30 май 2014 г.

Кой е работещият модел за борба с нелоялните търговски практики в България?

Покана на Сдружението за модерна търговия за медиите

Кой е работещият модел за борба с нелоялните търговски практики в България?
Кръгла маса – 03.06.2014 г., БТА

Уважаеми колеги,

Кои са най-ефективните европейски модели за борба с нелоялните търговски практики? Как тези модели биха се отразили на производителите, на търговците на дребно, на цените за крайните потребители, на икономиката като цяло? Каква би трябвало да е намесата на държавата в подобна борба? Какви са полезните законодателни промените, които да гарантират създаването на работещ модел за борба с нелоялните търговски практики у нас? Това са само част от въпросите, на които ще търсим отговор по време на организираната от Сдружението за модерна търговия (СМТ) кръгла маса на тема: „Кой е работещият модел за борба с нелоялните търговски практики в България?”

Събитието е открито за медиите и цели да предизвика дискусия по темата между юристите, макроикономистите, бизнес общността и вносителите на законопроекта. Крайно време е на масата за обсъждане да бъдат поставени различните концептуални възможности за борба с нелоялните търговски практики в България и да се изработи икономически модел, който действително да насърчава конкуренцията в сектора, да осигурява справедливи цени за крайните потребители и да работи в полза на малките и средните български производители.

Участие в кръглата маса са потвърдили:
  • Български фирми/производители - Димитър Димитров , търговски директор на „Захарни изделия - Варна” ЕООД, Герасим Михайлов, управител на „Випера Химикал”  ЕООД, Юри Папазов, директор клон Пазарджик на „Симид София”  ЕООД, Димитър Христов, управител  на „Йотови” ООД.
  • Членове на СМТ - Николай Петров, изпълнителен директор на „Билла България”, Милена Драгийска-Денчева, управител на „Лидл България”, Димитър Спасов, управител на „Кауфланд България”, Андрей Евтимов, изпълнителен директор на „Доверие Брико”.
  • Български и международни бизнес организациите - Сашо Дончев, председател на БСК, Огнян Донев, председател на КРИБ, Цветан Симеонов, председател на БТПП, д-р Митко Василев, главен управител на Германо-Българската индустриално-търговска камара, Валентин Георгиев, изпълнителен директор на Американската търговска камара в България (AmCham), представители на Френско-Българската търговска камара и Австрийското търговско представителство.
  • Икономистите: Емил Хърсев, Георги Ангелов, Красен Станчев.
  • Юристите: Николай Даскалов, АД „Бузева и партньори”, Мария Папазова, АК „Андреев, Стоянов, Цекова /Шьонхер/”, Антон Петров, АД „Джингов, Гугински, Кючуков и Величков“.
  • Асоциация „Активни потребители” - председателят на асоциацията Богомил Николов.
За да бъдат обхванати всички гледни точки, за участие са поканени още:
  • Вносителите на законопроекта – народните представители Корнелия Нинова и Румен Гечев, вицепремиерът Даниела Бобева и земеделският министър проф. Димитър Греков.
  • Световната банка - постоянният представител за България, Чешката Република и Словакия - Маркус Репник.
Кръглата маса ще се проведе на 03 юни 2014 г. /вторник/, от 11:00 часа, в Национален пресклуб на БТА. За представителите на медиите, които нямат възможност да присъстват на цялото събитие е предвиден брифинг с начало: 13:15 часа.

Уважаеми колеги,

Ще имате възможност да присъствате и да снимате по време на цялото събитие.
Въпросите си ще можете да зададете по време на брифинга. В него основните изводи от кръглата маса ще обобщят: икономистът Емил Хърсев, Сашо Дончев, председател на БСK, Йордан Матеев, изпълнителен директор на СМТ, Николай Петров, председател на УС на СМТ и изпълнителен директор на “Билла България” и др.

Заповядайте!

За повече информация:

Ева Бончева
Мениджър клиенти
Grozdanov Communications Consulting

Тел.: 02 865 42 61
GSM: 0876 841 378


16 май 2014 г.

