20 февруари 2018 г.

Модерната търговия с бързооборотни стоки през 2017


Пазарът на бързооборотни стоки в България през 2017 г. се е увеличил с 2% и е стигнал 10.5 млрд. лв. по данни на ICAP. Най-големите 10 компании държат общо около 39% от пазара. Ето пазарните им дялове според ICAP.

Кауфланд България - 13.8 % (58 магазина)
Лидл България - 7.9 % (86 магазина)
Билла България - 6.8 % (118 магазина)
Фантастико - 3.9 % (41 магазина)
Т-Маркет - 2 % (65 магазина)
Метро Кеш енд Кери България - 1.4 %* (11 магазина)
ЦБА - 1.4 % (62 магазина)
Жанет - 0.7 % (4 магазина)
Триумф - 0.6 % (10 магазина)
Фреш Маркет - 0.6 % (26 магазина)

* включва само продажбите на дребно, които представляват около 1/5 от общите продажби на компанията

4 септември 2017 г.

Факти срещу митове за големите търговски вериги


Институтът за пазарна икономика обяви свой анализ „Видимите и невидимите ефекти от навлизането на модерната търговия в България: факти срещу митове”. Пълният анализ можете да видите на сайта на института. Тук ви представяме резюме от него, също изготвено от института, както и основните митове и фактите за големите търговски вериги, посочени в анализа.


Целта на изследването „Видимите и невидимите ефекти от навлизането на модерната търговия в България: факти срещу митове” е да подложи на проверка редица популярни твърдения за модерната търговия в България. Последните често стават основание за политически действия и дори законодателни инициативи срещу модерните търговски формати.

Прегледът на тенденциите в сектора сочи, че той става все по-конкурентен – фирмите в него и техните пазарни дялове бързо се менят. Днес модерната търговия предлага на клиентите си достъп до магазини от всички ценови сегменти – хипермаркети, супермаркети, дискаунтъри и кеш-енд-кери формати. През последното десетилетие броят на обектите и оборотът на фирмите за модерна търговия в България расте. Въпреки това тази тенденция няма почти никакъв ефект върху традиционната търговия. Оборотите в традиционната търговия остават де факто непроменени между 2012 и 2015 г., а при специализираните магазини дори се наблюдава ръст. През 2015 г. делът на фирмите с над 250 заети (които до голяма степен се припокриват с модерните търговски формати) в търговията на дребно е 26%. Останалата част от пазара продължава да се държи от фирмите в традиционната търговия.

Често срещана теза е, че навлизането на модерните формати вреди на местните производители, тъй като веригите предлагат предимно вносни стоки. Стоките от български доставчици обаче съставляват приблизително 60-70% от общия обем на стоките, продавани в магазините на търговските вериги. Повечето модерни търговски формати изграждат дългосрочни отношения с  местни доставчици – фермери, млеко- и месопреработватели и др., като им помогат да внедрят европейски и международни стандарти и да излязат на външния пазар. По този начин, положителните ефекти върху българските производители от работата им с модерните търговски формати се простират далеч отвъд пласмента – съкращаване на веригите на предлагане чрез елиминиране на прекупвачите, повишаване на конкурентоспособността, въвеждане на високи стандарти за качество и директни инвестиции в производство.

Търговските вериги извършват сериозни инвестиции в страната – към края на 2015 г. преките чуждестранни инвестиции в търговията на дребно са 2,6 милиарда лева или 5,8% от общите ПЧИ с натрупване към този момент. От значение е и влиянието на модерната търговия по линия на изсветляване на икономиката – големите търговски вериги помагат за повишаването на събираемостта на данъците, деклариране на сделките с бързооборотни стоки и спазване на трудовото и осигурителното право. По приблизителни оценки, за 2015 г. те са внесли ДДС на стойност около 1,4 милиарда лева и данъци върху труда на стойност около 170 милиона лева.

Един от митовете около модерните търговски формати е този за масовите фалити на малки магазини и загуба на работни места. Всъщност статистиката показва, че между 2005 и 2015 г. заетите в търговията на дребно нарастват с около 12%. Този ръст показва, че навлизането на модерните търговски формати на практика води до нетно увеличение на заетостта в сектора.

