на доставка, количеството, асортимента и пр. е този, който е в договора и не са се отклонявали от него, и други, които нехаят за това, ден, пет дни, една седмица по-рано или по-късно ще ги доставят. И ние ще ги сложим при едни и същи типови договори. За пазарната икономика и за стриктността това е просто руиниращо. 
Ние сме готвили и още веднаж ще подготвим становище по тези въпроси. Не искам да съм лош пророк, но ако този закон мине,  първо производителите ще платят сметката и то тези, на които обществото разчита. Защото те са качествени, с добра проследимост на стоката. За това също се харчат пари. А те ще са при едни и същи договори с другите. Ще дадем път на производители с по-некачествена стока и затова изключително много ми хареса определението, което дадохте и аз мисля, че то е подходящо за заглавие на статии по темата: Административен начин за повишаване печалбите на неконкурентни производители. Но след тях следва другия, който за неточните решения на държавата плаща сметката и това е потребителят.
Снимка: Станислав Савов, „One Liter Productions”

Влиятелни икономисти и организации с апел към народните представители да не приемат промените в ЗЗК

Вече няколко месеца продължава дебатът във връзка с приемането на промените в Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК). Въпреки огромното несъгласие от страна на големите български бизнес организации, редица уважавани макроикономисти, юристи, български производители, Сдружението за модерна търговия и въпреки предупрежденията за вредите от приемането на подобен законодателен акт от страна на Световната банка, EuroCommerce, както и редица международни търговски камари и представителства у нас (Германия, Франция, Австрия), законопроектът получи своето одобрение от икономическата комисия и предстои да бъде гласуван окончателно от парламента.

В тази връзка влиятелни личности и организации изпратиха отворено писмо да народните представители с апел да не приемат промените в ЗЗК. Ето неговото съдържание:


ОТВОРЕНО ПИСМО

ДО
НАРОДНИТЕ  ПРЕДСТАВИТЕЛИ
В 42-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ  НА РЕПУБЛИКА  БЪЛГАРИЯ


УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,


Предложените от Румен Гечев и група народни представители промени в Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК) са дискриминационни, влошаващи бизнес средата в България и ограничаващи конкуренцията. Те ще навредят на производителите, търговците и потребителите в България.

Към предложените регулации, в противоречие със закона, липсва оценка на въздействието върху засегнатите от промените, което крие огромни рискове.

Промените представляват грубо навлизане на държавата в ценообразуването и договорните отношения между частни икономически субекти. Те ще затруднят търговския оборот и ще стимулират корупцията и сивия сектор в икономиката.

Тези свръхрегулации забраняват успешно работещи в цял свят бизнес модели в модерната търговия, в нарушение на европейското законодателство и по-специално свободата на установяване.

Икономическата теория и практиката в други страни показват, че такива държавни интервенции предизвикват покачване на цените на хранителните стоки, което ще засегне потребителите, особено в най-уязвимите групи - пенсионери, безработни, социално слаби.    

Промените целят да подкрепят българските производители, но всъщност ще им навредят, тъй като насърчават търговците да увеличат вноса и да ограничат сделките си с малки и средни български производители.

Едновременно с това, предложените регулации не дават решение на нелоялните търговски практики, дефинирани в Зелената книга на Европейската комисия. А проблемът с нелоялните търговски практики има своето решение, посочено и от Световната банка след задълбочен анализ на практиките в страните от ЕС - саморегулация плюс промени в търговското законодателство.

Ние апелираме към Вас да не приемате предложените промени в ЗЗК и всякакви други прибързани регулации преди да се постигне консенсусно решение между всички заинтересувани страни, което не вреди на пазара и почтените икономически субекти на него.

С очакване на разумно и отговорно решение:

Активни потребители
Българска стопанска камара (БСК)
Българска търговско-промишлена палата (БТПП)
Владимир Каролев
Георги Ангелов
Георги Ганев
Институт за пазарна икономика (ИПИ)
Конфедерация на работодателите и индустриалците в България (КРИБ)
Красен Станчев
Любомир Дацов
Сдружение за модерна търговия

Емил Хърсев: Популистките идеи и агресивното поведение срещу търговските вериги са лош сигнал към инвеститорите


Финансистът Емил Хърсев отговаря на въпрос на водещата в сутрешния блок на БНТ дали отношението на правителството към ЕРП-тата беше най-лошия сигнал към инвеститорите:
Това е отношение към чуждестранния инвеститор, което просто е очевидно преднамерено враждебно. Абсолютно същото отношение се показва и примерно към други инвеститори. То става традиционно  когато се появят определени популистки идеи като доминиращи в една правителствена програма. Например срещу търговските вериги, един от най-кротките инвеститори, които може човек да види. В същото време ние виждаме едно агресивно поведение, неясно откъде появило се. Нищо не налага в момента България да се заеме с това да се намесва в отношенията между търговци по един адмистративен начин. Но ето, правителството натиска и този закон, неясно защо.

16 юни 2014 г.