Монополистът вика "дръжте монополиста"


Редакционният коментар в последния брой на списание Forbes България е посветен на битката срещу монополите:
Война срещу монополите?
От година и нещо монополите са сред най-дискутираните теми в обществото. Естествено, темата влезе и в дневния ред на политиците. Под мотото “да накажем монополистите” един след друг цели сектори от икономиката попадат под ударите на държавните свръхрегулации. Нищо че те противоречат на друг постоянно изтъкван от държавата приоритет – намаляването на административните тежести.
Най-парадоксално обаче е, че наказаните нито са монополисти, нито имат господстващо положение. И при банките, и при компаниите за бързи кредити, и при търговските вериги има ниска пазарна концентрация и силна конкуренция.
Едва ли е случаен и фактът, че най-пострадали от “войната срещу монополите” са международни компании. Което донякъде обяснява ниското ниво на чуждестранните инвестиции и масовото напускане на страната от чуждестранни инвеститори.
Какво обаче се случва с истинските монополи. Държавният монопол на здравната каса се запазва и дори вече не се говори за демонополизация и реформи в сектора въпреки кризисната ситуация. Господстващото положение на държавата в образованието си остава въпреки драматично падащото качество на образователните услуги. Държавата продължава да е монополист и в друг кризисен сектор – железопътния транспорт. И не на последно място, държавата държи гоподстващо положение в енергетиката, където успя да нанесе поразии, чиито ефекти тепърва ще усетим.
Накратко, така наречената война срещу монополите всъщност е война срещу чуждестранните инвеститори, пазарната икономика и свободното договаряне. Ако българското общество не осъзнае това и не му се противопостави, ще плати висока цена.
Йордан Матеев, главен редактор на Forbes България

14 май 2014 г.

dm се присъедини към Сдружението за модерна търговия


Днес на извънредно Общо събрание Сдружението за модерна търговия прие за свой член dm. Така членовете на сдружението стават 11.

dm е сред най-големите вериги дрогерии в Централна и Източна Европа и е най-голямата в България. Първият филиал е отворен през 1976г. в град Линц, Австрия. Централата на концерна се намира в Залцбург, Австрия. Днес dm е представен в 12 страни, има над 2.9 хил. филиала и над 49 хил. служители. За финансовата 2012/2013 г. оборотът на dm, включително и на dm Германия възлиза на 7.7 млрд. евро.

dm България се присъединява към групата през януари 2009 г. с първия си филиал в град Видин. Към момента компанията има 43 филиала в 20 града в страната и логистичен център в община Елин Пелин, а служителите са над 380.

Асортиментът на dm обхваща козметични продукти, парфюмерия, стоки за дома, храна за домашни любимци, бебешки продукти и др. Асортиментът включва както международни, така и български марки. Собствените марки на dm са 20.

13 май 2014 г.

В. "Труд": Внимателно с веригите

В. "Труд" публикува обширна статия за анализа на Световната банка за нелоялните търговски практики в България под заглавие "Световната банка препоръча: Нека веригите и доставчиците да спорят в съда", както и редакционен коментар по темата (вижте вдясно). В статията е цитирана и част от позицията на Сдружението за модерна търговия:
Има риск свръхрегулациите в отношенията между хипермаркетите и доставчиците да доведат до поскъпване на стоките. Това става ясно от думите на Йордан Матеев, изпълнителен директор на Сдружението за модерна търговия пред “Труд”. Според него опитите за регулации в европейските държави са се провалили. “Те доведоха до обратния на очаквания ефект, като не само вдигнаха цените на храните, но удариха местните производители, тъй като съвсем очаквано стимулираха вноса”, коментира Матеев. 
Според него най-потърпевши от въвеждането на такива мерки в Европа са били малките и средните предприятия. “Не е случайно, че само големи български
производители настояват за тежки регулации. Те вероятно се надяват така да елиминират конкуренцията на гъвкавите и иновативни малки и средни
предприятия”, допълни той. 
По думите на Матеев е мит, че международните вериги са недостъпни за българските стоки. По данни на Сдружението за модерна търговия 55% е делът на родните продукти в хипермаркетите. Наскоро данни на Института за пазарна икономика показаха, че 72 на сто от оборота в търговските вериги е с български
стоки. Матеев припомни още, че производителите у нас доставят под 25% от суровините си от български фермери. Според него това е знак, че проблемът
всъщност е в конкурентоспособността на производителите, а не в хипермаркетите.

9 май 2014 г.

Защо чуждестранните инвеститори напускат България?

