28 април 2014 г.

Икономическият министър е против промените в Закона за защита на конкуренцията


В официално становище до парламента икономическият министър Драгомир Стойнев категорично заявява, че е против промените в Закона за защита на конкуренцията, внесени от група народни представители на 7 март 2014 г. Ето подбрани цитати от становището на министър Стойнев:
... законопроектът не е придружен с оценка на въздействието на възможните решения, които биха могли да ограничат нелоялните търговски практики, което е необходимо условие с оглед извършване на правилна преценка, дали въвеждането на подобни регулации би довело до разрешаване на съществуващите проблеми.
...считаме, че е необходимо да бъде проведена широка дискусия на предлаганите законодателни решения, както и задълбочен и цялостен анализ, тъй като законопроектът би могъл да има неочаквани последици. Няма съмнение, че целевата група са големите търговски вериги, но те не са визирани конкретно в текста на проекта и съответно може да се окаже, че последният нарушава баланса в други сектори на икономиката.
С предложения Законопроект се въвежда понятието „значителна пазарна сила“, дефиницията на което е нееднозначна. Основен критерий за определянето, дали дадено предприятие има значителна пазарна сила, е дали неговите доставчици или купувачи са зависими от него, но параметрите на тази зависимост са неясни. От друга страна, понастоящем в глобализираната икономика има широка гама от зависимости, които по никакъв начин не трябва да бъдат разбирани като основание за намеса на държавата.  Считаме също така за правно несъстоятелна предвидената възможност конкретната характеристика на понятието „значителна пазарна сила“ и най-вече злоупотребата с нея, да бъде определена с допълнителен вътрешен акт на Комисията за защита на конкуренцията.
На следващо място не считаме за допустима намесата на държавен орган в чисто договорните отношения между пазарните субекти чрез въвеждането на предварителна проверка на типови договори и налагане на промени в тях. [...] Подобна намеса на държавата в чисто пазарни отношения е контрапродуктивна и ще доведе до изкривяване на пазара, от което ще загубят не само производителите, търговците и консуматорите, но и цялото общество, защото ще бъдат нарушени принципите на пазарната икономика. Нещо повече, предложеният Законопроект не е в съответствие с препоръките на Европейската Комисия /по които се работи от 2008г./ за саморегулация, доброволни правила за добри практики и диалог между производители и търговци. Въпросът за тези отношения между производители, доставчици и търговци се разглежда на най-високо европейско ниво – на т.нар. High Level Forum, съвещателен орган към Европейската Комисия. Виждането, че чрез законопроекта ще се задължат големите търговски вериги да намалят цените или да продават с предимство български стоки, е лишено от пазарна логика. Декларираната с предлаганите законови промени цел, да бъдат защитени националните пазари, доставчици и малки производители, по всяка вероятност би имала обратен ефект- делът на вносните продукти би се увеличил, за да бъдат избегнати проблемите с местните доставчици. Последствието ще бъде увеличение на цените за крайните потребители, като българските продукти биха били заместени с вносни продукти от други страни.
Предложенията за промени в Закона за храните по същия начин са лишени от пазарна логика и представляват държавна намеса в чисто пазарни отношения. 
В Законопроекта се предвижда КЗК да извършва оценка за съответствие с разпоредбите на ЗЗК на проектите на типови договори и/или общи условия за доставка на стоки предназначени за продажба, на предприятия с общ годишен оборот за предходната година над 50 млн. лева. От мотивите към Законопроекта не става ясно дали такава оценка се предвижда само по отношение на предприятия за доставка на стоки (т.е. услугите са изключени), защо е въведен праг за предприятия с общ годишен оборот от 50 млн. лева, както и по какви критерии е определен този праг. Въвеждането на този праг ще постави извън обхвата на тази оценка голям брой икономически оператори, по отношение на които този контрол няма да може да бъде прилаган, а оттам съответно ще бъде възпрепятствано и постигането на целите, заложени в проекта на ЗИД на ЗЗК.
Предложените изменения в ЗХ уреждат търговски взаимоотношения между икономически оператори, които не попадат в обхвата и не следва да са обект на Закона за храните. Факт е, че в него има текстове относно търговията с храни, но те се отнасят до изискванията, на които следва да отговарят храните, с цел пускането им на пазара (безопасност, хигиена).  