Всички срещу промените в ЗЗК: и EuroCommerce се обяви срещу предложените нови регулации в ЗЗК

Прессъобщение на Сдружението за модерна търговия

EuroCommerce до председателите на парламентарните групи: Проектопромените в ЗЗК ще увеличат цените и ще навредят на малките и средните български производители 


София, 16 юни 2014 г. „Тази процедура въвежда огромни административни тежести, които ще доведат до разходи, в следствие на неясното и забавено във времето изпълнение на договорите. Това ще доведе до по-високи цени за потребителя”. Това предупреждава EuroCommerce по отношение на предложените от Румен Гечев и група депутати от БСП и ДПС проектопромени в Закона за защита на конкуренцията /ЗЗК/. Част от тях предвиждат задължение на търговските веригите с оборот над 50 млн. лв. да изготвят проект на типов договор, който да предоставят за одобрение на Комисията за защита на конкуренцията /КЗК/.

В свое писмо до председателите на парламентарните групи на БСП (Сергей Станишев), ДПС (Лютви Местан), ГЕРБ (Бойко Борисов) и Атака (Волен Сидеров) от EuroCommere подчертават, че подобна разпоредба не е в съответствие с европейското законодателство относно правото на свобода на договаряне и противоречи на принципите на свободната пазарна икономика. Според тях поставянето на праг от 50 млн. лв. е акт на дискриминация спрямо чуждестранните компании, тъй като повечето от тях са над него и това е поредното противоречие с европейските принципи за свобода на движението на стоки и услуги и свобода на установяване.

EuroCommerce е организация, която повече от 20 години представлява гласа на 6 милиона европейски компании в сферата на търговията. В нея членуват търговски сдружения от 31 държави в Европа. Тя развива политики в области като: вътрешен пазар, международна търговия, верига за доставки, защита правата на потребителите, храни, хранене и здраве и т.н.

„Този законопроект нарушава основните принципи на Европейската общност, каквито са свободата на движение на стоки и услуги, свободата на договаряне, както и принципите на европейското конкурентно законодателството. Нещо повече, съществува риск той да насърчи търговците да се насочат към чуждестранни доставчици. Това в крайна сметка ще доведе до отслабване на местното производство, което със сигурност не е неговата цел”, се казва още в писмото на EuroCommerce. В него от организацията заявяват, че в законодателните текстове няма ясна диференциация между антимонополно законодателство и нелоялните търговски практики. Te предупреждават, че с новите дефиниции на закона съществува сериозен риск от неспазването му. „За справяне с нелоялни търговски практики ние препоръчваме да се преразгледа възможността за секторна саморегулация, базирана на европейската „Инициатива на веригата за доставки” (Supply Chain Initiative), както и други подобни инициативи, които се провеждат в различни страни от ЕС”, съветват от EuroCommere.

Според EuroCommerce с проектопромените в ЗЗК се нарушават и основните принципи за върховенство на закона, тъй като решенията на КЗК, в качеството й на регулаторен орган, няма да подлежат на обжалване и това ще лиши компаниите от възможността да търсят своите права в съда. В писмото се казва още, че оповестяването на договорите рискува да намали конкуренцията на пазара.

В заключение EuroCommere изразява позицията си, че е добре българският законодателен орган да преразгледа този законопроект и да го приведе в съответствие с европейското право.

EuroCommerce е поредната организация, която се обявява против предлаганите промени в ЗЗК. В противоречие с твърденията на вицепремиера Даниела Бобева, че става дума за консенсусно законодателство, против него се обявиха още:
1. Работодателските бизнес организации КРИБ, БТПП и БСК. В тях членуват предимно български производители и всички браншови организации на производителите. Те имат внесени писмени становища в икономическата комисия срещу проекта. Те изразиха отрицателни становища по законопроекта и на кръглата маса по темата за нелоялните търговски практики.
2. Повечето реални български производители.
3. Международните търговски камари, като германската, френската и Австрийското търговско представителство.
3. Влиятелните икономически тинктанкове, макроикономисти и финансисти, като Емил Хърсев, Красен Станчев, Георги Ангелов, Лъчезар Богданов, Георги Ганев, Петър Ганев, Владимир Каролев, Любомир Дацов и много други.
4. Потребителите, представлявани от "Активни потребители".
5. Търговските вериги в Сдружението за модерна търговия.
6. Световната банка в свой доклад за нелоялните търговски практики в България.
7. Част от политическите партии, например ГЕРБ и Реформаторския блок.
8. Икономическият министър Драгомир Стойнев в официално свое становище до икономическата комисия в парламента.

13 юни 2014 г.

