15 февруари 2014 г.

Кой плаща "безплатния обяд" по "френския модел"?


Този текст е публикуван във в. "Стандарт" със заглавие "Френската кройка не е по нашия джоб" и подзаглавие "От опита да ударят големите вериги ще пострадат най-бедните потребители". 

Автор: Йордан Матеев, изпълнителен директор на Сдружението за модерна търговия

Група едри български бизнесмени напоследък лансира "френски модел" за регулиране на големите търговски вериги. Те вероятно са пропуснали какво е казал преди 10-ина години бившият френски министър на индустрията Патрик Деведжиян: "Френският социален модел не е модел, тъй като никой не иска да го следва, не е социален, тъй като води до рекордна безработица, и не е френски, защото се основава на класовата борба и отказа от демокрация". За съжаление те са пропуснали да се информират и за вредите, които въпросният (не)модел нанася върху френските потребители. Става дума за приетия във Франция в средата на 1996 г. "закон Галан", който регулира отношенията между производителите и големите търговски вериги. С привидно благородната цел да защити производителите и малките магазини чрез този закон държавата грубо се намесва в ценообразуването. И както всеки разумен макроикономист би заподозрял, интервенцията води до ограничаване на конкуренцията и скок на цените на храните. "Безплатният обяд" плащат френските потребители.

Прекъсната е ясната дългосрочна тенденция на бърз спад на реалните цени (игнориращи влиянието на инфлацията) на храните. В периода 1990-1996 г. те падат с около 10%. А от момента на приемането на "закона Галан" през 1996 г. реалните цени на храните тръгват рязко нагоре. Само за една година те скачат с около 2%, а през следващите няколко години с още около 8%. За сравнение, в същия период цените на храните в Германия не само не се качват, но дори падат с няколко процента.

Провалът на този закон не убягва на французите и публичният натиск води до цяла поредица от изменения и допълнения в отчаян опит вредите да се минимизират. Регулирането на големите търговски вериги е типичен пример защо проспериращата до 1990 г. Франция вече над две десетилетия реализира нищожен икономически ръст и изостава спрямо Германия и други богати страни.

Проблемът на българите е, че скоро всичко това може да им се стовари на главите. От няколко години популистки настроени политици, насърчавани от богати бизнесмени, които гонят лични интереси, се опитват да приложат тук "френския модел". Част от общата им стратегия включва последователното публично очерняне на търговските вериги чрез разпространяване на невярна и манипулативна информация - извивали ръцете на българските производители, не им плащали навреме, не продавали български стоки, изнасяли милиарди, не плащали данъци, били монополисти, имало картел - митове, които целят да убедят обществото, че "лошите" вериги трябва да бъдат наказани дори ако това вдигне цените на стоките. Наказанието отскоро е облечено в проект за изменение и допълнение за Закона за защита на конкуренцията, който не е обявен официално, но вече се съгласува с неясно как подбрани браншови организации.

Привържениците на "френския модел" пропускат нещо важно. Французите, макар и засегнати от регулациите, все пак са достатъчно богати, за да преглътнат по-високите цени. Българите не са. У нас милиони пенсионери и безработни едва оцеляват дори при сегашните цени.

Големите търговски вериги направиха много за българската икономика - изсветлиха голяма част от нея, инвестираха милиарди, създадоха десетки хиляди работни места, споделиха своето ноу-хау с производителите, предоставиха на потребителите огромен избор на изгодни цени. Какво правят българските политици за най-бедните потребители в ЕС? Нима ще им вдигнат цените на храните?

Илюстрация: Ivan Prole, sxc.hu