30 септември 2013 г.

7 аргумента срещу насилственото намаляване на срока за плащане


Държавата отново се опитва да измести фокуса от реалните проблеми на хората и бизнеса, чието решаване изисква задълбочен анализ и воля за реформи, към несъществуващи проблеми.

Търговските вериги да се разплащат с доставчиците си в срок от 30 дни от получаването на стоката, а при забавяне да подлежат на санкции. Това е една от мерките, които БСП обмисля, за да насърчи българското производство и да се бори с монополите, научи "Труд".
В статията е цитирана и част от позицията на сдружението. Ето и по-разширено представяне на нашите аргументи защо предложението е вредно:

1. Директива на ЕС е определила срок за плащане до 60 дни, а не до 30. И това не е случайно. Различните стоки имат различно време за реализация. Например свежите храни се реализират по-бързо от домакинските уреди. Затова срокът на плащане обикновено зависи от времето за реализация. В България средният срок на плащане от веригите към доставчиците е значително по-кратък от средното време за реализация на продуктите. Това означава, че дори в момента търговските вериги кредитират доставчиците.

2. Срокът на плащане е само един от важните параметри по даден договор. Ако държавата насилствено наложи по-кратки от сегашните срокове, това не може да не се отрази на другите параметри по сделката. Защото кредитирането си има цена и някой трябва да я поеме. Ако доставчиците не поемат цената, тя ще се прехвърли на потребителите. 
  
3. Обикновено при малките производители, които отскоро са на пазара, времето за реализация на стоките е относително по-дълго. Това означава, че регулацията ще изхвърли от пазара малките производители. Кой ще поеме отговорността за това?  
  
4. От аргументацията на инициаторите на регулацията се подразбира, че тя ще се отнася само за срока на плащане към българските доставчици. Това противоречи на законодателството на ЕС, тъй като става дума за дискриминация на останалите доставчици. Но ако допуснем, че въпреки това Народното събрание приеме промяната, тя ще насърчи вноса. Ако все пак свитият срок се отнася за всички доставчици, то не може да се говори за насърчаване на българските.

5. Намаляването на срока на плащане от търговските вериги към доставчиците не може да има нищо общо с "борбата с монополите". В търговията на бързооборотни стоки не само няма монопол, но има жестока конкуренция между хиляди търговци. Най-големите 10 търговски вериги държат едва 31% от пазара, а цялата модерна търговия има само 40% пазарен дял. Най-добрата измислена в света мярка за "борба с монополите" е свободната конкуренция. Каквато, за разлика от търговията на бързооборотни стоки, все още няма в много ключови сфери на българската икономика - енергетика, здравно осигуряване, пенсионно осигуряване, образование. 

6. Възникват и много въпроси, които до момента нямат отговор. Например, за кого се отнася разпоредбата - за търговските вериги за бързооборотни стоки, за всички търговци, или за всички бизнеси? Обсъдена ли е идеята със засегнатите страни и големите работодателски организации? Защото със Сдружението за модерна търговия въпросът не е дискутиран. Направена ли е оценка на въздействието, каквато правителството се ангажира да прави преди всяка нова регулация.

7. За бизнесът е важно не държавата да налага със сила по-кратки срокове, а да се спазват свободно договорените срокове в договорите. И в този смисъл – държавата спазва ли сроковете за плащане към бизнеса?

Намаляването на срока за плащане е петата пулично комуникирана вредна идея на държавата за регулиране на търговията в рамките на един месец. Първата беше да се определят квоти за български стоки в търговските вериги, втората - да се забрани на веригите да работят през уикендите, третата - да се сложи таван на "надценката" (цените на търговските услуги), и четвъртата - свежите стоки да се доставят най-много от 100-150 км. от съответния магазин (повече за тези идеи можете да прочетете тук и тук). Това се нарича враждебна бизнес среда. А се чудим къде отидоха инвеститорите. 

Илюстрация: Свилен Милев, sxc.hu

28 септември 2013 г.

