28 февруари 2014 г.

ГБИТК: Г-н Орешарски, търговските вериги са естествен партньор на държавата и потребителите


Членове на Германо-Българската индустриално-търговска камара (ГБИТК) се срещнаха с министър-председателя Пламен Орешарски на дискусионен форум. Ето част от становището на ГБИТК:
Справедлива правна система: Бизнесът има нужда от държавата и държавата има нужда от бизнеса.
Надеждна инфраструктура, функциониращо управление на централно и местно ниво, справедлива правна система и модерно образование. Има много области, в които бизнесът се нуждае от работеща държава. Германо-българският бизнес чрез своите данъци и социални осигуровки допринася за финансирането на обществото. И това е в реда на нещата, тъй като всяка силна държава се подпомага от бизнеса. Фирмите очакват, че държавата ще постъпва справедливо спрямо всички стопански субекти без значение дали предприятието е малко или голямо, дали е с български или с чуждестранен капитал. 
Прозрачна и надеждна данъчна среда 
Сигурност, последователност и предвидимост са задължителните условия за създаване на благоприятна данъчна среда, която подпомага частния бизнес и насърчава инвестициите в България. За постигането ѝ е необходима процедура, позволяваща на данъкоплатците да получават обвързващи мнения и становища от органите по приходите, както е в други европейски страни. Освен това има спешна нужда от изграждане на единна методология в приходната администрация, за да се решават еднаквите случаи по еднакъв начин. Предложените мерки ще доведат до високи резултати за фиска и бизнеса срещу минимални средства и усилия.
Дуално професионално обучение, обединяващо обучение в средно училище и предприятия от реалния сектор 
Младите хора имат нужда от перспектива. Благодарение на дуалното професионално обучение те не просто учат за следващия изпит, а за да усвоят професията си. Защото теорията в професионалното училище и практиката в обучителното предприятие са внимателно съгласувани. Младежите получават първите си заплати и след приключване на обучението си разполагат с перспектива да бъдат назначени в същото предприятие. Бизнесът и държавата също печелят: решават се проблеми с младежката безработица, с недостига на квалифицирани работници и с емиграцията на български граждани.
Отворени пазари 
Много германски фирми избират България въпреки съществуващите предизвикателства, тъй като очакват, че България последователно ще върви по европейския път. Тези фирми от сферата на производството, търговията и услугите създават нови работни места и инвестират в обучението на служителите си. Tе наемат местни доставчици, трансферират ноу-хау, плащат данъци и социални осигуровки. Те са чиста печалба за България. Същевременно ГБИТК се застъпва за това, българските фирми също да имат своите шансове на германския пазар. Стокообменът между двете страни е почти изравнен. Това е ясен знак, че икономиката не е еднопосочна улица. 
Справедливи конкурентни условия за бизнеса 
За да станат предприятията в България по-конкурентноспособни, наред със систематично подобрена правна рамка в областта на конкурентното право, която да се придържа единствено към директивите на ЕС, а не към отделни заинтересовани групи, те имат нужда и от модернизирано трудово право, което да е съгласувано с изискванията на динамична пазарна икономика и да дава възможност за навременна интеграция на младежите в пазара на труда. За да се гарантират еднакви условия за всички участници в икономиката, е необходима засилена борба с работата на черно, както и с укриването на данъци и социално-осигурителни вноски. Към честната конкуренция спада подобрената правна защита чрез създаване на бързи производства в гражданския процес.
Конкурентоспособно българско производство на бързо-оборотни стоки
Безспорен е приносът на търговските вериги с немски капитал за българското икономическо развитие: подобряване на конкурентоспособността, спазване на стандарти за качество, понижени цени, експорт за български производители, над 20 000 сигурни работни места. В ролята си на възложители на съпътстващи сектора отрасли те спомагат за допълнителна заетост. Тяхната корпоративна политика се отличава с устойчивост в инвестициите и в квалификацията на служителите, с трансфер на ноу-хау, резултатен мениджмънт и принос към държавния бюджет и осигурителната система. Ключово за България е намирането на съответстващо на европейските практики решение на проблемите в преработвателната промишленост и селското стопанство. Търговските вериги са естествен партньор на държавата и потребителите в търсенето на синергия по проблеми и законодателни инициативи. ГБИТК подкрепя коректното третиране на тези немски инвестиции така, че да не остават съмнения за популистка полемика и още по-малко за дискриминационен подход, от които губи българският бизнес.

