31 май 2016 г.

Сдружението за модерна търговия стартира платформата за здравословно хранене „Знам да ям“


Стартира платформата за популяризиране на здравословното хранене „Знам да ям“. Тя е създадена с цел да помогне на своите читатели да подобрят качеството си на живот като им предостави полезна и любопитна информация за храните и начините за тяхното приготвяне, съвети за разумно пазаруване и идеи за промяна на хранителните навици. Чрез уебсайта znamdaiam.bg и Facebook страницата „Знам да ям” екипът на платформата желае да изгради общност от хора, които имат знанието да се хранят вкусно и полезно.

Платформата „Знам да ям” е собственост на Сдружението за модерна търговия (СМТ), което обединява част от най-големите търговски вериги у нас, а създаването й е инициирано от неговите членове Billa, Kaufland, Lidl и Metro Cash&Carry.

Пътят към здравословното хранене е информираният избор

В основата на философията на „Знам да ям“ е тезата, че здравословното хранене е въпрос на информиран избор. Избор, който правим всеки ден в магазина; когато избираме какво да сготвим; какъв да е начинът ни на хранене и как възприемаме храната.

Днес възможностите са много по-големи, от когато и да било. В магазините могат да бъдат открити хиляди продукти и всеки може да си купи както традиционни, така и екзотични храни. Познаването на това многообразие ще помогне на хората да повишат хранителната си култура и така да подобрят начина си на живот. Ето защо амбициозната цел, която си поставя екипът на „Знам да ям“, е да представи по достъпен и разбираем начин информация за храните, техните качества, как да бъдат приготвяни и за всичко, което може да интересува изкушения от здравословното хранене читател.

Какво ще открият читателите?

Информацията в „Знам да ям“ е насочена към много широка аудитория: хора, които тепърва започват да готвят и опитни кулинари; специалисти по здравословно хранене и новаци в сферата; спортисти и хора с по-уседнал начин на живот; гастрономични шопинг маниаци и клиенти, които тепърва опознават различните продукти по стелажите на магазините. Всички те ще открият изпитани в практиката съвети за здравословно и балансирано хранене, които лесно могат да бъдат приложени. Ще има и идеи за разумно пазаруване; интервюта с топ готвачи и специалисти по хранене.

Информацията е разделена тематично на три рубрики: „Полезно“, „Вкусно“ и „Пазарувай“. В първата читателите ще научат какво е здравословно хранене, кои храни е добре да присъстват в менюто ни, как да подобрим хранителните си навици и други. С помощта на материалите във „Вкусно“ всеки ще може да започне да приготвя вкусна храна и да усвои нови умения. „Пазарувай“ е мястото за представяне на различни продукти, съвети при пазаруването на храна и как да се възползваме от промоциите.

Във връзка със старта на „Знам да ям“ главният редактор на сайта Александър Грозданов заяви: „Аз лично вярвам, че грижата за хранещите се е задача на самите хранещи се. Днес има огромен избор от храни, което е прекрасно за нас потребителите, но в същото време всеки от нас има задачата да реши как да се храни. Ето защо ние искаме да научим хората да четат етикетите, да познават качествата на продуктите, тяхното приготвяне и въздействие, за да имат знанието да се хранят вкусно и здравословно.”

Изпълнителният директор на СМТ Йордан Матеев допълни: „Въпросът за здравословното хранене все повече вълнува българските потребители. "Знам да ям" е нашият отговор. В основата на този проект е вярата ни, че в търсене на решение за по-здравословен начин на живот прозрачността, знанието и свободният информиран избор са далеч по-добра алтернатива от насилието, забраните и регулациите.“

31 март 2016 г.

Сдружението за модерна търговия се разраства

Към Сдружението за модерна търговия (СМТ) се присъединиха още четири компании - "Аико Мулти Консепт", "Дайхман търговия с обувки", "Промаркет" и "Хиполенд". Кандидатурите им за членство бяха приети единодушно на Общото събрание на СМТ, проведено на 30 март. Така в сдружението вече членуват 15 компании от сектора на модерната търговия.

"Надявам се нашето сдружение да продължи да се разраства, тъй като обединените усилия на повече компании ще увеличат възможностите ни да влияем за подобряване на средата за търговия и бизнес в България", каза Йордан Матеев, изпълнителен директор на Сдружението за модерна търговия.

24 февруари 2016 г.

Модерната търговия през 2015

Пазарът на бързооборотни стоки в България продължава да се свива, като през 2015 г. неговият обем е бил 10.05 млрд. лв. по данни на ICAP. За сравнение, обемът през 2014 г. е бил 10.15 млрд. лв., а през 2009 г. - 10.46 млрд. лв.

