4 септември 2017 г.

Факти срещу митове за големите търговски вериги


Институтът за пазарна икономика обяви свой анализ „Видимите и невидимите ефекти от навлизането на модерната търговия в България: факти срещу митове”. Пълният анализ можете да видите на сайта на института. Тук ви представяме резюме от него, също изготвено от института, както и основните митове и фактите за големите търговски вериги, посочени в анализа.


Целта на изследването „Видимите и невидимите ефекти от навлизането на модерната търговия в България: факти срещу митове” е да подложи на проверка редица популярни твърдения за модерната търговия в България. Последните често стават основание за политически действия и дори законодателни инициативи срещу модерните търговски формати.

Прегледът на тенденциите в сектора сочи, че той става все по-конкурентен – фирмите в него и техните пазарни дялове бързо се менят. Днес модерната търговия предлага на клиентите си достъп до магазини от всички ценови сегменти – хипермаркети, супермаркети, дискаунтъри и кеш-енд-кери формати. През последното десетилетие броят на обектите и оборотът на фирмите за модерна търговия в България расте. Въпреки това тази тенденция няма почти никакъв ефект върху традиционната търговия. Оборотите в традиционната търговия остават де факто непроменени между 2012 и 2015 г., а при специализираните магазини дори се наблюдава ръст. През 2015 г. делът на фирмите с над 250 заети (които до голяма степен се припокриват с модерните търговски формати) в търговията на дребно е 26%. Останалата част от пазара продължава да се държи от фирмите в традиционната търговия.

Често срещана теза е, че навлизането на модерните формати вреди на местните производители, тъй като веригите предлагат предимно вносни стоки. Стоките от български доставчици обаче съставляват приблизително 60-70% от общия обем на стоките, продавани в магазините на търговските вериги. Повечето модерни търговски формати изграждат дългосрочни отношения с  местни доставчици – фермери, млеко- и месопреработватели и др., като им помогат да внедрят европейски и международни стандарти и да излязат на външния пазар. По този начин, положителните ефекти върху българските производители от работата им с модерните търговски формати се простират далеч отвъд пласмента – съкращаване на веригите на предлагане чрез елиминиране на прекупвачите, повишаване на конкурентоспособността, въвеждане на високи стандарти за качество и директни инвестиции в производство.

Търговските вериги извършват сериозни инвестиции в страната – към края на 2015 г. преките чуждестранни инвестиции в търговията на дребно са 2,6 милиарда лева или 5,8% от общите ПЧИ с натрупване към този момент. От значение е и влиянието на модерната търговия по линия на изсветляване на икономиката – големите търговски вериги помагат за повишаването на събираемостта на данъците, деклариране на сделките с бързооборотни стоки и спазване на трудовото и осигурителното право. По приблизителни оценки, за 2015 г. те са внесли ДДС на стойност около 1,4 милиарда лева и данъци върху труда на стойност около 170 милиона лева.

Един от митовете около модерните търговски формати е този за масовите фалити на малки магазини и загуба на работни места. Всъщност статистиката показва, че между 2005 и 2015 г. заетите в търговията на дребно нарастват с около 12%. Този ръст показва, че навлизането на модерните търговски формати на практика води до нетно увеличение на заетостта в сектора.

Освен това търговските вериги предлагат чувствително по-високи заплати на своите служители – средната брутната месечна заплата в тях е била 976 лева през 2015 г. или над два пъти по-висока от тази в най-малките фирми с до 9 заети (449 лева). Трудът в най-големите фирми в сектора е и много по-производителен ако средната годишна добавена стойност на един служител при тях е 22,2 хиляди лева, то при малките фирми тя е едва 5,1 хиляди лева.

Разпространението на модерната търговия се отразява положително и на потребителския избор. Различните модерни формати предлагат между 2 000 и 20 000 артикула, което е непостижимо за по-малките магазини. Методите им за сертифициране и контрол, както и насрещните изисквания към доставчиците повишават качеството на продукцията, предлагана на крайния потребител.

