16 юни 2017 г.

България е с най-ниските цени в ЕС


България е страната с най-ниски цени в ЕС за 2016 г. По данни на Евростат цените в страната са 48% от средните в ЕС.

Цените на храните са 69.6% от средните в съюза. По-ниски са те само в Полша и Румъния, съответно 60.4% и 61.8%, което се дължи на по-ниските ставки на ДДС за храни там.



Цените на алкохолните напитки и цигарите в България са най-ниски - 56.4% от средните.


Най ниски в България спрямо ЕС са цените на разходите за дома - 29.3%.

Облеклото и обувките също са най-евтини в България с цени 79% от средните в ЕС.

Храните в България не са с по-лошо качество от тези в Западна Европа


Вестник "Стандарт" пише, че според първите резултати от проучването на Българската агенция по безопасност на храните няма съществени отклонетия в качеството на храните в България спрямо Германия и Австрия:
По отношение на етикетите на продуктите няма съществени различия, коментира за „Здравей, България" д-р Камен Николов от БАБХ. Засега не са открити съществени отклонения, те са съвсем минимални. 
Качеството на храната, която консумираме у нас, не се различава съществено от тази в другите държави. Моментните резултати показват минимални разминавания в състава на безалкохолна напитка и на продукт от месо. На етикета на безалкохолното, което е купено в България, пише, че е подсладено с фруктозо-глюкозен сироп, а за напитката от чужбина е използвана захар. 
При един от месните продукти е установено, че в българското изделие е използвана по-малко сол, но това се отчита като позитив.

9 май 2017 г.

