25 ноември 2013 г.

Министър Греков: Имаме много добра комуникация с веригите


Търговските вериги в България са силно фокусирани върху желанията на потребителите, но едновременно с това компаниите в Сдруженито за модерна търговия винаги са проявявали готовност за продуктивен диалог с държавните институции и доставчиците с цел повишаване на конкурентоспособността на българските производители. Радваме се, че нашите усилия се оценяват от земеделския министър Димитър Греков:  
Проф. Греков съобщи, че агроведомството продължава срещите между браншовите организации и големите търговски вериги. "Работим усилено, така че за следващата година още отсега да се планира какви продукти - месо, плодове, зеленчуци, могат да се реализират във веригите. Това е пътят - продуктите първо да се договорят и след това да се произведат и продадат. Имаме много добра комуникация с веригите. Но част от вината е на самите производители, защото те са подготвени за по-семпъл пазар", коментира министърът.

13 ноември 2013 г.

Тяхната (парадоксална) борба


Публикувам част от текст на икономиста Петър Ганев в "Труд" под заглавие "Несъществуващият консенсус на прехода". Цитатите са особено важни в контекста на опитите на държавата да ограничи правото на избор на потребителите чрез нови регулации на търговията:
"Ако сравнително успешно сме ограничили вмешателството на политиците на макрониво, сега трябва да го направим и на микрониво. Да, държавата не е добър стопанин, бои се от конкуренция и всячески ограничава избора на хората. Това си остава вярно твърдение и днес. Всички монополи са създадени от държавата. Здравната каса е монопол. Енергетиката е монопол, в това число и частните ЕРП-та, но защото държавата е записала в закона те да бъдат монопол. Пътническите железопътни превози си остават монопол. Всички монополи са там благодарение на държавата. Политиците обаче не говорят за тях, а се "борят" за конкуренция в сектори, където такава има - например търговията на дребно и търговските вериги. Виждате ли парадокса? Политиците, под предлог, че борят монополите се фокусират точно там, където хората имат избор." 
"Изключително интересни на този фон са аргументите на левите интелектуалци. И те ще говорят за олигархия и монополи, но ще заклеймят пазара за тяхното съществуване. Дивият капитализъм ще е виновен за всичко грозно в нашето общество. Поддръжниците му ще бъдат платени и водени от нечии интереси. Ще бъде конспиративно, ще бъде увлекателно. Под общия аргумент за солидарност и социална справедливост ще мине защитата на всичко държавно и критиката на всичко частно. Личният интерес ще бъде заклеймен и всички ще се чувстваме виновни, че не сме на нивото на благородната държава. Това не е просто демагогия, това е морален канибализъм."

Националсоциализмът и големите магазини


От няколко години ме преследва чувството, че нещо в българския, а и не само в българския, политически живот е колкото неприемливо, толкова и познато. Най-накрая, коментирайки един доста неразумен проект за закон, намерих източника, на който приличат тези съвременни неприятности. 
Това е програмата на Националсоциалистическата работническа партия на Германия (НСРПГ). Тя е един от доказателствените материали на Нюрнбергския процес. Той показва, че тази партия е терористична и антихуманна организация, поради което тя е забранена и разпусната още преди приключването на процеса.
Красен Станчев публикува програмата с "кратък коментар за съвременните й проявления". Точка 16, в курсив, се отнася за търговските вериги, а след нея е коментарът на икономиста:
„16. Ние искаме създаване на здрава средна класа, незабавно обобществяване на големите магазини, които да бъдат отдадени под наем на ниски цени на малки търговци като при това сериозно се разгледат мерките, които осигуряват, че всички малките търговци доставят нужното на държавата, провинциите и общините.“ 
Един дебат за „големите търговски вериги“ от последните две години е невероятно близо до тази фразеология. 
Фактически същите са всички позовавания на „малкия бизнес“ като причина една или друга необоснована правителствена политика. А и всички български партии се правят на негови защитници. Всъщност не е възможно да се направи ясна разлика между голям и малък бизнес, а последният няма почти никакъв смисъл без „големия“ бизнес, а целта на всеки бизнес е да печели и да стане голям.

Търговските вериги стимулират българското производство


Търговски вериги, членуващи в Сдружението за модерна търговия сключиха 36 нови договора с български производители, с които установиха контакт през април по време на две изложения за произведени в България хранителни стоки. Водят се преговори за още 12 договора.

Изложенията се проведоха по инициатива на икономическото министерство с подкрепата и участието на осем търговски вериги от сдружението - Билла, Карфур, Кауфланд, Лидл, Метро, Пени, Пикадили и Т-Маркет – които поеха основната част от разходите. Българските производители участваха безплатно.

