22 октомври 2013 г.

Защита на българското?


Редакционен коментар в последния брой на Forbes:

Как се защитава „родното”?
От няколко години българската държава търси начин насилствено да ограничи вноса на храни и така да насърчи „родните”. Популисти от всякакви партии се опитват да настроят обществото срещу „чуждестранните търговски вериги, които извиват ръцете на българските производители”. Дори наричат веригите „монополисти”, игнорирайки факта, че десетте най-големи хранителни вериги в страната държат общо едва една трета от пазара. 
Напоследък идеите на държавата „за защита на българското” зачестиха. Започна се с предложението определен дял от стоките при търговците да бъдат български – идея, която противоречи на философията на ЕС за свободно движение. Следващото предложение – да се забрани на големите вериги да работят през уикенда, за да се подкрепят малките магазини – взриви обществото и предизвика много подигравки от типа „да затворим магистралите, за да помогнем на БДЖ”. Последва ново предложение – да се сложи таван на „надценките” на веригите. Това на практика е таван на цената на търговската услуга, което също противоречи на законодателството на ЕС. А точно преди редакционното приключване на броя държавата лансира поредната си идея – свежи плодове и зеленчуци да се доставят от не повече от 100-150 км от съответния магазин. 
Всички тези идеи са вредни, защото намаляват благосъстоянието на българите чрез вдигане на цените и ограничават избора им. Те противоречат на пазарните принципи и подхождат на централизирани икономики. А най-големият проблем е, че показват „господстващ в определени среди” мироглед, който нашият колумнист Георги Ганев нарича „идеология на преченето”.   
Защо обаче държавата ни занимава с вредни и незаконни популистки идеи? Очевидно отклонява вниманието от реалните проблеми и враждебната бизнес среда (бюрокрация, корупция, лоша защита на собствеността, централизация и монополи в „публичните” сфери като образование и здравеопазване, скован трудов пазар, нелиберализирана енергетика…), които изискват смели реформи, и го насочва към измислен враг – търговските вериги. Тази стратегия може временно да проработи за политиците на власт, но дългосрочно е губеща и за тях, и за обществото. Защото влошава бизнес средата, а оттам ограничава заетостта и доходите. Няма по-лоша защита на „родното” от „лесните” популистки идеи. И няма по-добра защита за българските производители от добрата бизнес среда.
Малко след редакционното приключване на броя се появи поредната вредна идея - ограничаване на търговията с цигари - която е още един пример за съществуващата "идеология на преченето".

Илюстрация: michael lorenzo, sxc.hu

1 октомври 2013 г.

Идеология на нулевата сума


В най-новия брой на българския Forbes Георги Ганев, един от най-влиятелните икономисти в България, пише за идеята на група депутати да забранят на търговските вериги да работят през уикендите. Пълният текст може да се прочете тук, а ето частта от текста, в която става дума за голямата картина, обясняваща какво стои зад тази конкретна идея:
Скрит зад паравана на благите думи стои определен начин на мислене, мироглед, за това що е бизнес и що е стопанска дейност. Според него начинът един бизнес да успява е да се пречи на всички останали да реализират други възможности. Очевидно е, че самото наличие на така оспорваните обороти на хипермаркетите означава, че там се случват сделки между продавачите и купувачите и единственият начин да има сделки е ако те са взаимно изгодни. Това че българските домакинства избират да пазаруват в хипермаркети, означава, че те го предпочитат – заради цените, асортимента, наличието на всичко на едно място или удобството на преноса на купеното до дома. Те печелят благосъстояние от това. 
А е очевидно от направеното предложение, че правещите го не виждат друг начин за подобряване на положението на „малките квартални магазинчета“, освен елиминирането на тези възможности. Предложението да се затворят хипермаркетите през уикендите е предложение да се намали благосъстоянието на българските домакинства и чрез забрана със силата на държавната принуда една малка част от това благосъстояние да се пренесе към една малка група хора. 
Независимо че конкретното предложение беше доста бързо оттеглено, един от големите проблеми на обществото не е самото то, а идеологията, мирогледът, който стои от другата му страна. Този мироглед си съществува, а в определени среди и господства. Техническото му име е „идеология на нулева сума“, защото почива на убеждението, че единственият начин даден човек да живее по-добре е друг да живее по-зле – положителното за едни е отрицателно за други и сумата е нула.
Тази идеология е в противоречие със самата същност на понятието за предприемачество и изповядващите я са отрицание на самата същност на думата предприемач. Предприемачът е по дефиниция човек, който непрестанно вярва и търси възможни човешки взаимоотношения и взаимодействия, при които всички печелят и сумата от резултатите е стриктно положителна. Човек, който не вярва в това, трудно може да има каквато е да било полезна функция за обществото. 
В крайна сметка послевкусът от цялата история се изчерпва с един оставащ да виси въпрос: доколко нещо, независимо малко или средно, за което единственият шанс за оцеляване е да се пречи на възможностите на другите да живеят както предпочитат, изобщо има моралното право да се нарича „бизнес“?