17 декември 2013 г.

Декларация на Сдружението за модерна търговия


Сдружението за модерна търговия е създадено с цел да работи за подобряване на средата за бизнес и търговия в България, включително свободна и честна конкуренция, която гарантира на българските потребители високо качество на стоките и търговските услуги при ниски цени и огромен избор. Тази наша цел е в пълен синхрон с Конституцията и законите на Република България, както и с философията и правото на Европейския съюз, които ние уважаваме и спазваме. Предвид целта на сдружението, ние сме против всякакви опити за държавни регулации, които са срещу интересите на потребителите и честния български бизнес и в противоречие с нашите цели и със законодателствата на България и на ЕС.

Членовете на Сдружението за модерна търговия за пореден път са неприятно изненадани от изнесена информация в български медии (в. „Капитал”), че правителството, заедно с избрани по неясен критерий организации, зад гърба на търговските вериги и представителните работодателски организации е изработило законопроект, касаещ дейността им. Става дума за проектозакон за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията, който не е публикуван за обществено обсъждане съгласно чл. 26 (2) от Закона за нормативните актове, поради което към момента не можем да коментираме предложението по същество.

Сдружението за модерна търговия неведнъж е изразявало писмено и устно пред правителството, съответните министри и обществото своята готовност и желание да се включи в диалога за подобряване на бизнес средата, повишаване на конкурентоспособността на българските производители и търсене на адекватни решения на техните проблеми. Ние смятаме, че в открит диалог с държавните институции и неправителствените организиции нашият опит и знания могат да бъдат полезни и да предотвратят приемането на излишни/вредни за потребителите и почтения български бизнес регулации.

Търговските вериги в нашето сдружение приветстват публично изразявания ангажимент на правителството да води диалог с бизнеса, да намали административната тежест върху него, да осигури честна и свободна конкуренция, да премахне монополите и картелите, да ограничи сивия сектор и контрабандата, да бъде прозрачно, предвидимо и последователно в своите политики, както и да мотивира всяка предложена регулация с професионална оценка на въздействието, отчитаща ползите и загубите за всички засегнати страни. Ние се надяваме правителството да се придържа към поетите ангажименти.

Ние се чувстваме притеснени, когато чрез медиите научаваме за нови идеи на държавата за регулиране на търговията, които засягат не само търговците, но също потребителите и българските производители. Такива са например идеите от последните няколко месеца за забрана на търговските вериги да работят събота и неделя, териториално ограничаване на магазините в сферата на модерната търговия, насилствено свиване на сроковете за плащане, въвеждане на таван върху цените на търговските услуги, определяне на минимален дял на българските стоки в търговските вериги, ограничаване на продажбите на тютюневи изделия, както и посочване на максимално разстояние от даден магазин за доставка на „свежи стоки”. Много от тези идеи на пръв поглед изглеждат атрактивни за широката общественост, но по-задълбоченият анализ показва, че не само не защитават конкуренцията, а я ограничават в ущърб на българските потребители и производители. Част от тях дори противоречат на Конституцията, според която „икономиката на Република България се основава на свободната стопанска инициатива”. Противоречат и на основни принципи в правото на ЕС като свободна конкуренция, свобода на договаряне и свободно движение на стоки.  Подобни свръхрегулации биха довели до увеличение на цените на стоките и ограничаване правото на избор на потребителите, а също биха навредили на българските производители поради факта, че много от предлаганите промени стимулират вноса за сметка на потреблението на български стоки.

Пазарът на бързооборотни стоки в България е силно конкурентен. Най-големите 10 търговски вериги за бързооборотни стоки държат едва една трета от пазара, а делът на цялата модерна търговия, включваща няколко десетки вериги с национално и регионално покритие, е под 50%. За нас е необяснимо, че представители на законодателната и изпълнителната власт фриволно боравят с иначе точни и ясни понятия като „монопол” и „картел” и се опитват да ги прикачат в масовото съзнание към търговските вериги, аргументирайки се с неверни данни и факти от недостоверни източници.