Твърдения и факти, без коментар


В интервю за предаването "Лице в лице" по bTV, вицепремиерът Даниела Бобева казва следното за проекта за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията:
Това е един от малкото случаи на консенсусно законодателство. 
Благодарение на диалога с двете страни, това са от една страна, търговските вериги и от друга страна, това са представителите на производителите, се постигна един изключително добър консенсус. 
Сега, малко факти, без коментар. Кои организации и личности са против предложените в проекта регулации (и от другата страна ли са производителите):

1. Работодателските бизнес организации КРИБ, БТПП и БСК. В тях членуват предимно български производители и всички браншови организации на производителите. Те имат внесени писмени становища в икономическата комисия срещу проекта. Те изразиха отрицателни становища по законопроекта и на кръглата маса по темата за нелоялните търговски практики.
2. Повечето реални български производители. Ето пет примера - тук, тук, тук, тук и тук.
3. Международните търговски камари, като германската, френската и Австрийското търговско представителство.
3. Влиятелните икономически тинктанкове, макроикономисти и финансисти, като Емил Хърсев, Красен Станчев, Георги Ангелов, Лъчезар Богданов, Георги Ганев, Петър Ганев, Владимир Каролев, Любомир Дацов и много други.
4. Потребителите, представлявани от "Активни потребители"
5. Търговските вериги в Сдружението за модерна търговия
6. Световната банка в свой доклад за нелоялните търговски практики в България
7. Част от политическите партии, например ГЕРБ и Реформаторския блок
8. Икономическият министър Драгомир Стойнев в официално свое становище до икономическата комисия в парламента.

Ето още един цитат от интервюто на вицепремиера Бобева:
Този закон е в съответствие с най-добрите практики. От Световната банка също потвърдиха, че подходът, който ние избрахме в края на краищата е един работещ и уроците от практиките от другите страни показват, че е работещ. 
Фактите. Българското правителство и по-точно г-жа Бобева поръча на Световната банка да направи анализ на практиките в отделните страни на ЕС и да препоръча решение на проблема с нелоялните търговски практики в България. Ето цитати от доклада на банката за предложения от правителството и вносителите законопроект, отново без коментар:
Изборът да се набележат мерки в отговор на нелоялните търговски практики в рамките на конкурентната политика не е очевиден и е обвързан с известни рискове
Въвеждането на "значителна пазарна сила" в отговор на нелоялните търговски практики вероятно ще доведе до голяма несигурност на пазара
Може да политизира работата на КЗК, да дискредитира репутацията й на безпристрастен орган и да я претовари. 
Не са ясни последиците върху благосъстоянието на потребителя.  
Мерките, предвидени във всяка конкурентна политика, може да са градивни, но когато се прилагат неправилно, може да са и вредни
Увеличава се вероятността за подлъгващо положителни резултати
Трудно е да се подкрепят аргументи в полза на решение в рамките на конкурентната политика.  
Концепцията за значителна пазарна сила, приложена чрез рамката на политиките в областта на конкуренцията, поставя някои трудни концептуални и емпирични въпроси. 
Адресирането на нелоялните търговски практики чрез рамката на Закона за защита на конкуренцията оставя неяснота по въпроса кои правни инструменти ще бъдат на разположение на българските власти и в съответствие с директивите на ЕС за защита на конкуренцията.

12 юни 2014 г.

Икономическата комисия в парламента прие на второ четене промените в ЗЗК


Днес, въпреки сериозните възражения от страна на производители, търговци, работодателски организации, макроикономисти, международни бизнес организации, юристи в сферата на конкурентното и търговското право, потребителски организации, Световната банка, дори икономическият министър, икономическата комисия в парламента прие на второ четене проекта за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК), придобил популарност като закон срещу търговските вериги. Представяме становището на Сдружението за модерна търговия по приетите промени, изпратено до медиите. 

Одобрените от парламентарната Комисия по икономическата политика и туризъм проектопромени в ЗЗК са вредни и носят редица рискове за българската икономика. Те са антиконституционно грубо навлизане на държавата в ценообразуването и договорните отношения между частни икономически субекти и биха стимулирали корупцията и сивия сектор в икономиката. Предлаганите текстове са опит да се узаконят свръхрегулации, които ограничават конкуренцията, вместо да я защитават. Икономическата теория и практиката в други страни показват, че такива държавни интервенции предизвикват покачване на цените на хранителните стоки, което ще засегне потребителите, особено в най-уязвимите групи - пенсионери, безработни, социално слаби. От друга страна, промените, които целят да подкрепят българските производители, всъщност ще им навредят, тъй като насърчават търговците да увеличат вноса и да ограничат сделките си с малки и средни български производители. Законопроектът е опасен за благосъстоянието на потребителите и без аналог в държавите от ЕС.

В момента цялостният ефект на тази законодателна промяна върху икономика на България е непредвидим, тъй като липсва оценка на въздействието, въпреки обещанията на вносителите такава да бъде изготвена. Тези свръхрегулации на практика забраняват успешно работещи в Западна Европа бизнес модели в модерната търговия, в нарушение на европейското законодателство и по-специално свободата на установяване.

Предложените регулации не дават решение на нелоялните търговски практики. Това са лобистки текстове, които целят по административен път да повишат печалбите определени неконкурентоспособни български производители. Приемането на подобни свръхрегулации за решаване на проблема с нелоялните практики е опит да се убие комар с атомна бомба. Проблемът с нелоялните търговски практики има своето решение, посочено и от Световната банка след задълбочен анализ на практиките в страните от ЕС - саморегулация плюс промени в търговското законодателство.