15 февруари 2014 г.

Кой плаща "безплатния обяд" по "френския модел"?


Този текст е публикуван във в. "Стандарт" със заглавие "Френската кройка не е по нашия джоб" и подзаглавие "От опита да ударят големите вериги ще пострадат най-бедните потребители". 

Автор: Йордан Матеев, изпълнителен директор на Сдружението за модерна търговия

Група едри български бизнесмени напоследък лансира "френски модел" за регулиране на големите търговски вериги. Те вероятно са пропуснали какво е казал преди 10-ина години бившият френски министър на индустрията Патрик Деведжиян: "Френският социален модел не е модел, тъй като никой не иска да го следва, не е социален, тъй като води до рекордна безработица, и не е френски, защото се основава на класовата борба и отказа от демокрация". За съжаление те са пропуснали да се информират и за вредите, които въпросният (не)модел нанася върху френските потребители. Става дума за приетия във Франция в средата на 1996 г. "закон Галан", който регулира отношенията между производителите и големите търговски вериги. С привидно благородната цел да защити производителите и малките магазини чрез този закон държавата грубо се намесва в ценообразуването. И както всеки разумен макроикономист би заподозрял, интервенцията води до ограничаване на конкуренцията и скок на цените на храните. "Безплатният обяд" плащат френските потребители.

Прекъсната е ясната дългосрочна тенденция на бърз спад на реалните цени (игнориращи влиянието на инфлацията) на храните. В периода 1990-1996 г. те падат с около 10%. А от момента на приемането на "закона Галан" през 1996 г. реалните цени на храните тръгват рязко нагоре. Само за една година те скачат с около 2%, а през следващите няколко години с още около 8%. За сравнение, в същия период цените на храните в Германия не само не се качват, но дори падат с няколко процента.

Провалът на този закон не убягва на французите и публичният натиск води до цяла поредица от изменения и допълнения в отчаян опит вредите да се минимизират. Регулирането на големите търговски вериги е типичен пример защо проспериращата до 1990 г. Франция вече над две десетилетия реализира нищожен икономически ръст и изостава спрямо Германия и други богати страни.

Проблемът на българите е, че скоро всичко това може да им се стовари на главите. От няколко години популистки настроени политици, насърчавани от богати бизнесмени, които гонят лични интереси, се опитват да приложат тук "френския модел". Част от общата им стратегия включва последователното публично очерняне на търговските вериги чрез разпространяване на невярна и манипулативна информация - извивали ръцете на българските производители, не им плащали навреме, не продавали български стоки, изнасяли милиарди, не плащали данъци, били монополисти, имало картел - митове, които целят да убедят обществото, че "лошите" вериги трябва да бъдат наказани дори ако това вдигне цените на стоките. Наказанието отскоро е облечено в проект за изменение и допълнение за Закона за защита на конкуренцията, който не е обявен официално, но вече се съгласува с неясно как подбрани браншови организации.

Привържениците на "френския модел" пропускат нещо важно. Французите, макар и засегнати от регулациите, все пак са достатъчно богати, за да преглътнат по-високите цени. Българите не са. У нас милиони пенсионери и безработни едва оцеляват дори при сегашните цени.

Големите търговски вериги направиха много за българската икономика - изсветлиха голяма част от нея, инвестираха милиарди, създадоха десетки хиляди работни места, споделиха своето ноу-хау с производителите, предоставиха на потребителите огромен избор на изгодни цени. Какво правят българските политици за най-бедните потребители в ЕС? Нима ще им вдигнат цените на храните?