България е член на ЕС и претендира, че е страна с пазарна икономика. Това означава, че ролята на държавата в икономиката е ограничена до създаване на правила за свободна конкуренция и следене за тяхното спазване. Държавните интервенции в полза на едни или други икономически субекти са характерни за централизираните планови икономики, които се провалиха. Неслучайно и днес големите провали в страната са в икономическите сектори, контролирани, регулирани и субсидирани от държавата – енергетика, железопътен транспорт, селско стопанство, здравеопазване, образование... На тази основа лесно можем да предвидим колко тежки ще са последиците за обществото, ако държавата интервенира в търговията и отношенията по веригата на доставки, макар и с най-добри намерения.

Ние, членовете на Сдружението за модерна търговия, приветстваме желанието на Европейската комисия да предотвратява нелоялните практики чрез саморегулация, а не чрез национални законодателни промени, които според Комисията не дават очаквания резултат и вместо това удрят производителите, особено малките и средните, които са най-уязвими от постоянно променящите се закони. И се надяваме, че държавата ще обърне нужното внимание на подкрепяната от Европейската комисия и основните европейски организации на бизнеса, производителите и търговците „Инициатива за веригата на доставки” (Supply Chain Initiative), имаща за цел да осигури спазването на основните принципи за добри търговски практики, около които се обединиха всички заинтересувани страни в рамките на Форума на високо равнище за по-добре функционираща верига на предлагането на храни.

Ние инвестирахме в България над 4 млрд. лв., създадохме около 22 хил. работни места, изсветлихме голям дял от търговията, която преди нас беше преобладаващо сива, подобрихме начина на живот на българските потребители, като им предоставихме невиждано голям избор при високо качество и ниски цени. Около 4 млн. българи седмично влизат и пазаруват в нашите магазини. Средно всяка верига за бързооборотни стоки в нашето сдружение работи с около 834 български доставчика, а противно на разпространяваните митове средно 55% от стоките в магазините ни са български. Ние с готовност предоставяме нашия опит и знание на българските производители и подкрепяме най-конкурентоспособните от тях да излязат на международните пазари. В същото време полагаме усилия да ги подпомогнем и на вътрешния пазар, включително като стимулираме потребителите да изберат български стоки. Но накрая изборът прави Негово Величество Потребителят. Затова устойчивото увеличаване на потреблението на български стоки зависи от подобравянето на конкурентоспособността на българските производители.  

Ние се отнасяме с уважение към различните мнения и позиции и разчитаме, че нашите партньори в държавните институции и неправителствените организации ще аргументират своите идеи за промени с уважение към думите, фактите, Конституцията и законите на България и ЕС. Ние отново заявяваме публично, че сме готови за конструктивен диалог с държавата и неправителствения сектор в полза на българските потребители и производители.  И апелираме към всички заинтересувани страни да не търсим „лесни” повърхностни решения на сложните предизвикателства, а да се опитаме заедно да намерим разумни, прагматични и устойчиви решения, които ще подобрят бизнес средата, без да навредят на потребителите.

15 декември 2013 г.

