30 януари 2014 г.

Съветът на ЕС: премахнете пречките в търговията на дребно


Съветът на ЕС призова Европейската комисия и страните членки на съюза да премахнат пречките пред търговията на дребно и приветстваха доброволната инициатива на търговци и производители за саморегулация на отношенията по веригата от доставки на основата на договорените принципи за добри практики. Причината за призива е загрижеността от приетите в няколко страни членки национални регулации, ограничаващи конкуренцията, свободното движение на стоки и накърняващи интересите на потребителите под предлог, че защитават местните производители.

В България от няколко години също се правят опити за регулиране на отношенията между производителите и търговските вериги. До момента те са неуспешни, но напоследък държавата отново подготвя проект, който ограничава конкуренцията и застрашава интересите на потребителите. През декември Европейският парламент предупреди страните членки да не предприемат подобни регулации и настоя Европейската комисия да ускори процедурите за наказване на нарушителите.

Ето превод на най-важното за търговията на дребно в документа на Съвета на ЕС:
Съветът на ЕС
ПРИЗОВАВА Европейската комисия заедно със страните членки да продължат усилията за премахване на неоправданите пречки за презграничните операции в търговията на дребно.
ПРИВЕТСТВА създаването на "Група на високо равнище за конкуренцията в търговията на дребно" като форум за развитие на свързаните с търговията на дребно политики и по-специално за постигане на общ пазар в сектора на търговията на дребно, наблюдаване на постигнатия напредък и предоставяне на съвети за нужните допълнителни действия за засилване на сектора на търговия на дребно. 
ПОДКАНВА Европейската комисия да стартира работата на групата колкото е възможно по-скоро и да докладва за напредъка на Съвета на ЕС през пролетта на 2015 г.
ПРИВЕТСТВА старта на доброволната "Инициатива за веригата на доставки" за добри търговски практики и набляга на важността от активно и широко участие на заинтересуваните страни в тази инициатива. 
ПРИЗОВАВА Европейската комисия заедно със заинтересуваните страни да оценят ефектите и приложението на принципите за добри практики, установени в инициативата и да докладва на Съвета на ЕС през 2015 г.

28 януари 2014 г.

Цената на френския модел за регулиране на търговските вериги

Напоследък в публичното пространство се лансира френският модел за регулиране на големите търговски вериги. По-конкретно става дума за т.нар. "закон Галан", приет в средата на 1996 г. и влязъл в сила в началото на 1997 г. Накратко, с този закон държавата се намесва грубо в отношенията между големите търговски вериги и производителите и по-специално в ценообразуването. Напълно очаквано, регулациите предизвикват покачване на цените, в резултат на което от 2004 г. насам законът е многократно изменян и допълван. Сметката за вредната идея плащат, разбира се, френските потребители. Тези две графики, показващи реалните цени на хранителните стоки едва ли се нуждаят от коментар.



Цените на храните в България от години са стабилни, за радост на българските потребители, които са значително по-бедни от френските. Ниските цени са гарантирани от високата конкуренция между търговските вериги. Въпросът е кой и защо иска да вдигне цената на храната на най-бедните потребители в ЕС.

24 януари 2014 г.

Президентът Росен Плевнелиев: нямаме нужда от популистки мерки срещу чуждестранните хранителни вериги


На среща на бизнеса с правителството, организирана от в. "Капитал" и КРИБ е засегната и темата за подготвяните регулации в търговията:
Икономистът Красен Станчев пък постави въпроса с готвените промени в Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК) по повод големите вериги. 
Бобева ги коментира с обяснението, че тъй като дебатът за това как да се регулират взаимоотношенията между доставчици и търговски вериги е започнал в Европа, защо пък България да не изпревари събитията и да реши въпроса преди ЕС. Тя обаче не коментира в дълбочина бъдещите промени в ЗЗК и срок за окончателното им изготвяне, но обеща да ги обсъди и с големите, и с малките вериги.
Малко по-късно обаче върху промените в антимонополното законодателство акцентира и президентът Росен Плевнелиев. "Опасявам се... че се подготвя пакет от антимонополни закони, в които ще видим немалко популистки мерки, например насочени срещу банки или чуждестранни хранителни вериги, от което нямаме никаква нужда. Важно е решението за борба с монополите, но това означава силни и независими регулатори", подчерта той.
Отговорът на въпроса на г-жа Даниела Бобева може лесно да се открие в Резолюцията на Европейския парламент от миналия месец.