Не на последно място, търговските вериги влияят и на социалната среда в страната. Част от тях предлагат курсове и специализации и участват в пилотни програми за дуално образование. От значение е и обвързването им с различни каузи – от опазването на околната среда и културното наследство, през различни програми за дарителство до финансиране на инициативи на гражданското общество.

В по-общ план, анализът сочи, че навлизането и разширяването на дейността на веригите за модерна търговия има благоприятен ефект върху икономиката на страната като цяло. Секторът изсветлява и привлича значителни инвестиции, работещите в него се увеличават и се радват на все по-високи доходи, а потребителите получават по-голям избор на стоки и насрещна гаранция за качество. Навлизането на модерните търговски формати спомага и за развитието на местното производство, тъй като предлага на практика огромен пазар за своите доставчици, като в същото време ги насърчава да внедряват международни стандарти и да стават все по-конкурентни. Изследването показва, че периодичните атаки към модерните търговски формати не се базират на факти, а по-скоро обслужват частни интереси и целят да донесат краткосрочни политически ползи на своите глашатаи. 

Факти срещу митове

Мит: Навлизането на модерната търговия изтласква традиционните търговци от пазара.
Факт: Фирмите с над 250 заети държат едва 26% от търговията на дребно.

Мит: Търговските вериги продават предимно вносни стоки.
Факт: Средно около 60-70% от продаваните стоки са от български доставчици.

Мит: Навлизането на веригите води до фалити и закриване на работни места.
Факт: През 2015 г. броят на заетите в търговията на дребно е с 12% повече от 2005 г.

Мит: Търговските вериги не инвестират в България.
Факт: В края на 2015 г. чуждестранните инвестиции в търговията на дребно са 2,6 млрд. лева (5,8% от всички ПЧИ).

Мит: Веригите продават некачествени стоки.
Факт: Търговските вериги прилагат стриктни методи и стандарти за контрол на качеството.

27 юли 2017 г.

За "двойните стандарти" без популизъм


Г-н Матеев, излязоха резултатите от проверката на Агенцията по безопасност на храните за двоен стандарт при храните на пазарите в Източна и Западна Европа. Как ще коментирате резултатите? Според вас на какво се дължи разминаването в химико-физичния анализ на някои от продуктите?
Резултатите показват, че всички проверени продукти са безопасни, като при 80% от тях няма разлики в съдържанието. Незначителни разлики, в рамките на европейските стандарти за безопасност и качество, са открити само при седем продукта. Част от тях са в полза на българските потребители, друга част са полза на западноевропейските, а има и трета част, където е спорно в чия полза е разликата. Например аз предпочитам сок с пулп. Вероятно производителите са установили, че това е местният вкус. Къде са двойните стандарти тук? Като най-фрапираща беше представена разликата в газирана безалкохолна напитка. Експерти обаче спорят коя съставка е по-полезна - захарта, която се използва в Германия, Франция и Мексико или глюкозо-фруктозния сироп от царевица, който се използва в България, САЩ и Испания. Трета категория потребители ли са американците? Цените на алтернативните съставки са еднакви. Производителят просто е избрал да насърчи местното производство.
Има неща в проучването, които будят недоумение. Първо, защо държавата преди дори да го започне, създаде сред обществото усещането, че е мамено от „неморалния“ Запад? Второ, изборът на точно тези 31 сред десетки хиляди продукти беше базиран на препоръки от държави, които от години търсят примери да докажат тезата за двойни стандарти, което изкривява резултатите. Трето, изводите на държавата, че проучването показва наличие на двойни стандарти е в необяснимо за здравия разум противоречие с изнесените в същото това проучване факти. Ние можем само да си мечтаем за такива незначителни разлики между Германия и България при публичните услуги, корупцията, сивия сектор, съдебната система, законотворчеството и бизнес средата като цяло. Четвърто, липсата на прозрачност кои точно продукти са проверявани не даде възможност на производителите, при чиито продукти има разлики, да обяснят на какво се дължат те. Ако имаше повече яснота, щяхме да разберем във всеки конкретен случай причината за разликата - дали идва от различните предпочитания, или защото има политика за насърчаване на българското производство, или партидите са различни и например влияние са оказали сезонни фактори, или нещо друго. И всеки потребител щеше да има възможност да прецени дали отговора го задоволява и да избере поведението си спрямо производителя. Вместо това, държавата изненадващо реши да обвини не една компания, а целия Запад в двойни стандарти. Това е абсурдна генерализация, на която обаче се хванаха много хора, особено склонните да си обясняват света с опростени конспиративни теории.
Двоен стандарт има, но той не е при храните и за него не ни е виновна Германия. За два пъти по-ниския стандарт на живот в България спрямо средния в ЕС са виновни именно популистки действия като тази кампания, които тровят бизнес средата и отклоняват вниманието от доста по-трудните и времеемки, но смислени решения.
Не това е начинът да се насърчат българските производители. Нужна е замяна на доминиращата все още социалистическата философия на икономически протекционизъм с нова, отърсена от комплекси и популизъм, модерна визия за България, базирана на свободното предприемачество.