22 април 2014 г.

На над 5 милиарда лева се оценява ефектът от изсветляването на търговията след навлизането на търговските вериги

Прессъобщение на Сдружението за модерна търговия

ИПИ: Над 1 милиард лева ДДС са внесени допълнително 
с разрастването на търговските вериги в периода 2004 - 2013

Топ 10 на веригите за бързооборотни стоки дават работа на 23 000 българи, 
заплатите са с 38% по-високи от средните за сектора


София, 22 април 2014 г. „В годините, в които наблюдаваме най-значително разрастване на броя обекти на модерната търговия (2006, 2008, 2009, 2013 г.) се забелязва и най-сериозният ръст в оборотите, който не може да се обясни изцяло с повишено потребление или инфлация. Когато тези два фактора се изолират, ефектът от изсветляване на търговията на дребно се оценява на 5 млрд. лв. за периода 2004-2013 г., а данъчният ефект по линия на допълнително събрания ДДС - на 1 млрд. лв. внесен ДДС за периода.” Това се казва в „Анализ на ефектите от навлизането на модерната търговия на пазара на храни и напитки в България”, подготвен от Института за пазарна икономика.

Над 1,9 млрд. лв. повече в бюджета за периода 2007-2013 г.

Според частта в проучването, посветена на фискалните ефекти от развитието на търговските вериги „Данъчните ефекти от присъствието на големите вериги не се изчерпват само с изсветляване на търговията и повече внесени косвени данъци. От 2007 г. досега десетте най-големи търговци с храни на дребно са внесли близо 475 млн. лв. данъци и осигуровки върху възнагражденията на служителите си. Към тези числа трябва да се прибавят и приблизително 78 млн. лв. платени корпоративни данъци по оценки на ИПИ на база данни от веригите. Кумулативният ефект върху фиска от внесените преки и косвени данъци и от изсветляването на част от търговията с храни за периода 2007-2013 г. се изчислява приблизително на 1,93 млрд. лв.или 1,3% от данъчно-осигурителните приходи в консолидираната фискална програма за същия период.”

Над 23 000 работни места с 38% по-големи заплати

Данните в частта от анализа, посветена на ефектите върху българския пазар на труда сочат, че десетте най-големи вериги дават работа на над 23 000 души към края на 2013 г. В процентно отношение това представлява около 6 % от всички заети в сектора на търговията като наетите в десетте най-големи вериги получават средно с 38% по-големи брутни възнаграждения спрямо останалите в сектора или средно 1048 лв. спрямо 759 лв. на месец.

Веригите развиват хранителната индустрия в България

Според анализа на ИПИ съществува набор от доказателства, че възходът на веригите влияе позитивно върху хранителната индустрия като цяло (особено от гледна точка на потребителя), а и върху веригата на доставки. Те стимулират конкуренцията, ефективността, иновациите, потребителския избор, пазарната експанзия и връзките с други сектори на икономиката, а също подпомагат транфера на знания и умения.

Модерната търговия в България води началото си от първата половина на 90-те години като от година на година конкуренцията в сектора се изостря все повече и повече. Към момента Топ 10 веригите по приходи заемат около 30 % от пазара, а останалите почти 70 % се държат от по-малки и регионални вериги и самостоятелни магазини. През последните около 5 години конкуренцията в модерната търговия е толкова мощна, че 5 инвеститора излизат от българския пазар, една верига сменя собствеността си 3 пъти, а няколко бранда биват закрити. Тези процеси, както и бизнес моделите на компаниите доведоха до редица положителни ефекти за потребителите.