С приемането на този законопроект се измества фокуса от реалните проблеми на българския производител, които предизвикват напрежение по веригата на доставки и намаляват конкурентоспособността му, като цени на енергията, лихви по кредитите, субсидии, сив сектор и бюрокрация, към несъществуващи или незначителни проблеми, които могат да се решат безболезнено със саморегулации.

СМТ подкрепя препоръката на Световната банка за регулиране на нелоялните търговски практики със средства на търговското право и разрешаване на споровете от търговските съдилища.

Снимка: Станислав Савов, „One Liter Productions”

11 юни 2014 г.

Всички срещу промените в ЗЗК: Сашо Дончев, председател на УС на БСК

Сашо Дончев: "Един от видовете симбиоза се нарича паразитизъм. Много е важно
дали този закон не се опитва върху здраво тяло да насажда паразити." 

На 3 юни в БТА се поведе кръгла маса, организирана от Сдружението за модерна търговия на тема "Кой е работещият модел за борба с нелоялните търговски практики в България?". На нея участваха производители, търговци, юристи, икономисти, потребители, работодателски организации и международни камари. Поради огромната обществена значимост на темата, в поредица от статии публикуваме изказванията на участниците в дискусията. Вече публикувахме изказванията на петима реални производители (тук, тук, тук, тук и тук) и представител на потребителите. Сега представяме изказването на Сашо Дончев, председател на УС на БСК:
Очевидно няма разногласия в тезите, които изповядваме. Да започна да повтарям част от тях, едва ли ще е интересно някому. Но това, което се случва в момента е една добра практика в българския политически живот и може да бъде характеризирана по няколко начина. Като си говорим по подобни теми, аз често се сещам за една любима моя фраза от Швейк и тя е: „Войната вървеше добре и за двете страни докато не се намеси генералният щаб“. За съжаление нашата държава, независимо от това, че минаха вече 25 години от началото на промените, не се променя в същността си, не преосмисля своите отговорности и функции спрямо обществото, а я кара постарому. Може би поради факта, че властта в държавата се упражнява от хора, които са възпитавани в онова време. 
Много може да се говори за тези текстове в закона. Накратко казано, този закон би бил поредният вреден нормативен акт.
Първото нещо, което трябва да изискваме от вносителите на този закон, разбира се, е да спазват те законите и да направят оценка на въздействието на този закон. Това, което Богомил каза, е свещена истина. Защото за 3-4 години обществото ще го плати - тези, които имат най-малко пари. И в крайна сметка ще го отчетем като грешка. Но хората, които са ни натресли тази грешка ще бъдат отново невинни. Така че, не може да се приема какъвто и да е нормативен акт без оценка на въздействието. 
Второто нещо, повечето от тук присъстващите, особено журналистите, често използват фразата „законът в България е врата в полето“.  Важно е обаче да се разбира, какво означава това. Ние много често казваме, че законите в България са добри, но те не се прилагат и всякакви такива неща. А законите всъщност винаги се прилагат, само че те се прилагат изборно. Когато се казва, че са „врата в полето“, всъщност е важно да разбираме, че през тази врата влизат винаги порядъчните, почтените хора и те подлежат много често дори на репресии през този закон. А покрай вратата минават всички онези, които не се интересуват дори какви закони има. Този закон има всички характеристики на такъв. През този закон, нямам никакви съмнения, изборно ще се атакуват едни или други търговци и при всички случаи ще им бъдат поставени някакви условия. Така че, такъв закон,  въпреки последните промени, които бяха съобщени, не е приемлив за нашето общество. 
За съжаление, ние продължаваме да не разбираме, че в едно общество, в което моралът отсъства, той не може да бъде компенсиран с нормативни актове. И ние винаги търсим под вола теле. Ние се опитваме насила да направим хората добри, порядъчни. Това е абсурдно. То не е възможно. Но за сметка на това пък, дава възможност за другото, което казах - да си избираме тези, които не са ни много симпатични и да ги тероризираме през законите.
Разбира се, те вече се измориха. Политиците повтарят, че демокрация се постига с повече демокрация, може би защото демократите в политическите среди намаляха. Но и пазар се прави с конкуренция. Ние не трябва да се уморяваме да говорим за това. Примерите са десетки. Но най-често необходимост от някакъв закон, необходимост от защита от страна на държавата, когато говорим за бизнес, за предприемачество, за търговия имат тези, които не са убедени в своите конкурентните предимства, или по-скоро в конкурентните предимства на своите продукти. Другите, които са убедени в качествата на своите продукти, искат свободна конкуренция. Така че, с един такъв закон при всички случаи, освен казаното дотук, ще се помага на тези, които произвеждат продукти със съмнителни качества, за сметка на някой друг.