Беше констатирано и сериозно разминаване в цените на детски пюрета, шоколадови изделия и сирена. По-скъпо ли се продават едни и същи продукти на нашия пазар? Откъде идва разликата?

Наскоро Евростат публикува данни, които показват, че цените на храните в България са с 30% по-ниски от средните в ЕС, а в Германия и Австрия са съответно с 6.5% и 24.9% по-високи от средните в съюза. Изводът от проучването на БАБХ обаче е, че цените в България са по-високи. Аз бих се доверил на официалната статистика, на фактите и на прозрачността, а не на твърденията. Очевидно има грешка или в проучването, или в извода. Липсата на прозрачност и тук ни поставя в ситуация да гадаем откъде идва противоречието. Фокусът върху стоките с по-високи цени прикри очевидния факт, че всъщност при другата половина от проверените стоки цените тук са по-ниски. А това може да се разглежда като добра новина предвид многото фактори, които влияят в посока вдигане на цената. Първо, това е значително по-високото ДДС на храните в България. Тук е мястото да припомня, че ако държавата иска да свали цените на храните, просто трябва да изпълни исканията на българските производители за 5% ДДС върху тях. Второ, транспортните разходи. Трето, относително малкия пазар. Четвърто, различни особености на пазара, например доколко е силна конкуренцията в даден сегмент. Пето, възможно е някои продукти да са купени на промоционални цени. Шесто, всеки бизнес калкулира в цената си различни рискове, а бизнес средата в България е значително по-лоша от тази в Германия и Австрия. 

Цялото интервю можете да прочетете тук

16 юни 2017 г.

България е с най-ниските цени в ЕС


България е страната с най-ниски цени в ЕС за 2016 г. По данни на Евростат цените в страната са 48% от средните в ЕС.

Цените на храните са 69.6% от средните в съюза. По-ниски са те само в Полша и Румъния, съответно 60.4% и 61.8%, което се дължи на по-ниските ставки на ДДС за храни там.



Цените на алкохолните напитки и цигарите в България са най-ниски - 56.4% от средните.


Най ниски в България спрямо ЕС са цените на разходите за дома - 29.3%.

Облеклото и обувките също са най-евтини в България с цени 79% от средните в ЕС.

Храните в България не са с по-лошо качество от тези в Западна Европа


Вестник "Стандарт" пише, че според първите резултати от проучването на Българската агенция по безопасност на храните няма съществени отклонетия в качеството на храните в България спрямо Германия и Австрия:
По отношение на етикетите на продуктите няма съществени различия, коментира за „Здравей, България" д-р Камен Николов от БАБХ. Засега не са открити съществени отклонения, те са съвсем минимални. 
Качеството на храната, която консумираме у нас, не се различава съществено от тази в другите държави. Моментните резултати показват минимални разминавания в състава на безалкохолна напитка и на продукт от месо. На етикета на безалкохолното, което е купено в България, пише, че е подсладено с фруктозо-глюкозен сироп, а за напитката от чужбина е използвана захар. 
При един от месните продукти е установено, че в българското изделие е използвана по-малко сол, но това се отчита като позитив.

9 май 2017 г.

