22 октомври 2013 г.

Защита на българското?


Редакционен коментар в последния брой на Forbes:

Как се защитава „родното”?
От няколко години българската държава търси начин насилствено да ограничи вноса на храни и така да насърчи „родните”. Популисти от всякакви партии се опитват да настроят обществото срещу „чуждестранните търговски вериги, които извиват ръцете на българските производители”. Дори наричат веригите „монополисти”, игнорирайки факта, че десетте най-големи хранителни вериги в страната държат общо едва една трета от пазара. 
Напоследък идеите на държавата „за защита на българското” зачестиха. Започна се с предложението определен дял от стоките при търговците да бъдат български – идея, която противоречи на философията на ЕС за свободно движение. Следващото предложение – да се забрани на големите вериги да работят през уикенда, за да се подкрепят малките магазини – взриви обществото и предизвика много подигравки от типа „да затворим магистралите, за да помогнем на БДЖ”. Последва ново предложение – да се сложи таван на „надценките” на веригите. Това на практика е таван на цената на търговската услуга, което също противоречи на законодателството на ЕС. А точно преди редакционното приключване на броя държавата лансира поредната си идея – свежи плодове и зеленчуци да се доставят от не повече от 100-150 км от съответния магазин. 
Всички тези идеи са вредни, защото намаляват благосъстоянието на българите чрез вдигане на цените и ограничават избора им. Те противоречат на пазарните принципи и подхождат на централизирани икономики. А най-големият проблем е, че показват „господстващ в определени среди” мироглед, който нашият колумнист Георги Ганев нарича „идеология на преченето”.   
Защо обаче държавата ни занимава с вредни и незаконни популистки идеи? Очевидно отклонява вниманието от реалните проблеми и враждебната бизнес среда (бюрокрация, корупция, лоша защита на собствеността, централизация и монополи в „публичните” сфери като образование и здравеопазване, скован трудов пазар, нелиберализирана енергетика…), които изискват смели реформи, и го насочва към измислен враг – търговските вериги. Тази стратегия може временно да проработи за политиците на власт, но дългосрочно е губеща и за тях, и за обществото. Защото влошава бизнес средата, а оттам ограничава заетостта и доходите. Няма по-лоша защита на „родното” от „лесните” популистки идеи. И няма по-добра защита за българските производители от добрата бизнес среда.
Малко след редакционното приключване на броя се появи поредната вредна идея - ограничаване на търговията с цигари - която е още един пример за съществуващата "идеология на преченето".

Илюстрация: michael lorenzo, sxc.hu