Изложенията за български стоки се проведоха в Пловдив за Южна България и Велико Търново за Северна България. На тях около 200 малки и средни български производители представиха на големите търговски вериги своята продукция. Още тогава производителите и търговците бяха единодушни, че инициативата е успешна. Търговци споделиха, че са открили много добри компании, предлагащи стоки с високо качество на конкурентни цени и сключването на договори с най-конкурентоспособните от тях е въпрос на време, необходимо за по-детайлни разговори и преговори. "Производителите се бяха подготвили много добре - с мостри, сертификати, презентации. Открихме много интересни компании", коментира топ мениджър на голяма търговска верига.

Подкрепата и участието на търговските вериги от сдружението в тези изложения е част от стратегията ни за стимулиране на българското производство. Към момента делът на българските стоки в търговските вериги за бързооборотни стоки, членуващи в сдружението е 55%, а всяка от веригите има средно около 834 български доставчици.

3 ноември 2013 г.

Търговските вериги в защита на производителите и потребителите


Това са някои акценти от участието ми в предаването Investbook по телевизия Bulgaria On Air за търговските вериги (цялото предаване може да се гледа тук).

Прогнозирания от правителството икономически растеж от 1.8% за 2014 г. е възможен, но много по-важно при планирането на държавния бюджет е да се види най-лошият сценарий и да се изгради стратегия за него.

Търговските вериги работят в условията на висока конкуренция, което е гаранция, че никой не може да злоупотребява със своето пазарно положение. Десетте най-големи вериги за бързооборотни стоки имат под 1/3 от пазара. И всеки български производител има огромен избор от търговци, при които да пласира своята продукция. Ако нито един търговец не пожелае стоката на даден производител, то най-вероятно този производител е неконкурентоспособен.

Некоректно е да се използват думите "монопол" и "картел", когато става дума за търговските вериги. Защото монополът предполага липса на избор на друг доставчик, а картел е невъзможен в условията на жестока конкуренция и пазарни размествания, каквито има в България. Затова, за разлика от редица производствени сфери в страната, при търговските вериги не е откриван картел.

Част от депутатите, които в предишния парламент внесоха законопроект за промяна на Закона за защита на конкуренцията, въвеждащ понятието "злоупотреба със значителна пазарна сила", вече признават, че проектът е бил лош. Защото всъщност той ще удари българските производители, а най-много ще пострада малкия и средния бизнес. Дори от Зелената книга на Европейската комисия за нелоялните търговски практики става ясно, че местните регулации, които целят да помогнат на производителите, на практика повече вредят и се налага да се отменят.

В публичното пространство обаче продължават да излизат идеи, които не са комуникирани с търговските вериги. Например идеята супермаркетите да се затворят през уикендите, която взриви българското общество. И тази и другите лансирани идеи са вредни за българските потребители, които искат качество на ниски цени и голям избор. Не случайно делът на модерната търговия при бързооборотните стоки постоянно се увеличава и вече е около 40% от пазара.

Опитите да се слага таван на "надценките", тоест върху цената на търговските услуги, противоречат на законите и фолософията на Европейския съюз и са против интересите на пазарните субекти.

Търговските вериги помагат на конкурентоспособните български производители да разширят бизнеса си като увеличат продажбите си в страната, а на най-добрите - да излязат на световните пазари. Веригите постоянно трансферират към българските производители огромното си ноухау. Те имат сериозен стимул да подпомагат износа на българските производители, защото така производството и продажбите се увеличават в пъти, което води до икономии от мащаба и позволява допълнително сваляне на цените.

Неконкурентоспособните производители трябва да помислят как да подобрят управлението си, да оптимизират разходите си, да развиват брандовете си и да оказват натиск за подобряване на бизнес средата - например да се либерализира енергийния пазар, за да паднат цените на тока за бизнеса, да влезе страната в еврозоната, за да паднат лихвите по кредитите, да се подобри методиката за изчисляването на субсидиите.

В осемте търговски вериги за бързооборотни стоки в Сдругението за модерна търговия делът на продаваните български стоки е 55%. С това число разбихме един мит.

България ще спре да произвежда калпави закони и качеството на законодателсвото чувствително ще се подобри тогава, когато всяко предложение за законодателна промяна включва оценка на въздействието. Това дори е законодателно изискване, което обикновено не се спазва от самата държава. Сегашното правителство и управляващите партии се ангажираха всяка предложена от държавата регулация да бъде съпътствана с оценка на въздействието, която показва ползите и разходите на всички засегнати страни и прави анализ на всички възможности. Надяваме се този ангажимент да се спазва, за да не се приемат повече вредни закони.

Приветстваме опитите за справяне с контрабандата, защото тя води до нелоялна конкуренция и влошава бизнес средата. Но ограничаването на търговията с цигари в супермаркетите е още една идея, която ограничава избора на потребителя и върви в грешна посока. Не може да се бориш с контрабандата като спреш търговията в търговските вериги, които са 100% на свето и имат директна връзка с НАП.