"Нестле" и "Кока-Кола" за различните стандарти при храните

"Дойче Веле" цитира обширна статия в германския „Ди Велт” на тема дали храните в Централна и Източна Европа са с по-ниско качество в сравнение с тези в Западна Европа, както твърдят водещи политици в Чехия, Словакия, Полша и Унгария. Ето избрани части от статията.
Редица индустриалци също недоумяват - та нали досега критиците обвиняваха ЕС най-вече заради това, че се опитва да унифицира всичко и да отстрани регионалните различия. И сега изведнъж: единен стандарт за всички храни.
Ако наистина започнем да произвеждаме хранителни продукти по единни стандарти, тогава ще трябва да превъзпитаме потребителите, а това изобщо не е работа на производителя, смятат индустриалците.
Какви са фактите? Да, големите концерни продават продукти с една и съща опаковка, но в отделните страни съдържанието често пъти е различно. Хранителният технолог Ирене Таусиг-Вулф дава пример с разтворимия бульон: „В Близкия изток бульонът трябва да бъде малко по-лют има по-силен вкус на подправки. Поляците пък предпочитат по-силна зеленчукова нотка, докато в Турция искат по-интензивен вкус на месо”, казва Таусиг-Вулф, която отговаря за нормирането на вкусовете в концерна „Нестле”. Експертката обяснява пред вестника, че концерните открай време се ръководят от регионалните вкусове, което често пъти налага сериозни промени в рецептата. Сега обаче споменатите политици от Източна Европа настояват за въвеждането на задължителни унифицирани норми за съдържанието на хранителните продукти. Ако това настояване бъде узаконено, големите концерни ще трябва да обърнат концепцията си с главата надолу.
В развойния център на концерна „Нестле” в Зинген работят 220 души от 35 различни страни, които се грижат именно за това: да проучват вкуса на потребителите на различните пазари още преди разработката на нови продукти. Когато се пуска, примерно, нова готова супа, проучването на пазарите може да отнеме до две години. Таусиг-Вулф описва пред „Ди Велт” как функционира това проучване. Най-напред технолозите на концерна посещават всяка отделна страна и готвят заедно с местни хора, за да разберат на какво най-вече се държи в рамките на съответната кулинарна традиция. После елитни готвачи подготвят различни варианти на рецептата, при които се отчитат именно впечатленията на технолозите от отделните страни - например дали хората предпочитат пипера по-сладък, по-лютив или по-опушен. Накрая новият продукт се опитва от многобройни дегустатори, а когато рецептата вече е одобрена и от тях, пак идва ред на технолозите. Производството на всеки отделен продукт изисква предварително проучване на редица въпроси: има ли в съответната страна достатъчно суровини за производството му; осъществимо ли е технологически производството на конвейер; какво показва последната дегустация на новия продукт в сравнение с аналогичен продукт на конкурентна фирма. И едва когато всички тези въпроси получат положителен отговор, продуктът тръгва в масово производство.
Разбира се, роля играят и парите. Тоест - цените на съответните суровини и покупателната способност на хората. Защото в Европа потребителите разполагат с доста различни бюджети за храна. Един швейцарец например има годишна покупателна способност от 42 хиляди евро, германецът - 22 хиляди, а полякът и унгарецът - съответно 6366 и 5549. Логично е, че там, където потребителите имат по-малко пари, производителите наистина използват по-евтини съставки, за да може продуктът им да се продава. И в този смисъл критиците имат пълно право. Да, шоколадът с лешници съдържа по-малко лешници на пазари с по-ниска покупателна способност, а мляното кафе е с повече евтини примеси. Защото в крайна сметка концерните си гледат продажбите.
С други думи, при развойната дейност на нови хранителни продукти се отчитат тези два фактора: местните вкусове и покупателната способност. Дори само в рамките на Европа вкусовете често пъти доста се различават. Така например германците предпочитат бял ванилов сладолед, а австрийците - жълт. Белгийците държат на един специфичен следвкус при шоколадовите продукти, който само на няколко километра отвъд границата предизвиква у холандците недоволни гримаси. Технолозите твърдят, че такива вкусови нагласи са почти вродени - човек на практика отраства с тях. Точно този факт пренебрегват онези източноевропейци, които критикуват концерните: не става дума само за пари.
Добър пример са упреците срещу „Кока-Кола”, че в Унгария концернът произвежда напитките си с евтин царевичен сироп, вместо със захар. Говорител на концерна потвърждава пред „Ди Велт”, че това е вярно. Причината обаче не били парите, а желанието да се използват местни суровини: „В страни, където има много царевични насаждения - като Унгария или САЩ например - ние гледаме да използваме именно царевичен сироп”. А където вирее захарно цвекло или захарна тръстика, там „Кока-Кола” използва добиваната от тях захар. С други думи: унгарците пият „Кола”, която има същите съставки, както в САЩ.

2 май 2017 г.

Прилагат ли международните компании двойни стандарти при качеството на храните?

В няколко източноевропейски страни периодично в публичния дебат изскача въпросът дали храните, които международните компании продават в Източна Европа са с по-лошо качество от тези в Западна Европа. Напоследък Унгария, Чехия, Словакия и Полша отново поставиха темата на дневен ред. Правителствата в много източноевропейски страни, включително българското, започнаха проверки, за да установят дали има двойни стандарти в качеството на храните при богатите и бедните страни в ЕС. В България проверката се извършва от Комисията за защита на потребителите със съдействието на Българската агенция по безопасност на храните. Междувременно проверка на Нова ТВ установи, че няма разлика в качеството на храните в България спрямо Западна Европа.