Делът на модерната търговия продължава да се увеличава. Водещите 50 търговски вериги държат около 49% от пазара, а първите 10 - 40.5%.

Ето пазарните дялове на 10-те най-големи търговски вериги за бързооборотни стоки.

Кауфланд - 13.1%
Метро Кеш енд Кери - 6.9%
Лидл - 6.4%
Билла - 5.7%
Фантастико - 3.3%
Т-Маркет - 1.4%
ЦБА - 1.2%
Пикадили - 1.1%
Карфур - 0.9%
Триумф - 0.5%

2 ноември 2015 г.

Данъкът „за общественото здраве“ ще влоши здравето на икономиката. Информираният избор на хората е пътят към здравословно хранене

Становището на Сдружението за модерна търговия (СМТ) във връзка с предложението на Министерство на здравеопазването за въвеждането на „Данък за общественото здраве” е, че проектът ще навреди на един от най-важните сектори на икономиката - хранителната индустрия и в същото време няма да генерира очакваните позитивни ефекти. Сдружението, което представлява 11 от най-големите търговски вериги, излага следните аргументи в подкрепа на становището си:

Хазната и потребителите ще загубят. Ще спечелят сивият сектор и корупцията

Както показват и анализите на инициаторите на предложението, новият данък ще доведе до повишаване на цените на редица хранителни продукти, които са част от ежедневното меню на хиляди българи с по-ниска покупателна способност. И тъй като техните приходи ще останат непроменени, е нормално те да потърсят тези храни на по-ниски цени. Това означава, че ще купуват от производители в „сивия“ сектор, които поради неплащане на данъци и осигуровки имат ценово предимство от поне 30%. Логичният ефект ще е по-малко приходи за хазната.

Така се е случило в Унгария – една от малкото европейски страни, въвели подобен данък. Там резултатът е далече от очаквания. Според проучване на PricewaterhouseCoopers, облагането на определени храни е довело до „посивяване” на сектора с около 10%, а загубата на приходи от ДДС се оценява на 25,6 млн. евро.

Данъкът изкривява пазара на храни и ограничава свободния избор на потребителите като дискриминационно се опитва да контролира тяхното поведение в противоречие с принципите на пазарната икономика. В този смисъл той влошава бизнес средата и ще има вредни последици върху инвестиционната активност, което ще ограничи икономическия растеж и оттам приходите в държавния бюджет.

Допълнителен негативен ефект ще бъде закриването на работни места поради намалените продажби, най-вече в малки и средни предприятия. В този смисъл новият данък ще бъде пореден удар върху работещите „на светло” български производители.

Данъкът е труден за администриране. Това ще увеличи значително разходите в държавния бюджет и ще стимулира корупцията.

Няма да доведе до промяна на потребителските навици

Опитът в държави, въвели подобно данъчно облагане, показва че то е неуспешно, не е довело до очакваните резултати, не само от фискална, но и от здравословна гледна точка. Например, в Дания такъв данък е въведен през 2011 г. и е отменен през 2013 г. тъй като очакваните резултати не са били постигнати. Освен че потребителите не са променили хранителните си навици, ръстът на цените на базови продукти като маргарин и масло е довел до поскъпването на много други стоки, в чието производство те се влагат.

Предлага се законодателство без ясни критерии

Проектът за „Данък за общественото здраве” е поредният пример за опит за законодателни промени без обществен дебат, в които липсват ясни критерии и оценка на въздействието. Например, механизмите за определяне на това кои храни са „вредни” са неясни и непрозрачни.

Отделен въпрос е как хранителен продукт, който отговаря на българските и европейски стандарти, може да бъде определян като „вреден” и да бъде облаган с допълнителни налози. Категоричната позиция на Сдружението за модерна търговия е, че в магазините у нас не се продават „вредни храни” и това се следи от Българската агенция за безопасност на храните. Освен това, стриктно се прилагат и изискванията на ЕС за етикетиране, всеки потребител разполага с цялата информация за състава на даден продукт и може сам да прецени дали да го закупи или не.

Пътят към качественото и добре финансирано здравеопазване е конкуренцията

На заден план остава важната тема за конкуренцията в здравното осигуряване. Докато там има монопол на една здравна каса, не можем да очакваме ефективно използване на разходите за здраве – парите винаги ще са недостатъчни, а здравната услуга ще е с лошо качество.

А пътят към здравословното хранене е информираният избор на хората

Във връзка с предложението за въвеждане на новия данък, изпълнителният директор на Сдружението за модерна търговия Йордан Матеев заяви: „Не допълнителното данъчно облагане, а информираният избор ще помогне за изграждането на по-добри хранителни навици у хората. За това са необходими две условия: потребителите да знаят кои храни са здравословни и какво купуват. По отношение на информацията, в България се прилагат изискванията на ЕС за етикетиране. Сега остава да работим още по-активно за образоване на хората.”