До 35 000 стоки на по-ниски цени

Резултатите от проучването на ИПИ, както и други проучвания, сочат, че търговските вериги предлагат основни хранителни продукти на по-ниски цени спрямо другите магазини. В същото време асортиментът им е значително по-голям. Докато малките магазини предлагат средно 500 вида стоки, средният брой артикули, предлаган в дискаунтърите е 1300, в супермаркетите е 12000, а в хипермаркетите стига до 35000.

Друг съществен ефект от потребителска гледна точка е качеството на стоките. Според редица проучвания, цитирани в доклада на ИПИ, качеството на продуктите в големите вериги е по-високо от това в традиционните канали за търговия. Модерната търговия обикновено налага свои стандарти, които често надхвърлят държавните такива в съответните държави. В България, Полша и Румъния качеството е другата важна причина освен цената, поради която потребителите насочват част от покупките си към веригите

Модерната търговия стимулира сектора на услугите

Извън еднократните инвестиции и работните места, които търговските вериги създават при отварянето на нови обекти, те имат постоянни разходи, които захранват други дейности в сектора на услугите и по косвен път спомагат за разкриването на нови работни места в икономиката. Освен значителните разходи, които правят за комунални услуги, веригите формират 3,6% от рекламния пазар, 2% от пазара на частни охранителни услуги в страната, създават пазар на недвижими имоти за над 10 млн. лв. на година, между 4 и 5 млн. лв. на година за почистващи услуги. Към тези числа могат да се прибавят по средно 4,2 млн. лв. на година за телекомуникационни услуги, 3 млн. лв. за поддръжка на софтуер и хардуер, 2,4 млн. лв. за счетоводни и данъчни услуги, 2,2 млн. лв. за банкови услуги, 1,6 млн. лв. за счетоводни услуги и др.

Над 70% от стоките във веригите са български

Според анализа на ИПИ средният дял на оборота в Топ 10 веригите, който се пада на стоки, доставени от български производители или дистрибутори, се движи около 72% в периода 2007-2013 година. Като в цели продуктови групи българското производство е абсолютен монополист или държи значителен пазарен дял (като например охладено и замразено пилешко месо, бяло саламурено сирене, кашкавал, лютеница и пр.).

Според проучването, благодарение на партньорството си с търговските вериги, възможностите, които получават българските производители могат са се обобщят така: супермаркетите представляват ефикасен и мощен пазарен инструмент за диверсификация на продукцията (например, ако един малък магазин предлага няколко десетки артикула млечни продукти, то един хипермаркет предлага стотици такива артикули) и за понижаване на разходите за потребителите. По този начин веригите предоставят на производителите достъп до по-голям и по-разнообразен пазар.

Сдружаване и сътрудничество по цялата верига на доставки

Според ИПИ предизвикателството към малките производители в момента е сдружаването – общото предлагане, пласиране и инвестиции са възможност да стъпят в големите вериги, а нишовото производство и таргетиране на определени потребителски изисквания би им гарантирало трайно присъствие в по-малките търговски обекти.

Интересен пример за реакция в това отношение е Чехия. Там изискванията на веригите за количество и разнообразие на продуктите се превръщат в движещ мотив за създаването на организации на производителите на плодове и зеленчуци. Тези организации спомагат за преодоляването на проблемите с недостатъчния обем на продукцията и липсата на инвестиционен капитал у малките производители. Участниците в подобни организации се ползват от обща инфраструктура за съхранение, сортиране и пакетиране, както и от нарасналата пазарна сила в преговорите с веригите.

Сътрудничеството между международни търговски вериги и местни фирми би могло да обхване цялата верига на доставки. Един пример в това отношение е Индонезия, където група от организации на малки производители на пъпеши, международна верига супермаркети, компания за семена и препарати, специална правителствена програма и специализиран търговец на едро затварят веригата производство-доставка-реализация.