Илюстрация: Ivan Prole, sxc.hu

12 февруари 2014 г.

Декларация на членовете на Сдружението за модерна търговия


Приветстваме позицията на министър-председателя Пламен Орешарски, че търговските вериги имат сериозен принос за подобряване на качеството на стоките и търговските услуги, както и към развитието на българската икономика. Ние инвестирахме и инвестираме в България над 4 млрд. лв. и осигуряваме директно над 20 хил. работни места и индиректно десетки хиляди в свързаните бизнеси-наши партньори. Средно всяка верига за бързооборотни стоки в нашето сдружение работи с над 800 български доставчика, а средно 55% от стоките в магазините ни са български.

Сдружението обаче категорично възразява срещу публично отправените от премиера към всички международни търговски вериги тежки обвинения за извършване на данъчни измами, базирани не на доказани факти и извършени разследвания, а на общи съмнения. Членовете на Сдружението за модерна търговия са сред най-големите данъкоплатци в страната и са подлагани на постоянни проверки. В този смисъл подкрепяме всички действия на държавата за разкриване на данъчни измами и намаляване на сивия сектор в икономиката. Ние впрочем имаме огромен принос за изсветляването на голяма част от българската икономика и настояваме държавата да потърси отговорност от доказаните конкретни нарушители на дънъчното законодателство, без да стоварва подозренията си върху цял сектор от икономиката.

Ние сме категорично против дискриминационни изказвания, включително от страна на правителството, които противопоставят българските с международните компании, както и едноличните търговци с капиталовите дружества.

Подобни изявления на висши представители на изпълнителната власт не са в синхрон с многократно изразяваното от правителството желание за подобряване на бизнес средата, привличане на инвестиции, подкрепа на малкия и среден бизнес и ускоряване на икономическия растеж.

11 февруари 2014 г.

Въпроси и... въпроси


Днес се проведе среща на българското правителство с бизнеса. Тя беше организирана от правителството, което по регламент трябваше да отговори на въпросите на близо 700 представители на бизнеса. Сдружението за модерна търговия зададе своите въпроси, на които неочаквано получи предимно въпроси и обвинения, без да има възможност да отговори, тъй като по регламент бизнесът пита. Отговорите на сдружението ще публикувам отделно, а тук представям размяната на въпроси без допълнителни коментари по темата:

Йордан Матеев, изпълнителен директор на Сдружението за модерна търговия: 

„Господин министър-председател, търговските вериги в последните години, последните месеци също, са подложени на много сериозни публични атаки, включително от представители на изпълнителната и законодателната власт. И затова първият ми въпрос към вас е: Каква е оценката на правителството и Вашата лична оценка за ролята на модерната търговия в развитието на българската икономика? 

Вторият ми въпрос всъщност е пакет от въпроси и ще направя кратък увод. Съветът на ЕС  и Европейският парламент в последните два месеца казаха категорично, че искат намаляване на регулациите в сферата на търговията на дребно и по-специално тези, които касаят веригата от доставки на храни и са срещу всякакви досегашни мерки, както и всякакви нови мерки за регулации в тази сфера. Това беше категорично казано, като и двете институции застанаха зад саморегулациите - процес,  който започна във ЕС и вече протича и в България - която касае търговските вериги, взаимоотношенията им с техните доставчици и всички доставчици по веригата. В този контекст бих искал да Ви попитам: Какви са плановетена на правителството по отношение на регулациите на търговските вериги и веригата от доставки на хранителни и нехранителни бързооборотни стоки? И ако предвиждате такива регулации съвсем конкретните ми въпроси са: Кога ги предвиждате? Какво ще включват те? Какъв ще бъде обхвата им? И особено важен е въпросът дали към тях ще видим оценка на въздействието, която показва анализ на всички засегнати страни, потребители, производители,  търговци? И последният ми въпрос в тази връзка: До каква степен тези евентуални регулации са в синхрон с политиката на правителството за намаляване на административната  тежест и регулациите в страната? Благодаря.