22 януари 2014 г.

Модерната търговия с бързооборотни стоки в България: тенденции и практики

Презентация на изпълнителния директор на Сдружението за модерна търговия Йордан Матеев на конферецията "Добрата храна е сила" (23 септември 2013 г.), организирана от "Тандем" по повод 20-годишния юбилей на компанията:



20 януари 2014 г.

Европейският парламент: саморегулация, а не законодателни промени за веригата на доставки!


Докато в България постоянно се лансират нови необмислени предложения за законодателни промени за регулиране на отношенията по веригата на доставки, институциите в ЕС мислят в съвсем различна посока - саморегулация. Нещо повече, те са доста притеснени от вредните за конкуренцията, потребителите и производителите опити за национални регулации в някои държави, членуващи в ЕС. Най-актуалните документи по темата са Резолюция на Европейския парламент от 11 декември 2013 г. относно Европейски план за действие в областта на търговията на дребно в полза на всички участници и доклад на Комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите в Европейския парламент. Ето избрани цитати от резолюцията, към които добавям релевантни примери от българската действителност:
"Държавите членки трябва да се въздържат от дискиминиращи мерки, като например закони относно търговията и данъчното облагане, които засягат единствено някои сектори или бизнес модели и нарушават конкуренцията."
През последните няколко години българската държава неуморно бълва дискриминиращи мерки, засягащи бизнес моделите на търговците и ограничаващи конкуренцията. Например затваряне на търговските вериги в събота и неделя, ограничаване на местата за продажба на цигари и тютюневи изделия, отделяне на щандове за български стоки, недопускане на търговските вериги до централните квартали на населените места, намеса в ценообразуването на търговските услуги, включително премахване на входните такси, таван на цените, изравнявате на цените и т.н.
"Европейският парламент изразява съжаление поради факта, че някои държави членки дискриминират чуждестранните предприятия като създават нови бариери, които затрудняват установяването им в дадена държава членка, тъй като това представлява явно нарушение на принципите на вътрешния пазар."
В България такава бариера е например идеята всички етикети върху стоката да са на български.
"Европейският парламент призовава Комисията и държавите членки да отдадат най-висок политически приоритет на сектора на търговията на дребно като стълб на единния пазар, включително на цифровия единен пазар, и да премахнат регулаторните, административните и практическите пречки, които възпрепятстват учредяването на предприятия, тяхното развитие и приемственост и затрудняват търговците на дребно да се възползват изцяло от вътрешния пазар; счита, че законодателството относно търговията на дребно следва да се основава на доказателства, при отчитане на потребностите на сектора, и по-конкретно следва да се основава на разглеждането и разбирането на въздействието му върху малките предприятия."
Българската държава отдава "най-висок политически приоритет на сектора на търговията на дребно" като постоянно обвинява търговските вериги: не продавали български стоки, не били прозрачни, не плащали данък печалба, изнасяли милиарди, мачкали българските производители... А идеите на държавата за законодателни промени ще навредят най-много на малките предприятия, които са най-уязвими от сложните и постоянно променящи се регулации.