Държавата преди всичко не трябва да пречи


Ето най-важото от участието ми в сутрешния блок на TV7 за проблемите на българските производители:
Има проблем със субсидиите и той не е само в размера им, но и в начина, по който се изчислява. България се договори по начин, който стимулира едни видове производство и обезсърчава други. Благодарение на това, че субсидиите се изплащат на площ, българското земеделие до голяма степен се пренасочи към зърнопроизводството и възникнаха дефицити и проблеми в производството например на зеленчуци. Когато правим анализи какво пречи повече български производители да бъдат конкурентоспособни и да изкарат своята продукция в чужбина, виждаме например, разликата в цените на енергетиката като един от компонентите. Знаете, че енергията за бизнеса е по-скъпа, отколкото за домакинствата, поради което се получава една сериозна разлика за енергоемките производства. Разбира се, има и общи проблеми за всички предприемачи бизнеси в България, за които от доста време си ги говорим, но за съжаление нищо не се случва. 
Въпросът, който трябва да си зададат българските политици и предприемачи е как да направим българските производители по-конкурентноспособни, така че нашето производство да бъде атрактивно не само в България, но и в чужбина. 
Държавата преди всичко не трябва да пречи. 
Когато има контрабанда, това означава, че държавата не си върши работата. Контрабандата насърчава сивия сектор и пречи на белия сектор, защото създава нелоялна конкуренция. Държавата трябва да се справи с този проблем. Не е работа на държавата да подкрепя специално един или друг бизнес, но е работа на държавата да направи така, че всички компании, всички бизнеси да бъдат поставени при равни условия. Пример за обратното е предложението да се забрани на търговските вериги да работят събота и неделя, за да можели да работят малките магазинчета. 
Водещият казва, че това е било безумно.
То беше безумно, но беше част от поредица вредни предложения, които продължават. И ние сме много притеснени от философията, при която едни трябва да спечелят, но за сметка на други. Бизнесът не е игра, чийто резултат е нулева сума. Има ситуации, в които всички могат да спечелят. 
Васил Василев, другият гост в студиото, защитава тезата, че "тези вериги, които внасят и за които толкова много се говори, на практика от тях не остава тук, във фиска почти нищо, всичко се прилива и изчезва нанякъде".
Не можах да разбера точно аргумента, но само в нашето сдружение веригите за бързооборотни стоки са инвестирали в България над 4 млрд. лв. Благодарение на търговските вериги огромна част от сивия сектор изчезна, благодарение на тях, хората имат огромен асортимент, включително на много евтини и на много скъпи стоки. Благодарение на търговските вериги хората си промениха начина на живот, ако щете. Цените паднаха значително. Има много ползи, оптимизираха се процеси, влезе ноу-хау. Голяма част от българските производители израснаха благодарение на търговските вериги и най-добрите, най-конкурентоспособните от тях, със знанието и опита на търговските вериги вече излизат на международните пазари. Това е процес, който тече и който за съжаление не намира достатъчно място в медиите, може би защото и конкретни примери не могат да се посочват заради ограничението ви за споменаване на брандове и компании.

19 септември 2013 г.

Още един продукт на фабриката за вредни идеи


Сдружението за модерна търговия, обединяващо голяма част от най-големите търговски вериги, разбра от медиите за поредната идея на държавата за регулиране на търговията. "Търсим начин доставките на свежи плодове и зеленчуци в търговските вериги да се правят от райони, отдалечени на не повече на 100-150 километра от магазина", е казал пред журналисти министърът на земеделието и храните Димитър Греков.

Това е поредният продукт на работещата на пълни обороти държавна фабрика за вредни идеи. Независимо, че детайли за предложението все още не са известни, със сигурност може да се каже, че подобно ограничение ще вдигне цените на свежите плодове и зеленчуци - заради дефицитите, които неминуемо ще възникнат, както и заради нуждата от повишаване на разходите на търговците за логистика и проверка на качеството.

Вероятно идеята е вдъхновена от подобни регулации във Франция, които целят скрито ограничаване на вноса и насърчаване на местното производство. Но първо, дори и в развити страни, като Франция, има вредни регулации, като тази. И за България е по-добре да търси и прилага добрите, а не лошите примери от света. Второ, Франция има много развито селско стопанство и въпросните ограничения не водят до драстични дефицити. И трето, френските потребители са значително по-богати от българските и могат по-лесно да преглътнат вдигането на цените.