Освен това търговските вериги предлагат чувствително по-високи заплати на своите служители – средната брутната месечна заплата в тях е била 976 лева през 2015 г. или над два пъти по-висока от тази в най-малките фирми с до 9 заети (449 лева). Трудът в най-големите фирми в сектора е и много по-производителен ако средната годишна добавена стойност на един служител при тях е 22,2 хиляди лева, то при малките фирми тя е едва 5,1 хиляди лева.

Разпространението на модерната търговия се отразява положително и на потребителския избор. Различните модерни формати предлагат между 2 000 и 20 000 артикула, което е непостижимо за по-малките магазини. Методите им за сертифициране и контрол, както и насрещните изисквания към доставчиците повишават качеството на продукцията, предлагана на крайния потребител.

Не на последно място, търговските вериги влияят и на социалната среда в страната. Част от тях предлагат курсове и специализации и участват в пилотни програми за дуално образование. От значение е и обвързването им с различни каузи – от опазването на околната среда и културното наследство, през различни програми за дарителство до финансиране на инициативи на гражданското общество.

В по-общ план, анализът сочи, че навлизането и разширяването на дейността на веригите за модерна търговия има благоприятен ефект върху икономиката на страната като цяло. Секторът изсветлява и привлича значителни инвестиции, работещите в него се увеличават и се радват на все по-високи доходи, а потребителите получават по-голям избор на стоки и насрещна гаранция за качество. Навлизането на модерните търговски формати спомага и за развитието на местното производство, тъй като предлага на практика огромен пазар за своите доставчици, като в същото време ги насърчава да внедряват международни стандарти и да стават все по-конкурентни. Изследването показва, че периодичните атаки към модерните търговски формати не се базират на факти, а по-скоро обслужват частни интереси и целят да донесат краткосрочни политически ползи на своите глашатаи. 

Факти срещу митове

Мит: Навлизането на модерната търговия изтласква традиционните търговци от пазара.
Факт: Фирмите с над 250 заети държат едва 26% от търговията на дребно.

Мит: Търговските вериги продават предимно вносни стоки.
Факт: Средно около 60-70% от продаваните стоки са от български доставчици.

Мит: Навлизането на веригите води до фалити и закриване на работни места.
Факт: През 2015 г. броят на заетите в търговията на дребно е с 12% повече от 2005 г.

Мит: Търговските вериги не инвестират в България.
Факт: В края на 2015 г. чуждестранните инвестиции в търговията на дребно са 2,6 млрд. лева (5,8% от всички ПЧИ).

Мит: Веригите продават некачествени стоки.
Факт: Търговските вериги прилагат стриктни методи и стандарти за контрол на качеството.

27 юли 2017 г.

