19 март 2014 г.

Конкуренцията в модерната търговия през 2013


Концентрацията на пазара на дребно на бързооборотни потребителски стоки в България е най-ниска в целия ЕС, съответно конкуренцията е най-ожесточена. По данни на ICAP за 2013 г. най-големите 10 компании в сектора държат едва 36% от пазара. За сравнение, в Западна Европа този дял е около 80-85%, а в другите страни от Източна Европа - около 60-65%.

Ето пазарните дялове на компаниите в топ 10 според ICAP:

  1. Кауфланд - 10.8 %
  2. Билла - 4.8 %
  3. Лидл - 4.4 %
  4. ЦБА - 3.4 %
  5. Карфур - 3.1 %
  6. Фантастико - 2.6 %
  7. Пикадили - 2.1 %
  8. Пени Маркет - 1.8 %
  9. Т-Маркет - 1.2 %
  10. Метро - 1.2 % (тук не се включват продажбите на едро на Метро)

В сравнение с 2012 г. делът на водещите 10 търговци е с около три пункта по-голям.

Според ICAP целият пазар се е свил леко и през 2013 г. е 10.3 млрд. лв. Водещите 50 компании в сектора държат 45% от пазара. Това всъщност e делът на модерната търговия (магазините са с две и повече каси). Останалите 55% се разпределят между десетки хиляди малки магазинчета и пазари.

10 март 2014 г.

Законът за защита на конкуренцията ще ограничи конкуренцията и ще вдигне цените на храните

Съобщение до медиите
на Сдружението за модерна търговия

Законът за защита на конкуренцията ще ограничи конкуренцията и ще вдигне цените на храните
Проектът, целящ да подкрепи българските производители рискува да им навреди като стимулира вноса


„Предложените промени в Закона за защита на конкуренцията /ЗЗК/ ще ограничат конкуренцията в сектора и това ще доведе до повишаване на цените на храните в България.” Това е един от първите коментари на изпълнителния директор на Сдружението за модерна търговия Йордан Матеев по отношение на проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията, който беше внесен от Румен Гечев, Корнелия Нинова, Петър Кънев, Жельо Бойчев и Явор Куюмджиев от Коалиция за България и Йордан Цонев от ДПС, но според Корнелия Нинова е изработен от експерти на правителството.

В мотивите към документа се посочва, че той цели "създаване на условия за осъществяване последователна политика за защита на националните пазари, производството, доставката и дистрибуцията на стоки и услуги чрез осигуряване условия на равнопоставеност при водене на преговори при реализиране на търговски сделки и да предотврати нелоялните търговски практики". Към законопроекта все още не е приложена оценка на въздействието, какъвто публичен ангажимент правителството пое за всяка нова бизнес регулация.

„Предлаганите регулации са груба намеса на държавата в свободата на договаряне и водят до повишаване на административните тежести, влошаване на бизнес средата и отблъскване на инвеститорите”, коментира Йордан Матеев. Според него забраната в България на успешно работещи на Запад бизнес модели на модерна търговия противоречи на европейското право и по-специално нарушава свободата на установяване, което може да доведе до наказателна процедура срещу държавата от Европейската комисия, а въвеждането на неясното понятие "значителна пазарна сила" дава неограничени права на администрацията за недопустима намеса в пазарните отношения без реална възможност за контрол.

"Изолирането на търговските вериги и работодателските организации от диалога по този проект доведе до парадокса да се предлага ограничаване на конкуренцията чрез закон за нейната защита”, коментира Матеев и добави, че теорията и практиката в други страни показват, че има висок риск предлаганите свръхрегулации да вдигнат цените на храните, да ограничат асортимента и да стимулират вноса, за сметка на продажбите на българските производители, особено малките.

„Предвидените в проекта тежки намеси в договорните отношения ще стимулират търговците да увеличат вноса и да консолидират българските си доставчици. Новите ограничения ще принудят големите вериги да се откажат от малките и новите доставчици, които биха имали нужда от допълнителни услуги, например маркетингови, за стимулиране на продажбите. Това от своя страна ще ограничи достъпа до пазара на нови иновативни стоки и ще намали асортимента на стоки за потребителите” заяви Йордан Матеев.

Според изпълнителния директор на СМТ предложеният законопроект дискриминира търговците спрямо производителите и големите бизнеси спрямо по-малките. „Често самите производители имат по-голяма пазарна сила от търговците. С предлаганите промени може да се стигне до абсурда търговец с един, два или пет процента дял от пазара да влезе в списъка на компании със значителна пазарна сила, докато негов доставчик с 50% дял от своя пазар да е извън този списък” добави Матеев и заяви „Надявам се преди да бъдат въведени каквито и да било регулации, те да бъдат защитени със задълбочена, професионална и актуална оценка на въздействието, включваща анализ на ползите и разходите за производители, търговци и потребители."

Сдружението за модерна търговия пое ангажимент пред правителството в кратки срокове да сподели своите възражения срещу много от текстовете в проекта и да предложи алтернативни решения в полза на всички заинтересувани страни, включително на българските потребители.