9 октомври 2015 г.

Стартира пилотният австрийски проект „Дуално обучение в България“


Ученици от НФСГ
На 30 септември беше даден официално стартът на пилотния проект на Търговска камара на Австрия „Дуално обучение в България”. В рамките на проекта 26 ученици от Националната финансово-стопанска гимназия (НФСГ) в гр. София ще се обучават по дуалната система по професия „Икономист“, специалност „Търговия“. Проектът се подкрепя от членовете на Сдружението за модерна търговия "Билла България”, "дм България", "Кауфланд България”, "Лидл България” и "Метро Кеш & Кери България”.

Курсът на обучение е 5-годишен, като приемът е след завършен 7-и клас. През първите три години учениците ще получат задълбочена теоретична подготовка.Те ще изучават както общообразователни предмети според Държавните образователни изисквания, така и специализирани дисциплини, необходими за придобиването на квалификация по професия „Икономист”, специалност „Търговия”.

Сред специализираните предмети са: „Обща икономическа теория”, „Търговско право”, „Предприемачество”, „Икономика на предприятието”, „Счетоводство на търговското предприятие”, „Финансов икономически анализ и контрол”, „Икономика и организация на търговското предприятие”, „Стокознание” и др. Специфичната професионална подготовка включва и изучаване на чужд език по професията, което ще помогне на учениците за реализацията им в многонационална бизнес среда.

Реалното практическо обучение ще бъде в 11-и и 12-и клас. Тогава учениците от пилотната паралелка на НФСГ ще имат 2 дни в 11-ти клас и 3 дни в 12-ти клас седмично практика в магазините на компаниите-партньори по проекта. Така те ще се запознаят със сложни и иновативни бизнес модели, доказани в цял свят и ще придобият ценен опит за това как работи една компания в сферата на търговията на дребно с бързооборотни стоки.

Системата на дуалното обучение носи редица предимства както за обучаващите се, така и за компаниите-партньори. Учениците ще получат безценен теоретичен и практически опит, осигуряващ им по-големи шансове за реализация на пазара на труда. Освен това, те ще получават и възнаграждение по трудов договор по време на обучението си в 11-и и 12-и клас, а с това ще трупат и трудов стаж. Предвиденото по закон възнаграждение е 90% от минималната работна заплата според извършената работа.

Предимствата за работодателя са, че няма да губи средства и време за подбор на персонала, както и за обучаване на нови служители. Посредством дуалното обучение фирмата ще може да подбере най-добрите и най-мотивираните ученици за свои служители, които да бъдат лоялни към нея, да допринесат с иновативни идеи за това, тя да стане по-конкурентоспособна при така динамичното развитие на икономиката в днешно време.

При завършване на гимназиалното обучение и при успешно представяне на изпитите, учениците ще получават диплома за завършено средно образование и свидетелство за придобита професионална квалификация – трета степен.

Филип Шрамел, търговски аташе на Австрия в България и София Дамянова, мениджър проект „Дуално обучение“ в търговския отдел на австрийското посолство.
Във връзка със старта на проекта Филип Шрамел, търговски аташе на Австрия в България заяви: „Изключително радостни сме да приветстваме първите ученици, които ще се обучават по проекта „Дуално обучение в България”. Уверени сме, че с неговата успешна реализация и бъдещо разширяване ще допринесем за по-качествено образование, по-висока конкурентоспособност на фирмите, по-високи заплати за служителите и по-развити региони. Благодарни сме и на компаниите, които ни подкрепиха. За България е добре, че бизнесът инвестира в образование, движен от желанието да допринесе за развитието на икономиката в дългосрочен план”.

От своя страна изпълнителният директор на Сдружението за модерна търговия Йордан Матеев заяви: „За членовете на нашето сдружение подобряването на бизнес средата в България е основен приоритет, а това няма как да стане без висококвалифицирани кадри, които познават работата на големите международни компании и могат да прилагат на практика доказани в цял свят бизнес модели. За нас прилагането на опита в сферата на образованието на страна с развита икономика, каквато е Австрия, е важна крачка напред в повишаването на конкурентоспособността на българския бизнес.”

9 юни 2015 г.