"Нестле" и "Кока-Кола" за различните стандарти при храните

"Дойче Веле" цитира обширна статия в германския „Ди Велт” на тема дали храните в Централна и Източна Европа са с по-ниско качество в сравнение с тези в Западна Европа, както твърдят водещи политици в Чехия, Словакия, Полша и Унгария. Ето избрани части от статията.
Редица индустриалци също недоумяват - та нали досега критиците обвиняваха ЕС най-вече заради това, че се опитва да унифицира всичко и да отстрани регионалните различия. И сега изведнъж: единен стандарт за всички храни.
Ако наистина започнем да произвеждаме хранителни продукти по единни стандарти, тогава ще трябва да превъзпитаме потребителите, а това изобщо не е работа на производителя, смятат индустриалците.
Какви са фактите? Да, големите концерни продават продукти с една и съща опаковка, но в отделните страни съдържанието често пъти е различно. Хранителният технолог Ирене Таусиг-Вулф дава пример с разтворимия бульон: „В Близкия изток бульонът трябва да бъде малко по-лют има по-силен вкус на подправки. Поляците пък предпочитат по-силна зеленчукова нотка, докато в Турция искат по-интензивен вкус на месо”, казва Таусиг-Вулф, която отговаря за нормирането на вкусовете в концерна „Нестле”. Експертката обяснява пред вестника, че концерните открай време се ръководят от регионалните вкусове, което често пъти налага сериозни промени в рецептата. Сега обаче споменатите политици от Източна Европа настояват за въвеждането на задължителни унифицирани норми за съдържанието на хранителните продукти. Ако това настояване бъде узаконено, големите концерни ще трябва да обърнат концепцията си с главата надолу.
В развойния център на концерна „Нестле” в Зинген работят 220 души от 35 различни страни, които се грижат именно за това: да проучват вкуса на потребителите на различните пазари още преди разработката на нови продукти. Когато се пуска, примерно, нова готова супа, проучването на пазарите може да отнеме до две години. Таусиг-Вулф описва пред „Ди Велт” как функционира това проучване. Най-напред технолозите на концерна посещават всяка отделна страна и готвят заедно с местни хора, за да разберат на какво най-вече се държи в рамките на съответната кулинарна традиция. После елитни готвачи подготвят различни варианти на рецептата, при които се отчитат именно впечатленията на технолозите от отделните страни - например дали хората предпочитат пипера по-сладък, по-лютив или по-опушен. Накрая новият продукт се опитва от многобройни дегустатори, а когато рецептата вече е одобрена и от тях, пак идва ред на технолозите. Производството на всеки отделен продукт изисква предварително проучване на редица въпроси: има ли в съответната страна достатъчно суровини за производството му; осъществимо ли е технологически производството на конвейер; какво показва последната дегустация на новия продукт в сравнение с аналогичен продукт на конкурентна фирма. И едва когато всички тези въпроси получат положителен отговор, продуктът тръгва в масово производство.
Разбира се, роля играят и парите. Тоест - цените на съответните суровини и покупателната способност на хората. Защото в Европа потребителите разполагат с доста различни бюджети за храна. Един швейцарец например има годишна покупателна способност от 42 хиляди евро, германецът - 22 хиляди, а полякът и унгарецът - съответно 6366 и 5549. Логично е, че там, където потребителите имат по-малко пари, производителите наистина използват по-евтини съставки, за да може продуктът им да се продава. И в този смисъл критиците имат пълно право. Да, шоколадът с лешници съдържа по-малко лешници на пазари с по-ниска покупателна способност, а мляното кафе е с повече евтини примеси. Защото в крайна сметка концерните си гледат продажбите.
С други думи, при развойната дейност на нови хранителни продукти се отчитат тези два фактора: местните вкусове и покупателната способност. Дори само в рамките на Европа вкусовете често пъти доста се различават. Така например германците предпочитат бял ванилов сладолед, а австрийците - жълт. Белгийците държат на един специфичен следвкус при шоколадовите продукти, който само на няколко километра отвъд границата предизвиква у холандците недоволни гримаси. Технолозите твърдят, че такива вкусови нагласи са почти вродени - човек на практика отраства с тях. Точно този факт пренебрегват онези източноевропейци, които критикуват концерните: не става дума само за пари.
Добър пример са упреците срещу „Кока-Кола”, че в Унгария концернът произвежда напитките си с евтин царевичен сироп, вместо със захар. Говорител на концерна потвърждава пред „Ди Велт”, че това е вярно. Причината обаче не били парите, а желанието да се използват местни суровини: „В страни, където има много царевични насаждения - като Унгария или САЩ например - ние гледаме да използваме именно царевичен сироп”. А където вирее захарно цвекло или захарна тръстика, там „Кока-Кола” използва добиваната от тях захар. С други думи: унгарците пият „Кола”, която има същите съставки, както в САЩ.