Ефектът за самите земеделски производители също е много спорен. Ето позицията по темата на техен представител в статия на в. Сега:
Според председателя на Асоциацията на земеделските производители Христо Цветанов и новата идея е напълно неприложима. "Поредна щуротия. Това изобщо не може да се случи. След октомври няма никакви количества свежи плодове и зеленчуци", коментира той вчера пред "Сега". Най-важното е да се възроди родното производство - чрез субсидии, намаляване на административната тежест. "Има толкова неща, които трябва да се направят. Иначе с какви плодове и зеленчуци ще ги зареждаме", каза Цветанов. 
Интересно е, че дори министър Греков изглежда не вярва на собствената си идея:
"Нашите производители не могат да осигурят необходимото качество, количество и опаковка на продуктите и не са достатъчно конкурентни", призна вчера, след като представи идеята, и Димитър Греков. 
Снимка: veg92, sxc.hu

12 септември 2013 г.

Истинските проблеми на земеделските производители

Николай Вълканов, икономист в ИПИ

В България често реалните проблеми на производителите се игнорират, тъй като изискват сериозни анализи и трудни решения. И вниманието се насочва към несъществуващи проблеми, които се пакетират така, че да се харесат на публиката.

Това се случва и в селското стопанство, където се правят опити фокусът да се пренасочи от реалните проблеми на земеделците и животновъдите към несъществуващ проблем между тях и търговските вериги.

Добре е, че има проучвания на независими неправителствени организации, които търсят истинските предизвикателства за производителите. Ето избрани части от проучване на Николай Вълканов, икономист в Института за пазарна икономика, публикувано в сайта на института:
Основните проблеми на анкетираните селскостопански производители са свързани най-вече с разликата в размера на получаваните субсидии в България и в други страни членки на ЕС, както и раздробената собственост върху земята
Като основен проблем в зърнопроизводството се очертава и високата степен на концентрация на земя в свръх-едрите производители. На много места в употреба влизат нелоялни практики като разпределение на търгове за наемането на общинска земя между големите играчи, очертаване за подпомагане на земи на по-малки производители, обработване и засяване на земи на малки производители, които те вече са обработили. 
В отворените въпроси като проблеми още се изтъкват огромната бюрокрация и липсата на правила. Затова едва ли е изненада, че ролята на държавата в сектора се определя като един от сериозните проблеми (на 3-о място по важност от зеленчукопроизводителите и 4-о място в отраслите „зърнопроизводство” и „животновъдство”). От държавната политика зависи и решаването на много сериозни проблеми като въпроса със субсидиите от ЕС, а евентуално и с комасирането (окрупняването) на земята. Както е добре известно, немалки разлики в размера на директните плащания между България и някои от старите страни членки на ЕС (като Гърция, Холандия, Белгия и др.) ще има и през 2020 г. Позицията на страната относно Общата селскостопанска политика има нужда от сериозно преосмисляне. 
От изнесените резултати става ясно, че отраслите животновъдство, производство на плодове и особено зеленчукопроизводството имат сериозни проблеми с конкурентоспособността си на вътрешния пазар. Може да се предположи, че техният дял в производството на земеделска продукция ще продължи да спада през следващите години, ако условията за бизнес не се променят.

5 септември 2013 г.

Време е фабриката за вредни идеи да затвори


Този текст, написан по повод една вредна идея за регулиране на търговските вериги, беше публикуван във в. "Труд" на 30 август. В него синтезирано съм представил основните аргументи на Сдружението за модерна търговия срещу идеята. Но най-важното в този текст е поставянето на конкретното предложение в контекста на голямата картина. Защото то не е изолиран случай, а част от поредица вредни идеи за регулиране на търговията и бизнеса, която съвсем не е случайна.   

Фабриката за вредни идеи да затвори

Депутати предложиха да се забрани на търговските вериги да работят през уикенда. След негативна и подигравателна обществена реакция, предложението бе частично оттеглено.

Защо идеята е вредна? Най-потърпевши ще бъдат потребителите, особено най-бедните, защото цените ще се вдигнат и правото им на избор ще бъде ограничено. Българските производители също ще бъдат засегнати, тъй като малките магазини нямат достатъчна площ за стоките им. Държавният бюджет ще пострада, защото част от търговията отново ще отиде в сивия сектор, което означава по-ниски приходи от данъци. Търговските вериги също ще бъдат засегнати, защото поставянето им в неравноправно положение спрямо кварталните магазини при равни други условия ще свали оборота им. Младите хора, при които безработицата е най-висока, ще загубят една от възможностите да си осигурят доходи през уикенда. Всички българи ще поемат част от цената, защото такива непазарни идеи плашат инвеститорите.