Прессъобщение на СМТ: Опасни текстове трябва да отпаднат от „Закона срещу търговските вериги”, за да не увредят тежко икономиката


София, 09 юни 2015 г. Редица опасни текстове трябва да бъдат редактирани или да отпаднат от проектопромените в Закона за защита на конкуренцията, известни също като „Закона срещу търговските вериги”, по време на второто им четене в икономическата комисия на парламента, за да не увредят тежко българската икономика. Такива са въвеждането на понятието „значителна пазарна сила”, контролът върху типовите договори от Комисията за защита на конкуренцията /КЗК/, забраната на услуги от търговците към доставчиците, намесата в ценообразуването и регулациите за собствените марки на търговските вериги.

В същото време някои от редакциите на проектозакона, внесени от депутати от няколко парламентарни групи, предлагат конструктивни мерки, които няма да навредят на потребителите, производителите и търговците и няма да влошат бизнес средата. Такова е предложението за създаването на Национален консултативен съвет за по-добро функциониране на веригата от доставки на храни под председателството на министъра на земеделието и храните и помирителна комисия към него, която да съдейства за разрешаването на спорове между производители и търговци на храни, включително във връзка със спазването на добрите практики в бранша и с прилагането на нелоялните търговски практики. Други примери за позитивни предложения са забраната да се предлага и закупува стока на и от трети лица, забраната да се предоставят същите или по-добри търговски условия на трети лица, забраната на възнагражденията за услуги, които не са реално предоставени, забраната за прехвърляне на неоправдан или непропорционален търговски риск към една от страните.

Това е становището на Сдружението за модерна търговия, обединяващо най-големите търговски вериги в България.

Опасните текстове

Последствията от приемането на цитираните опасни текстове във вида, в който бяха одобрени на първо четене в пленарната зала на парламента, ще бъдат изключително вредни за българските потребители и производители в следните аспекти:
  • Значителното увеличаване на рисковете и административните разходи, както и забраните на доказани търговски механизми ще вдигнат цените на хранителните стоки и ще насърчат търговците да ограничат доставките от български производители и да увеличат вноса на храни.
  • Ще бъдат засегнати най-уязвимите групи от населението - пенсионери, безработни и социално слаби, тъй като икономическата теория и практиката в други страни потвърждават, че такива държавни интервенции предизвикват покачване на цените на хранителните стоки. Така е станало във Франция след приемането на закона „Галан”.
  • Въпреки, че текстовете се представят като защита на българските производители, те повече от очевидно целят преразпределяне на пазара на дребно в страната. Това е лобистка инициатива, чиято цел е да бъдат притиснати големите международни инвеститори да се оттеглят от България, а бизнесът им да бъде изкупен изгодно. Ето защо приемането им би било ясен знак към международната инвестиционна общност за влошаване на икономическата среда у нас. От българската държава се очакват предвидимост и осигуряване на условия за развитие на конкурентна бизнес среда, а не административно налагане на свръхрегулации и забрана на успешно работещи в цял свят бизнес модели.
  • Цитираните проектопромени в ЗЗК са и грубо нарушение на европейското законодателство, по-специално в частта за свободата на установяване, което води и до значителен риск от наказателна процедура от страна на Европейската комисия.

Неясната „Значителна пазарна сила” увеличава риска

Един от най-опасните текстове в законопроекта е въвеждането на неясното понятие „значителна пазарна сила“, което се дефинира с помощта на терминологията на ЗЗК по отношение на „господстващо положение“, без да се формулират конкретните критерии за разграничаване на „значителна пазарна сила“ от „господстващо положение“. Тези критерии следва да бъдат разработени допълнително от Комисията за защита на конкуренцията /КЗК/, което означава, че КЗК ще съсредоточи едновременно правомощия да създава правилата и да ги прилага в противоречие с основния конституционен принцип за разделение на властите, както и със Закона за нормативните актове, според който КЗК няма правомощия да издава нормативен акт по прилагане на законова разпоредба.

Последствията от това биха били неограничени правомощия за администрацията и опасност от неоправдана намеса в пазарните отношения без реална възможност за контрол, включително и съдебен. Поради подчертано субективния елемент в този текст, приемането му би било изключително лош сигнал както за българския бизнес, така и за чуждите инвестиции в България.

Одобрението на договори може да спре продажбите

Огромен проблем за търговията на дребно ще създаде предвиденото задължение за предприятията с общ оборот за предходната година над 50 млн. лв., които купуват храни, предназначени за последваща продажба в обекти за продажба на храни, да изготвят „проекти на типови договори и/или общи условия за доставка на храни“ и да ги изпращат на КЗК за оценка на съответствието им с правилата на конкуренцията. Договорите трябва да съдържат предоставяните на доставчиците услуги, както и условията, при които се предоставят.