Основната тема в последния брой на в. "Капитал" е за чуждестранните инвеститори, които напускат България. Ето подбрани цитати, свързани с търговията на дребно:
През ден правителството и парламент излъчват сигнали към чужденците, които казват "не сте желани". Изгонването на европейците от пазара на земя, войната с чуждите собственици на ЕРП чрез заплахите за отнемане на лицензите, специалното законодателство срещу големите вериги. Приемани като част от някакъв криворазбран поход срещу "колонизаторите", тези стъпки няма да постигнат нищо друго, освен да вдигнат разходите и съответно цените, които българите плащат за различни услуги.
Странно тогава защо това управление прави всичко възможно да излъчва погрешни сигнали, вместо да полага усилия за стимулиране на потреблението и на конкуренцията. Политическите заигравки с ЕРП-тата "ще ви взимаме лиценза, няма да го взимаме", тези с веригите "ще ви регулираме цените, няма да ги регулираме", дебатът за земята и чужденците, който се случи по най-вредния начин - последното, което може да бъде наречена държавната политика в последната година, е предсказуема. 
Държавата все повече се намесва неадекватно не просто в силно регулираните сектори, но и в изцяло пазарните. Нахлуването й поставя пазарни играчи в неравностойно положение, защото "лобира" в полза на близки до властта.
Преди дни например организацията на германските инвеститори в страната подреди България на последно място в ЦИЕ по показателя правна сигурност, като пред нас е дори Албания.
Дългото сбогуване с чуждите инвеститори едва ли ще спре скоро и в никакъв случай няма да е от само себе си. Да се убедят хората, които сега казват "Никога повече в България" да се върнат, ще е по-трудно, отколкото преди няколко години. Излъганите очаквания се помнят дълго и само много активни и резултатни реформи могат да върнат отново надеждите за устойчив ръст на българската икономика. Дотогава ще я караме както сега - като най-бедното предградие на Европа.
Вестникът дава примери в няколко сектора, един от които е търговията на дребно:
Ритейл: Бързооборотно сбогуване
Ако началото на 2014 г. имаше значимо корпоративно събитие, това със сигурност беше изтеглянето на два чужди инвеститора в ритейл сектора и замяната им с български собственици. Двете сделки, които станаха почти едновременно, са за веригите "Пикадили" и "Практикер". В първия случай белгийският собственик Delhaize скоростно продаде местното си поделение само три години след като го купи. Разликата между двете сделки обаче показва ярко промяната в страната.
При първата препродажба сръбската Delta Maxi организира класическа процедура, в която бяха поканени инвеститори от цял свят. Извън избрания белгийски купувач в наддаването участваше и австрийската BILLA. Сега излизането е станало скоростно, без бавна фаза на писма за интерес, детайлни проучвания и т.н. И най-ключовата разлика - интерес е бил проявен само от български купувачи. Печели "АП март" - дружество на старозагорската група "Градус" и Петър Дудоленски. При това цената е в пъти по-ниска от платената три години по-рано от Delhaize, обясняват източници, близки до сделката.
При "Практикер" тръгването на германския собственик стана заради фалит на компанията майка и продажбата на парче на бизнесите в отделните държави. Но и тук веригата бе поискана от български инвеститор - собственикът на "Технополис". Сделката е пред финализиране - КЗК вече я разреши, така че на българската верига остава само да плати и да получи активите.
През последните пет години всъщност нови големи вериги почти не влязоха в страната - изключения правят такива в нови ниши, като забавилите проекта си с години Ikea и Decathlon. Затова пък словенската Mercator затвори тукашната си верига Roda през пролетта на 2013 г. "Техномаркет" пък от чужд инвестиционен фонд премина в орбитата на КТБ.
Изброеното дотук е показателно за няколко тенденции. Първо, местният пазар е слаб и с нисък потенциал, поне през погледа на чуждите инвеститори. И по-опасното явление - законодателството често се променя, и то в негативна за търговските компании посока. Най-пресният случай е с поредния опит за специално законодателство срещу големите вериги. Друг проблем е продължаващата тенденция държавата да не забелязва малките сиви търговци, а проверките (на НАП, Агенцията по храните и т.н.) да са насочени основно към големите.
Илюстрация: Zsuzsanna Kilian, freeimages

Красен Станчев за калпавото законотворчество


В интервю за в. "Преса" икономистът Красен Станчев казва следното като част от отговора на въпрос дали има риск България да фалира:
У нас обаче има друг проблем. В реалния сектор наблюдаваме бандитско поведение - както в енергетиката, така и при търговските вериги и това не е добре. Проблемът ни е маниерът на законодаване, който е горе-долу следният. Първо, измисляш, че има проблем. Второ, пускаш слух, че има проблем. Трето, намираш някого да потвърждава, че има проблем, т.е. да пише за това. Четвърто, намираш някакви хора да пишат до съответните институции, че има такъв проблем. След това казваш, че има обществена необходимост. Тя е толкова належаща, че не трябва да се прави никакъв анализ, и след това променяш законодателството.

8 май 2014 г.