Този закон е повод за толкова много размисли, толкова много теми могат да бъдат засегнати... Онова, което е важно да се знае е, че в търговските отношения по никакъв повод не може да се намесва държавата. Държавата исторически е възникнала, защото обществото има нужда от справедливост и, отчуждавайки граждански права, гражданите разчитат, че чрез държавата могат да получат тази справедливост. Ние, обаче, живеем в посттоталитарна държава, в която понятието справедливост е изключително субективно и оттам и деформирано. В това отношение ние трябва да създадем много силен общ фронт по-скоро да вадим държавата от икономиката, да вадим държавата от търговските отношения, с което да помогнем на обществото от ден на ден да става по-свободно. А свободно е онова общество, в което хората, реализирайки своите качества, в общуването си с природата, произвеждат някакви стойности и, обърнете внимание, имат право да се разпореждат с тях. Тогава, когато някой друг се намесва, пък бил той и държавата, и започва да обяснява кой какви стойности ще произвежда, на кого ще ги продава и при какви условия, от това няма да излезе нищо добро. Моето най-любимо простичко определение за свободното общество и за свободните хора, е следното: свободното общество е това, в което хората имат право да грешат. Аман от грижи, особено от страна на държавата.
Ето още няколко реплики на Сашо Дончев по време на дискусията и брифинга:
Първо, нашето общество няма нужната обща култура и в частност политическа култура, за да може да обсъжда публично текстове от какъвто и да е нормативен акт. И затова подобни обсъждания най-често не предизвикват дори интереса на обществото. И документите успяват да бъдат гласувани. Ето защо оценката на въздействието е важна. Защото ние днес можеше да коментираме нея и последствията от приемането на такъв нормативен акт. И това щеше да бъде много по-понятна за всички дискусия, защото повечето хора щяха да видят себе си като потърпевши в цялата тази ситуация, отколкото когато обсъждаме общите текстове на един нормативен акт, независимо колко порочен е той. 
Второто нещо, което също прозвуча многократно, но някак си все не мога да разбера защо тази дискусия не може да започне в нашето общество. Ние, и по отношение на доходите, и по отношение на чуждите инвестори, и по отношение на начина на живот, нямаме друг избор, освен да поставим труда на пиедестал, там, където му е мястото. За да може това да се случи, в процеса на възпитание на нашите деца, трудът трябва да бъде защитен. В България всичко е порочен кръг: няма начало, няма  край. Но когато в съда не можеш да защитиш своите права, тогава престава да бъде най-атрактивната перспектива за твоето бъдеще да се трудиш, да произвеждаш, да се стараеш, да бъдеш конкурентноспособен, да бъдеш по-добър от останалите. Обезателно се намира формат на някоя, ако не на първата, на третата, инстанция в съда, където ти режат главата и ти преставаш да имаш тези амбиции. И не е само това. Лошото е, че ти с твоя живот и с твоя фатален изход, ти даваш вече един друг, неполезен пример за младите хора в нашето общество. 
А иначе другото не е важно. Аз например не споделям тезата, че трябва да се чакат някакви европейски директиви, за да решаваме който и да е проблем от нашия живот, в частност този. Може би, защото 36 години живях в онова общество, в което всички директиви идваха от Москва. Сега идват от Брюксел. А същевременно претендираме, че сме интелигентни, образовани, можещи хора. Не е важно какво ще ни кажат отвън. Може би даже, ако темата е друга и се замислим повече, ще разберем, че това отвън по-скоро ни конфронтира, откъдето и отвън да дойде, отколкото ни събира и ни прави общност. Така че, дайте да се стараем ние, с тези организации, които представляваме, да даваме добрия пример, да не се притесняваме открито да назоваваме проблемите, да предлагаме решения. И най-вече да даваме добър пример. Защото на българското общество са му омръзнали всякакви идеологии и много говорещи хора в отсъствието на добрия пример.
Аз съм абсолютно убеден, че по пътя на конкуренцията, рано или късно, тук седящите колеги без да губят приятелските си отношения ще станат опоненти на пазара. Това е неминуемо. Това ще им се случи. Този процес може да бъде провокиран, може да бъде стимулиран от самите производители. Самите производители биха могли вместо да хленчат и да търсят съдействието на държавата в една такава деликатна ситуация, да помислят за общи маркетингови стратегии. Защото в крайна сметка там, където са най-големите разногласия, онова, което някои се опитват да посочат като извиване на ръце и злоупотреба с господстващо положение са онези средства, които всеки един производител така или иначе трябва да плати или с които трябва да участва в някаква обща маркетингова стратегия. Мисля, че тук те ще намерят различия и ще започнат да формират своите отбори. 
Това, което ни се предлага е път назад и то много лош път назад. Пътят напред е правилния и трябва да се върви в тази посока.
Категорично не смятам, че това е PR-мероприятие на веригите и ние не сме тук, за да участваме в PR на веригите. Със сигурност след като и извън територията на България се обсъжда въпросът с нелоялните търговски практики, най-вероятно такъв проблем има и той няма как да подмине и нашето общество. Всякакви проблеми в търговските отношения трябва да намират своето решение в търговското законодателство и в крайна сметка в съда. Няма място по никакъв начин за подобни тези в ЗЗК. 
Снимка: Станислав Савов, „One Liter Productions”

10 юни 2014 г.