2 май 2017 г.

Прилагат ли международните компании двойни стандарти при качеството на храните?

В няколко източноевропейски страни периодично в публичния дебат изскача въпросът дали храните, които международните компании продават в Източна Европа са с по-лошо качество от тези в Западна Европа. Напоследък Унгария, Чехия, Словакия и Полша отново поставиха темата на дневен ред. Правителствата в много източноевропейски страни, включително българското, започнаха проверки, за да установят дали има двойни стандарти в качеството на храните при богатите и бедните страни в ЕС. В България проверката се извършва от Комисията за защита на потребителите със съдействието на Българската агенция по безопасност на храните. Междувременно проверка на Нова ТВ установи, че няма разлика в качеството на храните в България спрямо Западна Европа.

"Дойче Веле" разказва за актуална проверка на швейцарското издание "Нойе Цюрхер Цайтунг", която също  показва, че двойни стандарти не се прилагат, а доколкото има разлики в съдържанието на някои храни, то се дължи на специфичните национални предпочитания и използването на местни доставчици на суровини с цел насърчаване на местното производство. Ето подбрани части от текста (цялата статия можете да прочетете тук).
Упреците на страните от Вишеградската група се отнасят и до продукти на швейцарския концерн „Нестле”, който има няколко фабрики в Унгария. В някои от тях се произвеждат продукти, предназначени не само за Унгария, но и за западни пазари като германския и австрийския. В тази връзка от „Нестле Унгария” категорично отричат да има някаква локална специфика на произвежданите от тях продукти. 
В същото време от „Нестле Унгария” не крият, че при някои продукти съзнателно се използват изменени "рецепти", които отчитат определени национални предпочитания. Във фирмата имало дори специален отдел, който нагажда производството на „Нестле” към местните вкусови предпочитания. Така например супата на „Маги” с кнедли и фиде, предназначена за унгарския пазар, съдържа не само повече кнедли, отколкото в други страни, но и онзи сорт фиде, който е най-предпочитан сред унгарските потребители. С други думи: продуктите на международните концерни, предназначени за Източна Европа, очевидно не се отличават съществено от стоките, продавани на западните пазари.
В 51 от общо 76 изследвани храни, предлагани в Унгария и в Австрия, не са били открити никакви различия по отношение на съдържанието, а само в половината от продуктите са били установени незначителни вкусови разлики, дължащи се на субективните усещания на оценителите. Едва в 25 от въпросните 76 продукти са били установени дребни разлики в съдържанието, които обаче не се отразяват съществено на качеството. Така например продаваната в Унгария Кока-Кола съдържа не кристална захар, а сироп от фруктоза и глюкоза. Фирмата-производител обяснява тази разлика с желанието си да използва произвежданата в Унгария смес, с което да даде предимство на местните доставчици на суровини.
Казано накратко: експертите от унгарската Служба за контрол на храните не са установили никакви съществени разлики в продуктите, продавани на Изток и на Запад, се казва в статията на „Нойе Цюрхер Цайтунг”. В резултат изданието стига до заключението, че източноевропейците консумират също толкова качествени маркови продукти, колкото и западните потребители. А от това следва, че истерията около некачествените храни е очевидно политически мотивирана. 

19 април 2017 г.