ИПИ: Войната с търговските вериги достига нови хоризонти


Препубликуваме текста под заглавие "Войната с търговските вериги достига нови хоризонти" на икономиста от Института за пазарна икономика (RMR) Зорница Славова по повод новия проект за промени на Закона за защита на конкуренцията:
Особено след разгара на кризата, когато икономиката и бизнесът не вървяха много добре, все по-често започнаха да се чуват призиви на производителите държавата да се намеси в отношенията им с търговските вериги. Писаха се законопроекти, предлагаха се различни безумия (например веригите да са затворени за почивните дни), а неотдавана министърът на икономиката дори обеща на българските производители, че ще осигури държавна помощ за създаване на хипермаркет само за техните стоки. През последните три години неколкократно сме коментирали тези предложения (виж тук, тук, тук и тук), но преди дни управляващите изготвиха нов законопроект за промени в Закона за защита на конкуренцията, чиято цел очевидно е борба с веригите. 
Според законопроекта Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) ще трябва ежегодно до 30 юни да изготвя списък на предвиятията със „значителна пазарна сила” (§2 и §5 от законопроекта). Има много неясноти около това как ще се определят кои предприятия ще влязат в „черния списък” и по какви критерии. Ясно е обаче, че целият законопроект е направен, за да може държавата по своя преценка да се меси на пазара, да санкционира и да задължава различни частни субекти. Промените редят абсурд след абсурд. Ето какво пише в мотивите към законопроекта: 
„В проекта за Закона за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията се въвежда понятието „значителна пазарна сила” за предприятие, което самостоятелно или съвместно с други (?) се ползва от позиция, равностойна на господстващата (?), представляваща позиция на икономическа сила, която му позволява (?) да следва поведение до съществена степен (?) независимо от доставчици, потребители и крайни потребители (?), тъй като неговите доставчици или купувачи са зависими от него.” 
Това поставя редица въпроси: Какво означава „самостоятелно или съвместно с други”? Какво означава „позиция, равностойна с годподстваща”? Това не е ли направо господстваща позиция? Явно значи няма да бъде съвсем равностойна? Защо предприятие, имащо икономическа сила, която му позволява да действа независимо, трябва да влиза в „черния списък” и КЗК да го следи? Нали законът преследва и наказва тези, които се възползват от господстващото си положение, а не самото господстващо положение? Какво означава предприятието да е независимо до „съществена степен”, включително от клиентите си? 
Да не говорим, че КЗК трябва да се превърне в анализиращ орган за всички предприятия във всички сектори, което най-малкото изглежда непосилна задача и е много далеч от функциите и целите на тази институция
Време е тези безумия да спрат. Първо, това е група намеса на частния пазар. Второ, основните потърпевши са потребителите, тъй като всяко едно от предложенията в тази посока неминуемо ще доведе по по-малък избор и по-високи цени. Трето, никой не задължава производителите да работят с големите търговски вериги. Четвърто, в момента има достатъчно закони, които да уреждат ясните правила в търговските взаимоотношения и държавата трябва да насочи усилията си към тяхното спазване, което става основно чрез дейността на КЗК по разкриване и санкциониране на нарушения на конкуренцията.

В. "Капитал": Властта подготви закон за разправа с бизнеса



Според статията желанието на държавата да регулира отношенията между производители и търговци "избива в опити, еднакво смехотворни, неефективни и вандалски". Новият проект е определен като "творение, което може и да е замислено с добро, но не му личи" и "по-скоро лост за намеса на държавата в бизнеса на избрани от нея фирми без точни правила, но пък по списък". Ето някои избрани части от текста:
Накратко новите постановки в ЗЗК увеличават значително правомощията на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) и въвеждат доста широкото понятие "значителна пазарна сила", в което могат да попаднат неограничен брой компании от всякакви области на икономиката.
Ако се приеме подготвения проект, КЗК ще налага и много сериозни санцкии – до 10% от оборота на компания или група от компании, щом антимонополния орган постанови, че те засягат интересите на потребителите като "значителна пазарна сила
От мотивите става ясно, че цел на текстовете са търговските вериги. Но от реално написаните поправки в закона излиза, че регулаторът ще има свръхправомощието да определя кои дружества имат значителна пазарна сила на всеки пазар, да изготвя списък с тях и после да влияе пряко върху дейността им - нещо като комисия по цените, но с предварителен подбор на жертвите.
Засега проектът не е пуснат за обществено обсъждане. Според източници на вестника обаче написаните в икономическото министерство текстове вече са дадени за мнение на определени институции и сдружения.
Според проектозакона, КЗК ще има и правото да разглежда договорите на нарочените компании със "значителна пазарна сила" и евентуално - да наложи промяната им. Освен това същите фирми ще са длъжни да публикуват на страницата си в интернет или общите си условия, или примерните договори, които подписват с доставчици и купувачи. Подобно изискване означава отпадане на търговската тайна, от което могат да пострадат всички страни по договорите.
Друга част от предложените промени са откровена административна намеса в свободата на пазара – забрана за "силните" предприятия да дават различни условия на партньорите си. Тоест, ако някой купува от голям производител 1000 бройки от даден продукт, а от по-малкия – само 10, той ще трябва да го прави по еднакви цени, с еднакви отстъпки. 
Проектът се опитва да удари и по собствените марки – ако някой продава такива, той няма да има право да откаже предлагането на сходен продукт с марка на производител. 
Идеята за подобни промени не се приема особено добре нито от производителите, нито от търговците, които потърсихме за мнение.