Становището на СМТ по този текст е следното: „Адресати на нормата са само търговци на храни, но не и производители и преработватели, което няма рационално обяснение, тъй като нелоялни търговски практики могат да се проявят във всички части на веригата на доставка на храни производител-преработвател-търговец. Липсва яснота защо е предвиден размер на оборота от 50 млн. лв., а не равенство пред закона на всички субекти. Създава се съмнение, че правилата са насочени срещу конкретни пазарни участници, а не срещу нелоялните търговски практики като такива.”

Според сдружението одобряването от КЗК на всички промени в договорите ще доведе до блокиране на търговския оборот и невъзможност да се договорят клаузи в съответствие със спецификата на доставяните стоки и волята на страните. Особено в сектора на храните забавяне на сключването на договора с 1, 2 или повече месеца докато се произнесе КЗК може изобщо да обезсмисли неговото сключване. На практика в сектора на търговията с храни ще се стигне до свръхрегулация на коректни пазарни участници, каквито са търговските вериги (които работят с писмени договори, прозрачно), а сивият сектор ще остане встрани от правилата. По този начин предлаганата регулация ще стимулира сивата икономика, тъй като ще мотивира част от икономическите агенти да не „достигнат“ нивата на установените в Закона за храните обороти, за да не бъдат засегнати от ограниченията.

Забраната на услуги и регулацията на такси ще навредят на производителите и ще вдигнат цените

Част от пакета насочен „срещу търговските вериги” са нови текстове в Закона за храните, които забраняват предоставянето на всякакви услуги от търговец на неговия доставчик. По този начин се поставят сериозни ограничения на договорната свобода, без да се държи сметка, че моделът на модерната търговия включва сътрудничество между доставчик и търговец с цел оптимизиране на разходи, повишаване на продажбите, разработване на нови продукти, и т.н. Това е свързано с предоставяне на услуги, като напр. логистика (оптимизирана доставка до централен склад вместо отделни нерентабилни малки доставки до отделни магазини), предоставяне на know-how, обучения, пазарни проучвания на нови продукти и т.н. Поставянето на всички услуги под общ знаменател и забраната им биха довели до увеличени разходи най-вече за производителите и доставчиците на хранителни стоки, съответно до повишена себестойност на продукцията.

Текстовете в Закона за храните предвиждат също БАБХ да прави преценка кои „такси и услуги“ имат „непропорционална и прекомерна цена“. По същество, спорове относно определяне цена на услуга имат правен характер и следва да се отнасят към търговските съдилища. Органът по безопасност на храните няма нито компетенции да разрешава правни спорове, нито качеството да правораздава. Предложението представлява предпоставка за намеса на административен орган в договарянето и изпълнението на търговски договори в пълно противоречие с принципите на пазарната икономика и частната стопанска инициатива.

Пример 1: Законопроектът забранява всякакви услуги, за да няма такси за такива, което вреди и на самите производители, защото например в цял свят те искат да продават стоката си и в касова зона на височината на очите на клиента - така се насърчава импулсната покупка. За това "златно" място се плаща - както се плаща за прайм тайм рекламно време по телевизиите. Производителите го правят при промоции или когато искат да наложат на пазара свой нов продукт. Ако услугата бъде забранена търговецът може да сложи на каса само негови собствени или международни марки, за които разпоредбите на нашия ЗЗК не важат, но това ще навреди на българските производители.

Пример 2: Логистичната услуга, която гарантира хигиенен и температурен режим на транспорт на стоките, дава възможност производителят да не кара стоката си до всеки от 100-те магазина на веригата, а само до централния й склад. Веригата осигурява квалифициран прием на стоки от свой персонал само там, а не във всеки от 100-те си магазина, осигурява и комбиниран транспорт в охладен камион и т.н. Т.е. по целия процес на веригата на доставка има ефект на икономия, който спестява процент от цената за потребителите и ако услугата бъде забранена, това автоматично ще вдигне разходите и от там цените.

Абсурдният текст за собствените марки

Предвидена разпоредба в Закона за храните относно собствените марки води до абсурдно задължение търговец, който предлага стока под собствена марка, да предлага и всички останали стоки на производителя от същия вид. От една страна това е невъзможно в чисто практически план поради ограниченото пространство в търговските обекти. От друга страна, подобно задължение означава определени стоки да се предлагат по задължение, независимо от потребителското търсене и съответно заемайки мястото на конкурентоспособни продукти на други производители. Наличието на непродаваеми стоки на рафтовете несъмнено ще ограничи избора на потребителите, ще навреди на конкурентите на съответния производител и ще ограничи продажбите на търговеца.

Пример 3: Ако български производител прави една луканка като собствена марка на веригата Х, но произвежда още 15 свои марки луканки, веригата Х не може да откаже да приеме и да продава всичките му останали 15 луканки. Без значение дали има място за тях в магазина, дали са сертифицирани за качество и дали потребителите ги желаят. Ето защо, ако се приеме такъв текст, веригата Х просто няма да поръчва на този български производител, а ще поръча на доставчик от чужбина, за когото нашият ЗЗК няма да важи.