Модерната търговия изсветлява пазара, сваля цените и предоставя голям избор на потребителите

"24 часа" публикува аналитичен текст за пазара на бързооборотни стоки в България. Ето избрани части от него.
След успешна експанзия на най-големите международни вериги у нас, както и стабилна позиция на българските играчи започнаха първите пропуквания в сектора. И фалитите не закъсняха - първо се изтегли "Пени маркет", после фалира "Карфур", а от март - и "Пикадили". Едно от обясненията е, че присъствието на големите компании доведе до изключителна конкурентна битка за всеки клиент. 
От това, разбира се, печелят потребителите, но при недобре направени сметки и поемане на непремерени рискове за разрастване се стига до финансови проблеми. 
Още преди това вече малцина си спомнят, че българския пазар напусна и словенската "Меркатор", която работеше с хипермаркети под марката "Рода". 
Жестоката конкуренция доведе и почти до изчезването на магазини "Европа" на Христо Ковачки. Те от над 40 се свиха до около 7 в София, Ботевград и Своге.  
Всички тези трусове с фалити и закриване на магазини освобождават пазар от около половин милиард годишно. Навлизане на силни нови играчи обаче на този етап не се очаква. Силно насоченият към цената български потребител плаши мераците за големи печалби от родния ритейл пазар. 
Плановете на "Билла" са да отвори 10 нови обекта у нас през 2017 г. Компанията отчита над 785 млн. лв. приходи от продажби на стоки за миналата година, което е увеличение с 15,05% спрямо 2015 г. Тогава веригата отчете 575,926 млн. лв. оборот и 4,403 млн. лв. печалба. Новооткритите работни места от "Билла България" през миналата година са 375, а общият брой на служителите - 4423. 
Плановете на "Кауфланд България" са да инвестират през тази година между 20 и 25 млн. лв. в нови обекти и модернизиране на съществуващите. Вече се изграждат два нови хипермаркета на веригата във Варна, предстои и отваряне на филиал във Велико Търново. По данни на компанията приходите и от продажбата на стоки през 2016 г. са за над 1,4 млрд. лв., което е ръст от 8% спрямо предходната година.  
Първият обект на "Кауфланд" в България бе открит през март 2006 г., днес хипермаркетите на дружеството са 57 в 33 града. "Кауфланд България" е в топ 10 на най-големите фирми у нас, сред най-мощните работодатели е с 6800 служители на трудов договор и още близо 10 000 на граждански. За 11 години компанията е инвестирала 1,4 млрд. лв. у нас. За миналата година платените данъци са 125 млн. лв. 
Все още няма публикувани официални данни за финансовите резултати през 2016 г. на втория в класацията на търговците на дребно у нас - "Лидл България". Компанията, както и "Кауфланд", е част от германската "Шварц груп". През 2015 г. "Лидл България" регистрира приходи от близо 650 млн. лв. Веригата отвори първия си магазин у нас през 2010 г., а днес има 83 обекта (21 в София) в 43 града и над 2000 служители. 
Силно присъствие на българския пазар има и литовската "Максима груп" с магазините "Т маркет". През миналата година оборотът им е нараснал с 22,1 процента до 88,4 млн. евро.  
Увеличението на оборотите идва предимно от откриването на нови магазини. Само през миналата година веригата се сдоби с още 14. От тях 12 бяхапридобити от "Пени маркет". "Максима" купи три, а останалите 9 бяха наети дългосрочно. Отделно литовците наеха и три-четири обекта от "Магазини Европа" на Христо Ковачки. Така магазините на "Т маркет" в България станаха вече 61 в 15 града. Компанията стартира на българския пазар през май 2005 г. Плановете на "Т маркет" са да реновират 7 магазина само през тази пролет. 
Безспорен е приносът на веригите и т.нар. модерна търговия за изсветляването на пазара в България, свалянето на цените и предоставянето на голям избор на потребителите в съвременни търговски обекти. Въпреки постоянните критики, особено преди избори, че веригите водят до изчезването на малките магазинчета, това не е съвсем вярно. По данни на специализираните агенции за пазарни проучвания делът на веригите в България е едва около 40%, докато в останалите страни от Централна и Западна Европа достига между 70 и 90 на сто. Или при над 10 млрд. лв. годишен оборот с храни у нас на веригите се падат само малко над 4 млрд. лв. 
Като обобщение може да се каже, че на този етап процесите в ритейл търговията, дори и фалитите, изглеждат като нормален елемент от силната конкуренция.