Световната банка: проектозаконът Нинова-Гечев е най-рисковият модел срещу нелоялните търговски практики

Прессъобщение на Сдружението за модерна търговия

Световната банка: проектозаконът Нинова-Гечев е най-рисковият модел срещу нелоялните търговски практики

Според анализа на организацията  мерките ще доведат до „голяма несигурност на пазара”

София, 08 май 2014 г. Моделът за борба с нелоялните търговски практики чрез промени в Закона за защита на конкуренцията /ЗЗК/ и въвеждане на понятието „значителна пазарна сила” /ЗПС/ е рисков и може да навреди на българския пазар. Това са част от изводите в доклад на Световната банка наречен „В отговор на нелоялните търговски практики в България”. Документът е изготвен по поръчка на българското правителство „отчитайки предизвикателствата за изменение и допълнение на конкурентното право с цел въвеждане на мерки в отговор на нелоялни търговски практики”.

Общите изводи в доклада са, че моделът, заложен в проектопромените в ЗЗК, внесени от група депутати от БСП и ДПС /известни повече като Законът Нинова-Гечев/, може да доведе до несигурност на пазара, да претовари Комисията за защита на конкуренцията /КЗК/ и да е вреден, а не градивен.

Според експертите на банката въвеждането на „значителна пазарна сила” чрез изменение и допълнение на ЗЗК е не само уникален подход в Европа, но е и много вероятно значително да затрудни КЗК от гледна точка на капацитет и ресурси. В доклада се казва „Икономическият анализ обобщава, че въвеждането на "значителна пазарна сила" в отговор на нелоялни търговски практики вероятно ще доведе до голяма несигурност на пазара.”

Документът представя опита на страни като Чехия, Унгария и Италия в прилагането на „по-стриктни правила за защита на по-слабите „играчи“ на пазара, въведени в рамките на конкурентните им законодателства”. Общото между опита на тези страни е, че подходът е бил многократно изменян след няколко години на прилагане на мерките. Цитира се експерт на Конференцията на ООН за търговия и развитие /УНКТАД/, който изразява „своя песимизъм относно вероятността за успех при справяне с нелоялните търговски практики чрез инструментите на конкурентната политика” и експерт на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие /ОИСР/, според когото „изместването на фокуса на органа по защита на конкуренцията от антитръстовите му функции може да даде обратен резултат”.

В доклада е включен преглед на подходите на държави като Австрия, Чешката република, Франция, Германия, Унгария, Италия, Латвия, Португалия, Румъния, Испания, Обединеното кралство и др. Анализът очертава различни модели, вариращи от най-малката възможна намеса на държавата, като кодекси за бизнес поведение, до подхода, който изисква най-сериозна намеса на държавата, като например въвеждане на понятието „значителна пазарна сила“.

В доклада се казва „Правителството по-скоро разглежда нелоялните търговски практики като проблематика в областта на политиките на конкуренцията. В противовес, въпросните практики могат да бъдат разгледани като проблематика на търговското право, на секторното регулиране или бизнес поведението, както е в други държави-членки на Европейския съюз.”

Въз основа на анализа експертите на Световната банка предлагат шест варианта за борба с нелоялните търговски практики, които са „по-уместни” от мерките, предвидени в Закона Нинова-Гечев. Сред тях са използването на търговското законодателство и съда, британският модел с Кодекс за поведение и приемане на национално законодателство в съответствие с разглежданите правила на ниво Европейски съюз относно нелоялни търговски практики.

Според доклада „използването на търговските съдилища за справяне с нелоялни търговски практики е най-приложим и ефективен вариант за България.” В анализа се казва „...търговското право е предназначено точно за спорове между страни по нарушаване на договор или непочтени търговски взаимоотношения. За сравнение, конкурентната политика е насочена преди всичко към мерки спрямо поведения, които влияят на целия пазар – а не на няколко пазарни участници....Освен това, прилагането на мерки, съгласно конкурентната политика, се основава на доказателства за нанесена вреда на потребител или на цялостното икономическо благосъстояние”.

Изводът на експертите на банката е, че „изборът да се набележат мерки в отговор на нелоялните търговски практики в рамките на конкурентната политика не е очевиден и е обвързан с рискове. Трудно е да се подкрепят аргументи в полза на решение в рамките на конкурентната политика при положение, че не са ясни последиците на предложените защитни мерки върху благосъстоянието на потребителя.”

Във връзка с публикуването на доклада изпълнителният директор на Сдружението за модерна търговия Йордан Матеев заяви: „Изводите на експертите на Световната банка до голяма степен съвпадат с нашето становище, че предложените промени в ЗЗК са рискови и могат да доведат до много негативни последици за българския пазар. Според нас те ще доведат до повишаване на цените на стоките за българските потребители и ще навредят силно на малките и средните български производители.”