"Дойче Веле" разказва за актуална проверка на швейцарското издание "Нойе Цюрхер Цайтунг", която също  показва, че двойни стандарти не се прилагат, а доколкото има разлики в съдържанието на някои храни, то се дължи на специфичните национални предпочитания и използването на местни доставчици на суровини с цел насърчаване на местното производство. Ето подбрани части от текста (цялата статия можете да прочетете тук).
Упреците на страните от Вишеградската група се отнасят и до продукти на швейцарския концерн „Нестле”, който има няколко фабрики в Унгария. В някои от тях се произвеждат продукти, предназначени не само за Унгария, но и за западни пазари като германския и австрийския. В тази връзка от „Нестле Унгария” категорично отричат да има някаква локална специфика на произвежданите от тях продукти. 
В същото време от „Нестле Унгария” не крият, че при някои продукти съзнателно се използват изменени "рецепти", които отчитат определени национални предпочитания. Във фирмата имало дори специален отдел, който нагажда производството на „Нестле” към местните вкусови предпочитания. Така например супата на „Маги” с кнедли и фиде, предназначена за унгарския пазар, съдържа не само повече кнедли, отколкото в други страни, но и онзи сорт фиде, който е най-предпочитан сред унгарските потребители. С други думи: продуктите на международните концерни, предназначени за Източна Европа, очевидно не се отличават съществено от стоките, продавани на западните пазари.
В 51 от общо 76 изследвани храни, предлагани в Унгария и в Австрия, не са били открити никакви различия по отношение на съдържанието, а само в половината от продуктите са били установени незначителни вкусови разлики, дължащи се на субективните усещания на оценителите. Едва в 25 от въпросните 76 продукти са били установени дребни разлики в съдържанието, които обаче не се отразяват съществено на качеството. Така например продаваната в Унгария Кока-Кола съдържа не кристална захар, а сироп от фруктоза и глюкоза. Фирмата-производител обяснява тази разлика с желанието си да използва произвежданата в Унгария смес, с което да даде предимство на местните доставчици на суровини.
Казано накратко: експертите от унгарската Служба за контрол на храните не са установили никакви съществени разлики в продуктите, продавани на Изток и на Запад, се казва в статията на „Нойе Цюрхер Цайтунг”. В резултат изданието стига до заключението, че източноевропейците консумират също толкова качествени маркови продукти, колкото и западните потребители. А от това следва, че истерията около некачествените храни е очевидно политически мотивирана. 

19 април 2017 г.

Модерната търговия изсветлява пазара, сваля цените и предоставя голям избор на потребителите

