21 март 2020 г.

Апелираме към Президента на Република България да наложи вето върху текста за налагане на таван върху цените, а властите да не вземат прибързани решения



Снощи българският парламент прие "Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. " Със закона се въвежда таван на цените на стоките и услугите. Според него "всички стопански субекти са длъжни да предоставят на населението предлаганите от тях стоки и услуги на цени, равни на средноаритметичните цени на предлаганите от тях стоки и услуги през последните три месеца" преди въвеждането на извънредно положение. За нарушение на разпоредбата на "виновните лица се налага имуществена санкция в размер на 5 на сто от оборота" за предходната година, а на представляващите ги физически лица - глоба в размер от 20 хил. до 100 хил. лв.

Членовете на Сдружението за модерна търговия имат значителен принос за ниските цени в България и дори в условията на извънредно положение успяват да ги поддържат, въпреки натиска от все повече производители.

Тези разпоредби обаче представляват връщане от пазарна към централизирана икономика. Те са грешен инструмент за ограничаване на цените и ще доведат не до по-ниски цени, а до тежки последици за българската икономика - дефицити на стоки и услуги, хаос, корупция, фалити, спекула, увеличаване на сивия сектор и спад на приходите в държавния бюджет точно когато те са най-нужни.

Единствено свободната конкуренция може да гарантира ниски цени. Безброй примери по света и у нас са доказателство за това.

Апелираме към всички власти да не вземат прибързани решения, да ги съгласуват със заинтересованите страни и да не всяват допълнителна паника в и без това предизвикателната ситуация.

Апелираме към Президента на Република България да наложи вето върху текста за налагане на таван върху цените.

Ако все пак законът влезе в сила, апелираме към Народното събрание спешно да отмени въпросните текстове.

16 март 2020 г.

Клиентският поток намалява, ситуацията се нормализира и хората се обслужват спокойно и без забавяне



Във връзка с въведеното на 13 март 2020 г. извънредно положение в България, членовете на Сдружението за модерна търговия (СМТ) биха искали да предоставят следната информация:
  • Съгласно заповедта на министъра на здравеопазването от 13 март 2020 г., през следващите дни магазините за бързооборотни и дрогерийни стоки на BILLA, dm, Kaufland, Lidl, Metro Cash&Carry, Mr. Bricolage, ProMarket и T MARKET ще продължат да работят с нормален капацитет и адаптирано работно време, за да обезпечат максимално както обслужването на клиентите, така и изпълнението на заповедите на институциите.
  • След отчетения на 13 и 14 март 2020 г. ръст на пазаруването в нашите търговски обекти, от 15 март до момента клиентският поток намалява, ситуацията се нормализира и хората се обслужват спокойно и без забавяне.
  • Наличностите от стоки са достатъчни, като дори и някой артикул да бъде изчерпан, той се доставя отново до магазините максимално бързо. Нашите логистични вериги работят с пълния си капацитет, складовете ни са заредени с хранителни и нехранителни продукти, включително стоки от първа необходимост и хигиенни препарати, и доставките към магазините се извършват без прекъсване и почивка.
  • В координация с Националния оперативен щаб се въвежда временен ред за пазаруване в търговските обекти в България. За улеснение на клиентите във всички магазини ще бъдат поставени инструкции за реда на влизане, пазаруване и напускане на обекта.
  • Съгласно инструкциите на Министерство на здравеопазването, в магазините се прилагат засилени дезинфекционни мерки и се спазват най-стриктни хигиенни правила предвид създалата се ситуация.

Уважаеми клиенти,

Всички ние сме загрижени в създадената ситуация. Бихме искали да Ви уверим, че правим всичко необходимо, за да доставяме без прекъсване и да обслужваме без забавяне в нашите магазини, за да осигурим на Вас и Вашите семейства необходимите стоки, включително храни и продукти от първа необходимост. Бихме желали да изразим и огромната си благодарност към нашите колеги в търговските обекти и по веригата на доставки, които работят денонощно, за да бъдат магазините заредени.

Но имаме нужда и от вашето разбиране и съдействие!

Като национално отговорни компании членовете на СМТ работят в тясна координация с институциите, включително и Националния оперативен щаб, и координират временния ред за пазаруване в търговските обекти с тях. В този смисъл бихме искали да помолим всеки да бъде отговорен в начина си на пазаруване. Молим хората да спазват инструкциите в магазините и указанията на оторизираните лица и да проявяват спокойствие, търпение и уважение към другите – всеки ще бъде обслужен!

Само с общи усилия ще можем да се справим с предизвикателството и да направим всичко възможно, за да се погрижим за своите семейства, родители, приятели, колеги, за по-слабите и тези, които имат нужда от помощ.