Победител е потребителят

Заключението от проучването е, че ефектът от развитието на търговските вериги върху традиционната търговия у нас е двустранен – от една страна част от малките обекти не издържат на конкуренцията, но от друга се отварят нови възможности за специализирани магазини и като цяло нетният ефект върху пазара на труда не е негативен, а в най-лошия случай - неутрален по отношение на броя на заетите в търговията на дребно с храни, напитки и тютюневи изделия.

Местните производители и доставчиците са поставени пред необходимостта да се съобразяват с нови условия и да полагат повече усилия да бъдат конкурентоспособни, ефективни и иновативни. От всички тези промени в сектора най-големият победител са потребителите, за чието внимание се борят все повече играчи, които се стремят да предоставят по-добра продукция и услуга на по-ниска цена.

Целият анализ можете да откриете на http://ime.bg/var/docs/Analysis_BG_Retail.pdf

16 април 2014 г.

Търговските камари на Германия, Франция и Австрия в България не подкрепят промените в ЗЗК

Прессъобщение на Сдружението за модерна търговия

Германо-Българската и Френско-Българската търговски камари, както и Австрийското търговско представителство не подкрепят промените в Закона за защита на конкуренцията

Въздействието на свръхрегулациите е непредвидимо и може да доведе до увеличение на цените е тяхното становище


София, 15 април 2014 г. „Въздействието на законодателната промяна върху цялата икономика на България в момента е непредвидимо.” Това се казва в становище на Германо-Българската индустриално-търговска камара (ГБИТК) относно предлаганите от група депутати промени в Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК). Документът е подкрепен от Френско-Българската търговска камара и Австрийското търговско представителство в София. ГБИТК изразява силните си съмнения във връзка с постигането на целите, които си поставя законопроектът, а именно българските (хранителни) продукти да станат по-конкурентни. „Съществува опасението, че сивата икономика в хранителния бранш ще бъде пощадена от тези регулации, а цените за крайните потребители ще се повишат”, се казва още в становището. Според ГБИТК преди приемането на подобни регулаторни мерки трябва да е налице оценка на въздействието върху цялата българска икономика, съобразена с конкуренцията в страната.

Според бизнес организациите в рамките на ЕС тече процес на анализ и оценка на регулациите по отношение на търговските практики и тяхното въздействие върху конкуренцията. „Консултациите трябва да помогнат на Европейската комисия, да прецени обема на нелоялните практики и да събере доказателства за тяхното въздействие върху икономиката и техните трансгранични дейности”, се посочва в становището на ГБИТК. Едно от заключенията в него е, че българският законодател не трябва прибързано да приема промени в конкурентното право, а следва да изчака предложенията на ЕК, както и евентуално регулиране на общностно ниво чрез регламент на ЕС.

В позицията си ГБИТК подкрепя правната оценка, изготвена от Сдружението за модерна търговия (СМТ) относно потенциалните негативни ефекти от предлаганите промени в ЗЗК. Становището на СМТ беше изпратено до депутатите от парламентарната Комисия по икономическа политика и туризъм във връзка с обсъждането на първо четене на проектопромените. Изложените в документа аргументи бяха подкрепени от най-големите бизнес организации у нас КРИБ, БТПП и БСК, както и от браншови организации като Българската петролна и газова асоциация и Българска асоциация на търговците на едро с лекарства.

В обобщен вид основните аргументи против предлаганите промени в ЗЗК са следните:

1.Законопроектът не е придружен с оценка на въздействието, анализираща ползите и разходите от предложените регулации за търговците, производителите и потребителите.

2. Конкурентното законодателство в България и сега е сред най-строгите в ЕС. По-стриктните регулации в законопроекта ще намалят допълнително конкурентоспособността на българските компании.

3. В България пазарната концентрация в търговията на дребно на бързооборотни стоки е ниска - най-ниската сред страните в ЕС - а конкуренцията е силна и допълнителни регулации са неоправдани.

4. Свръхрегулациите в законопроекта ще ограничат конкуренцията, вместо да я защитят.