Идеята обаче е само върхът на айсберга. След като България бе ударена от кризата и не успя да се справи с новите предизвикателства, изискващи смели реформи, доста политици решиха, че имат нужда от враг, върху когото да прехвърлят вината от своя провал. И започнаха кампания срещу големите търговци тип „лошите чужди вериги мачкат родните производители”. Този начин на говорене, базиран на атрактивни фрази без съдържание, измести фокуса от реалните предизвикателства към несъществуващ проблем.

Основното предизвикателство за икономиката днес е високата безработица и ниските доходи. А причината за тях не са търговските вериги, а враждебната бизнес среда: липсата на съдебна система, която да защитава собствеността и да решава справедливо споровете; бюрокрацията, която е тежко бреме за бизнеса; корупцията, която допълнително обременява фирмите и води до нелоялна конкуренция; тромавото трудово законодателство, което пречи на свободното договаряне; постоянните идеи за нови вредни и лошо аргументирани регулации, които повишават риска за предприемачите и инвеститорите; непродуктивната образователна система, която бълва неподготвени за трудовия пазар хора. Лошият бизнес климат, предизвикан от постоянното отлагане на спешни реформи удря всички, но най-тежко малките фирми, които са най-беззащитни. Това са реалните предизвикателства пред българските производители. И те имат нужда от сериозни решения, от структурни реформи, а не от популистки идеи, които задълбочават кризата.  

Вече няколко години търговските вериги в България работят под постоянни заплахи за нови вредни за обществото държавни регулации, много от които са дори незаконни. Новата идея на същите депутати да бъде наложен таван на цените на търговските услуги и предложението от преди няколко седмици на земеделското министерство веригите да продават определен минимален дял български стоки противоречат на законодателството на ЕС. А искането на отделни производители веригите да премахнат някои такси и да сложат лимити на отстъпките по видове стоки е на практика покана за картел по българското и европейското законодателство.

Междувременно, при жестока конкуренция помежду си, веригите работят успешно с конкурентоспособните български производители, предоставят им ценно ноухау, помагат на най-добрите да излязат на международните пазари и ги подкрепят с кампании, подканящи потребителите да изберат българското. Рекордният износ и огромният му ръст през последните години, което спаси икономиката от много по-тежка рецесия, се дължи и на търговските вериги, които продават български стоки в магазините си в други страни.

Нови регулации в търговията, като лансираните през последните години, само ще навредят на българските производители и потребители. Дори Европейската комисия написа тази година в Зелената книга за нелоялните търговски практики, че националните опити за регулации са неуспешни и вредят, особено на малките производители. Комисията изрично подчертава, че има нелоялни практики и от страна на производители. А до края на годината тя ще се произнесе дали има нужда от регулация и каква. Много е вероятно Европейската комисия да препоръча саморегулации, каквито вече има и в България. Но във всички случаи няма логика българската държава да хаби енергия и ресурс за нови регулации в контекста на очакваното скорошно решение на въпроса на ниво ЕС. 

Йордан Матеев, изпълнителен директор на Сдружението за модерна търговия

3 септември 2013 г.

