12 септември 2013 г.

Истинските проблеми на земеделските производители

Николай Вълканов, икономист в ИПИ

В България често реалните проблеми на производителите се игнорират, тъй като изискват сериозни анализи и трудни решения. И вниманието се насочва към несъществуващи проблеми, които се пакетират така, че да се харесат на публиката.

Това се случва и в селското стопанство, където се правят опити фокусът да се пренасочи от реалните проблеми на земеделците и животновъдите към несъществуващ проблем между тях и търговските вериги.

Добре е, че има проучвания на независими неправителствени организации, които търсят истинските предизвикателства за производителите. Ето избрани части от проучване на Николай Вълканов, икономист в Института за пазарна икономика, публикувано в сайта на института:
Основните проблеми на анкетираните селскостопански производители са свързани най-вече с разликата в размера на получаваните субсидии в България и в други страни членки на ЕС, както и раздробената собственост върху земята
Като основен проблем в зърнопроизводството се очертава и високата степен на концентрация на земя в свръх-едрите производители. На много места в употреба влизат нелоялни практики като разпределение на търгове за наемането на общинска земя между големите играчи, очертаване за подпомагане на земи на по-малки производители, обработване и засяване на земи на малки производители, които те вече са обработили. 
В отворените въпроси като проблеми още се изтъкват огромната бюрокрация и липсата на правила. Затова едва ли е изненада, че ролята на държавата в сектора се определя като един от сериозните проблеми (на 3-о място по важност от зеленчукопроизводителите и 4-о място в отраслите „зърнопроизводство” и „животновъдство”). От държавната политика зависи и решаването на много сериозни проблеми като въпроса със субсидиите от ЕС, а евентуално и с комасирането (окрупняването) на земята. Както е добре известно, немалки разлики в размера на директните плащания между България и някои от старите страни членки на ЕС (като Гърция, Холандия, Белгия и др.) ще има и през 2020 г. Позицията на страната относно Общата селскостопанска политика има нужда от сериозно преосмисляне. 
От изнесените резултати става ясно, че отраслите животновъдство, производство на плодове и особено зеленчукопроизводството имат сериозни проблеми с конкурентоспособността си на вътрешния пазар. Може да се предположи, че техният дял в производството на земеделска продукция ще продължи да спада през следващите години, ако условията за бизнес не се променят.