Пламен Орешарски, министър-председател:

„Считаме че търговските вериги имаха и имат сериозен принос за модернизация на търговията, за въвеждане на качество, и на стоки, и на самата услуга,а и индиректно имат принос към развитието на българския бизнес. В същото време има тенденции и явления, които ни смущават, като нееднакви търговски практики и нееднакво третиране на местни производители и доставчици и чужди вносители. Трудно мога да си отговоря например защо големи глобални вериги купуват вносни стоки през еднолични български търговци. Силно ми намирисва на отклоняване от  ДДС. Това е масова практика. Ако мисилите, че под намаляване на административните тежести ще търпим практики на заобикаляне на законодателството и неплащане на ДДС, това просто няма да стане, въпреки влиянието, което тези вериги имат в глобален аспект. Ще бъдем безкомпромисни към всяко заобикаляне под каквато и да е форма, дори и тогава, когато търговската верига стои отпред чиста, но отзад по веригата има съмнителни личности, които внасят стоки също от големи компании. Не виждам къде е мястото на едноличния търговец в търговията между две мултинационални компании. Ако вие може да ми обясните, ще си ревизирам цялото негативно отношение по този компонент.” 

Даниела Бобева, заместник министър-председател по икономическото развитие:

„И като говорим за спазване на закони, аз бих искала да попитам, защо големите международни търговски вериги никога не вписват в Агенцията по вписванията техните годишни отчети? Плащат си таксата. Имам и още няколко въпроса. От 28 държави членки само осем нямат законодателства по отношение на нелоялни търговски практики. Защо след като търговските вериги в техните държави, от където идват, са спазвали тези закони и са се подчинявали на тях в продължение на много години, сега по всякакъв начин се противопоставят на каквато и да било регулация? Аз бих искала да цитирам Зелената книга на ЕК. Вие знаете, че от лятото на тази година тя беше на сайта на ЕК. В тази Зелената книга са визирани редица проблеми, които за съжаление са масова практика и в България и ние като правителство сме длъжни да работим в съответствие с намеренията също на ЕК да инициира законодателна инициатива, вероятно директива в тази насока. Имаме вече изготвен законопроект, който в най-скоро време ще поканим търговските вериги да обсъдим заедно. Предполагам, че те няма да бъдат против такава уредба, която е заимствана до голяма степен от практиките на Франция, на Чехия и на други държави. Освен това тя въвежда един абсолютно работещ механизъм за лоялни търговски практики и едва ли някой от тях би се противопоставил. Ние сме готови, обсъждали сме го на експертно ниво. Преди две седмици имахме мисия от Световната банка, в която участваха представители на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Имаме тяхната експертна оценка на нашия законопроект, имаме експерти от страна и на ЕК и няколко държави членки, които също работят по нашия законопроект. Мисля, че няма повод за притеснение от страна на търговските вериги.”

10 февруари 2014 г.

Къде е уловката при "наказването" на големите търговци?


Текстът е публикуван във в. "Труд" под загавие "Регулацията на хипермаркетите излиза скъпо на потребителите".

Група едри български бизнесмени предложиха следното: “Хайде да приложим френския модел за регулиране на търговските вериги.” Французите били измислили начин да си защитят националните интереси, а ние, българите, видите ли, внасяме евтини стоки и убиваме българските производители.

“Да защитим родното производство”, казват. Което звучи прекрасно, но... има уловка. “Френският модел” доведе до драстично покачване на цените на стоките във Франция. Икономическото обяснение е просто - регулациите за явна или прикрита защита на местните производители ограничават конкуренцията, което неминуемо води до вдигане на цените. Французите, разбира се, понасят по-високите цени, защото са богати. Но как ще ги понесе българският потребител, който е най-беден в ЕС? Как ще ги понесат българските безработни и пенсионери?