Всички срещу промените в ЗЗК: Богомил Николов, "Активни потребители"

Димитър Спасов, "Кауфланд", Милена Драгийска, "Лидл",
Николай Петров, "Билла" и Богомил Николов, "Активни потребители"
На 3 юни в БТА се поведе кръгла маса, организирана от Сдружението за модерна търговия на тема "Кой е работещият модел за борба с нелоялните търговски практики в България?". На нея участваха производители, търговци, юристи, икономисти, потребители, работодателски организации и международни камари. Поради огромната обществена значимост на темата, в поредица от статии ще публикуваме изказванията на участниците в дискусията. Вече публикувахме изказванията на петима реални производители. Продължаванме с изказването на представителя на потребителите - Богомил Николов от "Активни потребители":
Ще започна с това защо съм тук. Тук съм, защото, защитавайки интересите на потребителите, съм готов да се обзаложа, че тази регулация може да доведе до по-висока сметка за потребителите, която естествено ще платим всички ние като потребители в цените, но няма да платят тези народни представители, които ще гласуват едни такива текстове. Няма вариант те да учредят един фонд за компенсация на надвзетите суми, няма вариант ние да си поискаме това, което евентуално ще се случи. Това ще бъде един по-скоро социален експеримент, на който след две или три години ще видим резултатите. Само че през това време ние ще сме платили сметката. Затова аз съм загрижен и съм дошъл да потърся отговор, или желаещи да се обзаложим в една такава мрачна перспектива.  
Нещо по-лошо, според нас по-неплатежоспособните потребители ще платят повече, защото техният собствен и семеен бюджет съдържа по-голям процент от тези стоки, чиито цени ще нарастнат, т.е. това ще бъде един изключителен удар точно по по-бедните и по- неплатежоспособните хора. 
Едно изречение за нелоялните практики, тъй като аз работя по тази тема ежедневно. Когато регулация на нелоялни практики е създавана за първи път, тя е създавана в отношенията бизнес към потребители - с основния аргумент, че неравнопоставеността между тези две групи е огромна, най-малкото, защото потребителят си набавя разнообразни стоки и услуги. Аз може да съм много добър финансист и да знам как да преценя най-добрия кредит, но нищо не разбирам от телевизори. Естествено, че в това си качество, като купувач на телевизори, аз съм много по-слаб и незапознат от търговеца. Но в отношенията бизнес към бизнес се предполага, че има много по-голяма равнопоставеност. Това са специалисти, които малко или повече вършат едно нещо, от което разбират. Те би трябвало да не се нуждаят от посредник или помагач, който да им помогне да се разберат в тези си отношения. Рискът от взаимни измами или злоупотреби в тези отношения е много по-малък, просто защото и двете страни са компетентни. Странното ми е друго, че регулацията на нелоялни практики между бизнес и потребител пази купувача от продавача, а сега се търси някаква обратна логика да се защитава продавача от купувача.  
Ами какво би станало, ако утре тези разпоредби се окаже, че изведнаж дават повод, да кажем, на млекопроизводителите да си променят отношението с преработвателите? Защото те пък са по-надолу във веригата. Задавам си и този въпрос. Не съм запознат с детайлите, но вероятно и там ще настъпят промени.  
Ако искаме да търсим отговор на въпроса, който е темата на днешната среща първо трябва да анализараме и да видим кои са неговите инициатори. Тогава ще видим, че всъщност става въпрос за една ограничена група икономически субекти, български  производители, които очевидно имат проблем. Но ние вместо да потърсим корените на проблема с тяхната конкурентоспособност, правим инициатива, която въвежда общо правило и тя може да засегне много други производства и производствени сектори, които нямат този проблем, нямат нужда от тази регулация. Затова бих призовал всеки, който предлага регулация на нелоялните практики между бизнес и бизнес да анализира малко по-задълбочено проблемите на специфичните сектори и да потърси специфични решения за тези определени  сектори, а не за всички.  
Сетих се за още нещо, което е важно. Аз не разбирам защо в България толкова се плашим от думата „фалит“. Фалитът е нещо много здравословно във всяка една пазарна икономика. В Америка знам, че между 200 и 300 хил. фирми фалират всяка година. Наскоро видях един супермаркет на бул. „Владимир Вазов“, който е затворил, т.е. е фалирал. И защо държавата не предприе нищо да запази тези работни места? Нали там е имало касиерки и работещи, които са били уволнени? Аз не чух те да се оплачат, че ето, виждате ли, нещо стана и ние трябва да фалираме. Просто пазарът не търпи празно. На следващия ден там ще са затворени 20 работни места за касиерки, ама най-вероятно ще са отворени другаде, така че по същия начин стои въпросът и с производителите. Ако утре една мандра фалира, тя няма да изчезне. Тя просто най-вероятно ще има нов собственик, който на следващия ден пак ще произвежда кисело мляко.  

