11 юли 2018 г.

Ненужно изискване за маркиране блокира даряването на храни с изтичащ срок на годност


Йордан Матеев, изпълнителен директор на Сдружението за модерна търговия за в. „Стандарт“

През миналата година влязоха в сила законодателни промени, с които падна ДДС за дарените храни. Целта беше да се насърчава дарението на хранителни продукти. Това обаче не се случи, напротив, даренията намаляват. Каква е причината?

Причината са текстове в Закона за храните, според които дарената храна трябва да носи маркировка „дарение, не подлежи на продажба“. Това на пръв поглед елементарно изискване доведе до сериозни проблеми. Първият е, че маркировката трябва да се постави върху всяка отделна опаковка. Това коства огромни разходи на фирмите дарители, най-вече под формата на труд. Вторият проблем е, че на практика често няма как да се спази законът, тъй като той изисква да не се закрива етикета и важна информация като срока на годност или състава. Една малка вафла например не може да се маркира без това да покрие въпросната информация. Трети проблем е свързан с изискването маркировката се поставя по начин, който не позволява нейното отстраняване, без да се наруши целостта на опаковката. Трудно е да се намери приемливо технологично решение за някои от храните, например за кофички с кисело мляко.

За да избегнат изискването за маркиране, някои компании предпочитат да плащат ДДС върху дарените храни с изтичащ срок на годност, както прави един от най-големите дарители на Българската хранителна банка (БХБ). Това показва, че разходите за етикетиране са по-големи от дължимия ДДС. На практика законодателят замени плащането на ДДС с друг още по-висок разход.

Разполагате ли с данни за даренията, които правят големите търговски вериги сега и преди приемането на закона?

Търговските вериги много рядко допускат разваляне на храни, благодарение на съвременните информационни системи и високото ниво на управление. Храна се изхвърля основно от потребителите (34%), фермерите (47%) и преработвателите (12%). Делът на търговците е едва 7%, незначителна част от който се дължи на модерната търговия. Поради това производителите, а не търговците, са основните дарители на храни с изтичащ срок на годност. През 2017 г. БХБ отчете спад на даренията с 30% спрямо 2016 г., когато все още действаха старите правила. В същото време в България се изхвърля около една трета от произведената храна вместо да достигне до най-уязвимите групи от населението.

Търговските вериги активно подкрепят дейността на Българската хранителна банка, защото вярват в нейната мисия да подпомага хората в нужда, като спасяват храна от изхвърляне. Членовете на Сдружението за модерна търговия периодично даряват храни, дават възможност на своите клиенти да даряват храни, предоставят ноу-хау, подпомагат логистиката и оказват директна финансова помощ на банката за разширяване на капацитета й. Това е част от политиката на търговските вериги да инвестират в инициативи, които подобряват живота на хората. Само от септември 2017 г. до момента членовете на сдружението са реализирали близо 50 такива проекта. Те традиционно подкрепят кампанията „Великден за всеки“, инициирана от омбудсмана на Република България, полагат огромни усилия за популяризиране и налагане на културата на здравословното хранене при децата, организират събиране на средства за възстановяване и поддръжка на паметници като Панорамата в Плевен и Мадарския конник. И това са само малка част от инициативите, за които членовете на сдружението получиха множество награди в областта на социалната отговорност.

Как може да се насърчат даренията?

Сдружението за модерна търговия внесе в парламента становище за отпадане на изискването за маркиране в приетия миналата година на първо четене проект на нов Закона за храните. Според нас това би позволило много повече храна да бъде спасена. Предложението ни беше подкрепено и от КРИБ, но окончателното приемане на закона все още не е в дневния ред на Народното събрание.

