28 април 2014 г.

Икономическият министър е против промените в Закона за защита на конкуренцията


В официално становище до парламента икономическият министър Драгомир Стойнев категорично заявява, че е против промените в Закона за защита на конкуренцията, внесени от група народни представители на 7 март 2014 г. Ето подбрани цитати от становището на министър Стойнев:
... законопроектът не е придружен с оценка на въздействието на възможните решения, които биха могли да ограничат нелоялните търговски практики, което е необходимо условие с оглед извършване на правилна преценка, дали въвеждането на подобни регулации би довело до разрешаване на съществуващите проблеми.
...считаме, че е необходимо да бъде проведена широка дискусия на предлаганите законодателни решения, както и задълбочен и цялостен анализ, тъй като законопроектът би могъл да има неочаквани последици. Няма съмнение, че целевата група са големите търговски вериги, но те не са визирани конкретно в текста на проекта и съответно може да се окаже, че последният нарушава баланса в други сектори на икономиката.
С предложения Законопроект се въвежда понятието „значителна пазарна сила“, дефиницията на което е нееднозначна. Основен критерий за определянето, дали дадено предприятие има значителна пазарна сила, е дали неговите доставчици или купувачи са зависими от него, но параметрите на тази зависимост са неясни. От друга страна, понастоящем в глобализираната икономика има широка гама от зависимости, които по никакъв начин не трябва да бъдат разбирани като основание за намеса на държавата.  Считаме също така за правно несъстоятелна предвидената възможност конкретната характеристика на понятието „значителна пазарна сила“ и най-вече злоупотребата с нея, да бъде определена с допълнителен вътрешен акт на Комисията за защита на конкуренцията.
На следващо място не считаме за допустима намесата на държавен орган в чисто договорните отношения между пазарните субекти чрез въвеждането на предварителна проверка на типови договори и налагане на промени в тях. [...] Подобна намеса на държавата в чисто пазарни отношения е контрапродуктивна и ще доведе до изкривяване на пазара, от което ще загубят не само производителите, търговците и консуматорите, но и цялото общество, защото ще бъдат нарушени принципите на пазарната икономика. Нещо повече, предложеният Законопроект не е в съответствие с препоръките на Европейската Комисия /по които се работи от 2008г./ за саморегулация, доброволни правила за добри практики и диалог между производители и търговци. Въпросът за тези отношения между производители, доставчици и търговци се разглежда на най-високо европейско ниво – на т.нар. High Level Forum, съвещателен орган към Европейската Комисия. Виждането, че чрез законопроекта ще се задължат големите търговски вериги да намалят цените или да продават с предимство български стоки, е лишено от пазарна логика. Декларираната с предлаганите законови промени цел, да бъдат защитени националните пазари, доставчици и малки производители, по всяка вероятност би имала обратен ефект- делът на вносните продукти би се увеличил, за да бъдат избегнати проблемите с местните доставчици. Последствието ще бъде увеличение на цените за крайните потребители, като българските продукти биха били заместени с вносни продукти от други страни.
Предложенията за промени в Закона за храните по същия начин са лишени от пазарна логика и представляват държавна намеса в чисто пазарни отношения. 
В Законопроекта се предвижда КЗК да извършва оценка за съответствие с разпоредбите на ЗЗК на проектите на типови договори и/или общи условия за доставка на стоки предназначени за продажба, на предприятия с общ годишен оборот за предходната година над 50 млн. лева. От мотивите към Законопроекта не става ясно дали такава оценка се предвижда само по отношение на предприятия за доставка на стоки (т.е. услугите са изключени), защо е въведен праг за предприятия с общ годишен оборот от 50 млн. лева, както и по какви критерии е определен този праг. Въвеждането на този праг ще постави извън обхвата на тази оценка голям брой икономически оператори, по отношение на които този контрол няма да може да бъде прилаган, а оттам съответно ще бъде възпрепятствано и постигането на целите, заложени в проекта на ЗИД на ЗЗК.
Предложените изменения в ЗХ уреждат търговски взаимоотношения между икономически оператори, които не попадат в обхвата и не следва да са обект на Закона за храните. Факт е, че в него има текстове относно търговията с храни, но те се отнасят до изискванията, на които следва да отговарят храните, с цел пускането им на пазара (безопасност, хигиена).