"Европейският парламент призовава държавите членки да транспонират правилата за вътрешния пазар по съгласуван и последователен начин и да приложат изцяло и точно правилата и законодателството за вътрешния пазар; подчертава факта, че изискванията за допълнителни изпитвания и регистрации, непризнаването на удостоверения и стандарти, териториалните ограничения на предлагането и други подобни мерки пораждат допълнителни разходи за потребителите и търговците на дребно, по-специално за малките и средните предприятия (МСП), като по този начин лишават европейските граждани от пълните преимущества на единния пазар; също така призовава Комисията, с цел постигане на по-добро управление, да провежда политика на нулева толерантност по отношение на държавите членки, които не прилагат надлежно правилата на вътрешния пазар, и по целесъобразност, чрез производства за установяване на неизпълнение на задължения и ускоряване на тези процедури посредством бързо производство."
Пример за териториално ограничение на предлагането е идеята на замеделския министър Димитър Греков държавата да определи максимално разстояние до магазина, от което могат да се доставят "свежи стоки". Очевидно към подобни полускрити опити за дискриминация ще има "нулева толерантност" от Брюксел.
"Европейският парламент подкрепя работата на Форума на високо равнище за по-добре функционираща верига на предлагането на храни и на Платформата на експертите относно договорните практики в отношенията между стопански субекти; счита, че Парламентът трябва спешно да разреши нерешените въпроси, свързани с неговото участие в работата на Форума; подчертава, че нелоялни търговски практики се срещат също в непродоволствената верига на доставки; във връзка с това изисква от Комисията и обединенията на стопански субекти да се стремят към конструктивен междусекторен диалог в рамките на съществуващите форуми, включително и годишната кръгла маса по въпросите на пазара на дребно и бъдещата група на Комисията относно конкурентоспособността на търговията на дребно."
"Европейският парламент приветства принципите на добрата практика и списъка с примери за лоялни и нелоялни практики във вертикалните търговски отношения по веригата на продоволственото предлагане, както и рамката за изпълнението и прилагането на тези принципи; приветства признаването от търговските сдружения на необходимостта от изпълнение и подчертава, че за да може един механизъм за изпълнение да доведе до практически резултат, е жизненоважно той да се зачита от всички участници във веригата на продоволственото предлагане и всички участници да се ангажират, включително организациите на земеделски производители, както и секторите на производствената промишленост и дистрибуцията на едро; призовава Комисията да преразгледа практическото въздействие на доброволната инициатива, включително прилагането на принципите на добри практики, в рамките на една година от нейното влизане в сила." 
Ето и няколко цитата от доклада на Комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите в Европейския парламент:
"Докладчикът не е убеден в ефективността на един чисто законодателен подход."
"Като цяло е най-добре да не се разчита твърде много на законодателни решения."
"Трябва да бъдат приветствани доброволните инициативи, които вече съществуват в някои държави членки и понастоящем също са в процес на разработване на равнището на ЕС чрез Форума на високо равнище за по-добре функционираща верига на предлагането на храни. Те могат да осигурят основата за съвместно поемане на отговорност."
Сдружението за модерна търговия също приветства инициативата за саморегулация. Още през 2012 г. членовете на сдружението декларираха, че застават зад 10-те принципа за добри практики, предложени от Форума на високо равнище за по-добро функциониране на веригата на предлагане на храни. Именно тези принципи стоят в основата на инициативата за саморегулация. Това е бъдещето и не случайно много български търговски вериги и производители вече се включиха в инициативата.