С хранителната банка проведохме срещи с ръководствата на контролните органи – Българската агенция по безопасност на храните и НАП – от които стана ясно, че от гледна точка на контрола маркировката е напълно излишна и премахването й няма да увеличи риска от злоупотреби с дарени храни и ощетяване на държавния бюджет, което беше основният довод за въвеждането на това изискване. Самите търговски вериги не биха настоявали за промяната, ако не вярваха, че отпадането на маркировката не носи допълнителни рискове. Те работят изцяло на светло и при злоупотреби ще търпят щети от нелоялна конкуренция. Затова големите търговски вериги са първите, които ще сигнализират контролните органи при констатирани нарушения и пропуски в системата на контрол.

Имате ли данни какво количество храни се изхвърлят? Как може да се предотврати това?

В България не е правено такова изследване, но на базата на проучвания в други европейски страни се предполага, че годишно в страната се изхвърлят около 670 хил. т., което е стряскащо на фона на статистиката, че България е най-бедната държава в ЕС и с най-голям дял хора, застрашени от бедност и социално изключване.

Основната мярка за предотвратяване на това е премахването на изискването за маркиране. След това, за да може да се поеме очакваният скок на даренията на храни, на дневен ред ще дойде и нуждата от разширяване на капацитета на хранителната банка. БХБ работи в обществена полза и всъщност подпомага социалната функция на държавата, при това по изключително ефективен начин, непостижим от държавната администрация – за всеки лев направен разход банката спасява, респективно раздава на нуждаещи се, храна за 4 лв. Затова ние предлагаме в Закона за храните да се даде възможност на хранителните банки да получават субсидии от държавата.

Догодина ще се навършат 20 г. от стъпването у нас на първата голяма търговска верига – МЕТРО. Какво се промени през тези години и как модерната търговия промени навиците в пазаруването на българина?

Навлизането на големите международни вериги в България промени изцяло навиците за пазаруване на българите. Досадното и свързано с негативни емоции пазаруване се превърна в приятно преживяване. Хората откриха и харесаха удобствата на модерната търговия като ниски цени, липса на скокове на цените около определени празници, огромен асортимент, високо качество и контрол върху храните, добро обслужване, големи паркинги и т.н. Само си спомнете как изглеждаше търговията преди 20 години с малките преустроени гаражи и тъмните полупразни магазини от времето на социализма с лоша хигиена и обслужване. Най-доброто доказателство, че българинът харесва този модел е фактът, че всяка седмица милиони хора пазаруват в търговските вериги.

Развитието на сектора на модерната търговия донесе и огромни позитиви за икономиката на страната. Само членовете на нашето сдружение са инвестирали над 4 млрд. лв. и са създали над 20 хил. работни места. Много е важно, че тези хора се осигуряват на пълната си заплата, което допринася и за изсветляването на икономиката.

Допълнителен принос за намаляването на сивия сектор е и фактът, че благодарение на веригите се внасят данъци по цялата верига на доставки – не само от търговците, но и от производителите. Така само 12-те търговските вериги в СМТ внасят в хазната близо 1 млрд. лв. ДДС годишно, които се разпределят за образование, здравеопазване, пенсии и други социални дейности на държавата.

Друг много важен ефект от навлизането на модерната търговия е и подкрепата за развитието на българското производство. Над 50% от стоките във веригите са на български производители, а при някои този дял достига 75%. Допълнително, членовете на сдружението провеждат и редица инициативи, с които подкрепят бизнеса на българските производители. Билла например инвестира в развитието на българското земеделие чрез програмата си „Градините на Билла“. „Кауфланд" финансира сертифицирането на български фермери, „Лидл“ пусна серията „Родна стряха“ и проведе кампанията „Съхрани българския вкус“, а „Метро“ реализира кампания за популяризиране на българския розов домат и промени логистиката си, за да се доближи още повече до регионалните производители. Търговските вериги подписват дългосрочни договори, гарантиращи изкупуването на продукцията на българските фермери, скъсиха пътя от фермерите до потребителите и така разрешиха постоянно обсъждания преди години в медиите проблем с прекупвачите.

