9 май 2014 г.

Защо чуждестранните инвеститори напускат България?

Основната тема в последния брой на в. "Капитал" е за чуждестранните инвеститори, които напускат България. Ето подбрани цитати, свързани с търговията на дребно:
През ден правителството и парламент излъчват сигнали към чужденците, които казват "не сте желани". Изгонването на европейците от пазара на земя, войната с чуждите собственици на ЕРП чрез заплахите за отнемане на лицензите, специалното законодателство срещу големите вериги. Приемани като част от някакъв криворазбран поход срещу "колонизаторите", тези стъпки няма да постигнат нищо друго, освен да вдигнат разходите и съответно цените, които българите плащат за различни услуги.
Странно тогава защо това управление прави всичко възможно да излъчва погрешни сигнали, вместо да полага усилия за стимулиране на потреблението и на конкуренцията. Политическите заигравки с ЕРП-тата "ще ви взимаме лиценза, няма да го взимаме", тези с веригите "ще ви регулираме цените, няма да ги регулираме", дебатът за земята и чужденците, който се случи по най-вредния начин - последното, което може да бъде наречена държавната политика в последната година, е предсказуема. 
Държавата все повече се намесва неадекватно не просто в силно регулираните сектори, но и в изцяло пазарните. Нахлуването й поставя пазарни играчи в неравностойно положение, защото "лобира" в полза на близки до властта.
Преди дни например организацията на германските инвеститори в страната подреди България на последно място в ЦИЕ по показателя правна сигурност, като пред нас е дори Албания.
Дългото сбогуване с чуждите инвеститори едва ли ще спре скоро и в никакъв случай няма да е от само себе си. Да се убедят хората, които сега казват "Никога повече в България" да се върнат, ще е по-трудно, отколкото преди няколко години. Излъганите очаквания се помнят дълго и само много активни и резултатни реформи могат да върнат отново надеждите за устойчив ръст на българската икономика. Дотогава ще я караме както сега - като най-бедното предградие на Европа.
Вестникът дава примери в няколко сектора, един от които е търговията на дребно:
Ритейл: Бързооборотно сбогуване
Ако началото на 2014 г. имаше значимо корпоративно събитие, това със сигурност беше изтеглянето на два чужди инвеститора в ритейл сектора и замяната им с български собственици. Двете сделки, които станаха почти едновременно, са за веригите "Пикадили" и "Практикер". В първия случай белгийският собственик Delhaize скоростно продаде местното си поделение само три години след като го купи. Разликата между двете сделки обаче показва ярко промяната в страната.
При първата препродажба сръбската Delta Maxi организира класическа процедура, в която бяха поканени инвеститори от цял свят. Извън избрания белгийски купувач в наддаването участваше и австрийската BILLA. Сега излизането е станало скоростно, без бавна фаза на писма за интерес, детайлни проучвания и т.н. И най-ключовата разлика - интерес е бил проявен само от български купувачи. Печели "АП март" - дружество на старозагорската група "Градус" и Петър Дудоленски. При това цената е в пъти по-ниска от платената три години по-рано от Delhaize, обясняват източници, близки до сделката.
При "Практикер" тръгването на германския собственик стана заради фалит на компанията майка и продажбата на парче на бизнесите в отделните държави. Но и тук веригата бе поискана от български инвеститор - собственикът на "Технополис". Сделката е пред финализиране - КЗК вече я разреши, така че на българската верига остава само да плати и да получи активите.
През последните пет години всъщност нови големи вериги почти не влязоха в страната - изключения правят такива в нови ниши, като забавилите проекта си с години Ikea и Decathlon. Затова пък словенската Mercator затвори тукашната си верига Roda през пролетта на 2013 г. "Техномаркет" пък от чужд инвестиционен фонд премина в орбитата на КТБ.
Изброеното дотук е показателно за няколко тенденции. Първо, местният пазар е слаб и с нисък потенциал, поне през погледа на чуждите инвеститори. И по-опасното явление - законодателството често се променя, и то в негативна за търговските компании посока. Най-пресният случай е с поредния опит за специално законодателство срещу големите вериги. Друг проблем е продължаващата тенденция държавата да не забелязва малките сиви търговци, а проверките (на НАП, Агенцията по храните и т.н.) да са насочени основно към големите.
Илюстрация: Zsuzsanna Kilian, freeimages