10 февруари 2014 г.

Къде е уловката при "наказването" на големите търговци?


Текстът е публикуван във в. "Труд" под загавие "Регулацията на хипермаркетите излиза скъпо на потребителите".

Група едри български бизнесмени предложиха следното: “Хайде да приложим френския модел за регулиране на търговските вериги.” Французите били измислили начин да си защитят националните интереси, а ние, българите, видите ли, внасяме евтини стоки и убиваме българските производители.

“Да защитим родното производство”, казват. Което звучи прекрасно, но... има уловка. “Френският модел” доведе до драстично покачване на цените на стоките във Франция. Икономическото обяснение е просто - регулациите за явна или прикрита защита на местните производители ограничават конкуренцията, което неминуемо води до вдигане на цените. Французите, разбира се, понасят по-високите цени, защото са богати. Но как ще ги понесе българският потребител, който е най-беден в ЕС? Как ще ги понесат българските безработни и пенсионери?

В България постоянно се лансират необмислени идеи за регулации. Без сериозни анализи, без проучвания на фактите, без да се чуят всички страни. Важното е да звучат атрактивно и патриотично. Търговските вериги трябва да отделят специални рафтове за малки български производители, казват загрижени политици. Да, обаче според много търговци най-сигурният начин да убиеш един производител е да отделиш стоката му от останалите. Примерите за вредни законодателни идеи са много - като се започне от затваряне на големите вериги през уикендите и се стигне до изравняването на цените на търговските услуги, често наричано за по-атрактивно “таван на надценката”, или “поставяне на всички при равни условия”. А къде отива конкуренцията тогава? Ами цените? А какво ще стане с малките производители, които са най-уязвими от регулациите? Накратко, някой трябва да плати цената на новите регулации. А това, както обикновено, са най-бедните и най-малките.

Няколко страни в ЕС, например Чехия, избраха пътя на регулирането на отношенията между производители и търговци. Но както можеше да се очаква, се провалиха, влизайки в спиралата на постоянните законодателни изменения и допълнения. А европейските институции все повече се притесняват, че подобни опити за национални регулации ще ограничат конкуренцията и свободното движение на стоки в ЕС. И от няколко години анализират предизвикателствата по веригата от доставки в търсене на адекватни решения.

“Договорите трябва да бъдат в писмен вид”, “да бъдат ясни и прозрачни”, “едностранна промяна в договорните условия не може да бъде извършвана”, “всички договарящи страни по веригата на доставки трябва да носят сами своя предприемачески риск”, “договарящите страни нямат право да отправят заплахи с цел получаване на неоправдани преимущества или с цел прехвърляне на неоправдани разходи”. Това е малка част от принципите за добри търговски практики, около които с помощта на Европейската комисия преди няколко години се обединиха европейски бизнес организации на производители и търговци. Сдружението за модерна търговия, в което членуват повечето от най-големите вериги за бързооборотни стоки в България, още в средата на 2012 г. декларира пред българските производители и обществото, че застава зад тези принципи. Но вместо да бъдат насърчени от българските институции, веригите продължиха да понасят безпочвени обвинения, силен административен натиск и заплахи за регулации. А поредната порция етатистки идеи за ограничаване на конкуренцията, парадоксално, има опит да бъде вкарана в закон за... защита на конкуренцията.

И докато български политици и псевдопатриоти настройват обществото срещу веригите и подготвят поредната законодателна бухалка срещу “чуждестранните колонизатори”, в ЕС бързо напредва съвсем различен процес - на саморегулация. Процесът се наблюдава, насърчава и подкрепя от Европейската комисия. И освен бизнес организации към инициативата за саморегулиране вече се присъединиха много компании, включително български търговци и производители. Всички те се ангажират да следват 10-те договорени принципа за добри практики. И за да гарантират спазването им, компаниите минават през сериозна процедура за синхронизиране на дейността си с въпросните принципи, обучение на служителите, назначаване на независим от закупчиците експерт (омбудсман), който ще разрешава евентуални търговски спорове с контрагентите. За да стимулира допълнително инициативата, Европейският парламент прие наскоро резолюция, в която приветства саморегулацията и призовава Европейската комисия и държавите членки на ЕС да премахнат регулациите, които затрудняват свободната търговия в рамките на Общия пазар и пораждат допълнителни разходи за потребителите и търговците. В доклада към резолюцията пише, че законодателният подход за решаване на проблема с нелоялните търговски практики не е добро решение. Освен това Европейският парламент призовава комисията за “политика на нулева толерантност към държавите членки, които не прилагат надлежно правилата на вътрешния пазар”, и ускоряване на процедурите срещу нарушителите. В този контекст всеки опит на България за законодателна намеса в отношенията между производители и търговци не само ще вдигне цените на храните, но ще предизвика и бърза наказателна процедура срещу държавата.

Автор: Йордан Матеев, изпълнителен директор на Сдружението за модерна търговия