5. Предложените промени ще влошат бизнес средата, като увеличат административните тежести и инвестиционните рискове чрез груба държавна намеса в свободата на договарянето.

6. Законопроектът измества фокуса от реалните проблеми на българския производител, които предизвикват напрежение по веригата на доставки и намаляват конкурентоспособността му, като цени на енергията, лихви, субсидии, сив сектор и бюрокрация, към несъществуващи или незначителни проблеми, които могат да се решат безболезнено със саморегулации.

7. Законопроектът се комуникира като регулиращ търговските вериги за бързооборотни стоки, но на практика регулацията ще засегне компании от всички сектори на икономиката.

8. Увеличаването на административните разходи, новите рискове от огромни глоби и държавната намеса в ценообразуването ще вдигнат цените на храните, което се потвърждава и от опита на други страни в ЕС. Това ще намали благосъстоянието на потребителите, а най-потърпевши ще бъдат социално слабите българи.

9. Законопроектът дискриминира големите компании спрямо малките и търговците спрямо техните доставчици и останалите бизнеси. Така на практика законопроектът дискриминира чуждестранните инвеститори, особено международните търговски вериги.

10. Свръхрегулациите ще стимулират вноса за сметка на продажбите на българските доставчици, както и договаряне на търговските вериги с големите производители за сметка на по-малките. А консолидирането на доставчиците ще намали асортимента, което ще навреди на потребителите, като ограничи избора им.

11. Законопроектът забранява успешни бизнес модели в модерната търговия, които са разрешени в Западна Европа. Българската държава рискува срещу нея да започне наказателна процедура от Европейската комисия за нарушаване на свободата на установяване.

12. Европейският парламент, Европейската комисия и Съветът на ЕС подкрепят и насърчават инициативата за саморегулация в ЕС (Supply Chain Initiative), базирана на 10 принципа на добри търговски практики, като решение срещу нелоялните практики.

8 април 2014 г.

Големите бизнес организации не подкрепят промените в Закона за защита на конкуренцията

Прессъобщение на Сдружението за модерна търговия

Свръхрегулациите ще повишат цените, ще влошат бизнес средата
и могат да предизвикат наказателна процедура от ЕК


София, 08 април 2014 г. Големите български бизнес организации подкрепят позицията на Сдружението за модерна търговия /СМТ/ относно потенциалните негативни ефекти от предлаганите от група депутати промени в Закона за защита на конкуренцията /ЗКК/. Официалното становище на сдружението беше изпратено до депутатите от парламентарната Комисия по икономическа политика и туризъм във връзка с предстоящото обсъждане на първо четене на проектопромените. Изложените в документа аргументи са подкрепени от най-големите бизнес организации у нас КРИБ, БТПП и БСК, както и от браншови организации като Българската петролна и газова асоциация и Българска асоциация на търговците на едро с лекарства.

Според становището на СМТ предложеният законопроект няма да реши нито един от реалните проблеми на българските производители. В също време той ще им нанесе вреди, особено на по-малките. Най-силно ще пострадат българските потребители, които ще получат по-малък избор на стоки на по-високи цени.

В обобщен вид основните аргументи против предлаганите промени в ЗКК са следните:

1.Законопроектът не е придружен с оценка на въздействието, анализираща ползите и разходите от предложените регулации за търговците, производителите и потребителите.

2. Конкурентното законодателство в България и сега е сред най-строгите в ЕС. По-стриктните регулации в законопроекта ще намалят допълнително конкурентоспособността на българските компании.

3. В България пазарната концентрация в търговията на дребно на бързооборотни стоки е ниска - най-ниската сред страните в ЕС - а конкуренцията е силна и допълнителни регулации са неоправдани.

4. Свръхрегулациите в законопроекта ще ограничат конкуренцията, вместо да я защитят.

5. Предложените промени ще влошат бизнес средата, като увеличат административните тежести и инвестиционните рискове чрез груба държавана намесва в свободата на договарянето.