Подкрепата за българските производители се изразява и в споделянето на огромния опит, който веригите имат от практиката си в България и в Европа. Благодарение на това много производители претърпяха огромно развитие, като най-добрите дори излязоха на международните пазари чрез представените в страната международни търговски вериги.

20 февруари 2018 г.

Модерната търговия с бързооборотни стоки през 2017


Пазарът на бързооборотни стоки в България през 2017 г. се е увеличил с 2% и е стигнал 10.5 млрд. лв. по данни на ICAP. Най-големите 10 компании държат общо около 39% от пазара. Ето пазарните им дялове според ICAP.

Кауфланд България - 13.8 % (58 магазина)
Лидл България - 7.9 % (86 магазина)
Билла България - 6.8 % (118 магазина)
Фантастико - 3.9 % (41 магазина)
Т-Маркет - 2 % (65 магазина)
Метро Кеш енд Кери България - 1.4 %* (11 магазина)
ЦБА - 1.4 % (62 магазина)
Жанет - 0.7 % (4 магазина)
Триумф - 0.6 % (10 магазина)
Фреш Маркет - 0.6 % (26 магазина)

* включва само продажбите на дребно, които представляват около 1/5 от общите продажби на компанията

4 септември 2017 г.

Факти срещу митове за големите търговски вериги


Институтът за пазарна икономика обяви свой анализ „Видимите и невидимите ефекти от навлизането на модерната търговия в България: факти срещу митове”. Пълният анализ можете да видите на сайта на института. Тук ви представяме резюме от него, също изготвено от института, както и основните митове и фактите за големите търговски вериги, посочени в анализа.


Целта на изследването „Видимите и невидимите ефекти от навлизането на модерната търговия в България: факти срещу митове” е да подложи на проверка редица популярни твърдения за модерната търговия в България. Последните често стават основание за политически действия и дори законодателни инициативи срещу модерните търговски формати.

Прегледът на тенденциите в сектора сочи, че той става все по-конкурентен – фирмите в него и техните пазарни дялове бързо се менят. Днес модерната търговия предлага на клиентите си достъп до магазини от всички ценови сегменти – хипермаркети, супермаркети, дискаунтъри и кеш-енд-кери формати. През последното десетилетие броят на обектите и оборотът на фирмите за модерна търговия в България расте. Въпреки това тази тенденция няма почти никакъв ефект върху традиционната търговия. Оборотите в традиционната търговия остават де факто непроменени между 2012 и 2015 г., а при специализираните магазини дори се наблюдава ръст. През 2015 г. делът на фирмите с над 250 заети (които до голяма степен се припокриват с модерните търговски формати) в търговията на дребно е 26%. Останалата част от пазара продължава да се държи от фирмите в традиционната търговия.

Често срещана теза е, че навлизането на модерните формати вреди на местните производители, тъй като веригите предлагат предимно вносни стоки. Стоките от български доставчици обаче съставляват приблизително 60-70% от общия обем на стоките, продавани в магазините на търговските вериги. Повечето модерни търговски формати изграждат дългосрочни отношения с  местни доставчици – фермери, млеко- и месопреработватели и др., като им помогат да внедрят европейски и международни стандарти и да излязат на външния пазар. По този начин, положителните ефекти върху българските производители от работата им с модерните търговски формати се простират далеч отвъд пласмента – съкращаване на веригите на предлагане чрез елиминиране на прекупвачите, повишаване на конкурентоспособността, въвеждане на високи стандарти за качество и директни инвестиции в производство.

Търговските вериги извършват сериозни инвестиции в страната – към края на 2015 г. преките чуждестранни инвестиции в търговията на дребно са 2,6 милиарда лева или 5,8% от общите ПЧИ с натрупване към този момент. От значение е и влиянието на модерната търговия по линия на изсветляване на икономиката – големите търговски вериги помагат за повишаването на събираемостта на данъците, деклариране на сделките с бързооборотни стоки и спазване на трудовото и осигурителното право. По приблизителни оценки, за 2015 г. те са внесли ДДС на стойност около 1,4 милиарда лева и данъци върху труда на стойност около 170 милиона лева.