Тази разпоредба на практика ще забрани търговския модел „дискаунтер“, както и всички други модели, базирани на собствени марки, които функционират напълно законосъобразно в държавите от ЕС. Това от своя страна противоречи на принципите на свободния пазар и ще ограничи инвестициите. Регулацията стимулира засегнатите търговци да се въздържат от договаряне с български производители за доставка на стоки под собствени марки на търговеца.

В обобщен вид позицията на СМТ е, че цитираните текстове са сред най-сериозните недостатъци на законопроекта. Още през 2014 г. позиции срещу предложените промени в ЗЗК обявиха: президентът Росен Плевнелиев; най-големите български бизнес организации КРИБ, БСК и БТПП; Сдружение "Активни потребители"; Министерството на икономиката и енергетиката; международни търговски организации като: Германо-Българската индустриално-търговска камата, Австрийското търговско представителство, Френско-Българската търговска камара; водещи икономисти като: Георги Ангелов, Емил Хърсев, Георги Ганев, Красен Станчев и Петър Ганев; лидери на мнение като проф. Огнян Герджиков и др.
Авторитетни международни организации и институции също алармираха за потенциалните вреди от приемането на подобни регулации:
  • Според Световната банка въвеждане на понятието „значителна пазарна сила” е рисково и може да доведе до несигурност на българския пазар.
  • Организацията EuroCommerce, която обединява търговски сдружения от 31 държави в Европа заяви, че подобна разпоредба не е в съответствие с европейското законодателство относно правото на свобода на договаряне и противоречи на принципите на свободната пазарна икономика.
Във връзка с внесените редакции на проектопромените в ЗЗК изпълнителният директор на СМТ Йордан Матеев заяви следното: „За съжаление все още виждам риск да бъдат приети опасни за българската икономика текстове, които ще навредят на производителите, търговците и най-вече на потребителите. В същото време ние подкрепяме конструктивни предложения като това за създаване на специализиран орган за разрешаване на споровете между производители и търговци.”

1 юни 2015 г.

Популистки фантазии ще ликвидират конкуренцията между търговските вериги

"Капитал" публикува текст на адв. Петьо Славов, бивш зам.-председател на КЗК, за предлаганите промени в Закона за защита на конкуренцията със заглавие "Популистките фантазии на "закона за търговските вериги" и подзаглавие "Вместо да засили, проектозаконът ще ликвидира напълно конкуренцията между търговските вериги". Ето избрани части от текста.
Внимателният прочит на законопроекта обаче по-скоро поражда въпроси, отколкото да дава отговори на съществуващите проблеми с неравноправни клаузи в договорите между търговските вериги и техни доставчици.  Подчертавам "техни", а не "техните" доставчици, защото има и такива, които нямат проблеми с веригите, а точно обратното – веригите са зависими от тях. Нещо повече - освен въпроси проектозакона поставя и проблеми. Например:
1. Търговските вериги и техните доставчици не са конкуренти, а контрагенти. Това показва защо техните отношения, ако изобщо трябва да се регулират, то това не бива да се прави в ЗЗК, а в отделен закон или в отделна глава в търговския закон. А защо не и по пътя на саморегулацията?!
2. Освен това основната функция на КЗК е да охранява свободната конкуренция между стопанските субекти, докато законът ѝ възлага нещо несвойствено - да регулира отношения между големите търговци на дребно  и доставчиците им. При това на практика КЗК ще ги уеднаквява, тъй като според законопроекта КЗК трябва да одобрява проекти на типови договори или общи условия, а предприятията ще трябва да ги публикуват на техните интернет страници. Това означава, че най-вероятно  ще се стигне до положение, при което различните търговски вериги и техните доставчици ще имат едни и същи или поне сходни договори и съответно търговски условия, в резултат на което конкуренцията между веригите съвсем ще изчезне!
3. В самия законопроект липсва дори опит да се дефинират търговските вериги като негови адресати, поради което в крайна сметка изобщо не става ясно дали те ще попаднат в приложното му поле!!! 
4.  Освен това е чиста спекулация твърдението, че внесеният законопроект защитава родните производители, при положение че в него изобщо не присъстват думи като "български", "национални" или "местни"?! По нищо от законопроекта не личи, че с него се защитават българските производители. Всъщност в проектозакона липсва и понятието "производител"! Проектът брани "доставчиците" като цяло, в това число дори и тези, които имат господстващо положение на пазара!? Фалшивият патриотизъм на вносителите също така не държи сметка и за това, че голяма част от доставчиците на търговските вериги в момента са чуждестранни фирми.
5. Проектозаконът на практика се основава на разбирането, че проблемите в отношенията вериги - доставчици ще се решат, като се дадат на КЗК неограничени права да се меси в техните взаимоотношения, включително като ѝ се даде право да приеме методика, по която да определя кое предприятие има значителна пазарна сила и съответно да налага санкции при злоупотреба с това положение. В тази връзка е резонен въпросът справи ли се досега КЗК с монополите и картелите или не.
Пълният текст можете да прочетете тук.