6. Законопроектът измества фокуса от реалните проблеми на българския производител, които предизвикват напрежение по веригата на доставки и намаляват конкурентоспособността му, като цени на енергията, лихви, субсидии, сив сектор и бюрокрация, към несъществуващи или незначителни проблеми, които могат да се решат безболезнено със саморегулации.

7. Законопроектът се комуникира като регулиращ търговските вериги за бързооборотни стоки, но на практика регулацията ще засегне компании от всички сектори на икономиката.

8. Увеличаването на административните разходи, новите рискове от огромни глоби и държавната намеса в ценообразуването ще вдигнат цените на храните, което се потвърждава и от опита на други страни в ЕС. Това ще намали благосъстоянието на потребителите, а най-потърпевши ще бъдат социално слабите българи.

9. Законопроектът дискриминира големите компании спрямо малките и търговците спрямо техните доставчици и останалите бизнеси. Така на практика законопроектът дискриминира чуждестранните инвеститори, особено международните търговски вериги.

10. Свръхрегулациите ще стимулират вноса за сметка на продажбите на българските доставчици, както и договаряне на търговските вериги с големите производители за сметка на по-малките. А консолидирането на доставчиците ще намали асортимента, което ще навреди на потребителите, като ограничи избора им.

11. Законопроектът забранява успешни бизнес модели в модерната търговия, които са разрешени в Западна Европа. Българската държава рискува срещу нея да започне наказателна процедура от Европейската комисия за нарушаване на свободата на установяване.

12. Европейският парламент, Европейската комисия и Съветът на ЕС подкрепят и насърчават инициативата за саморегулация в ЕС (Supply Chain Initiative), базирана на 10 принципа на добри търковски практики, като решение срещу нелоялните практики.

Как ще се вдигнат цените?

В становището на СМТ се подчертава, че законопроектът не е придружен с оценка на въздействието, въпреки че правителството и подкрепящите го парламентарни групи публично поеха ангажимент да предлагат бизнес регулации единствено с оценка на въздействието.

В документа е включен следният пример, за това как предлаганите промени биха могли да доведат до увеличение на крайните цени на стоките:

Да приемем, че даден продукт е 10 лв. в ценовата листа на доставчика. Търговецът иска такси, бонуси и всякакви други възнаграждения на обща стойност например 40%, което е 4 лв., тоест продуктът реално е взет от търговеца за 6 лв. Нека приемем, че маржът на търговеца е 20%, който при цена от 6 лв. е 1.20 лв. Така цената за крайния потребител става 7.20 лв.

Нека сега приемем, че новата регулация постигне целта си и поради забраната на различните търговски услуги и ограничаването на размера на таксите отстъпката падне на 20%. Тогава търговецът взима въпросния продукт от доставчика за 8 лв. (което означава, че доставчикът получава с 2 лв. повече, което е и целта на проекта). Върху тази цена търговецът си слага същия марж от 20% и крайната цена на продукта за потребителя става 9.60 лв. - с 2.40 лв. повече от цената преди новите регулации.

Но по-високите разходи и по-големият риск в резултат от регулациите биха увеличили и маржа на търговеца. Ако например търговецът вдигне маржа си на 25%, крайната цена на продукта става 10 лв. В този пример цената на продукта се качва с близо 39%.

Привърженици на Законопроекта казват - ако премахнем многото такси, бонуси и отстъпки, цената логично ще падне. Но този аргумент не отчита факта, че голяма част от тези "възнаграждения" за търговеца, както се вижда и от горния пример, всъщност се отразяват в намаляване на крайната цена на стоката за потребителя. По друг начин казано, търговецът не взима всички тези "възнаграждения", а начислява своя марж върху реалната цена, която плаща за продукта. В примера търговецът получава 1.20, а не 4 лв. Останалите 2.80 лв. са намаление на цената за потребителите.

Международният опит

Проектопромените очевидно не отчитат и опитът на редица европейски страни (като Франция, Чехия, Полша и Словакия), който показва, че въвеждането на подобни ограничения води до негативни ефекти за пазара и потребителите.