В България постоянно се лансират необмислени идеи за регулации. Без сериозни анализи, без проучвания на фактите, без да се чуят всички страни. Важното е да звучат атрактивно и патриотично. Търговските вериги трябва да отделят специални рафтове за малки български производители, казват загрижени политици. Да, обаче според много търговци най-сигурният начин да убиеш един производител е да отделиш стоката му от останалите. Примерите за вредни законодателни идеи са много - като се започне от затваряне на големите вериги през уикендите и се стигне до изравняването на цените на търговските услуги, често наричано за по-атрактивно “таван на надценката”, или “поставяне на всички при равни условия”. А къде отива конкуренцията тогава? Ами цените? А какво ще стане с малките производители, които са най-уязвими от регулациите? Накратко, някой трябва да плати цената на новите регулации. А това, както обикновено, са най-бедните и най-малките.

Няколко страни в ЕС, например Чехия, избраха пътя на регулирането на отношенията между производители и търговци. Но както можеше да се очаква, се провалиха, влизайки в спиралата на постоянните законодателни изменения и допълнения. А европейските институции все повече се притесняват, че подобни опити за национални регулации ще ограничат конкуренцията и свободното движение на стоки в ЕС. И от няколко години анализират предизвикателствата по веригата от доставки в търсене на адекватни решения.

“Договорите трябва да бъдат в писмен вид”, “да бъдат ясни и прозрачни”, “едностранна промяна в договорните условия не може да бъде извършвана”, “всички договарящи страни по веригата на доставки трябва да носят сами своя предприемачески риск”, “договарящите страни нямат право да отправят заплахи с цел получаване на неоправдани преимущества или с цел прехвърляне на неоправдани разходи”. Това е малка част от принципите за добри търговски практики, около които с помощта на Европейската комисия преди няколко години се обединиха европейски бизнес организации на производители и търговци. Сдружението за модерна търговия, в което членуват повечето от най-големите вериги за бързооборотни стоки в България, още в средата на 2012 г. декларира пред българските производители и обществото, че застава зад тези принципи. Но вместо да бъдат насърчени от българските институции, веригите продължиха да понасят безпочвени обвинения, силен административен натиск и заплахи за регулации. А поредната порция етатистки идеи за ограничаване на конкуренцията, парадоксално, има опит да бъде вкарана в закон за... защита на конкуренцията.

И докато български политици и псевдопатриоти настройват обществото срещу веригите и подготвят поредната законодателна бухалка срещу “чуждестранните колонизатори”, в ЕС бързо напредва съвсем различен процес - на саморегулация. Процесът се наблюдава, насърчава и подкрепя от Европейската комисия. И освен бизнес организации към инициативата за саморегулиране вече се присъединиха много компании, включително български търговци и производители. Всички те се ангажират да следват 10-те договорени принципа за добри практики. И за да гарантират спазването им, компаниите минават през сериозна процедура за синхронизиране на дейността си с въпросните принципи, обучение на служителите, назначаване на независим от закупчиците експерт (омбудсман), който ще разрешава евентуални търговски спорове с контрагентите. За да стимулира допълнително инициативата, Европейският парламент прие наскоро резолюция, в която приветства саморегулацията и призовава Европейската комисия и държавите членки на ЕС да премахнат регулациите, които затрудняват свободната търговия в рамките на Общия пазар и пораждат допълнителни разходи за потребителите и търговците. В доклада към резолюцията пише, че законодателният подход за решаване на проблема с нелоялните търговски практики не е добро решение. Освен това Европейският парламент призовава комисията за “политика на нулева толерантност към държавите членки, които не прилагат надлежно правилата на вътрешния пазар”, и ускоряване на процедурите срещу нарушителите. В този контекст всеки опит на България за законодателна намеса в отношенията между производители и търговци не само ще вдигне цените на храните, но ще предизвика и бърза наказателна процедура срещу държавата.

Автор: Йордан Матеев, изпълнителен директор на Сдружението за модерна търговия