"24 часа" публикува аналитичен текст за пазара на бързооборотни стоки в България. Ето избрани части от него.
След успешна експанзия на най-големите международни вериги у нас, както и стабилна позиция на българските играчи започнаха първите пропуквания в сектора. И фалитите не закъсняха - първо се изтегли "Пени маркет", после фалира "Карфур", а от март - и "Пикадили". Едно от обясненията е, че присъствието на големите компании доведе до изключителна конкурентна битка за всеки клиент. 
От това, разбира се, печелят потребителите, но при недобре направени сметки и поемане на непремерени рискове за разрастване се стига до финансови проблеми. 
Още преди това вече малцина си спомнят, че българския пазар напусна и словенската "Меркатор", която работеше с хипермаркети под марката "Рода". 
Жестоката конкуренция доведе и почти до изчезването на магазини "Европа" на Христо Ковачки. Те от над 40 се свиха до около 7 в София, Ботевград и Своге.  
Всички тези трусове с фалити и закриване на магазини освобождават пазар от около половин милиард годишно. Навлизане на силни нови играчи обаче на този етап не се очаква. Силно насоченият към цената български потребител плаши мераците за големи печалби от родния ритейл пазар. 
Плановете на "Билла" са да отвори 10 нови обекта у нас през 2017 г. Компанията отчита над 785 млн. лв. приходи от продажби на стоки за миналата година, което е увеличение с 15,05% спрямо 2015 г. Тогава веригата отчете 575,926 млн. лв. оборот и 4,403 млн. лв. печалба. Новооткритите работни места от "Билла България" през миналата година са 375, а общият брой на служителите - 4423. 
Плановете на "Кауфланд България" са да инвестират през тази година между 20 и 25 млн. лв. в нови обекти и модернизиране на съществуващите. Вече се изграждат два нови хипермаркета на веригата във Варна, предстои и отваряне на филиал във Велико Търново. По данни на компанията приходите и от продажбата на стоки през 2016 г. са за над 1,4 млрд. лв., което е ръст от 8% спрямо предходната година.  
Първият обект на "Кауфланд" в България бе открит през март 2006 г., днес хипермаркетите на дружеството са 57 в 33 града. "Кауфланд България" е в топ 10 на най-големите фирми у нас, сред най-мощните работодатели е с 6800 служители на трудов договор и още близо 10 000 на граждански. За 11 години компанията е инвестирала 1,4 млрд. лв. у нас. За миналата година платените данъци са 125 млн. лв. 
Все още няма публикувани официални данни за финансовите резултати през 2016 г. на втория в класацията на търговците на дребно у нас - "Лидл България". Компанията, както и "Кауфланд", е част от германската "Шварц груп". През 2015 г. "Лидл България" регистрира приходи от близо 650 млн. лв. Веригата отвори първия си магазин у нас през 2010 г., а днес има 83 обекта (21 в София) в 43 града и над 2000 служители. 
Силно присъствие на българския пазар има и литовската "Максима груп" с магазините "Т маркет". През миналата година оборотът им е нараснал с 22,1 процента до 88,4 млн. евро.  
Увеличението на оборотите идва предимно от откриването на нови магазини. Само през миналата година веригата се сдоби с още 14. От тях 12 бяхапридобити от "Пени маркет". "Максима" купи три, а останалите 9 бяха наети дългосрочно. Отделно литовците наеха и три-четири обекта от "Магазини Европа" на Христо Ковачки. Така магазините на "Т маркет" в България станаха вече 61 в 15 града. Компанията стартира на българския пазар през май 2005 г. Плановете на "Т маркет" са да реновират 7 магазина само през тази пролет. 
Безспорен е приносът на веригите и т.нар. модерна търговия за изсветляването на пазара в България, свалянето на цените и предоставянето на голям избор на потребителите в съвременни търговски обекти. Въпреки постоянните критики, особено преди избори, че веригите водят до изчезването на малките магазинчета, това не е съвсем вярно. По данни на специализираните агенции за пазарни проучвания делът на веригите в България е едва около 40%, докато в останалите страни от Централна и Западна Европа достига между 70 и 90 на сто. Или при над 10 млрд. лв. годишен оборот с храни у нас на веригите се падат само малко над 4 млрд. лв. 
Като обобщение може да се каже, че на този етап процесите в ритейл търговията, дори и фалитите, изглеждат като нормален елемент от силната конкуренция. 

30 март 2017 г.