За "двойните стандарти" без популизъм


Г-н Матеев, излязоха резултатите от проверката на Агенцията по безопасност на храните за двоен стандарт при храните на пазарите в Източна и Западна Европа. Как ще коментирате резултатите? Според вас на какво се дължи разминаването в химико-физичния анализ на някои от продуктите?
Резултатите показват, че всички проверени продукти са безопасни, като при 80% от тях няма разлики в съдържанието. Незначителни разлики, в рамките на европейските стандарти за безопасност и качество, са открити само при седем продукта. Част от тях са в полза на българските потребители, друга част са полза на западноевропейските, а има и трета част, където е спорно в чия полза е разликата. Например аз предпочитам сок с пулп. Вероятно производителите са установили, че това е местният вкус. Къде са двойните стандарти тук? Като най-фрапираща беше представена разликата в газирана безалкохолна напитка. Експерти обаче спорят коя съставка е по-полезна - захарта, която се използва в Германия, Франция и Мексико или глюкозо-фруктозния сироп от царевица, който се използва в България, САЩ и Испания. Трета категория потребители ли са американците? Цените на алтернативните съставки са еднакви. Производителят просто е избрал да насърчи местното производство.
Има неща в проучването, които будят недоумение. Първо, защо държавата преди дори да го започне, създаде сред обществото усещането, че е мамено от „неморалния“ Запад? Второ, изборът на точно тези 31 сред десетки хиляди продукти беше базиран на препоръки от държави, които от години търсят примери да докажат тезата за двойни стандарти, което изкривява резултатите. Трето, изводите на държавата, че проучването показва наличие на двойни стандарти е в необяснимо за здравия разум противоречие с изнесените в същото това проучване факти. Ние можем само да си мечтаем за такива незначителни разлики между Германия и България при публичните услуги, корупцията, сивия сектор, съдебната система, законотворчеството и бизнес средата като цяло. Четвърто, липсата на прозрачност кои точно продукти са проверявани не даде възможност на производителите, при чиито продукти има разлики, да обяснят на какво се дължат те. Ако имаше повече яснота, щяхме да разберем във всеки конкретен случай причината за разликата - дали идва от различните предпочитания, или защото има политика за насърчаване на българското производство, или партидите са различни и например влияние са оказали сезонни фактори, или нещо друго. И всеки потребител щеше да има възможност да прецени дали отговора го задоволява и да избере поведението си спрямо производителя. Вместо това, държавата изненадващо реши да обвини не една компания, а целия Запад в двойни стандарти. Това е абсурдна генерализация, на която обаче се хванаха много хора, особено склонните да си обясняват света с опростени конспиративни теории.
Двоен стандарт има, но той не е при храните и за него не ни е виновна Германия. За два пъти по-ниския стандарт на живот в България спрямо средния в ЕС са виновни именно популистки действия като тази кампания, които тровят бизнес средата и отклоняват вниманието от доста по-трудните и времеемки, но смислени решения.
Не това е начинът да се насърчат българските производители. Нужна е замяна на доминиращата все още социалистическата философия на икономически протекционизъм с нова, отърсена от комплекси и популизъм, модерна визия за България, базирана на свободното предприемачество.

Беше констатирано и сериозно разминаване в цените на детски пюрета, шоколадови изделия и сирена. По-скъпо ли се продават едни и същи продукти на нашия пазар? Откъде идва разликата?

Наскоро Евростат публикува данни, които показват, че цените на храните в България са с 30% по-ниски от средните в ЕС, а в Германия и Австрия са съответно с 6.5% и 24.9% по-високи от средните в съюза. Изводът от проучването на БАБХ обаче е, че цените в България са по-високи. Аз бих се доверил на официалната статистика, на фактите и на прозрачността, а не на твърденията. Очевидно има грешка или в проучването, или в извода. Липсата на прозрачност и тук ни поставя в ситуация да гадаем откъде идва противоречието. Фокусът върху стоките с по-високи цени прикри очевидния факт, че всъщност при другата половина от проверените стоки цените тук са по-ниски. А това може да се разглежда като добра новина предвид многото фактори, които влияят в посока вдигане на цената. Първо, това е значително по-високото ДДС на храните в България. Тук е мястото да припомня, че ако държавата иска да свали цените на храните, просто трябва да изпълни исканията на българските производители за 5% ДДС върху тях. Второ, транспортните разходи. Трето, относително малкия пазар. Четвърто, различни особености на пазара, например доколко е силна конкуренцията в даден сегмент. Пето, възможно е някои продукти да са купени на промоционални цени. Шесто, всеки бизнес калкулира в цената си различни рискове, а бизнес средата в България е значително по-лоша от тази в Германия и Австрия. 

Цялото интервю можете да прочетете тук

16 юни 2017 г.

България е с най-ниските цени в ЕС


България е страната с най-ниски цени в ЕС за 2016 г. По данни на Евростат цените в страната са 48% от средните в ЕС.

Цените на храните са 69.6% от средните в съюза. По-ниски са те само в Полша и Румъния, съответно 60.4% и 61.8%, което се дължи на по-ниските ставки на ДДС за храни там.



Цените на алкохолните напитки и цигарите в България са най-ниски - 56.4% от средните.


Най ниски в България спрямо ЕС са цените на разходите за дома - 29.3%.

Облеклото и обувките също са най-евтини в България с цени 79% от средните в ЕС.