Ето и изказването на Богомил Николов на брифинга за журналисти след дискусията:
Аз смело изразих своята прогноза, която постепенно се превръща в тревожност, че сметката от тези регулации ще бъде платена от потребителите. Моята прогноза може да бъде опровергана само по два начина. Единият е от живота - ако това законодателство се приеме, след 2-3 години ще видим ефекта от него. Другият начин е, ако сега беше направена задълбочена, професионална, достатъчно надеждна оценка на въздействието. Тогава аз щях да призная, че не съм прав или съответно, че съм прав. В единия случай, ако аз не съм прав, съжалявам, извинявам се и замълчавам. Но ако съм прав, тогава бих казал едно изречение в качеството си на дипломиран политолог: хората, политиците, които ще вземат това решение, в крайна сметка ще трябва да разсъждават и върху неговата политическа цена, тъй като сметката ще бъде платена от най-бедните потребители и в качеството им на избиратели, те просто ще се произнесат на следващите избори. Така че, ако аз бях човекът, който трябва да вземе решение, бих имал най-голям интерес действително от извършването на такава задълбочена оценка на въздейстивето, за да мога най-малко да си калкулирам ефекта и да разбера дали няма да загубя няколко хиляди или няколко стотин хиляди гласа. 

Всички срещу промените в ЗЗК: Александър Найденов, "Олинеза"

Александър Найденов (в средата) 
На 3 юни в БТА се поведе кръгла маса, организирана от Сдружението за модерна търговия на тема "Кой е работещият модел за борба с нелоялните търговски практики в България?". На нея участваха производители, търговци, юристи, икономисти, потребители, работодателски организации и международни камари. Поради огромната обществена значимост на темата, в поредица от статии ще публикуваме изказванията на участниците в дискусията. Вече публикувахме изказванията на Юри Папазов от "Симид", Герасим Михайлов от „Випера химикал“, Димитър Христов от „Йотови“ и Димитър Димитров от „Захарни заводи“. Сега представяме изказването на Александър Найденов от "Олинеза":
Искам да започна с това, че изразявам индивидуално мнение, несъгласувано нито с браншова организация, нито с работодателска такава, нито с мениджмънта на някоя от веригите, с които представляваното от мен дружество работи. Може би основно предвид факта, че аз се чувствам в момента ни рак, ни риба на този диспут, защото управляваната от мен корпоративна структура в сегмента „хранителна индустрия“ не влиза нито в средните, още по-малко в малките предприятия. Ние сме с оборот над 50 млн. лв., т.е. проектозакона за защита на конкуренцията аз го гледам и от едната, и от другата страна. 
Може би първият въпрос, който трябва да си зададем е какво може да постигне тази дискусия днес.  Според мен едно единствено нещо, което е и най-важното и то е да изпише правилата на играта. Няма какво да се заблуждаваме. Стара максима е, че каквото и да си говорим, става дума за пари. И би било лицемерно да се крием за това, как ние съвместно ще защитим интереса на потребителите. Ние не можем без големите вериги и те не могат без нас. Въпросът е за финансово-икономически баланс между производители и търговци, а не за социален такъв. Тук според мен е и ролята на държавата и основният въпрос е каква е тя. Всяко поведение като слон в стъкларски магазин ще изиграе лоша шега и на двете страни. И това, че се прехвърля горещият картоф върху КЗК, тя видите ли да изпише методиката и да формулира що за животно е "значителна пазарна сила", не прави този въпрос по-лесно решим. 
Между другото много неприятно впечатление, мисля, че на всички, прави, че няма, да не казвам висше ниво, но нормално ниво като представител на, да го нарека, вносителя. Малко отива на криене. 
Всички, които са в тази зала, знаят, че, от колко време е боричкането по тоя закон, от три-четири години ние дъвчем едно и също. Колеги, целта е да мерим доводи, а не лобита. Не искам да се спирам на плюсовете, които на всеки един производител, ако щете и вносител, дава възможността на работа с така наречената модерна търговия. Аз в никакъв случай не съм влюбен в тях, напротив. И това, че неволно са ме сложили до изпълнителния директор г-н Матеев, е малко ирония на протокола. Въпросът е много прост и става дума за едно-единствено нещо, скрито зад формулировки, скрито зад срокове... Въпросът е един. Знаете ли анекдота? Двама братя седнали да ядат едно агне. Единият почнал от опашката, а другият от главата и се срещнали на... врата. Ето това не трябва да допускат колегите. Защото в производителите трябва да остава достатъчен ресурс, с който те да могат да поддържат евро-качество, респективно технологично обновление на производствената инфраструктура, защото същите тези вериги са и контролиращи не само качеството на продукта, а и качеството и на технологията, и на условията за производство, за което е необходим финансов ресурс. Производителите нямат основен приоритет увеличаване на депозитите си в и извън България, а именно това. Апелът ми е: нека да не се срещаме на врата на агнето, а някъде по средата.
 Снимка: Станислав Савов, „One Liter Productions”

9 юни 2014 г.