КЗК: при търговските вериги няма картел


Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) установи, че търговските вериги не нарушават конкуренцията чрез забранени споразумения или несъгласувани практики. Производството беше образувано от КЗК преди близо година "във връзка с констатирана от КЗК необходимост да бъдат проучени възможностите за негативно въздействие върху процеса на ценообразуване както на доставните и продажните цени на стоките със собствени марки, така и на доставните и продажните цени на стоките с марки на производителите". Ответна страна бяха „Кауфланд България”, „Лидл България“, „Билла България”, „Метро Кеш енд Кери България” и дружествата, чрез които извършват дейност търговските вериги „Т Маркет“, „Фантастико“ и „ЦБА“. Ето основните изводи на КЗК.
Доколкото в процеса на определяне на доставните цени на стоките участват и доставчиците, следва да се посочи, че в практиката на Европейската комисия отношенията между търговските вериги, които предлагат стоки със собствени марки и техните доставчици, които доставят взаимозаменяеми стоки с марки на производителите понякога се разглеждат като отношения между конкуренти. Тази гледна точка е свързана с възможността на търговските вериги за достъп до чувствителна търговска информация на техните доставчици относно пускането на пазара и промоционалните дейности на доставчиците на стоки с марки на производителите, която позволява на веригите да се проявяват при предлагането на техните собствени марки едновременно в качеството им както на клиенти, така и на конкуренти на техните доставчици. Следва обаче да се посочи, че в действащите Насоки за вертикалните ограничения Европейската комисия възприема различна гледна точка, като посочва, че „Дистрибутор, който предоставя на производителя спецификации за производство на определени стоки с марката на дистрибутора, не следва да се счита за производител на такива стоки със собствената му марка“. С оглед на изложеното и за целите на настоящото производство отношенията между търговските вериги и техните доставчици, както на стоки с марка на производителя, така и на стоки със собствени марки не се разглеждат като отношения между конкуренти. Сключените между веригите и доставчиците споразумения във връзка с определяне на доставните цени на стоките със собствени марки се разглеждат като вертикални, а не хоризонтални споразумения.
Съгласно установените в производството факти, търговските вериги организират производството на стоки със собствени марки въз основа на извършени от тях предварителни анализи на търсенето от страна на потребителите на артикули, които не се предлагат на пазара или се предлагат на по-високи цени. Въз основа на взетите решения за организиране производството на стоки със собствени марки търговските вериги възлагат производството им на определени въз основа на тръжни процедури производители, които предлагат на съответната верига оптималното съотношение между цена и качество в зависимост от предварително определените от веригата за съответната собствена марка критерии.
Прилаганите от страна на търговските вериги критерии за възлагане на производството на собствена марка, в зависимост от нейната категория, могат да бъдат свързани в по-голяма или по-малка степен с цената или с качеството на съответните стоки. При категориите собствени марки от ниския ценови сегмент, цената на която стоката ще може да бъде предложен на крайния клиент е от най-съществено значение за веригите, поради което и доставната цена има относително по-голямо значение при преговорите с потенциалните доставчици. При категориите стоки със собствени марки от средния и високия ценови сегмент търговските вериги целят да постигнат качество съпоставимо с качеството на водещите аналогични артикули с марка на производител, като също така търсят относително по-ниска продажна цена. Поради това при категориите собствени марки от средния и високия ценови сегмент качеството има относително по-голямо значение от цената при преговорите с потенциалните доставчици.
Независимо от различните категории собствени марки, в преговорите с потенциалните доставчици определянето на доставната цена има съществено значение както при сключването на договори за доставка, така и при прекратяването на отношенията със съответните доставчици на стоки със собствени марки. В случай на увеличение на разходите за производство от страна на доставчик на стока със собствена марка, което е довело до искане за увеличение на доставните цени, веригите биха допуснали увеличение на доставната цена само при запазване на конкурентно предимство в сравнение с доставните цени на взаимозаменяемите стоки с марки на производителите.
Въз основа на установените в производството факти, следва да се заключи, че политиката на търговските вериги при определянето на брутните маржове на печалба (разликата между продажните и нетните доставни цени) на стоките със собствени марки не се различава от политиката при определяне на брутните маржове на стоките с марки на производителите. При определяне на продажните цени на стоките със собствени марки повечето вериги се стремят да прилагат еднакви брутни маржове на печалба като при продажните цени на стоките с марки на производителя, които принадлежат към една и съща продуктова група. Това поведение на веригите се обяснява с прилаганата от повечето търговски вериги концепция за управление на категориите, съгласно която условията за постигане на рентабилност се определят за всяка от обособените продуктови групи (категории) като цяло, а не за всеки артикул поотделно. Въз основа на концепцията за управление на категориите търговските вериги определят и целеви брутни маржове на печалба, приложими по правило към всички стоки от съответната продуктова група. Особености при определяне на маржовете на печалба в сравнение с останалите стоки от дадена категория се наблюдават само при собствените марки от ниския ценови сегмент, при които маржовете на печалба по правило са по-ниски от определените за останалите артикули от съответната продуктова група.
