30 август 2013 г.

Фредерик Бастиа за работното време на търговските вериги

Автор: Петър Ганев, икономист в Института за пазарна икономика*


Големите търговски вериги да не работят през уикенда, за да могат хората спокойно да си пазаруват от малките квартални магазини. Тази брилянтна идея беше пусната в общественото пространство от български депутат, който се е заел да пише нов Закон за търговските вериги. Да, той набързо се отказа от предложението си, което било просто „подхвърлено”, но представете си с каква нагласа се тръгва да се пише подобен законопроект – с краен популизъм да ударим големите вериги.

Раждането на подобна идея в главата на роден депутат едва ли може да ни изненада, но последвалата обществена реакция като че ли носи по-важно послание. Преобладаваше не просто несъгласието, а насмешката към това законодателят да ни казва къде да пазаруваме в почивните дни. За няколко часа се родиха и много сходни идеи – например да забраним/разрушим новата магистрала до морето, та да има повече работа за държавните железници. Няма как да си чел Фредерик Бастиа и да не усмихнеш, четейки коментарите по темата.

Фредерик Бастиа е френски политически философ, икономист и публицист, живял в първата половина на 19-ти век (1801 – 1850). Един от най-известните му трудове е „Икономически софизми” – сборник с памфлети, статии и писма, които осмиват стопанските заблуди и узаконените привилегии на епохата. Софизмите на Бастиа са публикувани през 1845 г. и съдържат известната „Петиция от производителите на свещи за забрана на Слънцето”. Едно задължително четиво за родните депутати.

В тази петиция, производителите на свещи и изобщо всичко, свързано с осветлението се обръщат към законодателя, за да ги защити от гибелната конкуренция на слънцето, което убива тяхната индустрия. Молбата е да се прокара закон, изискващ „затваряне на всички прозорци, капандури, тавански прозорци, вътрешни и външни кепенци, завеси, двукрили прозорци, кръгли прозорчета, капаци на прозорци и транспаранти – накратко всички отвори, дупки, цепнатини и пролуки, през които светлината на слънцето има навика да влиза в къщите в ущърб на нашите добри индустрии”. Забележете, че от подобен закон няма да спечелят само производителите на свещи, но и много свързани производства, например производителите на лой, масло, смола и спирт. Примерът на Бастиа неслучайно е доведен до абсурд, именно за да покаже, че когато даден закон облагодетелства местното производство, това в крайна сметка е в ущърб на хората.

Обществената реакция обаче е силна, когато идеята на законодателя е толкова непосредствена – да затворят веригите през почивните дни. Законодателят едва ли ще стигне дотам, но може да удари веригите по много други начини – като започне да регулира надценките, намеси се в отношенията с доставчиците, регламентира някакъв приоритет на родните стоки и т.н. Все неща, които не са толкова непосредствени и видими за обикновения човек, но на практика имат същия ефект. Всяка една от тези мерки не звучи толкова фрапантно, но по примера на Бастиа е едно малко затъмнение на слънцето в нечия ползва – било то малките магазинчета, доставчиците или някой друг. Негативите биха били за всички потребители, изразяващи се в по-малко разнообразие, съответно избор и по-високи цени.

* Публикуваме текста от уеб сайта на института с позволението на автора