Всички срещу промените в ЗЗК: Димитър Димитров, „Захарни заводи“

Димитър Димитров
На 3 юни в БТА се поведе кръгла маса, организирана от Сдружението за модерна търговия на тема "Кой е работещият модел за борба с нелоялните търговски практики в България?". На нея участваха производители, търговци, юристи, икономисти, потребители, работодателски организации и международни камари. Поради огромната обществена значимост на темата, в поредица от статии ще публикуваме изказванията на участниците в дискусията. Вече публикувахме изказванията на Юри Папазов от "Симид", Герасим Михайлов от „Випера химикал“ и Димитър Христов от „Йотови“. Сега представяме изказването на Димитър Димитров от „Захарни заводи“:
Аз съм съгласен с всичко, което колегите казаха. Действително работата с веригите ни научи на много неща през годините,  даде ни възможност и достъп до нови пазари, подобри събираемостта на парите ни. Веригите ни научиха как да бъдем по-ефективни. Всичко това е така. Започнахме да произвеждаме техни марки, което увеличи пазарите ни. 
В същото време проблем все пак има. Не бива да си крием главата в пясъка и да казваме, че проблеми няма. Основният проблем с ежегодното подобряване на условията трябва да бъде отчетен и наистина във времето трябва да се търси решение на този проблем. Защото ние не сме оптимисти, че с мерките, които са предложени в момента, той ще бъде решен. Най-малкото, защото самите вносители отчитат факта, че има неясноти и трябва да бъдат ревизирани много от предложенията. 
Но в крайна сметка пред някои от производителите ситуацията е такава, че те в един момент трябва да преминат през един рестарт на отношенията си с част от веригите, за да могат да достигнат нива на рентабилност, които да им позволяват да се развиват. 
Въпреки всичко съм оптимист, че ние ще намерим нашите допирни точки с така наречената модерна търговия. Това е в интерес и на двете страни. На никого не искаме да налагаме нашите решения. Всеки производител и търговец сам за себе си трябва да ги намери. Ние за момента смятаме, че сме „улучили ваксата“, така да го кажем, в отношенията си с веригите. Но така или иначе, и двете страни трябва да мислим за подобряване на търговските условия помежду ни.
Снимка: Станислав Савов, „One Liter Productions”

Всички срещу промените в ЗЗК: Димитър Христов, „Йотови“

Димитър Христов (в средата) по време на дискусията
На 3 юни в БТА се поведе кръгла маса, организирана от Сдружението за модерна търговия на тема "Кой е работещият модел за борба с нелоялните търговски практики в България?". На нея участваха производители, търговци, юристи, икономисти, потребители, работодателски организации и международни камари. Поради огромната обществена значимост на темата, в поредица от статии ще публикуваме изказванията на участниците в дискусията. Започнахме с Юри Папазов от "Симид" и Герасим Михайлов от „Випера химикал“. Продължаваме с Димитър Христов от „Йотови“:
Аз искам да призова държавата да не се меси в нашите взаимоотношения. Да ни остави да работим и да се договаряме с веригите и да нямаме ограничения, да можем да работим спокойно. Това е. Те колегите казаха другите неща (тук и тук).

Всички срещу промените в ЗЗК: Герасим Михайлов, „Випера химикал“

Герасим Михайлов (първият вляво) и други участници в дискусията
На 3 юни в БТА се поведе кръгла маса, организирана от Сдружението за модерна търговия на тема "Кой е работещият модел за борба с нелоялните търговски практики в България?". На нея участваха производители, търговци, юристи, икономисти, потребители, работодателски организации и международни камари. Поради огромната обществена значимост на темата, в поредица от статии ще публикуваме изказванията на участниците в дискусията. Започнахме с Юри Папазов от "Симид". Продължаваме с изказването на Герасим Михайлов от „Випера химикал“:
Подкрепям изцяло колегата преди мен (Юри Папазов от „Симид”). И бих искал да добавя още нещо, което е много важно. При така наречените „ключови клиенти“, или хипермаркети, най-вероятно паричния, стоков и човешки поток, който минава през тях е над 50%, така поне си мисля. За всеки един производител това е пазар, за който той би се борил.

На второ място, бих искал да кажа, че там нещата са изчистени – фактура, падеж, плащане. Човек може много ясно да си разчита както финансовия, така и стоковия поток. Не знам дали е ясно как се взимат пари от едрови търговци и 6 хил. крайни клиента в цяла България, което е много тежко и много трудно. На практика аз съм нямал никога проблеми нито с „Кауфланд“, нито с „Билла“,  нито с „Лидл“ що касае темата плащане.

От друга страна, преди три години започнахме да произвеждаме марките на „Лидл“ за България. Започнахме с два продукта, в момента вече сме с над 20 продукта, които произвеждаме за тях. Отделно, достъпът, който дават за износ - мога да кажа, че нашата малка компания от 1 юни започна да произвежда продукти за „Лидл“ –Румъния. Това нещо няма как да се случи без тяхната помощ и подкрепа.  
И още нещо, малките компании нямаме достатъчно финансов потенциал, който да отделим за разработване на нови продукти. Пускането на един продукт за тях минава през тежка и стриктна процедура, при която малките компании се учат от нея. И научават страшно много - как се прави изследване на пазара, как трябва да изглежда продукта, с какви качествени показатели трябва да бъде, с какъв срок на годност трябва да бъде. Това са пари, които аз би трябвало да отделя и да ги платя. А в случая не ги заплащам. 
 Снимка: Станислав Савов, „One Liter Productions”