Доброто обслужване и Вашата сигурност винаги ще бъдат наш приоритет!

10 март 2020 г.

Създадена е необходимата организация за гарантиране на ритмични доставки на хранителни стоки


Във връзка с обявяването на първите случаи на заразени с вируса Covid-19 в България, членовете на Сдружението за модерна търговия (СМТ) биха искали да предоставят следната информация:

1. Към момента няма никакви ограничения за пазаруване в нашите магазини. Не се очаква дефицит на хранителни стоки, включително и на такива от първа необходимост. В логистичните центрове на нашите компании има достатъчни наличности и е създадена необходимата организация за гарантиране на ритмични доставки.

2. Магазините на членовете на СМТ продължават да работят с обичайните си капацитет и работно време.

3. Към момента ситуацията в сектора на търговията на дребно е спокойна спрямо обстановката. В тази връзка призоваваме хората да не се презапасяват. В случай че се окаже, че в някой магазин има повече от обичайния брой клиенти, молим да бъдат проявени спокойствие, търпение и уважение към другите – всеки ще бъде обслужен.

Като национално отговорни компании членовете на СМТ ще направят всичко възможно, за да осигурят обичайното снабдяване с продукти на своите клиенти в България. Сдружението е в постоянен контакт с Министерство на икономиката и компетентните институции и членовете му не само са взели съответните мерки в тази посока, включително на база препоръките на Националния оперативен щаб и опита на други държави, а и имат готовност да реагират адекватно при всяка промяна на обстановката.

19 декември 2019 г.

7 млн. български потребители печелят от високата конкуренция в търговията с храни


На 17 декември 2019 г. четири асоциации на производители на хлебни изделия, месни и млечни продукти настояха за държавна намеса, чрез която да бъдат повишени цените на техните стоки в България, като обвиниха големите търговски вериги, че държат цените ниски и оказват натиск върху българските производители. В тази връзка бихме искали да заявим:


1. Българският пазар на търговия на дребно с храни е сред най-конкурентните в Европа

Модерната търговия наистина има голям принос за понижаването и стабилизирането на цените на храните у нас. Един от основните фактори за формирането на цените са възможностите и пазарното поведение на клиентите. В този аспект трябва да се отбележи и по-ниската покупателна способност на потребителите в страната в сравнение с други европейски държави. Българският потребител, като цяло, е ориентиран към търсенето на качествени хранителни стоки на ниски цени. Това поведение също е определящо за ценовите нива на хранителните продукти в магазините.

Много важен фактор за ниските цени на храните у нас е и силната конкуренция в търговията с бързооборотни стоки. В България пазарната концентрация в този сектор е сред най-ниските в страните от ЕС. Докато в повечето страни от Западна Европа най-големите пет компании държат между 70 и 90% от пазара, а в Централна и Източна Европа този дял е около 60-65%, у нас десетте търговски вериги с най-високи приходи заемат около 40% от пазара. Останалите 60% се държат от по-малки и регионални вериги и самостоятелни магазини. Делът на международните търговци в търговията с бързооборотни стоки е едва 1/3, а останалите 2/3 се държат от български собственици.

2. Производителите имат алтернатива

Модерната търговия включва десетки търговски вериги с голямо разнообразие на формати - квартални магазини, дискаунтери, супермаркети, хипермаркети и кеш енд кери. Освен тях в страната има десетки хиляди малки специализирани и смесени магазини, тържища, фермерски пазари, а през последните години се появават и все повече онлайн търговци на храни. Всички те дават на всеки български производител огромен избор от потенциални партньори в сферата на търговията на дребно с храни. 

Съчетанието на силно конкурентен и малък по мащаб пазар с относително ниската покупателна способност и постоянната заплаха от нови регулации, обяснява защо България е извън картата на атрактивните места за инвестиране от големите международни търговски вериги. За последните осем години нито една такава компания не е влязла на нашия пазар. В същото време търговци като Penny, Mercator и гигантите Delhaize и Carrefour напуснаха страната. А много опити на български инвеститори за навлизане на пазара с различни формати се провалиха. Въпреки това, всеки международен или български инвеститор, който смята, че може да печели добре на този пазар е добре дошъл на него. 

3. Колкото повече конкуренция има, толкова повече печели клиентът

Благодарение на конкурентното присъствие на пазара на големите вериги, на потребителите се осигурява все по-високо качество на оптимални за условията цени, тъй като модерната търговия обикновено налага свои стандарти на качество, които надхвърлят държавните. С развитието на този формат на търговия хората получиха и достъп до огромно разнообразие от продукти. Докато малките магазини предлагат средно 500 вида стоки, при дискаунтърите броят е около 1.3 хил., в супермаркетите е 12 хил., а в хипермаркетите стига до 35 хил.