Икономистът Емил Хърсев за регулациите в търговията и нуждата от диалог

В свой коментар за в. "24 часа" под заглавие "Непазарните идеи противоречат и на пазара, и на конституцията" икономистът Емил Хърсев представя аргументите си срещу забраната търговските вериги да работят през уикенда и поставянето на лимити на печалбата. Извън това, той обяснява как може в магазините да има повече български стоки:
Естествено, че е хубаво да има повече български стоки. Но работа на съответните производители и на техните съюзи, а ако щете - и на администрацията, е да създаде такива условия, че българските стоки да са конкурентни на другите.  
Ако българските стоки не присъстват в достатъчна степен в търговските вериги, трябва да си зададем въпроса защо се получава така, какво пречи това да се случи.  
Едно обсъждане със съответните търговски вериги, а може би и със сдружението за модерна търговия може да даде много ценни съвети какво липсва на българските производители, за да бъдат по-добре представени по щандовете и това да стане при съответните условия. 
Разбира се, затова сме демократична страна - защото в публичното пространство могат да витаят всякакви идеи. Но е добре, преди да бъдат гласувани, да бъдат подложени на сериозна дискусия в законодателния орган, и то главно от хора, които имат професионална представа от съответната област.
Тук е мястото да кажем, че Сдружението за модерна търговия е изразявало (и формално, и неформално до правителството, различни представители на властта и бизнеса) готовност и желание да се включи в този диалог, за да се търси решение на реалните, а не на несъществуващи проблеми. Ето част от нашето писмо, изпратено на 8 август, на което все още нямаме отговор:

Кой изсветлява икономиката, държи цените ниски и дава огромен избор на потребителите? И кой иска обратното?


Вчера в. "24 часа" публикува статия със заглавие "Вериги и производители спират войната". С уточненито, че такава война никога не е имало, а дори напротив, конкурентоспособните български производители и веригите винаги са били добри партньори, представяме избрани моменти от статията:
Донякъде изненадващо, но екзотичните идеи на управляващите се оказа, че всъщност сближават производители и търговски вериги. Изказванията на депутатите от "Коалиция за България" Спас Панчев и Захари Георгиев за затваряне на хипермаркетите през уикенда и въвеждане на таван на надценките за първи път от години обединиха двете страни. Почти не може да се намери производител, търговец, икономист или потребител, който да подкрепи подобни мераци за регулация. 
България не успява да се справи с новите предизвикателства, които изискват смели реформи, и някои политици решиха, че имат нуждата от враг върху когото да прехвърлят вината за своя провал, коментира и Йордан Матеев, изпълнителен директор на сдружението за модерна търговия, в което влизат големите търговски вериги у нас. Причината за високата безработица и ниските доходи не била в хипермаркетите. 
С лансирането на популистки идеи се плашат инвеститорите в България. Вече няколко години търговските вериги работят под постоянни заплахи за държавни регулации, повечето от които дори са незаконни, твърди Матеев. Пример за това били мераците за въвеждане на задължителна квота български продукти. Това противоречи на принципите за свободен пазар на ЕС. 
Някои политици не разбират, че веригите са просто посредник, ако потребителите искаха да има само български стоки, то естествено, че ще се предлагат само такива, коментира Матеев. 
Всъщност и производителите, и търговците признават, че веригите имат основен принос за изсветляване на икономиката у нас. В тях не се приема стока без документи и доставчиците им няма как да избягат от плащане на ДДС, осигуровки и такси. Това обаче допълнително разшири пропастта между нас и работещите на тъмно, твърди [Димитър] Зоров. Стигало се до 30-40% разлика в себестойността. Например при едно и също качество сиренето излизало 10 лв./кг от редовните мандри и 6 лв. от тези, които не плащат всички налози. 
Безспорен плюс на веригите е и че увеличиха възможностите за избор на потребителите. За разлика от малките магазини, където има 2-3 продукта от една стокова група. При това от различни ценови сегменти. Веригите имат принос и за нормализиране на цените на дребно у нас. Традиционното доскоро поскъпване за Коледа и Великден изчезна.  

2 септември 2013 г.

Чия е идеята за забраната търговските вериги да работят през уикенда?


"Тези дни чухме за крути мерки от рода - да се затворят хипермаркетите в събота и неделя, за да се стимулират продажбите от малките магазинчета и бакалии. За подобни рестрикции никога не сме настоявали, нито сме предлагали." Това пише в статия за в. Труд от петък (30 август) Марияна Кукушева, член на управителния съвет на Съюз Произведено в България (вдясно можете да видите снимка на част от статията, включваща цитата).

Само три дни преди това, обаче, точно когато въпросната идея е лансирана публично от депутата Спас Панчев и все още не е ясно как ще реагира обществото, г-жа Кукушева казва пред ИнвесторБГ точно обратното:

"Тя [Марияна Кукушева] обясни, че неработно време за големите вериги през уикендите е едно от предложенията на Съюз Произведено в България“.

Информацията не се нуждае от коментар.