Един от митовете около модерните търговски формати е този за масовите фалити на малки магазини и загуба на работни места. Всъщност статистиката показва, че между 2005 и 2015 г. заетите в търговията на дребно нарастват с около 12%. Този ръст показва, че навлизането на модерните търговски формати на практика води до нетно увеличение на заетостта в сектора.

Освен това търговските вериги предлагат чувствително по-високи заплати на своите служители – средната брутната месечна заплата в тях е била 976 лева през 2015 г. или над два пъти по-висока от тази в най-малките фирми с до 9 заети (449 лева). Трудът в най-големите фирми в сектора е и много по-производителен ако средната годишна добавена стойност на един служител при тях е 22,2 хиляди лева, то при малките фирми тя е едва 5,1 хиляди лева.

Разпространението на модерната търговия се отразява положително и на потребителския избор. Различните модерни формати предлагат между 2 000 и 20 000 артикула, което е непостижимо за по-малките магазини. Методите им за сертифициране и контрол, както и насрещните изисквания към доставчиците повишават качеството на продукцията, предлагана на крайния потребител.

Не на последно място, търговските вериги влияят и на социалната среда в страната. Част от тях предлагат курсове и специализации и участват в пилотни програми за дуално образование. От значение е и обвързването им с различни каузи – от опазването на околната среда и културното наследство, през различни програми за дарителство до финансиране на инициативи на гражданското общество.

В по-общ план, анализът сочи, че навлизането и разширяването на дейността на веригите за модерна търговия има благоприятен ефект върху икономиката на страната като цяло. Секторът изсветлява и привлича значителни инвестиции, работещите в него се увеличават и се радват на все по-високи доходи, а потребителите получават по-голям избор на стоки и насрещна гаранция за качество. Навлизането на модерните търговски формати спомага и за развитието на местното производство, тъй като предлага на практика огромен пазар за своите доставчици, като в същото време ги насърчава да внедряват международни стандарти и да стават все по-конкурентни. Изследването показва, че периодичните атаки към модерните търговски формати не се базират на факти, а по-скоро обслужват частни интереси и целят да донесат краткосрочни политически ползи на своите глашатаи. 

Факти срещу митове

Мит: Навлизането на модерната търговия изтласква традиционните търговци от пазара.
Факт: Фирмите с над 250 заети държат едва 26% от търговията на дребно.

Мит: Търговските вериги продават предимно вносни стоки.
Факт: Средно около 60-70% от продаваните стоки са от български доставчици.

Мит: Навлизането на веригите води до фалити и закриване на работни места.
Факт: През 2015 г. броят на заетите в търговията на дребно е с 12% повече от 2005 г.

Мит: Търговските вериги не инвестират в България.
Факт: В края на 2015 г. чуждестранните инвестиции в търговията на дребно са 2,6 млрд. лева (5,8% от всички ПЧИ).

Мит: Веригите продават некачествени стоки.
Факт: Търговските вериги прилагат стриктни методи и стандарти за контрол на качеството.

27 юли 2017 г.