За по-малко от две десетилетия след навлизането си в България, големите международни вериги съществено допринесоха за това пазаруването да се превърне във все по-приятно преживяване. Освен богат избор от качествени продукти на ниски цени на едно място, хората получиха и удобства като много каси, големи паркинги и дори детски площадки. Осигуряването на този комфорт и удобство е резултат от значителните инвестиции на търговските вериги, които също се покриват от приходите от продажби.

4. Регулациите биха могли само да повишат цените

От финансовите отчети на най-големите търговски вериги ясно се вижда, че печалбата им е средно около 2-3% от оборота. В същото време скорошен анализ на пазара, изготвен от Комисията за защита на конкуренцията показва, че средните печалби на българските производители на храни са многократно по-високи.

Големите търговски вериги работят изцяло „на светло“, те са сред най-големите данъкоплатци в България и полагат много усилия, за да се справят с нелоялната конкуренция на „сивия“ пазар, на който част от производителите продават без ДДС. По публично оповестявани данни на самите асоциации на производителите сивият сектор при тях стига до 50%. 

Въвеждането на регулации в отношенията между търговците и техните доставчици означава на практика контрол върху цените, ограничаване на конкуренцията, изкривяване на пазара и води до икономически катастрофи. Актуален пример за последиците от държавните интервенции при ценообразуването е Венецуела. Провалът на централизираните социалистически икономики, както и българската икономическа история също са показателни за вредността им.

Подобна интервенция на пазар у нас би могла да е от полза за някои производители, но ще навреди на 7 милиона български потребители, като най-потърпевши ще бъдат социално слабите българи. Свръхрегулациите освен това биха стимулирали вноса за сметка на продажбите на българските доставчици.

Важен аргумент срещу въвеждането на подобни регулации е и фактът, че те биха били незаконни (вж. официално решение на Комисията за защита на конкуренцията, че такава политика и практика от страна на държавата нарушава принципите на пазарната икономика и свободата на конкуренцията).

Не на последно място, Договорът за функциониране на ЕС предвижда, че за постигане на целите на ЕС, държавите-членки следва да избягват въвеждането на икономическа политика, която би противоречала на принципа за отворена пазарна икономика и свободна конкуренция. 

5. Стотици български производители печелят от отлично партньорство с търговските вериги

Анкета сред членовете на Сдружението за модерна търговия, проведена преди месец показа, че в периода от средата на 2018 до средата 2019 г. повече от 67% от асортимента в основните хранителни категории в Billa, Kaufland, Lidl и T MARKET се състои от български продукти. Този дял е най-висок при месните продукти – 76%, следван от хляба със 73%, млечните продукти с 64% и плодове и зеленчуци с 57%.

Всяка от четирите вериги работи с между 120 и 200 български производители и помага за развитието на техния бизнес. Български компании произвеждат и почти 40% от продуктите под собствени марки на ритейлърите.

Благодарение на партньорството с веригите, производителите успешно развиват бизнеса си – например реализират по-големи количества стока, оптимизират производствения си капацитет и имат по-добра прогнозируемост на приходите във времето, което им позволява да реализират инвестиции. Много важни са и инициативите на веригите за повишаване на конкурентоспособността на българските производители, като подкрепа за сертифициране по международни стандарти, споделяне на ноу-хау и съвети за повишаване на ефективността.

През последната година над 45 български компании развиха бизнеса си и излязоха на международни пазари, благодарение на партньорството си за експорт с търговските вериги, включително чрез производството на собствени брандове за ритейлърите. Изнесените тук аргументи и факти категорично сочат, че стотици български производители печелят от отлично партньорство с търговските вериги, а българският сектор на търговията на дребно е изключително конкурентен и това е изцяло в полза на българските потребители. 

6. Процесът на работа

Всяка търговска верига има различни практики при договарянето със своите доставчици и производителят може да избира кои от тях са най-приложими спрямо неговия бизнес. Ето защо генерализирането на подхода на работа и поставянето на всички търговски вериги под общ знаменател е некоректно и не отговаря на реалността.

Предвид правилата на лоялната конкуренция не може по никакъв начин да се разкриват и публикуват чувствителна информация относно цени и други условия от отношенията с доставчиците, нито да се влияе при определяне на пазарната политика и ценообразуването. В този смисъл, ако се търсят конструктивни решения и резултати, би следвало да се призоват конкретните доставчици, които са имали проблем с дадени вериги да адресират същия конкретно към съответния свой контрагент.

7. Заключение

Предложените от някои производители нови регулации биха били груба непазарна намеса в свободата на договарянето. Подобни стъпки биха влошили бизнес средата, биха довели до увеличаване на цените, а потърпевши от тях биха били не само българските потребители, а и самите производители.