Въз основа на изложеното следва да бъде направен изводът, че политиката на търговските вериги при определяне на маржовете на печалба на стоките със собствени марки, с изключение на собствените марки от ниския ценови сегмент, като цяло не се различава от политиката при определяне на маржовете на печалба на останалите стоки с марки на производителите. По-ниските продажни цени на стоките със собствени марки спрямо продажните цени на стоките с марки на производителите се постигат въз основа на относително по-ниските доставни цени на собствените марки.
С оглед на гореизложеното в рамките на производството не бяха установени доказателства за проучваното поведение на търговските вериги, изразяващо се във фиксиране на нивата на доставните и продажните цени на стоките със собствени марки спрямо тези с марки на производителите с цел осигуряване на благоприятна среда за налагането на стоките със собствени марки. Обстоятелството, че при определяне на продажните цени на стоките с марки на производителите и със собствени марки търговските вериги прилагат еднакви маржове на печалба, изключва възможността от неблагоприятно ценово третиране на стоките с марки на производителите. Поради това поведението на търговските вериги при определянето на доставните и продажните цени на стоките със собствени марки и с марки на производителите не може да се разглежда като елемент от съгласувана практика между търговските вериги, насочена към налагане на стоките със собствени марки за сметка на стоките с марки на производителите. Дори по отношение на ценообразуването на стоките със собствени марки от ниския ценови сегмент, политиката на веригите изразяваща се в прилагане на по-ниски маржове на печалба, е обективно насочена към посрещане на търсенето от страна на ценово чувствителните клиенти, а не към поддържане на по-високи маржове на печалба на стоките с марки на производителите, поради което следва да се разглежда като автономна политика на търговските вериги.
Съгласно установените в производството факти, търговските вериги използват различни източници на информация за наблюдение на пазарните цени на стоки с марка на производителя и със собствени марки в други търговски вериги. Като източници на информация търговските вериги използват наблюдения на цените на избрана продуктова кошница, в т.ч. и стоки собствена марка чрез свои служители, както и данни за продажните цени на предлаганите от други търговски вериги конкурентни стоки, предоставяни им редовно от различни маркетингови агенции. Чрез използването на посочените източници на информация търговските вериги получават достъп до публично достъпна информация за текущи и промоционални цени на бързооборотни стоки на българския пазар, които помагат на съответните търговски вериги да формулират автономни решения относно своето поведение при определянето на доставните и продажните цени на стоките със собствени марки и с марки на производителите.
С оглед на гореизложеното използваните от търговските вериги източници на информация за наблюдение на пазарните цени на стоки с марка на производителя и със собствени марки в други търговски вериги не могат да се разглеждат като обмен на чувствителна търговска информация, поради което не представлява елемент от забранено споразумение и/или съгласувана практика между търговските вериги.
Въз основа на направения анализ на поведението на конституираните като ответни страни в настоящото производство търговски вериги при определяне на доставните и продажните цени на стоките със собствени марки и с марки на производителите, както и при използването на източници на публично достъпна информация за пазарните цени на съответните стоки, следва да бъде направен изводът, че поведението на търговските вериги не представлява забранено споразумение и/или съгласувана практика по смисъла на чл. 15, ал. 1 от ЗЗК. Следователно забраната по чл. 15, ал. 1 от ЗЗК е обективно неприложима към проучваното поведение на конституираните като ответни страни в настоящото производство търговски вериги.

Нова ТВ: няма разлика в качеството на храните в България спрямо Западна Европа


Провокиран от резултатите на Mинистерството на земеделието в Словакия, наш екип реши да сравни продукти, които се продават в магазините в три западноевропейски държави  с еквивалента им тук в България. 
От министерството в Словакия са изследвали 22 продукта, нашият екип даде за изследване осем продукта. Изследването трябваше да установи има ли по-малко месо, повече мазнина и вода в колбасите за българския пазар, има ли по-малко белтъчини в  млечните продукти и има ли по-малко какао в шоколадите. 
От Германия купихме шунка, масло и шоколад. От Австрия - прошуто, друга марка масло и друга марка шоколад. А от Франция - шунка и сирене. Някои от марките са световни, други са собствени на големи вериги супермаркети. 
След това занесохме всички продукти за изследване в една и съща лаборатория. Резултатите са категорични. 
"Резултатите са доста идентични, по-малко от 1% е в повечето случаи разликата, което наистина е изключително близки резултати", обясни химикът Иван Гивечев.