В послепис след текста авторът пише следното:
В заключение бих искал да декларирам частен интерес от приемането на този закон, тъй като чрез него вероятно ще се увеличат моите ангажименти като адвокат, който работи основно по преписки на КЗК. Но тъй като в проектозакона не виждам и "грам" защита на обществения интерес, това ме мотивира да напиша настоящата статия.

29 май 2015 г.

Производителят Ангел Ангелов от "Градус-1": Трябва да залагаме на пазарните принципи, а не на законодателни инициативи

Публикуваме част от интервюто на българския производител Ангел Ангелов от "Градус-1" пред "Стандарт" за реалните проблеми на българските производители, за отношенията между тях и търговските вериги и за проекта за промени в ЗЗК срещу търговските вериги.

Какви са трудностите, с които се сблъсквате на родна почва?
- Трудностите за всеки производствен бизнес са много. Но една ефективна компания с добър екип и ноу-хау трябва да умее да се справя с всички трудности. Сред най-големите пречки пред бизнеса в България е проблемът с нелоялната конкуренция. Например нерегламентираният внос на месо от ЕС, с който се избягва плащането на ДДС. Това е огромен проблем, тъй като 20% от стойността на продукта се спестява и така се ощетява както държавният бюджет, така и родният производител. Ние оценяваме действията на правителството в тази насока и виждаме, че се правят доста неща. Надяваме се, че ще продължи така и занапред - нулева толерантност към такъв тип злоупотреби. Виждаме, че се действа с много твърда ръка по отношение на акцизните стоки като горива и цигари. Затова се надяваме, че и със същата строгост ще се отнесат към месата, защото проблемът при тях е не по-малък.

- Добро място за бизнес ли е България?
- Всички ние трябва да превърнем България в по-добро място за бизнес, като разкриваме нови работни места, плащаме изрядно данъците си и работим заедно, за да направим родните компании по-конкурентни спрямо европейските. Трябва да оценим достъпа, който имаме до еврофондове. Евросредствата трябва да се използват максимално целенасочено - за оптимизация, изграждане на екипи и т.н., отколкото за чисто увеличение на печалбите.

- Как ще коментирате отношенията доставчици - търговци във веригите? Има ли какво още да се желае в тази посока? Родни фирми искат равнопоставеност между местните и чуждите доставчици на големите търговски вериги. Мислите ли, че сега няма такава?
- За съжаление в условията на пазарна икономика тези отношения се обуславят от пазара. Разбира се, иска ни се българските производители да бъдат с приоритет. Но ние като производители трябва да направим така, че клиентът сам да търси българското. Защото веригите предлагат това, което клиентът търси. Ако направим така, че клиентът да знае кой е българският продукт и го търси, тогава всичко ще е случи по естествен път, без да е нужно да се връщаме назад от пазарна към планова икономика.

- Как обаче може да се случи това, след като българинът търси по-евтиното, а родните стоки често са по-скъпи от вносните?
- Всичко това трябва да стане по един начин - комплекс от оптимизация на родното производство и ролята на държавата, която да ограничи нерегламентирания внос. Ако тези неща са на мястото си, българският производител ще е равнопоставен на европейския и нашенецът по естествен път ще избира родните стоки. Освен това родното производство не отстъпва по качество на европейското.

- Според експерти храните в хипермаркетите ще поскъпнат с 3 до 5% заради промени в Закона за конкуренцията и отпадането на т.нар. такса логистика (ще се забранят услугите, които веригите предоставят на производителите за транспорт) Вие споделяте ли тази прогноза?
- В природата обикновено няма празно място. Смятам, че тази такса логистика ще бъде запълнена от друг тип такса. Затова ми е трудно да си представя, че това ще доведе до съществени промени. Трябва да залагаме на пазарни принципи, от които ще дойдат действителните резултати, а не от законодателни инициативи в пазарна икономика.

Цялото интервю можете да прочетете тук

27 май 2015 г.

