16 април 2014 г.

Търговските камари на Германия, Франция и Австрия в България не подкрепят промените в ЗЗК

Прессъобщение на Сдружението за модерна търговия

Германо-Българската и Френско-Българската търговски камари, както и Австрийското търговско представителство не подкрепят промените в Закона за защита на конкуренцията

Въздействието на свръхрегулациите е непредвидимо и може да доведе до увеличение на цените е тяхното становище


София, 15 април 2014 г. „Въздействието на законодателната промяна върху цялата икономика на България в момента е непредвидимо.” Това се казва в становище на Германо-Българската индустриално-търговска камара (ГБИТК) относно предлаганите от група депутати промени в Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК). Документът е подкрепен от Френско-Българската търговска камара и Австрийското търговско представителство в София. ГБИТК изразява силните си съмнения във връзка с постигането на целите, които си поставя законопроектът, а именно българските (хранителни) продукти да станат по-конкурентни. „Съществува опасението, че сивата икономика в хранителния бранш ще бъде пощадена от тези регулации, а цените за крайните потребители ще се повишат”, се казва още в становището. Според ГБИТК преди приемането на подобни регулаторни мерки трябва да е налице оценка на въздействието върху цялата българска икономика, съобразена с конкуренцията в страната.

Според бизнес организациите в рамките на ЕС тече процес на анализ и оценка на регулациите по отношение на търговските практики и тяхното въздействие върху конкуренцията. „Консултациите трябва да помогнат на Европейската комисия, да прецени обема на нелоялните практики и да събере доказателства за тяхното въздействие върху икономиката и техните трансгранични дейности”, се посочва в становището на ГБИТК. Едно от заключенията в него е, че българският законодател не трябва прибързано да приема промени в конкурентното право, а следва да изчака предложенията на ЕК, както и евентуално регулиране на общностно ниво чрез регламент на ЕС.

В позицията си ГБИТК подкрепя правната оценка, изготвена от Сдружението за модерна търговия (СМТ) относно потенциалните негативни ефекти от предлаганите промени в ЗЗК. Становището на СМТ беше изпратено до депутатите от парламентарната Комисия по икономическа политика и туризъм във връзка с обсъждането на първо четене на проектопромените. Изложените в документа аргументи бяха подкрепени от най-големите бизнес организации у нас КРИБ, БТПП и БСК, както и от браншови организации като Българската петролна и газова асоциация и Българска асоциация на търговците на едро с лекарства.

В обобщен вид основните аргументи против предлаганите промени в ЗЗК са следните:

1.Законопроектът не е придружен с оценка на въздействието, анализираща ползите и разходите от предложените регулации за търговците, производителите и потребителите.

2. Конкурентното законодателство в България и сега е сред най-строгите в ЕС. По-стриктните регулации в законопроекта ще намалят допълнително конкурентоспособността на българските компании.

3. В България пазарната концентрация в търговията на дребно на бързооборотни стоки е ниска - най-ниската сред страните в ЕС - а конкуренцията е силна и допълнителни регулации са неоправдани.

4. Свръхрегулациите в законопроекта ще ограничат конкуренцията, вместо да я защитят.

5. Предложените промени ще влошат бизнес средата, като увеличат административните тежести и инвестиционните рискове чрез груба държавна намеса в свободата на договарянето.

6. Законопроектът измества фокуса от реалните проблеми на българския производител, които предизвикват напрежение по веригата на доставки и намаляват конкурентоспособността му, като цени на енергията, лихви, субсидии, сив сектор и бюрокрация, към несъществуващи или незначителни проблеми, които могат да се решат безболезнено със саморегулации.

7. Законопроектът се комуникира като регулиращ търговските вериги за бързооборотни стоки, но на практика регулацията ще засегне компании от всички сектори на икономиката.

8. Увеличаването на административните разходи, новите рискове от огромни глоби и държавната намеса в ценообразуването ще вдигнат цените на храните, което се потвърждава и от опита на други страни в ЕС. Това ще намали благосъстоянието на потребителите, а най-потърпевши ще бъдат социално слабите българи.

9. Законопроектът дискриминира големите компании спрямо малките и търговците спрямо техните доставчици и останалите бизнеси. Така на практика законопроектът дискриминира чуждестранните инвеститори, особено международните търговски вериги.

10. Свръхрегулациите ще стимулират вноса за сметка на продажбите на българските доставчици, както и договаряне на търговските вериги с големите производители за сметка на по-малките. А консолидирането на доставчиците ще намали асортимента, което ще навреди на потребителите, като ограничи избора им.

11. Законопроектът забранява успешни бизнес модели в модерната търговия, които са разрешени в Западна Европа. Българската държава рискува срещу нея да започне наказателна процедура от Европейската комисия за нарушаване на свободата на установяване.

12. Европейският парламент, Европейската комисия и Съветът на ЕС подкрепят и насърчават инициативата за саморегулация в ЕС (Supply Chain Initiative), базирана на 10 принципа на добри търговски практики, като решение срещу нелоялните практики.