18 януари 2014 г.

Бой по чуждите и големите със закон


Под заглавие "Генератор на безумни идеи" вестник "Капитал" изброява "десет, меко казано, странни предложения на управляващите, които е по-добре да не бъдат реализирани". Според статията идеите са "забавно-глупави, понякога безумни, често опасни, винаги популистки, а в някои случаи и откровено лобистки". Една от тях е определена като "Бой по чуждите и големите със закон" с очакван резултат "Даване на свръхсила на КЗК за разправа с всеки неудобен бизнес". Ето какво още пише в статията за тази идея:
Под претекст, че искат да защитят българските доставчици, потребители и производители на стоки от произвола на търговските вериги, управляващите предложиха куп спорни законодателни идеи.  Някои от тях са комични като тази на червените депутати Захари Георгиев и Спас Панчев големите вериги хипермаркети да не работят през уикенда, за да се подпомогнат малките магазини. Най-малкото подобна забрана е неравнопоставено третиране на едни и същи пазарни субекти. А и мярката би действала в обратна на обявената от правителството посока за разкриване на работни места – служителите на големите вериги също са българи.
Икономическият министър Драгомир Стойнев излезе с друга идея – да се създаде верига, в която се продават само български стоки. Все едно, че такава не може да има и без благословията на държавата.  Депутатът и бивш икономически министър в кабинета "Виденов" Румен Гечев пък обяви, че голяма част от търговските вериги изнасят милиарди в чужбина, а са на загуба, затова "Ще накараме хипермаркетите да задържат печалбата си у нас с проверки от НАП", описа възможностите на държавната машина Гечев.
Всички хвърлени идеи може да минат лесно в графата "просто си говорят". Но първата чернова на законови промени, която беше пусната за съгласуване в края на миналата година, може да смути всеки с бизнес, а не само нарочените големи вериги. Причината е, че регулаторът - Комисията за защита на конкуренцията, ще има свръхправомощието да определя кои дружества имат значителна пазарна сила на всеки пазар, да изготвя списък с тях и после да влияе пряко върху дейността им - нещо като комисия по цените, но с предварителен подбор на жертвите. Странно, но тези широки права някак си са пропуснати за монополите, които са значително по-силните и по-страшните за конкурентната среда. Затова пък ще се наместват на по-малките.
Друга част от предложените промени са откровена административна намеса в свободата на пазара – забрана за "силните" предприятия да дават различни условия на партньорите си. С други думи, фиксиране на цени, уж забранено точно от закона за конкуренцията.

16 януари 2014 г.

Декларация


Ние в Сдружението за модерна търговия уважаваме различните позиции, независимо дали ги споделяме. Едновременно с това обаче не одобряваме и сме силно разтревожени от разпространяването на манипулативни и неверни твърдения за чуждестранните търговски вериги от представители на законодателната власт. Безпочвените обвинения към реномирани европейски компании не допринасят за решаването на предизвикателствата пред българската икономика. Нещо повече, те влошават бизнес средата в момент, когато привличането на инвестиции е от ключово значение за икономиката, заетостта и фиска.

Ние категорично отхвърляме като невярно твърдението, че чуждестранните търговски вериги, част от които са членове на нашето сдружение, изнасят милиарди в чужбина, вместо да плащат корпоративен данък в страната. Всички български компании, включително търговските вериги, плащат корпоративен данък, когато реализират печалба. Корпоративният данък в България е благоприятен и няма икономически стимул да се изнасят печалби. Отделен въпрос е дали е възможно да се реализира печалба всяка година и колко български компании са на печалба в условията на икономическа криза и свито потребление в страната. В това отношение търговските вериги не са по-различни от която и да е друга компания и твърденията за „изнасяне на милиарди“ са погрешни или некомпетентни. Независимо от тежката икономическа ситуация търговските вериги продължават да бъдат големи и дългосрочни инвеститори в страната. Нашите инвестиции, които са равни на общите бюджетни приходи от данък печалба в България за близо три години, създават заетост и работят за българската икономика. Освен това бюджетните приходи от данък печалба са пренебрежимо малки (едва 5 лв. от 100 лв. приходи) спрямо основните приходоизточници в държавния бюджет - ДДС, акцизи, осигуровки и данък върху доходите, които носят общо 70 лв. от всеки 100 лв., събрани от държавата. И точно при тях големите търговски вериги имат значителен принос, което ги нарежда сред най-значимите данъкоплатци в страната.

Ние сме подложени на масирани проверки и ревизии от страна на данъчната администрация. Но те не ни притесняват. Защото уважаваме и спазваме българските закони, включително данъчните. И приключилите вече ревизии потвърждават това. 
 
Сдружението за модерна търговия апелира към всички участници в дебата за по-добро функциониране на веригата от доставки на бързооборотни стоки, в името на добрата бизнес среда да не разпространяват вредни митове и да се отнасят с уважение към фактите, като проверяват тяхната коректност от достоверни източници, преди да ги изнесат публично.

Ние вярваме, че можем да бъдем полезни при търсенето на решения на предизвикателствата пред икономиката и бизнеса. И отново изразяваме пред обществото, държавните институции и всички заинтересувани страни нашата готовност и желание да се включим в този дебат.