Закон срещу конкуренцията


Позабравените в последните месеци поправки в Закона за защита на конкуренцията отново са на дневен ред и скоро предстои пореден сблъсък на коренно противоположни мнения и аргументи. Това би трябвало да стане съвсем скоро, защото вече изтече удълженият триседмичен срок, който депутатите си дадоха за нови предложения. След като отлежаваха няколко месеца и не бяха одобрени от водещите комисии, поправките изненадващо бяха внесени от БСП в пленарна зала и още по-изненадващо бяха одобрени на първо четене на 30 април. При това в най-острия си вариант. Той е на път да въведе свръхрегулация в един от най-конкурентните сектори - търговията на дребно, но би дал права на Комисията за защита на конкуренцията да се меси и в други, чисто търговски отношения. 
Самите вносители наричат поправките "закон за търговските вериги" и обясняват, че защитават българските производители, особено малките и средните, от големите "чужди" хипермаркети. Вероятно умишлено се пропуска фактът, че не всички големи търговци са с чужда собственост. Яростните пледоарии срещу "диктатурата" на големите много напомнят друго подобно говорене - срещу чуждите ЕРП-та, които налагат високи цени и слагат големи сметки на клиентите си. Трябваше да минат около две години, преди обществото най-сетне да разбере, че енергоразпределителите имат най-малка вина за ситуацията в енергетиката и техният дял в цените е най-малък. Но тъй като те единствени контактуват с крайния клиент, бяха заклеймени като грешници и изедници. 
Нито един от иначе верни аргументи, с които тогава ЕРП-тата се защитаваха, не бе приет. Същото се случва и сега. Обясненията на Сдружението за модерна търговия (СМТ), в което влизат повечето от големите вериги, че не свръхрегулацията, а саморегулацията е по-верен път за решаване на проблемите, просто се подминават. А стъпки в тази посока вече има. Сдружението подписа споразумения за налагане на добри търговски практики по цялата верига на доставки на стоки с Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите, Асоциацията на производителите, вносителите и търговците на спиртни напитки, с работодателски организации. В резултат някои от най-големите критици на търговските вериги сега просто не участват в дебата.
Целият текст можете да прочетете тук.

21 май 2015 г.

Германо-Българската индустриално-търговска камара: Промените в ЗЗК са вредни за бизнес средата, конкуренцията и потребителите


„Законопроектът продължава да съдържа влошаващи за бизнес средата, конкуренцията и потребителите разпоредби.” Това се казва в становище на Германо-Българската индустриално-търговска камара (ГБИТК) относно предлаганите от група депутати промени в Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК). Според камарата основните проблеми, които биха могли да възникнат при евентуалното приемане на промените в ЗЗК са свързани с въвеждането на понятието „значителна пазарна сила”, изискването Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) да одобрява типови договори и общи условия между търговците и техните доставчици и с предвидените в законопроекта санкции.

Позицията е изпратена до президента Росен Плевнелиев, председателя на Народното събрание Цецка Цачева и премиера Бойко Борисов. Документът е подготвен в продължение на становищата на ГБИТК във връзка с промените в ЗЗК, изразени през 2012 г. и 2014 г.

Според камарата, делегирането на КЗК на правомощия за разработване на критерии за разграничаване на „значителна пазарна сила” от „господстващо положение” означава, че комисията сама ще създава правила и ще отговаря за прилагането им, което е в нарушение на конституционния принцип за разделение на властите. Последствията биха били неограничени права за администрацията и опасност от намеса в пазарните отношения без какъвто и да били контрол, включително и съдебен.

Друг потенциален проблем е одобрението от КЗК и публикуването на общи условия и типови договори между търговците и техните доставчици. Позицията на ГБИТК е, че това е дискриминационна мярка и намеса в свободата на договаряне, тъй като се отнася единствено за компании с оборот над 50 милиона лева за предходната година. Освен това, членовете на камарата подчертават, че липсва каквато и да било обосновка за определяне на прага от 50 милиона.

Притеснение будят и предвидените санкции от 10% от годишния оборот за злоупотреба със „значителна пазарна сила”. Според ГБИТК те са икономически необосновани и застрашават присъствието и оставането в България на български и чуждестранни инвеститори. За сравнение в други страни от ЕС с подобна глоба не се санкционират дори нарушения на нелоялната конкуренция, а акцентът е поставен върху обезщетяването на засегнатия конкурент.

В заключение камарата припомня, че Европейският парламент, Европейската комисия, Съветът на ЕС и германското правителство подкрепят инициативата за саморегулация по веригата на доставки в ЕС (Supply Chain Initiative) като решение срещу нелоялните практики. В този смисъл ГБИТК призовава промените в ЗЗК да бъдат внимателно обмислени с оглед на потенциалните ефекти от тяхното приемане в юридически, икономически и практически план.