За "двойните стандарти" без популизъм


Г-н Матеев, излязоха резултатите от проверката на Агенцията по безопасност на храните за двоен стандарт при храните на пазарите в Източна и Западна Европа. Как ще коментирате резултатите? Според вас на какво се дължи разминаването в химико-физичния анализ на някои от продуктите?
Резултатите показват, че всички проверени продукти са безопасни, като при 80% от тях няма разлики в съдържанието. Незначителни разлики, в рамките на европейските стандарти за безопасност и качество, са открити само при седем продукта. Част от тях са в полза на българските потребители, друга част са полза на западноевропейските, а има и трета част, където е спорно в чия полза е разликата. Например аз предпочитам сок с пулп. Вероятно производителите са установили, че това е местният вкус. Къде са двойните стандарти тук? Като най-фрапираща беше представена разликата в газирана безалкохолна напитка. Експерти обаче спорят коя съставка е по-полезна - захарта, която се използва в Германия, Франция и Мексико или глюкозо-фруктозния сироп от царевица, който се използва в България, САЩ и Испания. Трета категория потребители ли са американците? Цените на алтернативните съставки са еднакви. Производителят просто е избрал да насърчи местното производство.
Има неща в проучването, които будят недоумение. Първо, защо държавата преди дори да го започне, създаде сред обществото усещането, че е мамено от „неморалния“ Запад? Второ, изборът на точно тези 31 сред десетки хиляди продукти беше базиран на препоръки от държави, които от години търсят примери да докажат тезата за двойни стандарти, което изкривява резултатите. Трето, изводите на държавата, че проучването показва наличие на двойни стандарти е в необяснимо за здравия разум противоречие с изнесените в същото това проучване факти. Ние можем само да си мечтаем за такива незначителни разлики между Германия и България при публичните услуги, корупцията, сивия сектор, съдебната система, законотворчеството и бизнес средата като цяло. Четвърто, липсата на прозрачност кои точно продукти са проверявани не даде възможност на производителите, при чиито продукти има разлики, да обяснят на какво се дължат те. Ако имаше повече яснота, щяхме да разберем във всеки конкретен случай причината за разликата - дали идва от различните предпочитания, или защото има политика за насърчаване на българското производство, или партидите са различни и например влияние са оказали сезонни фактори, или нещо друго. И всеки потребител щеше да има възможност да прецени дали отговора го задоволява и да избере поведението си спрямо производителя. Вместо това, държавата изненадващо реши да обвини не една компания, а целия Запад в двойни стандарти. Това е абсурдна генерализация, на която обаче се хванаха много хора, особено склонните да си обясняват света с опростени конспиративни теории.
Двоен стандарт има, но той не е при храните и за него не ни е виновна Германия. За два пъти по-ниския стандарт на живот в България спрямо средния в ЕС са виновни именно популистки действия като тази кампания, които тровят бизнес средата и отклоняват вниманието от доста по-трудните и времеемки, но смислени решения.
Не това е начинът да се насърчат българските производители. Нужна е замяна на доминиращата все още социалистическата философия на икономически протекционизъм с нова, отърсена от комплекси и популизъм, модерна визия за България, базирана на свободното предприемачество.

Беше констатирано и сериозно разминаване в цените на детски пюрета, шоколадови изделия и сирена. По-скъпо ли се продават едни и същи продукти на нашия пазар? Откъде идва разликата?

Наскоро Евростат публикува данни, които показват, че цените на храните в България са с 30% по-ниски от средните в ЕС, а в Германия и Австрия са съответно с 6.5% и 24.9% по-високи от средните в съюза. Изводът от проучването на БАБХ обаче е, че цените в България са по-високи. Аз бих се доверил на официалната статистика, на фактите и на прозрачността, а не на твърденията. Очевидно има грешка или в проучването, или в извода. Липсата на прозрачност и тук ни поставя в ситуация да гадаем откъде идва противоречието. Фокусът върху стоките с по-високи цени прикри очевидния факт, че всъщност при другата половина от проверените стоки цените тук са по-ниски. А това може да се разглежда като добра новина предвид многото фактори, които влияят в посока вдигане на цената. Първо, това е значително по-високото ДДС на храните в България. Тук е мястото да припомня, че ако държавата иска да свали цените на храните, просто трябва да изпълни исканията на българските производители за 5% ДДС върху тях. Второ, транспортните разходи. Трето, относително малкия пазар. Четвърто, различни особености на пазара, например доколко е силна конкуренцията в даден сегмент. Пето, възможно е някои продукти да са купени на промоционални цени. Шесто, всеки бизнес калкулира в цената си различни рискове, а бизнес средата в България е значително по-лоша от тази в Германия и Австрия. 

Цялото интервю можете да прочетете тук