Например през 1996 г. "законът Галан" във Франция, който се намесва в ценообразуването между големите търговски вериги и техните доставчици, прекъсва дългосрочното падане на реалните цени на храните и предизвиква значително поскъпване. Подобни ефекти в България биха били понесени най-тежко от социално най-уязвимите (социално слаби, безработни, пенсионери и т.н.). Дори във Франция осъзнават вредите от закона, което води до многобройни изменения и допълнения. Същото се случва и с по-новите регулации в Чехия, Полша и Словакия, което доказва техния неуспех.

Скорошно изследване на международната юридическа компания Noerr е установило, че сходните регулации в тези три страни са приети в нарушение на европейското право и по-специално в нарушение на свободата на установяване. Понастоящем друга европейска компания за юридически анализи HVG advocaten-avocats работи със съдействието на международната консултантска компания Ernst & Young над анализ по поръчка на ЕК за свободата на установяване в страните-членки и се очаква в близко бъдеще комисията да стартира наказателни процедури срещу Чехия, Полша и Словакия в тази връзка.

България има шанса да се поучи от опита във Франция, Чехия, Полша, Словакия и Румъния, където подобни регулации се провалиха. Още повече, скоро Европейската комисия ще публикува своите анализи за националните регулации срещу нелоялните търговки практики и на тази основа ще предложи общо решение на ниво ЕС.

Изпълнителният директор на Сдружението за модерна търговия Йордан Матеев предупреди, че съществува сериозен риск срещу страната ни да бъде повдигната и наказателна процедура от Европейската комисия. Според него предложените сръхрегулации противоречат на европейското право, водят до нарушаване свободата на установяване и дават неограничени права на администрацията за недопустима намеса в пазарните отношения без реална възможност за контрол.

Той отбеляза, че в своята „Зелена книга” Европейската комисия изрично подчертава, че националните регулации не работят добре, както и че има риск да ограничат конкуренцията в ЕС и да навредят най-силно на малките предприятия. „В ЕС и в България отдавна се върви по пътя на саморегулацията чрез т.нар. „Инициатива на веригата за доставки” (Supply Chain Initiative), която е базирана на 10 принципа на добрите търговски практики“, изтъкна Матеев. В инициативата за саморегулация вече са регистрирани 18 български компании, 4 от които са членове на СМТ, а други 3 вериги от сдружението са в процедура по регистрация.Според нас това е пътят на развитие, който България, като част от ЕС, трябва да следва“, заяви Йордан Матеев.

4 април 2014 г.

Как проектът на група депутати ще вдигне цените на храните?


Търговските вериги извивали ръцете на българските производители. Мачкали ги. Не им давали да дишат. Зад тези клишета неуспешно се прикрива мечтата на част от производителите чрез свръхрегулации, а не по пазарен път, да вдигнат цените, на които продават своите стоки.

Да, големите търговски вериги оказват натиск върху цените. Това е начинът пазарът да се отърве от неконкурентоспособните производители и да запази най-добрите фирми. Което е в полза на потребителите, за разлика от скорошните предложения на група депутати за промени в Закона за защита на конкуренцията и Закона за храните.


Съгласни ли сте да плащате например с 10% повече за храна, за да увеличите печалбите на българските производители или да спасите неконкурентоспособни фирми? А как социално слабите, безработните и пенсионерите биха понесли такова поскъпване? Нищо чудно скоро да разберем отговора не на теория, а на практика. Защото, ако новите предложения за законодателни промени бъдат приети, те ще доведат до значително покачване на цените на храните. Това показва и практиката в няколко страни в ЕС, като Франция, Чехия, Полша и Словакия, които си позволиха да тръгнат по пътя на свръхрегулациите. Нима трябва да повтаряме грешките на другите?

Целия текст можете да прочетете тук

Илюстрация: Coffy, Motiondesign